Решение по дело №385/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2011 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20101200100385
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 57

Номер

57

Година

17.03.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.17

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело

номер

20105100500083

по описа за

2010

година

Производството е образувано по жалба на О. Н., длъжник по изп. д. № 48/2010 г. по описа на ЧСИ рег. № 812 с район на действие Окръжен съд Кърджали, против наложения запор на банковите сметки на длъжника, респ. отказа същия да бъде вдигнат съобразно изменената разпоредба на чл. 519 от ГПК /ДВ бр. 13 от 2010 г./. Жалбодателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на наложения запор. Посочва, че със ЗИДГПК, обн. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2010 г., законодателят изрично предвидил, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини. Кредиторът по такова вземане предявява изпълнителния лист на финансовия орган. При липса на кредит, висшестоящото учреждение взема мерки това парично вземане да се предвиди най- късно в следващия бюджет. Императивната разпоредба на чл. 519 от ГПК съставлявала процесуален закон, който по правило се прилагал и за висящите процеси, които по време на влизането му в сила не са били довършени, какъвто бил настоящия. Моли да се отмени действието на Частен съдебен изпълнител рег. № 812- наложения запор на банковите сметки на О. Н. Прави искане на основание чл. 438 от ГПК да се спрат действията по изпълнението до влизане на решението на съда в законна сила.

Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело, е подал писмени възражени , в които е изложил съображения за недопустимост и евентуално за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които поддържа, че жалбата е недопустима.

Окръжният съд, при извършената проверка по повод подадената жалба, установи следното:

По молба на взискателя З. Я. А. от гр. К., ведно с изпълнителен лист, на 28.01.2010 г. е било образувано изпълнително дело № 48/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд- Кърджали, с длъжник- жалбодателят О. Н.

На 03.02.2010 г. било изготвено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк” , с което на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507 и чл. 508 от ГПК, бил наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника О. Н., които били извън случаите на чл. 520 от ГПК.

Със ЗИД на ГПК /ДВ бр. 13 от 16.02.2010 г./ е изменена разпоредбата на чл. 519 ал. 1 от ГПК, съгласно която не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини. Изменената разпоредба на чл. 519 в ал. 2, предвижда друг ред за изпълнение срещу общините, а именно- че паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им като за тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение и ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най- късно в следващия бюджет. Принципното начало при влизане в сила на закон по време е, че той има действие за в бъдеще, т.е. че няма обратна сила. Това правило обаче важи и се прилага по отношение на материалните правоотношения, защото не могат да бъдат преуреждани фактическите състави, правата и задълженията, възникнали и породени при действията на предхождащ закон, уреждащ същата материя. Новият процесуален закон се прилага не само по отношение на дела, които ще се разглеждат в бъдеще, но и по отношение на тези, които вече са образувани. Принципът, който ги урежда, е обратното действие на новия процесуален закон, който не изменя материалното правоотношение на страните. Поради това, принципът за незабавното приложение на новия процесуален закон важи и за висящите процеси, които по време на влизането му в сила не са били довършени. От този момент производството ще се движи по него, но не и по реда в отменения процесуален закон. В случая, в Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), законодателят не е определил граници на действие на процесуалния закон по отношение на висящите производства, поради което всички производства следва да се разглеждат по новоприетия процесуален ред. Или, новият процесуален закон се прилага и за висящите производства, вкл. и изпълнителни, които по време на влизането му в сила не са били довършени, какъвто е настоящия случай.

Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител, съставляващи само постановление за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че длъжникът не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Обжалваното в настоящото производство действие на ЧСИ, съставляващо наложен запор върху сметките на О. Н., формално не попада в кръга на изброените в цитираната разпоредба. Безспорно е и това, че в случая няма направено искане от жалбодателя, отправено до ЧСИ за вдигане на запора, респ. няма произнасяне на същия с постановление за отказ да се вдигне запора, който е наложен преди изменението на разпоредбата на чл. 519 ал. 1 от ГПК. Но с оглед на изложеното по- горе, както и това, че е налице ЗИДГПК (ДВ, бр. 13 от 2010 г.), с който е изменена нормата на чл. 519 от ГПК, която не допуска изпълнение на парични вземания срещу общини, следва в изпълнително производство да се приложи новата императивна разпоредба от ГПК, респ.съдът Ýамира, че следва да се приеме жалбата за допустима.Жалбата е и основателна, тъй като по силата на изменената разпоредба на процесуалния закон, ЧСИ е бил длъжен да вдигне наложения запор върху банковите сметки на длъжника- о. Н., което не е сторил. Следва поради това жалбата да се уважи като се отмени наложения със запорно съобщение от 03.02.2010 г. до „Уникредит Булбанк” , запор върху всички банкови сметки на О. Н. с БУЛСТАТ, които са извън случаите на чл. 520 от ГПК по изпълнително дело № 48 по описа за 2010 г. на ЧСИ Росен Сираков. При този изход на делото съдът не следва да се произнася по направеното от жалбодателя искане за спиране на производството по изпълнителното дело, тъй като целеният с искането за спиране резултат, е постигнат.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА наложения със запорно съобщение от 03.02.2010 г. до „Уникредит Булбанк” , запор върху всички банкови сметки на О. Н. с БУЛСТАТ , които са извън случаите на чл. 520 от ГПК по изпълнително дело № 48 по описа за 2010 г. на ЧСИ Росен Сираков.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/

Решение

2

ub0_Description WebBody

F0C2E008E27DA323C22576E9004C618F