Решение по дело №665/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Ж. Д. от АК -Хасково, като пълномощник на Х. Р. К. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 34 от 01.07.2024 г. по АНД № 20244150200054 от 2024 г. по описа на Районен съд – Свищов. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че при правилно установена липса на повторност като елемент от фактическия състав на санкционираното с ЕФ нарушение, районният съд неправилно е преквалифицирал същото и е приложил закон за по-леко наказуемо деяние. Намира, че съдът не разполага с такива правомощия, доколкото с преквалифициране на деянието се нарушава правото му на защита, реализирано по описаните в електронния фиш факти, като по този начин е нарушен и материалният закон. С тези доводи се иска да бъде отменено решението на РС - Свищов и спорът да се разреши по същество, като бъде отменен изцяло обжалвания пред районния съд електронен фиш. Претендира се присъждане на направените разноски за водене на делото пред две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представена писмена молба, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа касационната жалба с направените искания, по съображенията изложени в същата и преповторени в молбата. Прилага списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по касационна жалба – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по нея.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Намира, че не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, доколкото не съществува пречка съдът да извърши преквалификация на деянието в по-леко наказуемо. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно наказателното и съдебното производство доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 11.09.2023 г., в 09:53 часа на път I-3, при км. 24+000, в община Свищов, в посока към [населено място], при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Волво С 60“ с рег. № [рег. номер], се е движел със скорост 91 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта е била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ - мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с идентификационен № 565/12. Извършен е преглед на нарушението на 02.03.2023 г., с изготвени снимков материал и справка за собствеността на автомобила, като е констатирано, че същият е собственост на Х. Р. К.. За извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, на собственика на автомобила е съставен електронен фиш серия К № 8109488. Предвид данните от информационната система на МВР е прието, че констатираното нарушение е извършено в хипотезата на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР към ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева. ЕФ е връчен на адресата на 03.02.2024 г., не е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Недоволен от наложеното с ЕФ административно наказание, Х. К. го е обжалвал в законовия срок пред териториално компетентния районен съд, с оплаквания за процесуална и материалноправна незаконосъобразност, без на практика да оспорва установените при налагането на наказанието факти. В производството пред РС - Свищов са приобщени документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, вкл. удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с приложение към него, протокол от проверка, протокол за използването на АТСС при установяване на нарушението, схема за вертикалната сигнализация и хоризонталната пътна маркировка в участъка на извършването му, справка за нарушител-водач. Съобразявайки последната и допълнително представените от ответника доказателства, районният съд е преценил подадената пред него жалба за частично основателна. Той е приел, че ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и безспорно е установено от фактическа страна противоправно деяние, изразяващо се в неспазване на въведеното с пътен знак ограничение за скорост. Съдът е преценил като недоказано обстоятелството, че санкционираното противоправно деяние е извършено при условията на повторност, поради което санкционната норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е приложена в нарушение на закона. Съобразно това с обжалваното решение на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, електронният фиш е бил изменен, като съдът е преквалифицирал деянието в такова по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, намалил е размера на наложеното наказание от 600,00 лв. на 300,00 лв. и е осъдил ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Х. Р. К. разноски за производството пред районния съд, в размер на 200,00 лева.

Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно по изложените в него мотиви, които в пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.

 

Обратно на бланкетно наведените твърдения в касационната жалба, в производството пред въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални правила. Касаторът е бил редовно призован за съдебните заседания пред районния съд, като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е взел надлежно участие в производството ангажирал е доказателствата, които е счел за относими и същите са били приети и ценени от решаващия съд. Към делото са приобщени административно-наказателната преписка, както и допълнително изисканата от съда схема на хоризонталната маркировка, и вертикална сигнализация на процесния пътен участък. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав, и в границите на вменената му компетентност. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и доказателствата, подкрепящи изводите на съда. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Обратно на поддържаното в касационната жалба /което е и единственото конкретно оплакване/, районният съд правилно е упражнил правомощията, вменени с разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН /нова, обн. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, а преди това посочени в Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021 г. по т. д. № 1/ 2020 г., П. и Втора колегия на ВАС. Съгласно цитираните правна норма и тълкувателно решение, въззивният съд разполага с правомощието да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради това, като е преквалифицирал описаното в електронния фиш изпълнително деяние към съответната приета от него за приложима санкционна разпоредба, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, каквито са доводите на касатора.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

Както се посочи, в разглеждания случай административно наказателната отговорност на касатора е била ангажирана на основание чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, т.е. за деяние, извършено при условията на повторност. Санкционната норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП определя, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съгласно отразеното в обжалвания пред РС – Свищов електронен фиш, наличието на елемента „повторност“ от фактическия състав на деянието, е основано на влязъл в сила електронен фиш Серия К № 4490201. След извършена от въззивната инстанция проверка, е било преценено като недоказано влизането в сила на посочения ЕФ, издаден ОД на МВР - Пловдив. Изводите на районния съд в тази насока са надлежно мотивирани, основани са на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства, вкл. такива представени от санкционираното лице, изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да бъдат преповтаряни.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР към ЗДвП, „повторно“ нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Доколкото в хода на проведеното пред РС – Свищов производство не е било доказано, че ЕФ Серия К № 4490201 на ОД на МВР – Пловдив е влязъл в сила към момента на извършване на нарушението санкционирано с процесния ЕФ, въззивният съд правилно е приел за доказано извършването от Х. К. на административното нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, но не и че то е извършено в условията на „повторност“.

Както се отбеляза, районният съд разполага с възможността да измени основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, включително да измени обжалвания акт като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение. В случая фактическите констатации в електронния фиш, обжалван пред РС - Свищов са несъмнени, а по същество и не са били оспорени от жалбоподателя в него производство, с изключение на тази за повторност на деянието по смисъла на § 6, т. 33 от ДР към ЗДвП. В административно наказателното производство, вкл. в съдебната му фаза, нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на претендираното от АНО деяние, при което не е налице пречка районният съд да преквалифицира деянието чрез изменение на оспорения ЕФ. Нарушението на касатора е наказуемо с административно наказателна санкция, правилно посочена от съда, като единствената промяна в обстоятелствата касае липсата на елемент от фактическия състав на по-тежко наказуемото нарушение /повторност/, която липса се е домогвало и е успяло да установи именно санкционираното лице. При това положение за извършителя не е съществувала никаква пречка да разбере за извършването на какво по-леко наказуемо нарушение е санкциониран след извършената от съда преквалификация - същото по вид, но извършено за първи път деяние, съответно правото му на защита не е нарушено или ограничено.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на Х. Р. К., представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции, като следва да се отбележи, че такива са му били присъдени за въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата му. Не се следва присъждане на разноски и на ответника по касационната жалба, доколкото такива не са претендирани.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 34 от 01.07.2024 г., постановено по АНД № 20244150200054 от 2024 г. по описа на Районен съд – Свищов.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.