№ 2377
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901423 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „М.Я.У.П. (И.) Ко Л. – Уанчай,
Хонг Конг срещу „М.Е.Р. И. Л.“ – Кипър (МВ ЕП) , „Е.У.Д.“ ЕООД и ДЖ. М.. В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество и „В.П.Г.“ ЕООД (ВПГ), чийто едноличен
собственик и представител е ответникът ДЖ. М. на 13.07.2011 г. сключили договор за
партньорство с цел придобиване на дружество при уговорено разпределение на дяловете. На
11.12.2012 г. било постигнато съгласие „Г.М. Л. – Британски Вирджински острови (ГМ),
чийто едноличен собственик е ДЖ. М., да поеме правата на ВПГ в проекта и при тези
обстоятелства било учредено МВ ЕП. Въз основа на уговорката МВ ЕП придобило и
притежаваните от ВПГ дялове от капитала на Е.У. като съвместното дружество станало
едноличен собственик на капитала на Е.У.. На 03.10.2012 г. било съставено пълномощно в
полза на ДЖ. М.н, овластяващо го да предприема действия от името на МВ еп за
придобиване на дяловете на Е.У. от МВ ЕП. Ищцовото дружество финансирало изграждане
и въвеждане в експлоатация на вятърна електроцентрала. На 29.10.2014 г. ищцовото
дружество и ГМ решават вложените в проекта средства от ДЖ. М.н да му бъдат
възстановени, което ищецът изпълнил. Впоследствие обаче ДЖ. М.н отправил претенции да
придобие дяловете в Е.У., а на 06.04.2021 г., легитимирайки се с пълномощното от 2012 г.
взел решение от името на МВ ЕП за прехвърляне на 100 % от дружествените дялове от
капитала на Е.У. на ВПГ, чийто едноличен собственик продължава да е ДЖ. М.. При тези
обстоятелства на 06.04.2021 г. бил сключен договор за продажба на дялове, по силата на
който ВПГ придобива право на собственост върху всички дялове от капитала на Е.У..
Твърди се, че действията на ДЖ. М. целят да отстранят ищцовото дружество от
управлението на МВ ЕП и да обезценят притежаваните от негово дялове. Сочи, че с оглед
предявен иск за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествените
дялове е спряно регистърно производство за вписване на промяна в едноличния собственик
на капитала и управителя на Е.У.. Ищецът оспорва пълномощното да делегира
представителна власт за ДЖ. М. да се разпорежда с дружествените дялове или за смяна на
управителя на Е.У., а да е ограничена до придобиване от МВ ЕП на притежаваните от ВПГ
дялове в Е.У.. Сочи, че и според устава на МВ ЕП прехвърлянето на дружествени дялове се
взема с единодушие на съдружниците. Оспорва се и пълномощното да отговаря на
предписаното съдържание с чл. 137 ал. 6 ТЗ, както и че договорът е сключен без да е налице
протокол с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Иска се да бъде установено,
че ДЖ. М. не е разполагал с представителна власт за МВ ЕП да вземе решенията от
06.04.2021 г. и да бъде прогласена нищожността на решенията, обективирани в протокола от
1
06.04.2021 г.
Във връзка с дадени указания за обосновка компетентността на българския съд
процесуалният представител на ищеца – адв. Ч., се позовава на предявен иск срещу Е.У. Д. и
на нормата на чл. 19 ал. 2 КМЧП. В обосновка на правния интерес от предявения иск адв.
П., преупълномощена от адв. Ч., сочи да се позовава на нищожност на решението на МВ
ЕП, взети в качеството му на едноличен собственик на Е.У. произтича от загубата на
собствеността върху дяловете, съответно на контрола и управлението на Е.У.. Застъпва теза,
че това води до обезценяване на дяловете на ищцовото дружество в МВ ЕП, чието
единствено имущество са дяловите, предмет на взетото решение. С това се обосновава
интерес да бъде предотвратено вписването на Решенията от 06.04.2021 г. с предявения иск.
Прави изявление за оттегляне на предявените искове срещу Е.У. и ДЖ. М..
Ищецът оспорва валидността на взето решение от „М.Е.Р. И. Л.“. Както е посочено в
исковата молба, данни за което произтичат и от приложените към исковата молба документи
и не са опровергани при обосновката за компетентността на българския съд, този ответник е
със седалище в Република Кипър. по силата на чл. 24 параграф 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела, изключителна компетентност да изследват действителността на решение
на неговия върховен орган, какъвто се явява едноличният собственик на капитала,
принадлежи на съдилищата на държавата членка, в която има седалище търговското
дружество. В исковата молба се сочи ответникът „М.Е.Р. И. Л.“ да е със седалище в
Република **********поради което единствено кипърския съд е компетентен да реши дали
оспорваното решение поражда правни последици.
Без значение в случая остава, че оспорваното решение рефлектира върху правната
сфера на регистрираното в България дружество Е.У.. Ищецът не твърди правоотношение с
този самостоятелен правен субект. Като самостоятелен правен субект „М.Е.Р. И. Л.“ е
легитимиран да осъществява правни действия, които дори и да рефлектират върху
икономическия интерес на ищеца, не обосновават съществуване на правна връзка между
него и Е.У., която да обоснове компетентността на българския съд да изследва
действителността на решение на орган на дружество със седалище в друга държава членка.
Вписването в търговския регистър е регламентирана от закона процедура за огласяване на
относими към търговците обстоятелства с придадена им от закона обществена значимост.
От тази гледна точка националният съд е компетентен да разглежда въпроси, пряко
произтичащи от регистърната процедура и е ограничена до съществуване на предпоставките
за огласяване на конкретно обстоятелство. На тази основа и властта на съда е ограничена до
преценка законосъобразността на евентуално постановен отказ и даване на задължителни
указания за извършване на вписването. Следователно, извън провокирания от регистърната
процедура правен спор остава утвърждаването на твърдяния порок с обвързващо „М.Е.Р. И.
Л.“ съдебно решение.
Нормата на чл. 19 ал. 2 КМЧП припокрива по съдържание текста на чл. 24 пар. 2 от
Регламента, но в случая е неприложима. Освен, че Регламентът дерогира приложението й, с
искането за защита не се оспорва действието на акт на българското дружество Е.У., а
действието на акт на едноличния му собственик на капитала „М.Е.Р. И. Л.“.
По изложените съображения настоящият състав приема за налична хипотезата на чл.
27 от Регламента по предявения иск срещу „М.Е.Р. И. Л.“ като безпредметно остава
обсъждането на въпроса дали описания като засегнат икономически интерес обосновава и
правен такъв по смисъла на чл. 124 ал. 1 ГПК.
Освен, че изложените обстоятелства по делото не сочат на правоотношение между
ищеца и Е.У., съответно ДЖ. М., легитимиращо ги като надлежна страна в исков процес,
налице е изявление за оттегляне на предявените спрямо тях искове.
2
Мотивиран от изложеното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 27 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, че българският
съд не е компетентен да разгледа иска на М.Я.У.П. (И.) Ко. Л. - Хонг Конг, за прогласяване
нищожността на решенията на М.Е.Р. И. Л. – **********обективирани в протокол от
06.04.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1423/21 г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI-13 състав по предявените искове срещу „Е.У.Д.“ ЕООД и ДЖ. М..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен препис и от
настоящото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3