О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 28.12.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1347 по описа за
2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
гл. 39 от ТЗ.
Постъпила е искова
молба от «МАКСПЛАЙ»ООД, ЕИК202615193, с
която срещу "БУЛФОРЕСТ"ЕООД
гр. Варна, ЕИК ********* е предявен неоценяем допустим иск на кредитор
(с вземания, произтичащи от търговската дейност на длъжника) за откриване на
производство по несъстоятелност, основана на твърдения за презумптивна
неплатежоспособност или свръхзадълженост на капиталово дружество, по реда на чл. 630 от ТЗ.
По предварителните въпроси:
Производството
подлежи на разглеждане по специален съдопроизводствен
ред. Универсалния характер на производството изключва приложението на
институтите, свързани с признание или фингиращи признание (решение при
признание на иска и неприсъствено решение).
Органа по чл. 78 ДОПК е уведомен.
С оглед дадените
задължителни указания по приложението на закона в т.1 ТРОСТК 1/2017г размяната на книжа в този
вид производство не е следвало да се прилага, доколкото защитата си длъжникът е
следвало да упражни в незабавно насрочено заседание с подготвителен характер, в
което след изслушване на становища на срещните страни да се очертае окончателно
предмет на делото, включително преюдициалните въпроси относно легитимацията на
кредитора и да се допуснат както доказателствата, поискани от страните, така и
служебно необходимите на съда за разрешаване на въпросите относно състоянието
на неплатежоспособност или свръхзадълженост и началната му дата.
Съдът обаче е
предоставил предварително възможност на длъжника за защита, като не само е
осигурил максимален период ( срока по чл. 131 ГПК )за подготовка на отговора му
по фактите, на които ищецът е основал претенцията си, но и допълнително е
указал по реда на чл. 101 ГПК( приложим субсидиарно на осн.
чл. 621 ТЗ) нередовностите, допуснати
при предприетата защита с възражение по
активната легитимация на кредитора с определение № 4009/12.11.2018г. Въпреки
дадени указания по тези твърдения, в уточнителната си молба вх.№
36047/06.12.18г ответникът не е отстранил непълноти и противоречия, поради
което тази предварителна защита следва да се счита неизвършена. Същевременно,
доколкото указанията за краен момент на довършване на защитата на длъжника в
новоиздадения тълкувателен акт се отнасят до най- ранния момент на едновременна
размяна на становища между присъстващи насрещните страни ( заседание по чл. 629
ал. 4 ТЗ) съдът следва съответно да зачете същия ефект на писмената размяна,
още повече, че ответникът изрично е бил предупреден както за преклудиращото действие на пропускане на посочване на
възражения по твърденията на ищеца, така и за последиците от неотстраняване на
нередовности по макар и своевременно направени, но наясно формулирани такива
възражения.
В този смисъл съдът
намира, че частта от защитата на ответника (в случая за несъществуване на
твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане
чрез прихващане и др.) в първо заседание вече е изчерпана и можа де са допълва
само при промяна в позицията на ищеца, заявена в насроченото от съда подготвително
заседание. Началната част от доклада на съда по упражнената вече защита може да
бъде обявена на страните.
Постъпила е молба вх.№ 30627/23.10.2018г от ОББ АД, гр.София, ЕИК000694959 за присъединяването на банката като кредитор в образуваното производство
по несъстоятелност. Молбата е основана на доводи за наличие на неудовлетворени
вземания за просрочени вноски за
договорна лихва по два договора за кредит. С разпореждане № 10230 от 24.10.18г
съдът е указал на този кредитор реда за упражняване на правото по чл. 629 и е
предоставил възможност за отстраняване на пропуск по внасяне на изискуемата
таксата. В срока, изтекъл на 1.11.18г(считано от уведомяване на юрисконсулта,
подал молбата) изпълнение не е постъпило, поради което съдът прилага последиците
по чл. 621 ТЗ вр. чл. 101 ГПК и не следва да
разглежда искането по тази молба.
По допустимостта на претенцията:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията за наличие на фактите, в хипотезата на чл.
608 ал.2 ТЗ (презумптивна неплатежоспособност), поради невъзможност за плащане
на изпълняеми изискуеми вземания и на чл. 742 ал.1 ТЗ(свръхзадълженост) поради
липса на активи, достатъчни за покриване на значителни по размер задължения.
Служебната справка в търговски регистър на АВ удостоверява, че производството
се води срещу капиталово дружество със седалище в гр. Варна.
Процесуалната
легитимация на ищеца се определя от твърденията и въпреки че същите са
оспорени, до опровергаването им, следва да се зачита като надлежно установена.
Въпросът за задължителната легитимационна
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ се
разрешава като преюдициален с акта по същество, като
липсата й би изключила необходимостта от разглеждането на останалите презумптивни предпоставки. Това се отнася и за
двете посочени в молбата основания за
откриване на производство по несъстоятелност - както поради
неплатежоспособност, така и поради свръхзадълженост, тъй като съгласно
императивната норма на чл. 625 ТЗ, активната легитимация за откриване на
производство по несъстоятелност и при двете основания за откриване на
производството по чл. 608 и чл. 742 ТЗ е
обвързана с изискването молителят да е кредитор на длъжника по търговска
сделка (Решение № 45/10.03.2017г. на ВКС по т.д.№ 2095/2016г., II ТО, Решение № 277 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II т. о.). В този смисъл възраженията на ответника по допустимост на
производството следва да бъдат квалифицирани само като защита по същество.
Сезиран е местно
компетентен съд(чл. 613 ТЗ). Съдът приема, че предявеният иск е допустим.
Съдът зачита
представителна власт на пълномощниците
на насрещните страни надлежно
учредена въз основа на пълномощни, издадени от законни представители на
съответните дружества.
Предявеният иск е
неоценяем(чл. 607 ТЗ). Кредиторът е внесъл авансово дължимата проста такса за
разглеждане на иска( чл. 620 ал. 5 ТЗ).
Доколкото се твърди
липса на ликвидни активи на предприятието, но ищецът претендира откриване на
производство по несъстоятелност, съдът намира за необходимо да осигури
предварително предплащане на необходими
за това производство разноски по реда на чл. 629б ТЗ в размер на поне 1000лв.
При липса на осъществено авансиране на разноските, производството дори при
уважаване на исковете ще бъде спряно без назначаване на синдик. Съответно при
евентуално отхвърляне на искането за откриване на производството авансираните
разноски ще бъдат върнати на вносителя след влизане на решението в сила.
С оглед
възраженията на ответника за привидно договаряне по обща воля на насрещните
страни и процесуалното поведение на предприелия присъединяване друг кредитор,
съдът преценява, че отношенията, предмет на делото могат да бъдат уредени
доброволно, чрез способите на медиация, проведена от специализирана институция.
По доказателствените искания:
В исковата молба са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и
заключение на вещо лице. Оспорените писмени доказателствата са посочени за
установяване на активната легитимация на кредитора по релевантни за спора
твърдения за съществуването на неизпълнение на изискуеми парични задължения.
Част от тях ( споразумение за прихващани и счетоводни отчети и баланси) са
съставени и подписани, съответно противопоставими на ответника, като
автентичността им не е оспорена в рамките на предоставения за това срок.
До изслушването на
становищата на насрещните страни останалите доказателствени искания не следва
да се разглеждат.
Доказателственото
искане за заключение на вещо лице, посочено от ищеца и допълнено от ответника
се основава на твърденията на ищеца за наличие на презумпционни предпоставки за
неплатежоспособност и свръхзадълженост. Съдът преценява, че допускането на
задачата на вещото лице е обусловено от оспореното правоотношение с
ищеца.Съответно допускането на това доказателство също следва да бъде отложено
до приключване на подготвителното заседание.
Съдът може да
предприема действия по доказване и служебно, като изследва финансовото
състояние на длъжника с оглед зачитането на вече установени факти в отношенията
на страните ( чл.630 ал.1 ТЗ възлага на съда задължение да определи начална
дата, след като намери молбата или иска за основателни). Упражняването на това
свое правомощие в цялост съдът отлага до изслушването на становището на ищеца.
На страните следва
да се укаже и необходимостта от представяне
и на списъци на разноските за конкретизиране на точен размер на
претенциите им за разноски, на осн. чл. 80 от ГПК,
като при пропускане на крайния срок( до даване ход на устните състезания)
исканията за изменение на определените разноски ще бъдат преклудирани.
За събиране на
становища на страните и допускане на доказателствата делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание при закрити врати, когато да бъде
изслушан и устния доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл. 625 и сл. ТЗ иск на
кредитора «МАКСПЛАЙ»ООД за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжник
"БУЛФОРЕСТ”ООД гр. Варна поради неплатежоспособност и
свръхзадълженост.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на ОББ АД за
присъединяване по чл. 629, ал. 4 ТЗ.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба(
копия, заверени по ЗАдв.): протокол за
прихващане от 12.12.2017г и фактури
№ 864/29.11.2017г.; фактура № 844/13.10.2017г.;фактура№
847/24.10.2017г.; фактура № 839/29.09.2017г.; фактура № 832/25.09.2017г.;
фактура № 827/18.09.2017г.; фактура№ 826/11.09.2017г.; нот.
акт за продажба №104, т.1, дело №109 от 10.01.2018г. на Сл.Вп; ГФО за 2015г. и 2016г. на длъжника; съгласие
апорт, удостоверение за регистрация и учредителен акт
на „Булфорест плюс"ЕООД( нечетлив, но с установимо чрез справка в ТРЗЮЛНЦ съдържание); договор за
продажба на дружествени дялове от 05.12.2017г; справка за вписвания в
нотариални книги в СВ –Варна по партида
на ответното дружество.
ОТЛАГА произнасяне
по искане за допускане на счетоводна експертиза.
ОТЛАГА произнасяне
по допускане на доказателства, представляващи преписи от електронни документи,
счетоводни документи и фактури, посочени от ответника в отговора и уточнението
към него.
ОБЯВЯВА на страните
за служебно известно на съда следното обстоятелство:ответното дружество е
заявило за оповестяване в ТР като последен приет от ОС ГФО за 2017г.
ПРИКАНВА страните
към постигане на доброволно споразумение, като разяснява, че при използване на
процедурата по медиация се цели:
1. висока степен на достигане на същината
на проблема - страните споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и
се ангажират сами да участват в разрешаването на спора,
2. удобство - осъществява се в удобно за
страните време и място
3. контрол - медиацията принадлежи на
страните и те решават как ще се провеждат процедурите- каква ще е
последователността, времетраенето, периодичността на срещите
4. липса на противопоставяне - т.к. е
неформален процес, избягват се преките конфликти
5. по-малък риск за страните - запазване на „резервни” възможности, при
липса на споразумение съдът ще довърши разглеждането на спора
6. съхраняване на отношенията - спорът се
решава на възможно най-ранен етап, когато страните все още не са изострили
конфликта
7. възможност за иновативни решения - могат
да се търсят творчески подходи при решаване на спора и чрез средства,
недостъпни за съда
8. по-малко разходи – центъра работи без
такса
НАСОЧВА
страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове,
на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на
страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане
на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор
и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд
- Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се
помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат лично към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: mediation@vos.bg, или да изпратят на същото лице
попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на Варненски
окръжен съд.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация страните
следва да уведомят съда.
На осн. чл. 629 ал. 4 ТЗ вр.
чл. 145 ГПК Предоставя възможност на
ищеца до 14.01.2019г с писмена
молба с препис за насрещната страна:
1.
да поясни как се разпределя признат
като обща сума (остатък след прихващане) дълг по описаните в искова молба
отделни доставки по цитираните фактури
2.
да
конкретизира твърдения по фактите относно изпълнение на тези
доставки – как са уговорени цените и предадени посочените във фактурите количества
3.
да изрази
становище по направените в отговора на
длъжника възражения по легитимацията
на ищеца да иска откриване на производството и представената разменена електронна
кореспонденция, посочена от ответника като признание за пораждане на
задълженията от съвместна дейност
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при пропускане на
тази възможност и упражняване на правото на защита в съдебното заседание с това
причини отлагане на делото и осуетяване
на окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
Указва на ищеца
необходимост от деклариране на отказ или готовност за предплащане на разноски
по реда на чл. 629б ТЗ преди приключване на устните състезания, като в случай,
че не се съберат доказателства за наличие на парични средства в размер на поне
1000лв( за период до провеждане на първо събрание), съдът ПРИКАНВА ищеца да
предплати разноски в този размер до приключване на устните състезания.
Съответно, при евентуално отхвърляне на искането за откриване на производството
авансираните разноски ще бъдат върнати на вносителя след влизане на решението в
сила.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят списъци за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно
заседание ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ за 17.01.2019г от 11.00 часа. Да се
призоват СПЕШНО страните, чрез пълномощниците. На осн.
чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито
заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което
РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Препис от
определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено
заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението
за ищеца да се приложат отговор вх.№ 32822/12.11.18 и уточнение вх.№
36047/06.12.18г.
Проекта за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1347 по описа за
2018 год.
Производството,
образувано по ОБЩИЯ ИСКОВ ред на ГПК, но
подлежи на разглеждане по СПЕЦИАЛНИЯ ред на на
чл. 625 и сл. от ТЗ (т.1 от ТРОСТК1/2017).
Приет е за
разглеждане иск на кредитор «МАКСПЛАЙ»ООД, ЕИК202615193 със седалище и адрес на
управление с.Пчелник, ул.Марица",
№2, общ.Долни Чифлик, обл. Варна, представлявано от
управител Мариян Цветанов Данаилов, чрез пълномощник адв. Д.Т., служ. адрес: *** за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ
на длъжника "БУЛФОРЕСТ"ЕООД гр.
Варна, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.Пчелник,
ул.Марица", №2, общ.Долни Чифлик, обл. Варна,
представлявано от управител Николай Димов Кунев, чрез пълномощник адв. Г.А.,***,
офис 5.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Ищецът насочва
претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество,
регистрирано със седалище в района на сезирания съд. За тези служебно известни на съда обстоятелства не е необходимо да се сочат
доказателства.
Изрично са
оспорени фактите за възникване на вземането на кредитора:
Ищецът твърди, че е доставил на ответника в периода септември – ноември
2017г материали (лепило и различни видове фурнир и шперплат) фактурирани по
единични цени за приети количества по седем фактури, като след частично
погасяване с договорено насрещно прихващане на вземания между страните в
двустранен протокол от 12.12.2017г., общият размер на
дължимата остатъчна цена по тези доставки възлиза на само 414 601.89лв.
Ответникът оспорва както договарянето на доставките, така и получаването
на стоките, фактурирани от ищеца.
До поясняване на конкретните факти относно договаряне и изпълнение на
доставките, докладът по тези твърдения не може да бъде довършен.
Защитата си ответника
основава на твърдения, по които ищцовото дружество все още не е заявило
становище, поради което подготовката на съда се изчерпва само с доклад на
посочените и уточнени факти, доколкото могат да бъдат разграничени като
евентуални основания на защитни възражения:
На първо място ответникът
твърди, че отношенията му с ищеца са резултат от съвместна дейност, уговорена
неформално като договор за дружество. В първоначалната молба факти са очертани
противоречиво, като от една страна в пункт 1,2 се сочи, че договарянето им е било
насочено към обединяването на усилията на два самостоятелни стопански субекта
за обща реализация на произведена със съвместни усилия продукция(плоскости от
шперплат), а от друга страна в пункт 4, 5, 6 и 7 се описва контролирана
еднолично дейност на група свързани лица пряко и непряко зависими от Мариян
Данаилов, което е несъвместимо със съвместно управление на общите работи на
съдружници, обвързани от договор за гражданско дружество. В уточнителната молба
вх.№ 36047/06.12.18г се поясняват изрично твърдения за начина на договаряне и
осъществяване на обща съвместна дейност (част I), поради което и съдът
не следва да разглежда изключените факти, касаещи общо управлявана група
зависими лица.
Така описаните от ответника отношения по
договаряне на съвместна дейност не
съответстват на твърденията му за фактическите действия на насрещните
страни. От една страна се описва
договаряне, както следва
1.
През 2012г ответникът „Булфорест“ЕООД
се договорил с „Ви Ем инвест" ООД, ЕИК
*********, в което съдружници и управители били Мариян Цветанов Данаилов и
Велимира Славчева Данаилова да обединят своята дейност за преработка на
шперплат до ламинирани плоскости и препродажбата му с добавена стойност на
трети лица. Съдружникът на ответника е
бил последователно заместван от „В Ем инвест"
ООД, ЕИК ********* и накрая от ищеца „Максплай" ООД, ЕИК *********, със същите съдружници и
управители. С оглед законовите изисквания за подобно прехвърляне на правата и
задълженията по договора съдът приема, че твърдението за отношенията между
насрещните страни включват имплицитно и съгласие на оставащия съдружник с така
описаните замени.
2.
Съдържанието на неформалния договор се изчерпва с
уговорените вноски на съдружниците, както следва:
a.
ответникът „Булфорест“ЕООД е
предоставял за общо ползване свои производствени мощности (котел, сушилня,
мотокар, камион, бус, сграда, компресор) и
предоставени за общото производство материали (филм за обработка на шперплат и
други консумативи: чембери, боя, ъгли, стреч, кит,
шкурки, грес, дребни инструменти и ел енергия и гориво) както и труд с наета
работната ръка (чрез поемане на разходи за заплати, осигуровки и данъци),
b.
съдружникът му е предоставил за общо ползване свои производствени мощности (гореща преса и шлайф) и допълнително предоставени машини за китайска
технология на обработка на суров фурнир, както и осигурявал суровините за същото
общо производство (готов шперплат, а в последствие суров фурнир и необходимо за
подготовката му лепило)
От друга страна обаче, тези уговорки са несъвместими с твърдения за
заплащане на наем на предоставените за ползване на съдружниците ДМА и заплащане
на цена както за суровините, така и за материалите от единия съдружник и
изкупуване на цялата готова обща продукция от другия съдружник по подробно
описани от ответника разходни норми и технологични операции, тъй като при
договор за дружество внесените непотребими вещи се
предоставят за ползване, а преработваните като материали и суровини вещи, както
и новопроизведените продукти са съсобствени
и както разходи(наеми и цена на закупени вещи), така и печалби не могат да
бъдат разпределяни докато договора за дружество съществува.
Разминаването между описаните договорени отношения и фактическото
поведение не може да се обясни и с твърденията за привидност. В отговора ответникът е заявил, че описаните от ищеца
доставки са изцяло привидни именно защото съвместната им дейност вече е била
приключена, а в уточнението си е пояснил че привидността е абсолютна и е
предназначена да представи пред кредиторите на двете дружества наличие на
несъществуващ оборот, като евентуално прикрито с доставките отношение е
възложена изработка, а не съвместната дейност.
Въпреки указанията на съда, противоречията относно договарянето на
съвместната дейност не са отстранени, поради което и съдът не може да
квалифицира еднозначно твърденията на ответника за такава дейност като
възражение срещу вземането, описано от ищеца в исковата молба като дълг за
доставени стоки.
На второ място, твърденията на
ответника относно договарянето на
конкретните доставки, описани от ищеца в исковата молба също са изложени
противоречиво и несъвместимостта не е отстранена и след уточнението на
евентуалното позоваване на заявените факти.
От една страна твърденията за пълна
привидност изискват съгласувани действия на насрещните страни за явно
представяне на отношения, които в действителност не съществуват. В този смисъл
самото позоваване на симулация може да бъде разглеждано само евентуално на принципно заявеното
оспорване на каквато и да е воля на ответника за договаряне на доставките и
тяхното фактическо изпълнение. В уточнението си ответникът е заявил, че целта
на двете страни е била да създадат у трети лица (банки –кредитодатели)
убеждение, че търговските обороти помежду им продължават, въпреки че още от 2014г стоките, посочени като доставени
през 2017г са били налични вече в склад, ползван от купувача. Съответно е
потвърдено, че и двете договарящи страни не са имали намерение да прехвърлят
собственост или да плащат цена по тази доставка.
От друга страна обаче, ответникът е посочил в евентуалност
неконкретизирани твърдения относно наличие на действителни прикрити отношения.
В раздел II, т. 2.1 от уточнението изрично е посочено, че с
фактурираните доставки е прикрита изработка, възложена от ищеца, привиден
продавач срещу възнаграждение, платимо чрез прихващане с цена на стоките,
получени от привидния купувач. Поясненията за начина на формиране на цената
обаче визират производствени разходи и приходи за целия период от 2013 – 2017г
без да е ясно, как стойността на конкретно фактурираните доставки, посочени от
ищеца съответстват на конкретно произведена по възлагане на продавача
продукция, чиято изработка е била прикрита.
Отделно от това твърденията за прихващане на насрещни парични задължения
(на купувача по доставката на стоките и на възложителя по изработката) налагат обосновка
на валидни основания за двете сделки, а привидното съглашение не може да породи
такова основание. При така неясно уточнени твърдения не може да се разглежда
твърдение за действително отношение, прикрито с доставката, което да изключва
плащане на цена на привидно доставени стоки.
На трето място ответникът е заявил евентуално погасяване на установено от съда вземане на ищеца с прихващане на насрещните му
задължения, произтичащи от различни правоотношения, заявени в поредност, която също е неясно уточнена в раздел II,
т. 2 от допълнителната молба на ответника:
1. Неформалният договор за
изработка с продължително изпълнение, обвързващ страните от 2013 до 2017г
не само не е конкретизиран (като конкретно възложени количества, които са
изпълнени, но не са били платени от възложителя) но е и въведен като твърдение
към възражение за симулация, а не за прихващане, поради което е преклудирано и
не следва да се разглежда като част от защитата с прихващане, своевременно
формулирана в отговора на ответника.
2.
Съответно като първо възражение за прихващане е уточнено
насрещното вземане за 162 516,82лв обявено в отговора като „екстра задължение за филм“ и уточнено
като в раздел II, т. 2.2 като произтичащо от частично недействителна клауза за
цена, договорена привидно в размер тройно надхвърлящ действително установената
в отношенията между страните по пет фактури. Това вземане обаче също е останало
неясно очертано. От една страна купувачът сочи, че цената на артикулът е била
„едностранно“ променена от доставчик, което е несъвместимо с твърдението за симулация,
която е винаги резултат от общата воля на договарящите се. От друга страна
липсват каквито и да е твърдения за заплащането на симулативно завишената цена,
за да възниква вземане за възстановяване на разлика след разкриването на
привидната част от уговорката. Така уточненото насрещно вземане не може да
бъде надлежно квалифицирано и разглеждано като съдебно възражение за
прихващане.
3.
Следващото по ред насрещно вземане обявено в отговора
като дължима от съдружника загуба в
размер на 320 063,64 лева, генерирана от
общата дейност на гражданското дружество за съвместното производство на
шперплат. Докладваните по-горе твърдения относно това договаряне са
допълнително пояснени в раздел II, т. 2.3, с допълнение на уговорка за равни
дялове на двамата съдружници и прекратяване с предизвестие от ответника,
отправено на 20.11.2017г, евентуално с отговора по иска. Освен вече посочените
неясноти относно съдържанието на твърдяното договаряне на гражданско дружество,
съдът констатира и значителни противоречия в описанието на основанието на това
насрещно вземане. За да се претендира възлагане на съразмерна на дела на
съдружника загуба е необходимо да се да се конкретизира как се е формирал
отрицателния финансов резултат от съвместната дейност като се отчете съсобствеността
на внесените за общо ползване като вноски материали, суровини и други разходи,
необходими за производството и придобитото в съсобственост крайно производство,
респективно приходите от пласмента му. Такава съпоставка липсва като
твърденията на ответника остават ограничени до най-общо посочване на периода на
влошаване на рентабилността на общата производствена дейност след внедряването
на новата за обработка на суров фурнир през май/юни 2016г, в сравнение с
дотогава произвежданите преработени шперплатови листи. Няма обаче ясно остойностяване
на съсобствения „дружествен имот“, формиран до приключване на общата
дейност. Не може да се приеме за
конкретизиране на стойностите на разходите и приходите и общото описание на
дейността на гражданското дружество в раздел I
от уточнението, в което ответникът е посочил
завишените производствени разходи поради за невъзможност за пълно използване на
суровината фурнир, допълнително завишените необходими количества и повишаване
на цената на материала филм, лепило и допълнителните работни заплати поради
ново устройство на технологичния процес и завишаване на средната работна
заплата при запазени крайни пласментни цени.
Как е формиран крайния резултат от 640 127,29 лв
непокрити загуби остава неясно. При липса на конкретизация на претенцията не
може да се разглежда и искане за прихващането й като насрещно вземане. По
изложените вече съображения относно преклудиране на
възражения, които не са заявени в отговора, не може да бъде разглеждано
уточненото в като евентуално основание на това насрещно вземане в раздел II, т.
2.5 като произтичащо от увреждането на съдружника от съвместната дейност. Вземането
за разноски, направени за общите работи за общата работа е различно от
понасянето на загубите от дейността, и не е било своевременно предявено в
посочения размер. Освен това самото описание на тези вреди е несъвместимо с
договорното основание, тъй като извън участието в печалбите и загубите, в полза
на съдружник в гражданското дружество няма уговорена насрещна престация, чието
неизпълнение да му вреди. Вземане за обезщетяване за направени допълнителни
разходи и във връзка с дружествените дела изисква да се твърди поемане на
задължения извън договорените вноски, а в случая ответникът сочи като вреди
именно разходи съответни на неговия дял в съвместната дейност.
4.
На последно място в отговора си по иска ответникът е
посочил насрещно вземане, породено от некачествена доставка. Тази насрещна
претенция е уточнена като обезщетяване
на вреди, понесени от купувач на материали, вложени в производството му и
причинили с ниското си качество негодност
на продукцията до степен на брак в размер на 628 836,66лв с ДДС. Въпреки
указанията на съда за да конкретизира конкретни доставки, извършени от ищеца и
заявената рекламация по качеството на закупените материали (използвани в
производството и причинили брака), ответникът е заявил в раздел II, „ по б. в“,
т. 3 най- общо че се касае за текущи доставки в периода 2014-2016г, но
конкретизацията на отклонението от качеството препраща отново към уговорките за
договора за съвместна дейност. Ответникът несъмнено свързва недостатъците не с
закупени стоки по договорен по договора за доставка асортимент със съответно
качество, а с неизпълнени уговорки на единия от съдружниците за осигуряване на
неговата част от вноските (чрез подходящи за общата дейност планирани
суровини), с което е осуетена планираната първоначално рентабилност на
съвместното производство. При тези уточнения това възражение изобщо не може да
се квалифицира като обезщетение за некачествена доставка, изискващо обосновка
на двустранен, а не многостранен договор. Описаните от ответника факти сочат
хипотеза на отговорност на съдружник за недостатък на внесените за обща дейност
потребими вещи, но породените от това последици
съответстват на загуба поради завишени производствени разходи, а не на негодно
произведени стоки. Като основна причина за брака са посочени разлики във метода
на фактуриране на количества на суровина спрямо готов продукт, а това твърдение
е изцяло несъвместимо с некачествена доставка. Допълнително в поясненията си
ответника сочи, че внесените суровини са били с параметри съществено и видимо
отличаващи се от уговорените между съдружниците, което съответства или на явен
недостатък или на предлагане на вещ, различна от уговорената. При липса на
каквото и да е твърдение за заявено
несъгласие на другия съдружник, приел тези вноски, основание за
отговорност на вносителя не може да бъде изведено от субсидиарното
приложение на правилата за отговорност на продавача (чл. 358 ал.3 ЗЗД). Това
вземане също остава съвсем неясно и разглеждането му като съдебно възражение за
прихващане не следва да се допуска.
В заключение съдът констатира, че ответникът е пропуснал възможността да
уточни, след изрично указание, насрещните си задължения по начин, позволяващ
тяхната еднозначна индивидуализация и правна квалификация, съответно тази част
от защитата му, своевременно заявена в отговор следва да се счита ненадлежно
предприета и остава извън въпросите, свързани с преюдициално установяване на
легитимацията на ищеца като кредитор по посочените него правоотношения.
Надлежно предявеното
възражението на длъжника, което следва да бъде разгледано евентуално при
установяване на договарянето на фактурираните през 2017г доставки се свежда до
абсолютната им привидност.
Оспорени са и
твърденията на ищеца относно останалите предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност. Спорни са
обстоятелствата по наличие на трайно спиране на плащанията и недостатъчната
стойност на текущите активи за покриване на текущите задължения от дейността на
предприятието, както и поемане на задължения над действителната стойност на
активите на предприятието.
Ищецът твърди влошено финансово състояние на
предприятието на ответника, изключващо обслужването на текущите му задължения към доставчика по спорните фактури. Твърди,
че производствената дейност е прекратена и основните дълготрайни активи са
разпродадени, без постъпленията от тях да са формирали ликвидни средства,
достатъчни за заплащане на задължението към ищеца.
Спирането на
плащанията поради непреодолими финансови затруднения се посочва към началото на
2018г, когато е била и преустановена дейността без възможност за нова
реализация на приходи.
Допълнително сочи,
че анализът на стойността и структурата на активите на предприятието( сведени
счетоводно до движими вещи, чието местонахождение след отчуждаването на
производствената сграда не е известно), сравнена с пасивите му обосновава
недостатъчна стойност за покриване на всички задължения, включително и към
банка, ползваща се от обезпечение за дължим кредит на значителна стойност.
Ответникът е оспорил наличието на общо влошаване на финансовото
състояние на предприятието, като се позовава на привидно водено счетоводство.
Възразява за осчетоводяване на несъществуващи задължения, произтичащи от
закупуване на стоки по абсолютно привидни сделки и текущо обслужване на всички
задължения към действителните кредитори. Сочи, че обявеното финансово състояние
в оповестяваните от него отчети е резултат от неуредени отношения при
прекратяване на неформален договор за съвместна дейност, а не от поемането на
задължения към доставчици.
По правната
квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Въз основа на посочените от страните обстоятелства, съдът квалифицира
претенцията като иск за откриване на производство по несъстоятелност, предявен
от кредитор с оспорено изискуемо сборно вземане по търговски сделки, основан на
презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащания. Спирането на плащанията се сочи като резултат
от обективно състояние на имуществото на длъжника като презумптивна
предпоставка за основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност по чл.
608 ал.3 ТЗ. Алтернативно ищецът се позовава и на непреодолима
свръхзадлъжнялост на предприятие, чиито активи са спаднали под размера на всички
поети задължения.
Активната си
легитимация ищецът извежда от неизпълнението на задължение за безкасово заплащане на
цена на фактурирана доставка на стоки без специално уговорен падеж. Съответно
приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото
правоотношение представлява диспозитивна норма на чл. 318 ал.1 и сл. ТЗ, поради което съдът следва
изцяло да съобрази принципа на договорната свобода(pacta
sunt servanda) и да приеме
за определящи правата и задълженията на страните именно уговорките в договора
за доставка за начина на разплащане и падежите, а при липса на такива да
приложи правилата за търговските продажби (чл. 327 ТЗ). Плащанията по банков
път се уреждат от правилото за заверяване на сметка на кредитора(чл. 305 ТЗ).
Ответникът е възразил евентуално
за
недействителност на тези доставки като се е позовал на порок на договаряне по
чл. 26 ал.2 пр. 5 ЗЗД, като обосновава обща воля на насрещните страни да
създадат пред третите лица доказателства за оборотни сделки, които не са
сключвани. Като причина за тази симулация се сочат общо съгласувани действия по
поддържане на определени финансови показатели в хода на подготовка на уреждане
на последици от прекратена съвместна дейност, осъществена от насрещните страни
като съдружници в гражданско дружество (чл.357 и сл. ЗЗД), която обаче е
останала недовършена без съдружниците да са разпределили помежду си натрупаните
загуби и да се овъзмездили всеки от тях за разноските
по водени общи дружествени работи.
Същите твърдения обосновават и евентуалното възражение за недостоверно
представяне на балансовото състояние на предприятието, посочено като основания
за отхвърляне на иска по чл. 631 ТЗ.
По доказателствената
тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК):
С оглед на оспорването на доставките,
ищецът следва да докаже в цялост фактическия състав на договарянето с ответника
и надлежно изпълнено предаване на стоките от доставчика, породило забава на
купувача. За установяване на тези факти ищецът е посочил фактури, които не
носят подпис на купувача, поради което
не се ползват с пълна материална доказателствена сила като обвързващи ответника
частни писмени доказателства. Такава сила има само протокола за прихващане и
вписванията в търговските книги на предприятието. Доколкото обаче в задачата на
експертизата по документацията на
ответника ищецът не е конкретизирал като отделен предмет именно оспорените
сделки, съдът следва да му укаже, че не е посочил доказателство за
оспореното от ответника признание на получаване на стоките в предприятието на
датите, посочени във фактурите като дата на данъчното събитие и оспорения
произход на признатите в протокола остатъчни задължения именно от тези доставки.
Доказателствената тежест ищецът носи и за установяване на
обективното финансово състояние на предприятието и необратимия и траен характер
на затрудненията, проявили се като спиране на плащания и съотношението на
активите и задълженията на предприятието.
За тези обстоятелства е посочено заключение на вещо лице.
В тежест на ответника е доказването на симулацията. До заявяване на
становище на насрещната страна по фактите, посочени от ответника,
доказателствена тежест не може да се разпределя.
Евентуално, в случай че активната легитимация на ищеца бъде установена,
ответникът ще носи и тежест за опровергаване на презумпцията за обективен характер
на спиране на плащанията с пълно доказване на действително налични ликвидни
активи в негово разпореждане, с които може да погаси действителните си задължения.
Начална дата на неплатежоспособността или свърхзадлъжнялостта
съдът следва да установи служебно, доколкото с нея се свързват редица последици
от значение на следващите фази от развитието на производството по
несъстоятелността, включително и засягащи права на трети лица( чл.645 т.4, 646 ал.2,
647 т.4 ТЗ). Посочването на
самата дата обаче не е част от твърденията, за които страните носят
доказателствена тежест, а се определя служебно от съда въз основа на всички
събрани доказателства като най-ранния момент, от който твърдяното от страните
състояние на неплатежоспособност е придобило траен и необратим характер. Ето
защо в тази насока доказателствата се събират служебно от съда, като се
изследва финансовото състояние на длъжника във всеки един от
релевантните(според представените от страните доказателства) моменти и в
периодите между тях. В изпълнение на правомощията си по чл. 621
а ал.1 т.2 ТЗ съдът събира служебно доказателства, поради което не може да
възлага доказателствена тежест, но следва да предостави на всеки от изявилите
желание за участие в производството страни процесуална възможност да представи
налични у него доказателства в подкрепа на изгодната за него теза, като ги
преценява съобразно общите правила за допустимост на доказателствата в
гражданския процес.
По своя инициатива с оглед необходимостта от преценка на хипотезата по чл.
632 ТЗ съдът допълва исканията на страните със събиране на доказателства за евентуална подготовка на
втората фаза на делото.
Всяка от страните носи тежест да докаже направени плащания за поети
разходи за воденето на процеса.
Съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора им във
първата фаза от това производство, с ограниченията по чл. 621а ал. 3 ГПК (не се
допуска спиране по съгласие на страните) като кредиторът губи право си да
оттегли молбата или да се откаже от нея след постановяването на решение за
откриване на производството.
В случаите на постигната спогодба между страните половината от
дължимата държавна такса ще бъде
опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно
споразумение( включително и в резултат на съдействие на медиатор), което освен
конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните. Одобрената от
съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се
издаде изпълнителен лист. В случаите на постигната спогодба между страните
половината от дължимата държавна такса
ще бъде опростена.В случаите на постигната спогодба между страните половината
от дължимата държавна такса ще бъде
опростена.