Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13334 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал.
3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД твърди, че на 29.07.2016 г. е
сключил Договор за потребителски кредит № ********** с ответницата А.Д.Й., по
силата на който на последната е предоставена сумата от 1950 лева. Излага, че
договорът е сключен за срок от 24 месеца, при уговорен годишен процент на
разходите 49.89 % и годишен лихвен процент 41.17 %. Посочва, че ответницата
дължи договорно възнаграждение в общ размер от 943.20 лева, като наред с това
се е задължила да заплати сума в размер на 1950 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В исковата молба са
наведени твърдения, че сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита и зависи от
волята на потребителя. Последното предоставя възможност за ползване на
допълнителни услуги като разглеждане искането за кредит в най-кратки срокове, отлагане
плащането на вноски, намаляване размера на месечни вноски, промяна на датата на
падеж, бързо и лесно получаване на допълнителни парични средства. Сочи се, че
възнаграждението не е цената на изброените услуги, а е дължимо за наличието им,
за възможността длъжникът да се възползва от тях.
Наведени са твърдения, че по изрично съгласие на
кредитополучателя с част от отпуснатата сума по договора за кредит в размер на
800 лева е рефинансирано задължение към „Би енд Джи кредит“ ООД, а остатъкът от
сумата в размер на 1150 лева е преведена по посочена от ответницата банкова
сметка. ***, че на 24.01.2017 г. А.Й. е подала заявление за промяна на
погасителния план, във връзка с което на 31.01.2017 г. е сключен анекс № 1 към
договора за потребителски кредит, по силата на който е отложена една
погасителна вноска за заплащане в края на погасителния план.
Ищецът поддържа, че падежът на последната
погасителна вноска е настъпил на 15.09.2018 г., като неизплатеният остатък от
вземанията по процесния договор за потребителски кредит е, както следва:
1456.71 лева – главница, 435.42 лева – договорна лихва, начислена за периода от
15.09.2016 г. до 15.09.2018 г.; 1218.75 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, начислено за периода от 15.09.2016 г. до
15.09.2018 г.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да
заплати на дружеството следните суми:
1) сумата
от 1456.71 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
29.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението;
2) сумата
от 435.42 лева – договорна лихва, начислена за периода от 15.09.2016 г. до
15.09.2018 г.;
3) сумата
от 1218.75 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги за
периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2018 г.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В писмено
становище, депозирано преди първото по делото заседание същият навежда доводи
за недействителност на договора за потребителски кредит и в частност – на
клаузата, с която е уговорено заплащането на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е представен Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.07.2016 г., сключен между ищцовото дружество и А.Д.Й. /л. 6-7/. От неговото
съдържание се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника
сума в общ размер от 1950 лева. Уговорено е заемът да бъде върнат на 24 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 120.55 лева. Посочено е, че
кредитополучателят следва да заплати договорна лихва за ползването на заемната
сума, като е предвиден лихвен процент в размер на 49.89 % и годишен процент на
разходите в размер на 49.89 %. Предвидено е заплащането на възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер от 1950 лева. На стр. 2 от договора
изрично е предвидено, че с част от заемната сума в размер на 800 лева следва да
бъде рефинансирано задължение към „Би енд Джи кредит“ ООД.
На л. 8 от делото е приложено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от съдържанието на което става
ясно, че същите се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане или намаляване на погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Предвидено е, че
кредитополучателят има право да поиска фактическото предоставяне на
горепосочените допълнителни услуги през срока на изпълнение на договора.
Към доказателствата по делото е приобщен и
погасителен план към договора за кредит /л. 15/, в който подробно са описани
падежите на дължимите погасителни вноски, както и е описано как е формирана
всяка от тях /с посочване размер на включената във вноската главница, договорна
лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги/. Видно от същия,
крайният срок за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е на
15.08.2018 г. С Анекс № 1 от 31.01.2017 г. /л. 27-28/ е изменен погасителният
план, като крайният му падеж е отложен до 15.09.2018 г.
Ищецът е представил платежни нареждания от
29.07.2016 г. /л. 16-17/, от които става ясно, че е деня на сключване на
договора за к. „П.К.Б.“ ЕООД е изплатило по банков път на ответницата сумата от
1150 лева, както и е превело сумата от 800 лева на „Би енд Джи кредит“ ООД.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени предявените
искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 29.07.2016 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и А.Д.Й., по който е усвоена
сума в размер на 1950 лева; 2) настъпването на крайния срок за изпълнение на
договора за потребителски кредит.
От представените по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество и ответника. Настоящият съдебен
състав намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и клаузите
му са формулирани по ясен и разбираем начин. В него са отразени
индивидуализиращите данни на страните, посочени са размерът на получената сума,
общият размер на сумата, която следва да бъде върната, годишният процент на
разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно изражение. Към
договорът е представен и погасителен план, в който са описани размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
От граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК следва, че погасителният план следва
да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, а относно последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай че са дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. По отношение на процесния договор
второто изискване е неприложимо, тъй като той е сключен при фиксирана лихвен
процент за целия срок на договора и за всички вземания по него. Погасителният
план може да е обективиран в отделен документ или да представлява част от
текста на самия договор за кредит. Същественото е той да има минимално
необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, което условие в случая е
спазено.
Изискване за посочване на
дължимите суми по пера в рамките на всяка отделна погасителна вноска е въведено
с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. То обаче касае хипотеза, различна от процесната,
при която в течение на изпълнението по договора кредитополучателят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит. В този случай за него се
поражда правото да получи нов погасителен план, в който да са посочени отделно
главницата и лихвата по всяка погасителна вноска. Независимо
от изложеното, следва да се отбележи, че в погасителния план към процесния
договор за кредит има подробна разбивка на сумите, включени във всяка от
погасителните вноски, по пера /за главница, договорна лихва и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги/.
Не може да се приеме, че клаузата за договорна лихва е нищожна поради
противоречието ѝ с добрите нрави. Уговореният номинален размер на същата
от 943.20 лева, съпоставен с размера на
предоставената сума /1950 лева/, при съобразяване срока за издължаване
на кредита /24 месеца/, не би могъл да се приеме за прекомерен. Същият следва
да се приеме за уговорен в рамките на свободата на договаряне, предвидена в чл.
9 ЗЗД, като се вземат предвид социално-икономическите условия в страната в
процесния период, както и опростената процедура и улеснения достъп до финансови
услуги и съответно повишеният риск от непогасяване на задълженията по
отпуснатите кредити. Наред с изложеното, съдът изчисли, че размерът на
законната лихва върху главницата от 1950 лева за периода, за който е
предоставен кредитът, възлиза на 379.17 лева, т.е. уговорената фиксирана
договорна лихва не надвишава трикратния размер на законната.
Безспорно от представените от
ищеца писмени доказателства се установява и реалното предоставяне на заемната
сума на ответницата. Съобразно изричната уговорка на страните част от същата е
преведена по сметка на финансова институция за рефинансиране на задължения по
друг договор за кредит, сключен от А.Й.. Остатъкът от заемната сума е изплатен
по банков път на кредитополучателя.
От гореизложеното следва, че за
кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставената в заем сума
в уговорения срок.
От представения по делото
погасителен план се потвърждава и настъпването на изискуемостта на вземанията
по договора за потребителски кредит. В случая не се твърди да е обявена
предсрочна изискуемост, като ищецът се позовава на изтичане крайния срок за
погасяване на задълженията, който съобразно погасителния план е настъпил на
15.09.2018 г.
Поради така изложените съображения и
доколкото ответницата не оспорва размера на претендираните задължения за
главница и договорна лихва, а и липсват доказателства за извършени плащания, надвишаващи
признатите от ищеца, тези искове следва да бъдат уважени. Наред с това следва
да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба. Предмет на делото не е установителен иск, който по силата на
изричната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и не
следва да бъде присъждана законната лихва, считано от тази дата. Чл. 415, ал.
1, т. 3 във вр. с ал. 3 предвижда възможност за предявяване на установителен
иск, в случай че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, в който
случай заявителят се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса, но не и от другите последиците, които законът свързва с предявяването на
установителен иск по чл. 422 ГПК.
Що се отнася до претенцията,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, съдът
намира следното:
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Видно от твърденията, изложени в исковата молба, съгласно сключено между
страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15
от ОУ длъжникът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1950 лева.
Въпросните услуги, както по-горе бе изложено, включват приоритетно разглеждане
и отпускане на поискания кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на
вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж и да се ползва
от облекчена процедура за предоставяне на допълнителни парични средства, като
уговореното възнаграждение не е за реално предоставените услуги, а за
потенциалната възможност на длъжника да се възползва от тях по време на
действието на договора. Доколкото посочените
действия са свързани с управлението на кредита, следва да се приеме, че
договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която
същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона.
Наред с това клаузата е
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като възнаграждението е отнапред определено, при липса на
сигурност за осъществяване на насрещната престация от
финансовата институция, което като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Нещо повече –
предвид размера на възнаграждението по допълнителния пакет, който надвишава
чистата стойност на отпуснатия кредит и алеаторния
характер на насрещната престация на търговеца,
очевидно крайната цел на последния при сключване на допълнителното споразумение
е да си осигури завишен размер на сумата, която следва да бъде върната,
заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на
разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
Поради изложеното искът за присъждане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Същите включват заплатената държавна такса по
исковете за главница и договорна лихва в общ размер от 108.27 лева. Доколкото в
представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за държавна такса в
по-нисък размер /96.05 лева/, следва да бъдат присъдени такива съобразно
отправеното от ищеца искане.
На ищеца
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева, като съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде
присъдена част от тази сума в размер на 60.82 лева.
Предвид изложеното общият размер на
разноските, който следва да бъде възложен в тежест на ответника възлиза на
156.87 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.Д.Й., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: СУМАТА ОТ 1456.71 лева /хиляда четиристотин
петдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ – главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.08.2019 г. до окончателно изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 435.42 лева /четиристотин
тридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ – договорна лихва,
начислена за периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.Д.Й., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК,
за заплащане на СУМАТА ОТ 1218.75 лева /хиляда двеста и
осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги за периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2018 г.
ОСЪЖДА
А.Д.Й., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, СУМАТА
ОТ 156.87 лева. /сто петдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника А.Д.Й., че
може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца „П.к.Б.” ЕООД, по банкова сметка ***
***,
открита в „Ю.Б.“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: