РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/15.1.2021г.
Град Пловдив, 15 януари 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2609 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на И.К.У., ЕГН ********** ***, чрез адв. Е.Х.,
против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0329-000075 от 05.08.2020 г. на
началник РУ – Раковски към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта. Излагат се подробни доводи, че заповедта е
незаконосъобразна и несправедлива и не отчита реалната фактическа и правна обстановка.На жалбоподателя е
наложена наказание в максималния предвиден размер, без да се отчита
обстоятелството, че същото МПС служи за задоволяване на неотложни и спешни
нужди на семейството му. Посочва се, че баща му е инвалидизиран, а всички
негови нужди се задоволяват от семейството на жалбоподателя. Така семейството
му се лишава от единствения начин за транспорт. Посочва също, че съпругата му
не е в състояние да ходи на работа, както и той самият е затруднен да работи.
Посочва също, че на 21.07.2020 г. починал родният му брат, като със същия
автомобил помагали и на неговото семейство, което било в затруднено финансово
положение. В този смисъл моли да се отмени обжалваната ПАМ. Алтернативно в
открито съдебно заседание моли за намаляване на срока в рамките на предвидения
от закона мининум от 6 месеца.
Ответникът по жалбата – началник на РУ – Раковски при
ОД на МВР – Пловдив в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение. Счита заповедта за издадена при спазване на
процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Посочва, че в
заповедта не липсват неясноти, налице са и мотиви, а описаната фактическа
обстановка отговаря на установеното. Намира, че издадената заповед за налагане
на ПАМ, с която е прекратена регистрацията на процесния автомобил следва да
бъде оставена в сила, тъй като е издадена и в духа на закона за пресичане и
предотвратяване на често извършвани на територията на управлението нарушения по
ЗДвП.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от
заповедта, същата е връчена на 29.09.2020 г., а жалбата е подадена на 13.10.2020г.
пред съда, при наличието на правен
интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0329-000075 от
05.08.2020 г. на началник РУ – Раковски към ОД на МВР – Пловдив.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че
същата е издадена от П.С.И. на длъжност ВПД началник РУ – Раковски към ОД на
МВР – Пловдив. По делото е представена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на ватрешните работи, са определени
групите длъжностни лица, сред които и „Началници на РУ на МВР“, да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и
т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен
орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя У. санкция по чл.171,
т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 1 година,
както и изземване на два броя табели с рег. № *** на лек автомобил „Мерцедес МЛ
400 ЦДИ“.
Освен административната преписка, по делото са представени от
жалбоподателя трудова книжка, препис –извлечение от акт за смърт и решение на
ТЕЛК от 30.06.2010 г. на МБАЛ Пловдив, както и протокол от публично съдебно
заседание № 767 от 13.10.2020 г. по нохд № 20205330205692 по описа за 2020г. на
Районен съд – Пловдив, с което е одобрено споразумение между РП – Пловдив и
подсъдимия И.У. за извършено от него виновно престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за установеното на 05.08.2020 г. управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда.
По същество съдът намира, че
издадената заповед е правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото
доказателства.
Установено е, че при извършена проверка на водача У. на 05.08.2020 г.
около 2,46ч в гр. Раковски, на ул.“Христо Смирненски“ като водач на МПС лек автомобил
„Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“ с рег. № ***, управлява собствения си лек автомобил след
употреба на алкохол – 2,23 промила в издишания въздух, изпробван с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARBA-0053 и показано
на водача. Водачът е заявил, че е изпил няколко бири. Посочено е, че същият
лъха на алкохол и завалял думите. Издаден бил талон за медицинско изследване №
089690, като водачът отказал да даде кръвна проба пред медицинско лице, с което
е виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона на административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон – ЗДвП, на основание на чл.2, ал.1
от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори
от АПК.
Съгласно нормата на чл. 171, т.2а, б.Б от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Съдът намира, че в заповедта конкретно и ясно е описано нарушението на
правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от
водача на автомобила, което представлява фактическо основание за налагане на
процесната ПАМ. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент от
съдържанието на административния акт на друг акт, който в случая е съставен в
хода на образувано административнонаказателно производство. В заповедта е ясно
и индивидуализирано конкретното МПС, за което се налага ПАМ.
Оспорената заповед съдържа подробно посочване на фактическите и правни
основания за нейното издаване, а така също са посочени мястото и времето на
проверката, както и в какво точно се изразява неправомерното поведение на
водача и състава на предвидената административна мярка за собственика като
отговорно по ПАМ лице.
Представените по делото доказателства установяват твърдяното от
компетентния орган нарушение. Не се представиха доказателства, от които да е видно
обратното. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за
установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. На водачът
е съставен АУАН, приложен по делото.
В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението установяват
2,23 промила алкохол в кръвта, като същият е отказал да даде кръвна проба,
поради което се е съгласил с установеното измерване на техническото средство. Тези обстоятелства не се оспорват и
понастоящем. Твърденията в жалбата касаят основно срока на прекратяване на регистрацията на МПС.
Относно срока на заповедта, предвидената мярка е за срок от 6 мес. до
една година.
Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, съдът намира, че размерът
на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. В
този смисъл по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава и извод за
по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание
за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ, поради което правилно
със заповедта е наложен максималният срок, предвиден в закона.
Представените доказателства от страна на жалбоподателя относно нуждата
от ползване на процесния автомобил за друго близко семейство и за придвижване
на инвалидизирано лице от семейството не обосновават извод за намаляване на
наложения размер на мярката. В крайна
сметка идеята на законодателя с налагането на този вид мярка е възможността да
се да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. Освен това
автомобилният транспорт с точно този автомобил не е единствения възможен транспорт
за придвижване на работещите, а относно хората с увреждания има предвиден
специализиран транспорт.
Следва да се подчертае, че мярката по чл. 171, т. 2 б"Б" от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез
нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна
мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния
закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се
прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен
съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което
при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената
мярка.
Предвид казаното, съдът намира, че процесната заповед следва да бъде
потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
От страните не се претендират разноски.
Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на И.К.У., ЕГН **********
***, против заповед за прилагане на ПАМ
№ 20-0329-000075 от 05.08.2020 г. на началник РУ – Раковски към ОД на МВР –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: