Р Е Ш Е Н И Е
№ 260218
гр. Кюстендил, 03.08.2021г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, III-ти състав , в открито съдебно заседание на шести юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав
:
Председател: Мая Миленкова
при
секретаря: Даниела Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 493 по описа за 2021 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В
Районен съд – Кюстендил е постъпила жалба срещу Наказателно постановление /НП/
№ 70/ 24.03.2021г., издадено от Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/ - София срещу кмета на Община Невестино. С посоченото НП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева
на Д.И.С., ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община Невестино, с
адрес: с. ******, ул.“*****“ № ** за нарушение на чл.166, т.3, във връзка с чл.165,
ал.1 от Закона за опазване на колната среда /ЗООС/.
С
жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушение на
административнопроизводствените правила в производството по издаване на НП и
нарушения на материалния закон.
Административнонаказващият орган,
чрез своя упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и изразява
становище за законосъобразност на атакуваното НП, като моли същото да бъде
потвърдено.
С цитираното и
обжалвано пред съда НП е ангажирана отговорността на Д.И.С., в качеството му на кмет на **********
за това, че за
периода от 18.08.2020г. до 18.09.2020г., в определен от
административнонаказващия орган едномесечен срок длъжностното лице не е
изпълнило задължителни предписания по чл.14, ал.4 от ЗООС, поради което на
19.09.2020г. е извършил административно нарушение по чл.166, т.3, във връзка с
чл.165, ал.1 от ЗООС.
Районен съд - Кюстендил, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна
На 10.08.2020 г. е извършена проверка на място от
експерти на РИОСВ-София в землището на село Четирци, общ. Невестино. Констатациите
от проверката са обективирани в констативен протокол /КП/ № ККФОС-СЙ-7/ 10.08.2020г. Според
съдържанието на посочения протокол, съставен от С.Г.Й. – гл.експерт в отдел
„ККФОС“ и С.В.М. – ст.експерт в отдел „ККФОС“, се установява, че в поземлени
имоти в землището на село Четирци, местност „Мездрето“ с идентификатори
81284.73.10 /земеделски имот с начин на трайно ползване-пасище/ и 81284.73.6
/земеделски имот с начин на трайно ползване-депо за битови отпадъци/, общинска
частна собственост, са обособени нерегламентирани сметища, със смесен вид
битови, строителни и производствени
отпадъци. Във връзка с констатациите на място и поради отсъствието на
отговорното длъжностно лице в момента на проверката е дадено предписание № 80/14.08.2020г.
на кмета на Община Невестино да почисти нерегламентираните сметища в посочените
поземлени имоти в срок до един месец. Предписанието е изпратено с писмо с изх.№
4889/ 14.08.2020 г., като съгласно известие за доставяне е връчено на 18.08.2020г.
След изтичане на дадения срок, на 21.09.2020г. е
извършена последваща проверка за изпълнение на даденото предписание, като
констатациите от тази проверка са отразени в КП № ККФОС-СЙ-13/21.09.2020г.,
съставен от същите длъжностни лица, извършили първата проверка. Видно от
описаното в КП, посочените поземлени имоти не са почистени.
С оглед на това, на 30.06.2020г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 159/2020г. от С.Г.Й. –
гл.експерт в отдел „ККФОС“ в присъствието на свидетеля при установяване на
нарушението и съставяне на акта - С.В.М. – ст.експерт в отдел „ККФОС“. Видно от
представена по делото Заповед № РД-71/ 17.06.2020г. на директора на
РИОСВ-София, актосъставителят е оправомощено с тези функции лице на основание
чл. 37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и чл.167 от ЗООС. Актът е връчен в същия ден на
упълномощено от кмета на Община Невестино лице.
В законоустановения тридневен срок не са постъпили
възражения срещу съставения акт.
С оглед на посоченото, на 24.03.2021г. е съставено НП №
70 от Р. М., в качеството си на лице, упълномощено да изпълнява правомощията на
директор на РИОСВ – София съгласно Заповед № РД-115/23.10.2018г. на директора
на РИОСВ – София. В НП са подробно описани констатациите, установени при двете
проверки. Наказващият отговорност е счел, че длъжностното лице, отговорно за
предотвратяването на образуване на нерегламентирани сметища, е нарушило
законови разпоредби, поради което е ангажирал административнонаказателната
отговорност на кмета на *********, като е наложил наказание „глоба“ в размер на
2 000.00 лв.
Горните констатации, съдът намира за установени на базата на събрания в
хода на процеса доказателствен материал: гласни и писмени доказателства, включително
показанията на свидетелите С.Г.Й. и С.В.М.,
както и от приложените писмени материали към административнонаказателната
преписка. При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното
от правна страна
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 29.03.2021 г., а жалбата е от 31.03.2021г./, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 166, т.3, във вр.
чл. 165, ал.1 от ЗООС. Съгласно първата цитирана разпоредба, с наказанията по
чл. 165 се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или
157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица. По делото безспорно се установи, че длъжностно
лице, определено със заповед на директорът на РИОСВ – София, е дало предписание
до кмета на Община Невестино в срок до един месец от получаването му
/18.08.2020г./ да организира почистването на нерегламентираните сметища,
образувани в имоти, частна общинска собственост. Предписанията по ЗООС, дадени
от компетентни контролни органи, имат задължителен характер. Същите
представляват индивидуални административни актове, с които се създават задължения
за адресата и се предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда. На 21.09.2020 г. експертите от
РИОСВ извършили проверка по повод даденото предписание, при която установили,
че същото не е изпълнено. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение. Предписанието не е било изпълнено в указания
срок и в тази връзка съдът приема, че описаното в акта и в наказателното
постановление нарушение безспорно е осъществено както от обективна, така и от
субективна страна. Причините за неизпълнението на дадените предписания са
ирелевантни. Правилно административнонаказващия орган е приложил и санкционната
норма. Според нея, с наказанията по чл. 165 се наказват длъжностните лица,
които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи. Кметът на община е длъжностно лице, отговорно
да организира управлението на отпадъците на територията на общината, съгласно
нормата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗООС.
В настоящия случай АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на
тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед и нормата на чл.
168 от ЗООС. В
нормата на чл. 168 от ЗООС изрично е разписано кои са лицата, които разполагат
с материална компетентност да издават НП по ЗООС, а те са: министъра на
околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните
паркове. Обжалваното НП е издадено от лице, което притежава компетентност за
издаването му, тъй като е оправомощено от директора на РИОСВ. Изложеното е в
унисон с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 година на Върховния
административен съд, съгласно което делегирането представлява възможност,
временно – за определен случай или период от време, съгласно конкретната
обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави
част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган
издава актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято
компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за
постоянно делегираното правомощие. Възможността за делегиране на
административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения:
никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат
делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на
съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги
предоставя другиму. С оглед на изложеното, съдът счита, че Р. М. – За директор
на РИОСВ – София /съгласно заповед за заместване № РД-115/23.10.2018г./ е
компетентно лице да издаде обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено
в шестмесечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни
срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН,досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушенията, като негово обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗООС. Наложената глоба е
в размер на 2 000.00 лева, което води до извода, че наказващият орган е
отчел особеностите на случая и се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН
за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на
обществена опасност на конкретното нарушение и е наложил същата в размер, който
е минималния. В тази връзка съдът намира, че наказанието е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и следва да изпълни в най-голяма степен целите
на чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран от посочените по-горе
доводи и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд Кюстендил, III-ти
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 70/24.03.2021 г., на За
директор на РИОСВ- София, с което на Д.И.С., ЕГН **********, в качеството му на
кмет на *******, ул. „*****“ № **, на основание чл. 166. т. 3 във връзка с чл.
165, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00
/две хиляди/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от датата на
съобщаването на страните за изготвянето му.
Районен съдия
: