№ 296
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1863/13.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1254/2022 г. по описа на
СГС, І ГО, I-21 с-в, частично е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл. 198, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за което ищецът е оправдан с влязло в сила на
11.03.2019 г. Присъда от 07.11.2018 г., постановена по нохд № 3781/2015 г. по описа на
СРС, НК, 104 с-в (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 70000
лв.), ведно със законната лихва от 11.03.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди – над сумата от 8000 лв. до пълния му предявен размер от 70000 лв. Въззивникът
счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и
страдания от незаконното обвинение за извършено тежко престъпно деяние по чл. 198, ал. 1
НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за което се предвижда тежко наказание, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен
дискомфорт, вкл. и с оглед на обстоятелството, че проведената наказателна репресия е
осуетила воденето на нормален и пълноценен живот. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е претърпял значителни негативни психически
1
изживявания вследствие на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, като следва
да се вземе предвид, че като младеж е следвало да изтърпява най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража” за 8 месеца.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но неговият процесуален представител в проведеното пред въззивния съд о. с. з. на
21.02.2023 г. изразява становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за
сумата от 8000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, І ГО, 21 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да
му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него
престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този
случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял
неимуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, естествена,
присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице
причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена
от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4,
предл. последно ЗОДОВ.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от
процесното незаконно обвинение – за сумата от 8000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
2
материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила
на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 18.03.2013
г. за извършване на следното престъпно деяние: на 18.03.2013 г. в гр. София, в съучастие с
неизвестен съизвършител е отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20,
ал. 2 НК. На 20.08.2013 г. (след т. нар. „полицейско” и „прокурорско” задържане общо) по
отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”,
която е изменена в „подписка” с Определение на съда от 14.04.2014 г., т.е. неговото основно
субективно право на свободно придвижване е било значително ограничено за един дълъг
период от време – около 8 месеца.
С влязла в сила на 11.03.2019 г. Присъда от 07.11.2018 г., постановена по нохд №
3781/2015 г. по описа на СРС, НК, 104 с-в, подсъдимият В. Н. Р. е признат за невиновен за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Следователно,
наказателното преследване срещу обвиняемия е продължило за периода от 18.03.2013 г. до
11.03.2019 г., т.е. почти 6 години.
От показанията на свидетеля А. К., позната на семейството на ищеца, се установява,
че след привличането му като обвиняем в извършване на процесното престъпно деяние В. Н.
Р. се чувствал психически потиснат, поради незаконното задържане не могъл да се яви на
зрелостните изпити. Майка му й разказвала, че при свиждането в ареста незаконно
обвиненият бил депресиран, умислен, необщителен. Знае, че след напускане на ареста успял
да завърши средното си образование, а след това и висше образование, като е започнал и
работа. След постановяване на оправдателната присъда изглеждал все още малко променен,
но понякога усмихнат, макар и все още по-затворен от това състояние, което е бил преди
задържането му. Не се е оплаквал от здравословни проблеми.
От показанията на свидетеля Р. Я., колега с майката на ищеца, се установява, че тя й
е разказвала за състоянието на незаконно обвинения: бил потиснат, затворен, интровертен,
тъжен, не се усмихвал. Макар и по време на висящността на процесното наказателно
производство той да изпитвал страх, че би могъл да бъде признат за виновен за извършване
на тежкото престъпление, за което е бил оправдан, успял да завърши не само средно, но и
висше образование. Останало обаче чувството на необщителност, потиснатост.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху
психичното състояние на ищеца по време на процесния наказателен процес са
3
непосредствени.
Не е спорно приетото за установено от първоинстанционния съд правнорелевантно
обстоятелство, че ищецът е бил признат за виновен с влезли в сила четири присъди за
извършени през инкриминирания период на сходни с процесното престъпления срещу
собствеността (кражба). Тези факти се изясняват и от представената по делото от ответника
Справка за съдимост от 02.03.2022 г.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
изяснените от свидетеля изменения в неговото психично състояние (станал е угрижен,
депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен, нервен) са закономерна, необходима
последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е.
изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години (то е тежко съгласно
определителната правна норма, уредена в чл. 93, т. 7 НК).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се
предвижда тежко наказание – от 3 до 10 години лишаване от свобода, бил е обвиняем в един
неразумен за процесното наказателно производство период от време – около 6 години;
първоначално му е била взета най-тежката принудителна мярка за неотклонение „задържане
под стража” за период около 8 месеца, която впоследствие е била заменена в „подписка”,
поради което неговото човешко право на свободно придвижване е било засегнато в
значителна степен; явяването пред досъдебните и съдебните органи за осъществяване на
множество съдопроизводствени действия го е ангажирало физически и емоционално. Тъй
като още първоинстанционният съд го е признал за невиновен в извършване на тежкото
престъпление, за което му е било повдигнато незаконното обвинение, обективно след този
момент той не е бил поставен под угрозата ефективно да изтърпи наказание „лишаване от
свобода”, което да увеличи интензитета на изживените негативни емоции. Не се установиха
от приетата от събраните по делото доказателства и твърдените неблагоприятни психически
последици от незаконното обвинение да са извън обичайните.
Макар и в процеса на доказване пред наказателния съд държавното обвинение да не е
установило по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, в
4
началния стадий на наказателното производство - при повдигането на обвинението за
извършване на това тежко престъпление, прокурорът и съдът, взел най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража”, са се ръководили от тези установени до този момент
факти по делото при формиране на своя извод за обосновано предположение за извършване
на инкриминираното деяние, като то е следвало от обективна и субективна страна да бъде
установено едва в съдебната фаза – при прилагане на принципа на състезателност на
процеса. През същия период ищецът е бил обвинен за извършване на други сходни с
процесното противоправно деяние престъпления, като впоследствие е бил признат за
виновен с влезли в сила четири присъди. Поради тези правни съображения при определяне
размера на дължимото заместващо обезщетение този правнорелевантен факт трябва да бъде
взет предвид от съда. Следователно, обективно доброто му име в обществото е било
накърнено, поради което процесното незаконно обвинение не е довело до по-интензивни
неблагоприятни психически последици от обичайните при провеждане на незаконна
наказателна репресия.
От друга страна, процесното наказателно производство не е ограничило в значителна
степен неговите трудови права и възможността му да се образова, тъй като скоро след
излизането от ареста ищецът е завършил средното, а по-сетне и висшето си образование,
като е започнал и работа. В този смисъл, незаконното наказателно преследване не го е
възпрепятствало да получава законни доходи и да изгради своя живот при спазване на
обществените правила за почтеност и добросъвестност. Наистина, той е изпитвал обида и
гняв при повдигане на незаконно обвинение, вследствие на което му е била взета най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, като тези обстоятелства са взети
предвид от въззивния съд.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода 3 до 10
години, продължителният (неразумният, около 6 години) срок на висящност на
наказателното производство, задържането под стража в един непропорционално дълъг
период от време (над 8 месеца), преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване,
изживяната потиснатост, породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до
психологически дискомфорт и страдания, ограниченията в неговата лична сфера, което
обаче не се е отразило на възможността скоро след излизането от ареста той да завърши
своето средно, а по-сетне и висше образование, като е започнал почтена работа, въззивният
съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното
обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000 лв.
Следователно, искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца от процесното незаконно обвинение трябва да бъде уважен
за сумата от 8000 лв., а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
70000 лв.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
5
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1863/13.07.2022 г., постановено по гр. дело №
1254/2022 г. по описа на СГС, І ГО, I-21 с-в – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6