Решение по дело №433/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 75/11.07.2014 г., постановено по гр. д. № 147/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд, е прекратен брака, сключен между Н.Н.А. и С.А.А., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Упражняваето на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е.Н.А. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и свиждания с детето. С решението бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лв. чрез неговата майка и законна представителка С.А.А., считано от 13.09.2014 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга законна причина за нейното изменяване или прекратяване. Ползването на семейното жилище е предоставено на жената С.А.А. за срок до една година от влизане на решението в сила. Съдът е допуснал след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име М.. С решението са присъдени държавни такси и разноски. С решение № 119/23.09.2014 г., постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение в частта относно датата, от която се дължи издръжката, която да се чете 13.09.2013 г., вместо изписаната 13.09.2014 г.

Недоволна от така постановеното решение в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непопоравимо разстройство на брака е останала жалбодателката С.А.А., която чрез адвоката- пълномощник Б. Т. от САК го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата излага подробни съображения. Твърди, че не били налице доказателства и неправилен бил извода на съда за вина и на жалбодателката. Съдът приел единствено, че тя не положила достатъчно усилия за запазване на брака и за преодоляване на трудностите като не отчел, че не желаела развод. Твърди се в жалбата, че доказателствата по делото сочели единствено на вина на съпруга. Искането е да се отмени решението в частта, с което е прието, че брака се прекратява по вина и на С. А., като се постанови друго, с което се приеме, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжа. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание адв. Тодорова поддържа жалбата като излага сходни съображения.

В писмен отговор, именован „възражение”, подаден от адв. Г. Т. от АК- Кърджали, пълномощник на Н.Н.А., се сочи, че имало съмнение относно редовността и допустимостта на въззивната жалба, която била и неоснователна. Искането е жалбата да се остави без уважение. В съдебно заседание адвокатът- пълномощник поддържа становището, че поведението на ответницата по иска предизвикало стреса в неговия доверител и, че това било основната причина за личните им отношения и психоклимата в семейството. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск за развод по чл. 49 ал. 1 от СК с искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.

Решението на районния съд се обжалва само в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брачните отношения и за разноските, а в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата сключили брак на 07.08.2009 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 0008 от същата дата в с. В., община Крумовград, област Кърджали. От брака имали родено на **.**.**** г. едно дете Е.Н.А.. След сключване на гражданския брак около седмица- две живяли в дома на родителите му в с. В., след което трайно се установили да живеят в гр. София, където се родило и детето им. В началото имали известни противоречия по основни въпроси на семейството, но след раждане на детето отношенията между тях рязко се променили. Твърди, че бил обвиняван във всевъзможни неща, че бил наивен, използван от близките си, манипулиран и на тази основа ответницата започнала да демонстрира неуважение към него като съпруг и баща на детето им. Породило се недоверие между тях и в стремежа си да се съобразява с нейните капризи, ставал все по- виновен. В редките случаи, когато гостували на близките му, в негово присъствие съпругата му демонстрирала пренебрежение към тях, търсела поводи и неоснователно правела скандали, за да не бъде с него и детето им. Използвала това обстоятелство да се установи с детето в дома на нейните родители в Крумовград. Ищецът живеел с постоянно чувство на страх, че всеки момент щял да бъде упрекнат в нещо и това пораждало стрес. В продължение на година и половина целенасочено не гостували на близките му, но промяна в отношенията им не настъпила. Ищецът твърди, че от шест месеца не консумирали брака си, опитвал се да води разумни разговори за запазване на брака им в името на детето, но без резултат. И понастоящем нямало промяна в поведението, отношението и постъпките на съпругата му. Стигнал до извода, че бракът им е изчерпан от съдържание. Искането му е бракът им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата, да бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Елиф на майката и да се определи свободен режим на лични отношения с детето, на което да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., а след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име М..

Ответницата С.А.А. в писмен отговор на исковата молба поддържа, че не било налице твърдяното от ищеца разстройство на брака, не било посочено нейно брачно провинение, не желае прекратяване на брака, а желае да бъде запазен, тъй като живели заедно и никога не са били във фактическа раздяла. Възразява срещу искането на ищеца за определяне на свободен режим на лични отношения с детето, желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, не възразява срещу останалите последици от прекратяване на брака, при условие, че съдът не приеме нейното желание за запазване на брака.

От фактическа страна се установява следното:

Страните по делото сключили граждански брак на 07.08.2009 г, за което бил съставен акт за граждански брак № 0008 от същата дата в с. В., община Крумовград, област Кърджали. От брака на страните се родило детето Е.Н.А. на **.**.**** г.

СвидетелятМ.Н.А., брат на ищеца, твърди, че съпрузите не живеели заедно повече от 8 месеца, не се виждали и не общували, имали разногласия, не се разбирали помежду си. Той живял при тях известно време след като сключили граждански брак. Те често спорели за това, че родителите му се бъркали в отношенията им. Споровете им се задълбочили, след като се родило детето. Свидетелят бил обвинен от ответницата в някои неща, което го обидило и той решил да напусне жилището. Съпругата на брат му не понасяла общуването между тях двамата и майка им, тя му забранила да общува с тях и не му давала възможност да работят заедно като строителни инженери. Твърди, че майка му споделила, че между нея и ответницата имало сериозен спор през лятото на 2013 г. и той бил свидетел когато брат му казвал „щом не ти харесва, ще се разделим”, но не бил свидетел да й е посягал. В деня, в който брат му ги напуснал, тя се заканила, че ще убие свидетеля и майка му.

Свидетелят С. А.Х., брат на ответницата, твърди, че Н. не живеел със сестра му и детето от доста време, като през м. октомври 2013 г. й заявил, че ги напуска и няма да живее повече с тях. В момента баща му бил в София при сестра му, за да й помага. Ищецът не давал никакви финансови средства за издръжка на детето и не полагал грижи към него. Твърди, че живеели на квартира около 2 години, през което време ищецът не е работил, а сестра му работела на две места докато роди. Тя му доверявала, че ищецът се държи лошо с нея, пренебрегвал я и не й обръщал нужното внимание, и дори веднъж я ударил. Смята, че всичко това било под влияние на майка му. Твърди, че сестра му искала да си подобрят отношенията и да запази брака, за да може детето да расте с двама родители.

Св. А.И.М., майка на ответницата, твърди, че ищеца и ответницата две години били на квартира, а с парите от сватбата и с тяхна помощ си закупили апартамент. Впоследствие разбрали, че те са го прехвърлили на брат му. Твърди, че преди Нова година, ищецът ги напуснал и повече от 6 месеца съпругът й бил в София при дъщеря им, за да й помага в грижите за детето. Когато се родила внучката й, ходила да ги види и тогава видяла, че той не полага нужните грижи за тях, не уважава дъщеря й, държал се странно, не и давал да ходи на покупки. Дъщеря й била кротка, възпитана, работлива, работела на две места, за да може да се издържат. Детето ходело в частна детска градина, а таксата била голяма- 460 лв. Дъщеря й споделяла за проблемите си и, че веднъж той й посегнал, но искала да запази брака си и отношенията им да се подобрят. От м. ноември миналата година, откакто ги е напуснал, не е виждал детето, нито е ходил при тях и с нищо не им помагал. Ищецът сам напуснал жилището, а дъщеря й искала да запазят брака си заради детето.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанационният съд е приел, че в брачните отношения между страните по делото е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което е прекратил брака. В тази част, както вече се посочи, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. В обжалваната част на първоинстанционното решение относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, тази инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Безспорно е, че отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство, вярност и които съобразно своите възможности, имущество и доходи, следва да осигуряват благополучие в семейството, грижата и възпитанието на децата. Досежно вината за разстройство на брака, следва да се посочи, че Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това е поискано от някой от тях- чл. 49 ал. 3 от СК. В случая, такова искане е направено от ищеца. Тъй като основа за оценката е установеното в процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения, като Законът не разграничава вината за разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите, поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на другия съпруг.

В конкретния случай, с оглед събраните гласни доказателства, съдът приема, че първоначално брачното съжителство между съпрузите протичало нормално. След раждането на детето, отношенията между съпрузите се влошили, започнали да възникват разногласия най- вече по повод родителите и брата на ищеца, който заживял в жилището на младото семейство, а ищецът заявил на съпругата си, че „щом не ти харесва, ще се разделим”, постепенно започнало да липсва нужното уважение, взаимност и търпимост от страна на ищеца към ответницата, за да се стигне до напускане на семейното жилище от ищеца преди около осем месеца без конкретна причина за това. В жилището останала да живее сама съпругата с детето. При нея заживял и баща й, за да й помага при отглеждането на детето. След раздялата на страните, ищецът не проявявал интерес към съпругата и детето, престанал да осигурява средства за неговата издръжка и да участва в отглеждането му. Ответницата по иска желаела запазването на брака, което се установява, както от показанията на разпитаните като свидетели- неин брат и майка, но се и подкрепя от становището й в отговора на исковата молба, че не желае развод, което очевидно е стъпка в посока за запазване на брака.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът приема, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения на страните, има ищецът.

От доказателствата по делото не се установяват твърденията на ищеца в исковата молба, които впрочем, в голямата си част се отнасят по- скоро до отношенията между близките родственици на ищеца и самата ответница, а не до отношенията между двамата съпрузи. В тази връзка следва да се посочи, че дори и тези отношения да не са били приемливи за съпруга, сами по себе си те не са достатъчни да обусловят виновно поведение на ответницата. Началото на фактическата раздяла между страните поставил самият ищец, който без конкретна основателна причина напуснал семейното жилище, което според установената съдебна практика, сочи на виновно поведение. След раздялата между двамата, съпругът не проявявал интерес и грижи дори към детето. Установеното по делото поведение на ищеца, който по- скоро е държал на добрите взаимоотношения със своите близки, с някои от които е съжителствал в едно жилище дори и по време на брака си с ответницата по иска, сочи на брачно провинение именно на съпруга. С това си поведение той е допринесъл за нарушеното общуване между страните по делото и не е положил каквото и да било усилие за ограничаване неблагоприятните последици от това му поведение.

Що се касае до поведението на съпругата в брачните отношения, следва да се посочи, че доказателствата по делото не водят до извод за укоримо поведение и за действия, извън рамките на общоприетите, които обективно да накърнят достойнството на брачния партньор, да обусловят брачно провинение и да допринесат за разстройство на брачните отношÕния между съпрузите.По делото не са събрани доказателства, установяващи конкретни обстоятелства от поведението на съпругата, разкриващи несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения. Безспорно, преодоляването на неизбежните при съжителството недоразумения, предполага положено от всеки от съпрузите усилие. В случая се установява, че такова желание за заздравяване на отношенията между съпрузите и за запазване на брака, е имала само съпругата.С оглед изложеното, следва да се приеме, че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения, има само и единствено съпругът.

Като е направил различни изводи и е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношение имат и двамата съпрузи, първоинстанционният съд е направил необоснован извод и е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част. Следва да се постанови друго решение в тази част, с което се признае, че вина за прекратяване на брака между страните има само съпругът Н.Н.А.. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта, с която съпругата е осъдена да заплати по сметка на Крумовградския районен съд сумата в размер на 25 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.

При този изход на делото и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК разноските по производството следва да се възложат на виновния съпруг Н.Н.А.. Поради това и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ищецът по делото и ответник по въззивната жалба, да бъде осъден да заплати на жалбодателката разноските по делото в размер на 1525 лв. за двете инстанции- адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване, както и по сметка на Кърджалийския окръжен съд окончателна държавна такса допълнително в размер на 25 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 75/11.07.2014 г., постановено по гр. д. № 147/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд в частта, с която е прекратен бракът между Н.Н.А., с ЕГН * и С.А.А., с ЕГН *, двамата от с. В., община Крумовград, област Кърджали, по вина на двамата съпрузи, както и вчастта, с която С.А.А. е осъдена да заплати по сметка на Крумовградския районен съд сумата в размер на 25 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, вместо което постановява:

Обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между Н.Н.А., с ЕГН * и С.А.А., с ЕГН *, двамата от В., община Крумовград, област Кърджали, има съпругът Н.Н.А..

ОСЪЖДА Н.Н.А., с ЕГН *, от с. В., община Крумовград, област Кърджали, да заплати допълнително по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 25 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.

ОСЪЖДА Н.Н.А., с ЕГН *, от с. В., община Крумовград, област Кърджали да заплати на С.А.А., с ЕГН *, от с. В., община Крумовград, област Кърджали, разноски по делото за двете инстанции в размер на 1525 лв. на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/