№ 106
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502475 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3105 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 9764/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 10 състав, Столична община е осъдена, на основание чл.
49 ЗЗД, да плати на Т. К. С. сумата 12 500 лева-обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 21.11.2017г. в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017г. до окончателното плащане и сумата
774,90 лева-обезщетение за имуществени вреди във връзка със същите увреждания на
здравето, настъпили на 21.11.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от
27.11.2017г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до
пълния предявен размер 40 000 лева за неимуществени вреди и 1549,80 лева за
имуществени вреди; на основание чл. 38, ал.1 ЗАдв, Столична община е осъдена да
плати на адв. А. Г. адвокатско възнаграждение в размер 905 лева за оказана безплатна
правна помощ; на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС сумата 500
лева за дължимата държавна такса и 250 лева за разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от Т. К.
С., чрез пълномощника адв. Ал.Г., с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Сочи, че съдът е определил силно занижено по размер обезщетение, като е нарушил
правилото на чл. 52 ЗЗД, без да съобрази в пълна степен характера на причинените
травми, продължителността на лечебния и възстановителен период, негативните
последици върху психичното здраве на ищеца, които процесното увреждане е
причинило. Жалбоподателят смята, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл. 51, ал.2 ЗЗД, приемайки, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде
постановено друго, с което предавявените искове бъдат уважени в пълен размер.
1
Претендират се и разноски за тази съдебна инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник-Столична община, не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СГС в частта, с която Столична община е осъдена, на основание
чл. 49 ЗЗД, да плати на Т. К. С. сумата 12 500 лева-обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 774,90 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени на
21.11.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от
27.11.2017г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Т. К. С., с която
против Столична община са предявени искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на обезщетение ца неимуществени вреди в размер 40 000 лева и за имуществени вреди
в размер 1 549,80 лева, ведно със законната лихва върху сумата 40 000 лева, считано
от 21.11.2017г. и върху сумата 1 549,80 лева, считано от датата на последния разход –
27.11.2017 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2017г. в гр.София, в ж.к. Люлин, около
14,00 часа, вървейки към автобусната спирка на автобус 310 и минавайки покрай
бл.511, на около 10 метра от края на блока, ищецът се спънал в несигнализирана и
необезопасена дупка и паднал на лявата си страна. Сочи се, че вследствие на падането
ищецът счупил лявата си ключица и бил приет за лечение в УМБАЛ Царица Йоанна-
Исул-София, където на 23.11.2017г. бил опериран-открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация- заключваща титаниева плака за ключица, като на 27.11.2017г. бил
изписан.
Ищецът твърди, че за поставянето на плаката платил сумата 1 500 лева,
направил разходи и за потребителска такса в размер 34,80 лева и за заплащане на
рентгенография- 15 лева.
В исковата молба се твърди също, че след изписването от лечебното заведение
ищецът провел терапия 45 дни и терапия с обезболяващи за 30 дни, като
възстановяването му продължило шест месеца, отделно провеждал и рехабилитация.
Твърди се, че в този период ищецът имал нужда от чужда помощ за елементарното си
битово обслужване, тъй като лявата му ръка била обездвижена. Сочи се, че
пострадалият все още изпитва болки в счупения крайник при промяна на времето и при
натоварване. Ищецът твърди, че след инцидента изпитвал страх да върви по улиците,
станал раздразнителен и тревожен.
Поддържа, че причина за настъпването на инцидента е неизпълнение от страна
на Столична община на нормативно вмененото й задължение да поддържа в
изправност участъци от пътя, който е нейна собственост. Предвид това иска да бъде
осъден ответникът да му плати претендираните суми, както и разноските по делото.
2
В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община оспорва
иска по основание и размер. В открито съдебно заседание след изслушване на
свидетелските показания прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че ако същият не е разговарял със спътничката
си по време на предвижването си, нямаше да попадне в процесната дупка.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред въззивния съд страните на спорят, че на на 21.11.2017 г. в гр. София, в ж.к.
Люлин, пресичайки улица, за да отиде към автобусна спирка на автобус 310 кракът на
ищеца попада в необезопасена дупка, вследствие на което той пада на лявата си страна
и получава травматични увреждания.
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-
показанията на свидетеля Д. А. С. се установява, че свидетелката и ищецът били на
посочената дата в ж.к. Люлин, пили кафе и тръгнали към спирката на автобус 310.
Свидетелката сочи, че пресичайки улицата, ищецът паднал на лявата си страна, тъй
като кракът му попаднал в голяма, видима дупка, която била с ширина около 50 см и
дълбочина около една педя. Твърди, че докато вървели с ищеца двамата си говорили и
не видели дупката.
Въз основа на представената по делото медицинска документация в
първонистанционното производство е изготвена от вещото лице д-р Т. Г.-С. и приета
СМЕ. Според д-р С. вследствие на падането на 21.11.2017г. ищецът е получил закрито
счупване на лявата ключица. Вещото лице е обяснила, че счупването е настъпило, тъй
като падането е върху рамото с по-голяма сила и под определен ъгъл. Установено е, че
пострадалият е бил на лечение в периода от 21.11.2017 г. до 27.11.2017 г.; на
23.11.2017г. е бил опериран- открито наместване и фиксация с метална пластина и
винтове; предписани са му венозни системи, обезболяващи, антибиотици и
противосъсирващи лекарства; поставена е обездвижваща митела за един месец и са
изписани противосъсирващи лекарства за 45 дни. Д-р С. е посочила, че обичайният
период за възстановяване при този вид счупване и оперативно лечение е около два-три
месеца, като поради липса на данни не може да се извърши преценка как е протекъл
оздравителния период. Вещото лице е обяснило, че интензивни болки и страдания
ищецът е търпял 7-8 дни след инцидента, с умерен интензитет около 10 дни и след
сваляне на обездвижващата превръзка и началото на раздвижване на крайника за
около 1 месец. Посочило е, че на ищеца му предстои нова оперативна интервенция за
изваждане на металните импланти, като това ще му причини нови болки и страдания за
около 15-20 дни. Обяснило е, че направените разходи, описани в приложените по
делото финансови документи са в причинно следствена връзка с увреждането.
В откритото съдебно заседание д-р С. отново е посочила, че лечебният и
възстановителен период при подобен вид счупване е 2-3 месеца. Обяснила е, че по
делото няма представена документация от която да се направи извод какво е сегашното
състояние на пострадалия, нито е направила личен преглед. Посочила е, че обикновено
ключицата оздравява, още повече, че ищецът е опериран, което означава, че тя е
наместена, закована и се движи.
Не се спори по делото, че във връзка с проведеното лечение ищецът е направил
разходи в общ размер 1549,80 лева, като е платил за закупуването на заключваща
титаниева плака за ключица сумата 1500 лева, за потребителска такса – сумата 34,80
3
лева и за рентгенография – 15 лева.
Свидетелката Д. А. С. установява и интензитета на търпените от пострадалия
болки и страдания. Свидетелката твърди, че при инцидента пострадала лявата ръка на
ищеца, а той по принцип бил десничар. Сочи, че лечебният и възстановителен период
заедно с рехабилитацията продължил около 6 месеца. Твърди, че от родителите на
пострадалия разбрала, че той се чувства зле, бил изнервен, не можел да се обслужва
сам за елементарните си битови нужди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на
лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени
вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка
между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
В случая със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните относно
наличието на предпоставките на чл. 49 ЗЗД ангажиращи обективната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца за заплащане на
обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени вреди, без да е нужно
да се установява вина на конкретни длъжностни лица от административната й
структура, натоварени от ответника да поддържат в изправност и безопасност улиците
в населените места или да следят за тези дейности.
Това е така, тъй като решението на СГС, в частта, с която Столична община е
осъдена, на основание чл. 49 ЗЗД, да плати на Т. С. сумата 12 500 лева-обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 774,90 лева-обезщетение за имуществени вреди,
причинени на 21.11.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 27.11.2017г. до окончателното плащане, като необжалвано
от страните, е влязло в сила.
Спорът във въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната
жалба на ищеца, е за справедливия размер на обезщетението, което му се дължи,
съпричинил ли е настъпването на вредоносния резултат и в каква степен.
По отношение размера на дължимото на ищеца обезщетение, определено по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съставът съобразява заключението на СМЕ,
изготвено от д-р С. и установените с него обстоятелства: вида и броя на причинените
травми – закрито счупване на лявата ключица, причинило на пострадалия затруднение
на движението на горния ляв крайник в самообслужването за срок 2-3 месеца;
продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и страдания,
установени от СМЕ; вида и продължителността на проведеното лечение –болнично за
6 дни с извършване на оперативна интервенция и домашно-амбулаторно;
продължителността на лечебния и оздравителния период около 2-3 месеца. Съдът
съобразява и това, че в периода на възстановяването ищецът е имал затруднения при
елементарното си битово обслужване и е следвало да бъде подпомаган от близките си.
Съдът съобрази и становището на лекаря-експерт, че на ищеца му предстои нова
оперативна интервенция за изваждане на металните импланти, като това ще му
4
причини болки и страдания за период около 15-20 дни. Съобразявайки всичко това,
както и възрастта на пострадалия към 21.11.2017г. - 34 годишен, обществено-
икономическите условия в страната към същия момент, както и начина на настъпване
на увреждането, САС намира, че справедливото обезщетение, което би възмездило
ищеца за причинените вследствие на инцидента неимуществени вреди е в размер 25
000 лева. Това е размерът, според въззивния съд, който в най-пълна степен съответства
на степента и характера на търпените болки и страдания, както и на вида и характера
причинените увреждания.
По втория спорен въпрос, САС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.Според трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС съпричиняването има обективен
характер и принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпването
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. В случая,
действително от събраните гласни доказателства се установи, че ищецът и свидетелката
са разговаряли по време на пресичане на пътното платно и че не са забелязали
процесната дупка, която от своя страна не е била обозначена, нито обезопасена. По
делото липсват данни обаче ищецът редовно да минава през процесния участък и че
този маршрут му е известен. Следва да се изтъкне, че за пешеходеца не съществува
задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната
настилка, през която преминава. Неизпълнението от страна на общината на
задължението й да поддържа улиците в населеното място, не може да бъде извинено с
това, че гражданите трябва да преминават с повишено внимание през препятствията по
тях. Отделно от това, обстоятелството, че ищецът и спътничката му са разговаряли по
време на пресичането, не опровергава наличието на причинно следствена връзка
между бездействието на общината да поддържа в изправност пътните настилки и
настъпилото увреждане. САС намира, че единствена причина за увреждането на ищеца
е неподдържаната пътна настилка в ж.к. Люлин по която преминават хора.
Предвид изложеното, съдът намира, че своевременно направеното от Столична
община възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е
неоснователно.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което, решението следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени исковете на Т. С. с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
разликата от 12 500 лева до 25 000 лева за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над 774,90 лева до 1549,80 лева за плащане на
обезщетение за имуществени вреди. Вместо това следва да бъде постановено решение,
с която Столична община бъде осъдена да плати на Т. С. още 12 500 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
21.11.2017г. до окончателното плащане и още 774,90 лева-обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2017г. до
окончателното плащане; на основание чл. чл. 38, ал.1 ЗАдв, Столична община следва
да бъде осъдена да плати на адв. А. Г. за адвокатско възнаграждение още 905 лева за
оказана безплатна правна помощ; на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на
СГС още 500 лева за дължимата държавна такса и още 250 лева за разноски по делото.
В останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
5
При този изход на спора, Столична община следва да бъде осъдена да плати на
основание чл. 38 ЗАдв на адв. А. Г. за адвокатско възнаграждение сумата 656 лева за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, съразмерно уважената
част от исковете.
Така мотивиран Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3105 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 9764/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на Т.
С. против Столична община с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата
над 12 500 лева до 25 000 лева и за разликата над 774,90 лева до 1549,80 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, Столична община да плати на
Т. К. С. още 12 500 лева като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания
от увреждания на здравето, настъпили на 21.11.2017г. в гр.София, ведно със законната
лихва, считано от 21.11.2017г. до окончателното плащане и още 774,90 лева-
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2017г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. чл. 38, ал.1 ЗАдв, Столична община да плати на
адв. А. Г. за адвокатско възнаграждение още 905 лева за оказана безплатна правна
помощ в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Столична община да плати по сметка
на СГС още 500 лева за дължимата държавна такса и още 250 лева за разноски по
делото в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3105 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело №
9764/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община, на основание чл. 38 ЗАдв, да плати на адв. А. Г. за
адвокатско възнаграждение в размер 656 лева за оказана безплатна правна помощ във
въззивното производство, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6