Решение по дело №4195/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 10.08.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря А.П.,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4195

по описа за 2016 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Предявен е молба от Г.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за постановяване на мерки за защита срещу Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

Твърди се в молбата и уточняващите молби, че молителката е бивша съпруга на ответника, бракът с който е прекратен през 2013г. Въпреки това ответникът отказвал да се изнесе от дома й, като упражнявал психическо и физическо насилие върху нея и децата, злоупотребявал с алкохол и правел ежедневни скандали. На 30.03.2016г., около обяд, Ю. нахлул в стаята, в която били тя и децата, в жилището в ***, отправил се към кухнята, взел от плота един кухненски нож, замахнал към нея и крещял „Щом не може да бъдеш с мен, по-добре да те няма”. С оглед изложеното, моли да бъдат постановени мерки за защита от домашно насилие, като бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да се отстрани от съвместно обитаваното жилище, да се забрани да доближава на по-малко от 200 метра жилището, което обитава и местоработата й, както и да бъде насочена към програма за възстановяване на жертви от домашно насилие към „СОС - семейства в риск” за максимално предвидения в закона срок.

Ответникът не изразява становище по молбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 5592/09.12.2013г., постановено по гр.д.№ 10517/2013г. на ВРС, е прекратен брака между Г.В.И. и Ю.С.И., сключен на 14.10.1995г. в гр. Варна, и е утвърдено споразумението по чл. 51 СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца С.Ю. И. и Е.Ю. И. е предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с децата и е осъден да заплаща издръжка в размер на 150,00лв. в полза на детето С. и 100,00лв. в полза на детето Е., предоставено е ползването на семейното жилище на Г.В.И. и децата, постановено е след развода жената да носи брачното си име И., обявено че, че издръжка между съпрузите не се дължи и че ползването на придобития през време на брака лек автомобил се предоставя за ползване на съпругата Г.И..

От представените по делото удостоверения за раждане, се установява, че страните по делото Г.В.И. и Ю.С.И. са родители на децата С.Ю. И., роден на ***г., и Е.Ю. И., родена на ***г.

Видно от приетото Експертно решение № 0765/033/27.02.2013г., че детето С.Ю. И. е с призната 100% трайна наработоспособност с чужда помощ поради диагноза тежка умствена изостаналост, а от удостоверение № АУ008830КНС/29.01.2016г. се установява, че молителката Г.В.И. е назначена от органа по настойничество и попечителство при кметство Константиново за негов настойник.

По делото е приложена декларация, в която молителката е декларирала, че спрямо нея на 30.03.2016г., около обяд, в жилището, находящо се в ***, е упражнено домашно насилие от бившия й съпруг Ю.И., изразяващо се в заплашване с нож с думите „Щом не може да бъдеш с мен, по-добре да те няма”.

От постъпилото на 09.06.2016г. писмо от Четвърто РПУ се установява, че до настоящия момент няма заведени преписки по жалба от молителката срещу ответника, нито сигнали на телефон 112.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл.3, т.1 ЗЗДН.

Сезиралата съда молба е от 15.04.2016г., основана на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 30.03.2016г., поради което съдът намира, че е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.

Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.

 Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителката.

Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършени на посочената в молбата дата действия от страна на ответника, изразяващи се в заплашване с нож, които по дефиниция съставляват акт на домашно насилие.

Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.

Същевременно, съдържанието на представената от молителката декларация не е оспорено от ответника и не са ангажирани доказателства, за неговото опровергаване.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на ищцата.

По отношение на посочените мерки, съдът намира следното:

При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена  мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.

Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.

По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, съдът намира, че доколкото с влязло в сила решение ползването му е предоставено на молителката, налагането й няма да засегне правата на ответника, като същевременно, същото е необходимо с оглед предотвратяване на последващ акт на домашно насилие спрямо молителката, поради което следва да бъде уважено за максималния срок от 18 месеца.

Останалите мерки, посочени от молителката - забрана на ответника да доближава на по-малко от 200 метра молителката, жилището, което тя обитава, находящо се на адрес: ***, и местоработата й, представляваща магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: ***, съдът намира за адекватни по отношение осъществения акт на домашно насилие, поради което и с оглед неоспорването им от ответника, следва да бъдат наложени според поискването им за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на решението, който съдът намира за подходящ.

С оглед установения факт на домашно насилие и на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗД молителката следва да се насочи към програма за възстановяване при Фондация ”SOS-семейства в риск”-гр.Варна.

На основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН Ю.С.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25лв.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.

От страните не са отправяни искания за присъждане на разноски и представени доказателства за извършването им, поради което и съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

         ЗАДЪЛЖАВА Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Г.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

            ОТСТРАНЯВА Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, от съвместно обитаваното с молителката Г.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, жилище, находящо се в ***, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от влизане на решението в сила, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава на по-малко от 200 метра молителката Г.В.И., ЕГН **********, обитаваното от молителката жилище, находящо се в ***, и местоработата й - магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: ***, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от влизане на решението в сила, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

НАСОЧВА молителката Г.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, към програма за възстановяване при Фондация ”SOS-семейства в риск”- гр.Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.

            ОСЪЖДА Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ВРС глоба в размер на 200лв /двеста лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

            ОСЪЖДА Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, след представяне на доказателства за внесена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 5 /пет/ лв., на осн. чл. 19 от Тарифа № 1 към ЗДТТССПССМПАВ.

            Препис от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ гр.Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: