№ 1338
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110204169 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на «***» ЕООД, против НП № 03-2400398/17.10.2024г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на дружеството е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване
нормата на чл.302 ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорват констатациите на административнонаказващия орган. Сочи се,
че лицето не е било наето на работа, същото не е познато на наказаното лице и не му е
възлагана работа от страна на работодателя. Счита се за нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Представената по АНП декларация не представлява такава със свободен текст, а е
предварително изготвена бланка, в която са посочени съществените елементи на трудовото
правоотношение , поради което е негодно доказателство. В НП липсват мотиви относно
определения размер на наказанието. Претендира се и наличието на маловажен случай на
административно нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление или да бъде
намален размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона
минимален размер.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. По
същество се поддържат основанията за изменяне на НП, наведени с жалбата. Претендират се
разноски.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на
въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено. Претендира възнаграждение.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 20.08.2024г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. Г., извършили
проверка на търговски обект – щанд за продажба на сладолед, находящ се в гр. Варна,
кк.“Зл. пясъци“, срещу хотел „Адмирал“, стопанисван от въззивното дружество .
В обекта св. Г. възприела лице, което извършвало дейност по продажба на сладолед
на клиенти, като отмервало грамаж, приемало плащания и издавало касови бележки.
Служителите на ДИТ се легитимирали и пристъпили към извършване на проверката,
като помолили лицето да се свърже с управител на дружеството. След като лицето се
свързало с управителя, св. Г. му обяснила начина на протичане на проверките, както и , че
на лицето ще бъде предоставена за попълване декларация.
Лицето попълнило декларация, в която посочило, че имената му са Илиан Миленов
Цветков, че изпълнява длъжността «продавач- консултант» в търговския обект, при работно
време от 14 часа до 22 часа, при договорено трудово възнаграждение от 933 лева месечно ,
два почивни дена седмично и един час почивка в работния ден.
При извършена проверка на изнесените с декларацията факти, на 21.08.2024г. св. Г.
установила, че са налице несъответствия в декларираните данни, при което служители на
ДИТ- Варна, в това число и св. Г. , отново посетили обекта.
В обекта св. Г. възприела отново същото лице, което извършвало трудова дейност.
Отново била осъществена връзка с управителя на дружеството и му било обяснено, че ще се
извърши проверка отново.
Лицето попълнило повторно декларация, в която посочило истинските си имена –
В.И.Б., ЕГН **********, както и че изпълнява длъжността «продавач- консултант» в
търговския обект, при работно време от 14 часа до 22 часа, при договорено трудово
възнаграждение от 933 лева месечно , два почивни дена седмично и един час почивка в
работния ден.
Лицето предоставило на проверяващите и личната си карта.
При проверката управителят на дружеството посочил, че има сключен договор с
лицето Илиян Миленов Цветков, че същия бил болен и казал на В.И.Б. да го замести, но
самия управител не е знаел за това.
В хода на проверката не било представено разрешение от Инспекцията по труда за
допускане до работа на В.И.Б., ЕГН ********** – лице, ненавършило 16 години.
На 13.09.2024год. св. Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение, в който било вписано, че дружеството, като работодател е допуснало до работа
В.И.Б., ЕГН ********** – лице, ненавършило 16 години, без разрешение от Инспекцията по
труда. Възприета била правна квалификация на нарушението по чл.302 ал.2 от КТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество. В
срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН постъпило писмено възражение, но било преценено
2
като неоснователно.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2400398/17.10.2024г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.302 ал.2 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена
санкция към минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства- декларации от наетото лице, протокол от проверка,
идентификационна карта, призовка и други , както и гласните такива-показанията на св. Г..
Показанията на св. Г. са такива на свидетел- очевидец на нарушението.
Св. Г. двукратно, в различни дни е възприела пряко лицето да полага труд в обекта.
Възприела е и , че лицето разполага с телефон на управителя на дружеството, като същото
се е свързало двукратно с него и е предоставило възможност на с. Г. да разговаря с този
управител по телефона. Предвид проведената многократна коресподненция по телефон с
управител на дружеството, св. Г. е категорична, че именно това е лицето, с което Беевски се
е свързал.
Показанията на св. Г. са в унисон с писмените доказателства по делото и най – вече с
декларациите , попълнени от Беевски, в които той сам е посочил на установените параметри
на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи за този
работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените
доказателства, установяващи полагане на труд от страна на малолетното лице, без преди
това да е получено предварително разрешение от Инспекцията по труда за сключване на
трудов договор между двете страни по възникналото трудово правоотношение. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за
3
извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.302 ал.2 от
КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
санкционната норма и вида на административното наказание. Правилно е било ценено, че
нарушението се извършва за първи път от една страна и от друга- вредните последици,
настъпили за наетото лице и в този смисъл правилно е било определено административното
наказание около минималния размер.
Именно административно наказание около минималния , предвиден в закона размер
се явява адекватно на тежестта на нарушението и в този смисъл наказателното
постановление следва не следва да бъде изменяно.
Що се отнася до наведените с възражения от страна на въззивното дружество, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се сочи, че лицето не е било наето на работа, същото не е познато на
наказаното лице и не му е възлагана работа от страна на работодателя.
Съдът, противно на изразената позиция за недоказаност на обвинението, намери, че
от доказателствата по делото по безспорен начин се установява именно фактологията,
твърдяна с наказателното постановление.
В насока да установят фактите от обвинението са показанията на св. Г., които , както
вече беше отбелязано са такива на свидетел- очевидец на нарушението.
Св. Г. двукратно, в различни дни е възприела пряко лицето да полага труд в обекта.
Взъприела е и , че лицето разполага с телефон на управителя на дружеството, като същото
се е свързало двукратно с него и е предоставило възможност на св. Г. да разговаря с този
управител по телефона. Предвид проведената многократна кореспонденция по телефон с
управител на дружеството, св. Г. е категорична, че именно това е лицето, с което Беевски се
е свързал.
Показанията на св. Г. са в унисон с писмените доказателства по делото и най – вече с
декларациите , попълнени от Беевски, в които той сам е посочил на установените параметри
на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи за този
работодател.
При тези факти, предвид продължителността във времето на полагане на труд за
дружеството, при което Беевски двукратно е разговарял по телефона с управителя на
дружеството, т.е. е разполагал с контакт с този управител, предвид на факта, че същия е
осъществявал трудовата си дейност без проблем, като е отмервал грамаж на продаваните
стоки, приемал е плащания, т.е. е бил запознат с цените на стоките, издавал е касови бонове,
т.е. е бил запознат в детайли с работата в обекта, както и предвид на познаването в детайли
на конкретния работодател, изпълняваната длъжност търговския обект, работното време,
договореното трудово възнаграждение, почивните дни в седмицата и в работния ден и т.н.,
4
съдът намери, че обвинението е безспорно и категорично доказано.
Счита се за нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът, при проверка на обстоятелствената част на НП не констатира да са допуснати
сочените нарушения. Напротив – в НП се съдържат всички обстоятелства на извършване на
нарушението – посочено е конкретното лице, извършило нарушението, действието,
осъществяващо състава на нарушението, конкретния обект, където е извършено
нарушението, лицето, допуснато до работа, неговата длъжност, установените работно място,
работно време, трудово възнаграждение, почивни дни и почивки, както и факта, че лицето
не е навършило 16 години и е допуснато до работа без разрешение от Инспекцията по труда,
т.е. в обстоятелствената част на постановлението са описани всички елементи от състава на
нарушението. Посочени са конкретни доказателства, установяващи нарушението
/декларация от лицето, обяснения, писмени възражения и т.н./. При правилна цифрова
квалификация на нарушението, правилно е била преценена приложимата санкционна
разпоредба.
Предвид на това, не може да се сподели извод, че съдържанието на НП е лишило
санкционираното лице от правото да разбере обвинението и адекватно да се защитава.
Изразява се позиция, че представената по АНП декларация не представлява такава
със свободен текст, а е предварително изготвена бланка, в която са посочени съществените
елементи на трудовото правоотношение , поради което е негодно доказателство.
Съдът не споделя подобна позиция, като по това възражение следва да се отбележи,
че бланката- декларация не съдържа конкретика относно съществените елементи на
трудовото правоотношение, а само очертава кръга от данни относно такава конкретика,
която се привнася в съдържанието на декларацията от всяко попълващо я лице.
Счита се, че в НП липсват мотиви относно определения размер на наказанието.
Съдът, при проверка на съдържанието на наказателното постановление не констатира
липсата на такива мотиви- напротив наказващият орган подробно е обосновал наложения
размер на наказанието, който се преценява от въззивния състав на съда като правилно
определен.
На следващо място се претендира наличието на маловажен случай на
административно нарушение.
Според настоящия състав на съда, установените по делото факти не припокриват
хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния
случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
5
случаи от този вид – нещо повече, периода на нарушението завишава степента на
обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивното дружество е
било санкциониран за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане
по делото. От нарушението безспорно са произтекли вредни последици за работника, който
е бил допуснат до работа без компетентна предварителна преценка дали като малолетно
лице би могъл да полага труд без да му бъдат нанесени вреди.
На последно място се иска да бъде намален размера на наложеното административно
наказание до предвидения в закона минимален размер.
Съдът намери, че размерът на наказанието е бил правилно определен, като са били
отчетени от една страна факта, че нарушението се извършва за първи път и от друга страна -
вредните последици, настъпили за наетото лице и в този смисъл правилно е било
определено административното наказание около минималния размер. Именно определения
размер на административно наказание се явява адекватно на тежестта на нарушението и в
този смисъл наказателното постановление следва не следва да бъде изменяно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-2400398/17.10.2024г. на Директор
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «***» ЕООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА «***» ЕООД, ЕИК *** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6