№ 59
гр. Велико Търново, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20254000600011 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Русенски окръжен съд с Присъда от 23.10.2024г. по реда на съкратеното
съдебно следствие е признал подсъдимия С. К. С. за виновен да е извършил
деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е наложил наказание при
условията на чл. 58 б. „а“ вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК от осем години лишаване от
свобода. Постановил е така наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.
Осъдил е С. К. С. да заплати на М. С. Д. сумата от 20 000лв,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление.
Присъдил е и държавните такси и разноски.
Разпоредил се е и с веществените доказателства.
1
Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимия С. С. –
адв. С.. В жалбата се прави искане за проверка законността, обосноваността и
справедливостта на постановеният акт. Иска се преквалифициране на
деянието в по- леко наказуемо - такова по чл. 128 от НК и определяне на
наказание с приложение на чл. 66 от НК. Претендира се и явна
несправедливост на наложеното наказание.
Частната обвинителка и граждански ищец М. Д. – редовно призована не
се явява и не заема становище.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник молят жалбата
да бъде уважена. Основното искане, което се поддържа е за преквалификация
на деянието в по- леко наказуемото по чл. 128 от НК. Прави се възражение за
наличие на доброволен отказ от извършване на деянието и последната
алтернатива, която се поддържа е намаляване размера на наложеното
наказание.
Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на
присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по
делото и е постановил съдебен акт, достигайки до правилната квалификация
на деянието, като е наложил справедливо наказание на подсъдимия. Предлага
присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата на
подсъдимият оставена без уважение.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:
По фактическата обстановка
Подсъдимият С. С. е роден в Тутракан, но живее в гр. Русе. Със средно
образование е, неосъждан и несемеен. Същият работел към началото на 2023г.
във фирма „Линамар“ гр. Русе като електромеханик. Живеел сам в апартамент
на първи етаж, на ********** в града.
Св. М. Д. през 2018г. била диагностицирана с параноидна шизофрения и
лекувана многократно в ЦПЗ Русе, като последната хоспитализация била в
периода 31.08-28.09.2023г. Тя имала фамилна обремененост, тъй като и
2
близките - майка й, сестра й също били с това заболяване. Д. не поддържала
контакти с близките си и живеела, където намери – в приюти, на улицата,
понякога просела и проституирала. Употребявала алкохол и наркотици.
Д. и подсъдимият се познавали и тя понякога ходела в домът му, където
заедно употребявали алкохол или имали сексуални контакти, за което той й
давал дребни суми. Предложил й да я уреди на работа в неговата фирма, но тя
отказала.
На 13.12.2023г. подсъдимият се обадил на Д. й я поканил да дойде в
домът му, за да имат сексуален контакт. Пострадалата се съгласила и около 18
ч се намирала пред блока на подсъдимия, като чакала С. да й отвори вратата
на входа. В този момент св. И. П. се прибирал от работа и я видял. Когато
отворил входната врата, за да влезе, Д. също влязла във входа като му казала,
че отива при С. на първия етаж, където и останала. П. се качил в асансьора и
продължил. Д. влязла в домът на С.. Двамата седнали да вечерят като
едновременно с това употребявали и алкохол/водка/. До към полунощ двамата
употребявали алкохол и си говорели, а след това се скарали. Подсъдимият С.
взел метална тръба от водопроводната инсталация, която държал в кухнята и
започнал да нанася множество удари на пострадалата – в главата и по цялото
тяло- в областта на гърдите, гърба, крайниците с голяма сила и
продължително. Удрял я и с шамари и с юмруци по лицето. Пострадалата
паднала на земята като молела С. да спре, но той продължил да й нанася
удари. Вследствие на нанесените удари на Д. били причинени множество
травматични увреждания – счупване на череп, на двете лопатъчни кости,
ребро, прешлен, разкъсан бил далакът й и получила вътрешен кръвоизлив в
коремната кухина. Поради тези травматични увреждания тя не можела да се
изправи. След побоя, подсъдимият я оставил в състоянието, в което се
намирала в кухнята и отишъл да спи с спалнята. Рано сутринта, преди да
тръгне за работа подсъдимият почистил от кухнята следите от кръв. А когато
тръгнал за работа изправил Д., облякъл й якето и я изнесъл извън домът си
като я оставил на площадката пред входната врата. Около 06.35ч., когато св. П.
тръгвал за работа - видял пострадалата да лежи на площадката пред входната
врата. Досетил се, че това е същата жена, която предния ден влязла във входа
с него и му казала, че отива при С.. Попитал я какво се е случило, а тя му
отговорила, че е бита и много я боли рамото и не може да стане. Св. П.
позвънил на тел. 112 и подал сигнал. По подадения сигнал на място
3
пристигнали линейка и екип на патрулен автомобил на полицията. Пред тях
пострадалата заявила, че е бита от подсъдимия С.. След което била откарана в
спешно отделение на УМБАЛ „Канев“. Докато й извършвали прегледи, на
място пристигнал още един екип от полицаи – св. А., Д. и П. като пред тях
пострадалата заявила, че са се скарали с подсъдимия, защото той поискал да
правят секс, а тя не искала и той я пребил с метален предмет, който останал в
жилището му.
Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от приобщените по реда на чл. 373 ал.2 от НПК писмени и гласни
доказателства.
На първо място се доказва от самопризнанието на подсъдимия,
направено по реда на чл. 371 т.2 от НПК. То е напълно съответно на събраните
в хода на ДП гласни и писмени доказателства.
Показанията на свидетелите решаващият съд е приел за
непротиворечиви и ги е кредитирал с доверие, с изключение на тези на св. Д. и
частично на свидетелите полицейски служители и св. П. в частите, с които са
посочили, че св. Д. им е казала кой е авторът на деянието.
Св. Г. П. е възприел пострадалата преди и след деянието. Вечерта, когато
се прибирал от работа тя чакала да влезе и влязла с него във входа на блока
като му казала, че отива при С., който живее на първия етаж. На следваща
сутрин този свидетел е възприел пострадалата, лежаща на площадката пред
входа в безпомощно състояние, като му казала, че не може да стане и е бита.
Свидетелят се обадил на тел. 112, а докато чакали линейка пострадалата му
разказала, че е бита с метална тръба. Изцяло в същата насока са и показанията
на св. Надя Д., която също е възприела пострадалата рано сутринта да лежи на
земята и потвърждава, че св. П. се е обадил на тел. 112. В потвърждение
показанията на тези двама свидетели е и изготвената по делото техническа
експертиза, която е възпроизвела съдържанието на разговора, проведен с тел.
112 от св. И. П..
Св. И. Д., И. И. и Д. А. са служители на Първо РУ Русе и са пристигнали
по повод на подадения сигнал. Първите двама са посетили подадения адрес –
пред домът на подсъдимия, а св. А. в болница „Канев“. От показанията на
всички свидетели се установява непротиворечиво, че пострадалата пред тях,
макар и в различен момент е посочила, че е приятелят й С., който живеел в бл.
4
14 на първи етаж я е пребил с метална пръчка по тялото и юмруци по лицето.
Св. Д. и И. в допълнение сочат, че пострадалата е била видимо употребила
алкохол и била леко неадекватна. А св. А. внася уточнението, че според
пострадалата поводът за скарването било желанието на подсъдимия да имат
сексуален контакт и отказът от нейна страна. Пред него също е уточнила, че
първо е удряна с метален предмет, като е посочила, че той е останал в
апартамента на подсъдимия, а след това са й нанасяни удари с юмруци и
шамари по цялото тяло. Посочила е също местоработата на подсъдимия, както
и автомобилът, който той управлява. Доколкото според назначената съдебно-
психиатрична експертиза на ДП е направен извод, че пострадалата не може да
дава достоверни показания, то законосъобразно първият съд е изключил
показанията на посочените трима свидетели- полицейски служители в частта
с която са посочили, че пострадалата е заявила кой е автор на деянието и как
то е извършено.
Показанията на тези свидетели, макар и производни във всичките им
останали части потвърждават приетата за установена фактология – относно
употребата на алкохол от пострадалата – доколкото са посочили, че е лъхала
на алкохол и е била леко неадекватна и относно състоянието, в което се е
намирала.
Фактическата обстановка се установява и от находките, установени по
време на извършения оглед на местопроизшествие – домът на подсъдимия,
находящ се в гр. Русе, **********. Процесуално-следственото действие е
извършено в присъствието на подсъдимия и в хода на това действие са
установени две метални тръби, като едната от тях с дължина 44,5см и
диаметър около 2,5см, зелена на цвят, по която е установено наличие на
засъхнали червени петна и която съответства на описаното оръдие, с което е
извършено деянието. Установена е и хавлия, по която също имало засъхнала
кафяво- червена материя. Металната тръба и хавлията са предадени с
надлежно оформен протокол за доброволно предаване на 14.12.2023г. от
подсъдимия. В този протокол подсъдимият собственоръчно е записал, че с
тръбата е ударил няколко пъти М., а хавлията била на закачалката и вероятно
М. се е бърсала с нея.
Показанията на тези свидетели, касаещи състоянието на пострадалата се
подкрепят от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. Видно от
5
заключението на същата М. Д. е получила следните травматични увреждания:
Счупване на череп в лява темпорална област и на ляв мастоиден израстък.
Разкъсване на слезката, остра кръвозагуба наложило оперативното й
отстраняване. Колекция от кръв в коремната кухина. Счупване на двете
лопатъчни кости; трето ребро в ляво; на напречен израстък на четвърти поясен
прешлен в дясно, както и на главичката на лява лъчева кост. Кръвонасядания
по лигавицата на дясна очна ябълка, по двете рамена, мишници и поясните
области двустранно и по лявото бедро. Две разкъсно- контузни рани на
главата. Видно от заключението на вещото лице касае се за разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на
двата горни крайника за срок повече от 30 дни. Увреждането на слезката е
довело до остра кръвозагуба и е наложило спешна животоспасяваща
оперативна намеса за отстраняването й. Според експерта уврежданията са
причинени от удари с твърди тъпи предмети с голяма сила в областта на
главата и са могли да доведат до увреждане на мозъка с летален характер.
Отговарят да са получени от удари с метална тръба с дължина 44,5 см и
диаметър около 2,5 см.
Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя също от
приложената писмена медицинска документация от лечението на
пострадалата.
От съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства под №
4 /09.02.2024г., която е изследвала доброволно предадените от подсъдимия
метална тръба и хавлиен халат се установява, че по тях се доказва наличие на
човешка кръв, определена като кръвногрупова принадлежност 0/ алфа, бета/.
Кръвногруповата принадлежност на кръвта на пострадалата е същата, т.е.
установената кръв по металната тръба и хавлиеният халат и кръвногруповата
принадлежност на пострадалата са в съответствие.
От заключението на комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза е видно, че пострадалата М. Д. не се води на учет в ЦПЗ Русе. Но
има регистрирани 6 хоспитализации. Същата страда от психично заболяване –
параноидна шизофрения, което представлява продължително разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Има и съпътстваща диагноза -
психически и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества. Синдром на зависимост. Предвид на
6
наличната документация експертите са заели становище, че наличието на
психично заболяване влияе върху личността и предполага склонност да
преувеличава и изопачава, подменя смисъла на показанията си и фактите.
Приели са, че към 14.12.2023г. е била с нарушени годности и не е била
способна правилно да възприема фактите и обстоятелствата от обективната
действителност, които имат значение и не е способна да дава достоверни
показания за тях.
Това заключение е послужило като основание на първия съд да изключи
от доказателствената съвкупност показанията на пострадалата с в. Д..
Независимо, че са изключени показанията на пострадалата и тези на
свидетелите – полицейски служители и св. П. в частта, касаеща авторът на
деянието, посочен им от пострадалата, изложената в обвинителният акт
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от останалите
събрани в хода на ДП гласни и писмени доказателства, включително от
обясненията на подсъдимия и направеното от него признанието на
подсъдимия С..
Показанията на св. Ст. З., Т. З., Г. Н., Б П. не допринасят съществено за
изясняване на фактическата обстановка. Те са съседи на подсъдимия,
потвърдили са, че живее на посочения адрес, на първия етаж. П. е посочила, че
е възприела шум на инкриминираната дата около 23ч. Фактите, които се
установяват с тези показания имат значение по- скоро като характеристични
данни, от които се установява, че същият е бил затворен и не е комуникирал
със своите съседи.
Комплексна съдебно психолгико-психиатрична експертиза е изследвала
и личността на подсъдимия С.. От заключението на същата се установява, че
С. С. не е диспансеризиран към ЦПЗ Русе. Не страда от умствено изоставане
или психична болест. Към момента на извършване на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. И към момента на изследване също може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си като не страда от
психически недостатъци, които да му пречат да се защитава сам. Същият е в
състояние правилно да възприема и възпроизвежда фактите и да дава
правдиви и достоверни обяснения за случилото се на 14.12.2023г.
Обясненията, които подсъдимият е дал на ДП следва да бъдат
7
разгледани като годно доказателствено средство. Той не отрича да й е нанесъл
побой с метална тръба, както и че след побоя я е оставил в кухнята, а той се е
преместил в спалнята, както и че тя е напуснала домът му когато е тръгвал за
работа. В тези основни части, обясненията не противоречат на събрания
доказателствен материал- нито писмен, нито на гласните доказателства.
Единствено в частта, с която същият твърди, че пострадалата си е тръгнала
самостоятелно- на собствен ход от домът му следва да бъдат разгледани като
защитна негова теза, която обаче се оборва от подробно обсъдените по- горе
гласни доказателства и писмените такива.
По правната квалификация
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до извода, че подсъдимият осъществил както от
обективна така и от субективна страна състава на чл. чл. 115 вр. чл. 18 от НК.
Настоящият въззивен състав намира, че при така установената
фактология материалния закон е приложен правилно.
Авторството на деянието е установено по безспорен начин. Всъщност то
не се спори и от самия подсъдим предвид желанието му производството да се
разгледа по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие и
предвид признаването на фактите и обстоятелствата, изложени в ОА.
От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият е нанесъл
множество удари с метална тръба и с ръце в главата и по цялото тяло на
пострадалата. При това физическо въздействие върху главата и тялото на
пострадалата, нараняванията, които тя е получила само поради медицинска
намеса и извършване на животоспасяваща операция не се е достигнало до
нейната смърт. Налице е причинно-следствена връзка между виновното
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдим и пострадала се познавали. Св. Д. често посещавала домът на
С. и имали сексуални контакти, като за това той й заплащал дребни суми,
колкото да преживява. В инкриминираната вечер нагласата е била същата. Но
двамата са употребили значително количество алкохол, поради което между
тях възникнал скандал. Този скандал отключил яростта на подсъдимия.
Вземането на металната тръба, която седяла в кухненското помещение и
8
нанасянето на множество удари с нея както в областта на главата, така и по
цялото тяло; удари със значителна сила, включително и с ръце - юмруци върху
пострадалата, е освен проява на пряк внезапен умисъл за умъртвяването, и на
умисъл в съдържанието на който е включено съзнаването и искането на
престъпните последици - смъртта на пострадалата. Т.е. от субективната
страна, според въззивният съд умисълът е пряк, но не алтернативен, както е
приел решаващият съд, а внезапен, защото се е породил внезапно , вследствие
на скарването между пострадала и подсъдим. Освен това следва да се има
предвид, че подсъдимият е знаел, че при нанасянето на множество удари с
метална тръба с дължина 44,5 см. и диаметър 2,5 см, с такава сила и
интензитет и то в жизнено важни органи от тялото на пострадалата – глава,
гръден кош ще причини нейната смърт. Ударите са нанесени от близко
разстояние, и освен, че са със значителна сила са и са множество. Несъмнено
е, че подсъдимият С. С. е имал житейски опит и когнитивни умения, които са
му позволявали да осъзнае, че удари с установената интензивност и
насоченост могат да причинят смъртта на пострадалата, но въпреки това той е
искал нейното настъпване.
Деянието на подсъдимият е останало във фазата на опита. Опитът е
останал неуспешен, но поради причини, стоящи извън волята на подсъдимия.
Това е така, защото деецът е задействал причинния процес, годен да доведе до
смъртта на пострадалата, но летален край не е настъпил по независещи от
волята му причини, тъй като, в конкретния случай на пострадалата
своевременно е била оказана висококвалифицирана медицинска помощ с
извършването на животоспасяваща операция. Без извършването на същата
леталния изход е щял да настъпи предвид разкъсването на слезката, острата
кръвозагуба и наличието на кръв в коремната кухина.
Тези обстоятелства категорично подкрепят изводите за умисъл за
убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Както е известно, за
умисъла на дееца при убийство се съди по използваните средства, насоката,
броя и силата на ударите, мястото на нараняването, продължителността на
насилието и всички останали обстоятелства, които характеризират
изпълнителното деяние и разкриват психичното отношение на дееца към
настъпилия общественоопасен резултат. Искането на защитата за
преквалифициране на деянието в по- леко - такова по чл. 128 от НК е
9
неоснователно и също бе оставено без уважение от настоящият състав на
въззивния съд.
Неоснователно е възражението на защитата за наличие на доброволен
отказ от извършване на престъплението. На първо място следва да се посочи,
че доброволен отказ от довършване на престъплението по собствена подбуда
не е допустим при довършения опит - когато деецът е направил всичко
необходимо, за да настъпят исканите от него и предвидени в закона
общественоопасни последици, но последните не са настъпили по обективни
причини, независещи от неговата воля. В конкретния случай подсъдимият е
нанесъл множество удари с метална тръба в областта на главата и в гръдна
част на пострадалата, след което я е оставил в това състояние на земята пред
входа на блока. С нанасянето на тези удари обаче изпълнителното деяние е
завършило, защото са причинени сериозни поражения на пострадалата. Тя е
транспортирана в болницата в гр. Русе, където е приета в тежко общо
състояние. Според заключението на съдебномедицинската експертиза смъртта
не е настъпила само благодарение на спешната и ефикасна хирургическа
интервенция.
За да се говори за доброволен отказ при довършения опит пък следва
деецът е финализирал изпълнителното деяние, но реално той да е
предотвратил престъпните последици от него. Факт, който не се установява от
доказателствата по делото. Ето защо това възражение на защитата също бе
оставено без уважение.
По наказанието
Законодателят е предвидил за престъплението по чл. 115 вр. чл. 18 от НК
наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.
Следва да бъде отчетена високата степен на обществена опасност на
деянието. Този тип деяния са от най-тежките, тъй като са насочени срещу
човешкият живот и здраве - най-ценното благо. В рамките на общата висока
степен на обществена опасност този случай разкрива съответна такава – нито
по- висока, нито по- ниска.
Обществената опасност на подсъдимия е ниска. Същият е без данни за
криминални прояви.
10
При оценъчната си дейност, съдът е обсъдил като смекчаващи вината
обстоятелства – добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на
подсъдимия. Отчетено е и искреното му съжаление. Първият съд неправилно
не е отчел самопризнанието на подсъдимия от ДП. То не е свързано с
провеждане на диференцираната процедура по съкратеното съдебно следствие
и също допринася за разкриване на фактическата обстановка. Същевременно
обаче това самопризнание далеч не следва да бъде надценявано, тъй като спор
по авторството на деянието още от самото начало не е съществувал. Освен
това то е депозирано едва в края на ДП, когато са били събрани всички
останали доказателства. Искането на защитата да се оцени като смекчаващо
вината обстоятелство, че подсъдимият е млад човек не може да бъде
споделено, тъй като към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил
на 44 годишна възраст, която не може да бъде определена като млада.
Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени множеството
причинени телесни увреждания, както и поведението на подсъдимия след
деянието – оставянето на пострадалата на площадката пред входната врата, без
всякаква заинтересованост за здравето й. Въззивният съд би добавил и това, че
са причинени тежки увреждания на млада жена, лишена от всякаква грижа и
от страна на близки и роднини и от страна на държавата, предвид състоянието
й – и психическото и състоянието на зависимост от наркотици. При тези
констатации първият съд е приел, че е налице превес на смекчаващи вината
обстоятелство. Извод, който се възприема и от настоящият въззивен състав.
Напълно законосъобразно решаващият съд е приложил чл. 58, б. "а" вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е взел предвид стадия на престъплението /опит/ и е
отчел степента на осъществяване на намерението на дееца в конкретния
случай. Това е довело до слизане под минимума на наказанието десет години
"лишаване от свобода" с две години, при което е определено наказанието осем
години "лишаване от свобода". Настоящата инстанция намира, че смекченото
от първия съд наказание отговаря на законовия критерий за справедливост по
чл. 348, ал. 5 НПК, тъй като е съответно на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, характерни за инкриминирания случай, и успешно би могло да
изпълни целите по чл. 36 НК. Следва също така да се посочи, че при
сравнителния анализ, който съдът следва да направи по чл. 58 а ал.4 от НК
това наказание е по- благоприятно за дееца. Причината за това е
11
констатацията на първия съд, възприета и от настоящият състав, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но са отчетени и отегчаващи такива, т.е. не са налице
предпоставки за определянето му в неговия минимален размер по
предвиденото в разпоредбата на чл. 115 от НК, а над него - малко под средния
размер.
В смисъла на изложеното настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание, което не е
явно несправедливо, поради което и жалбата на подсъдимият и неговия
защитник е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Като първоначален режим на изтърпяване на наказанията съдът е
определил строг. Правилно е определен режимът на изтърпяване на
наказанията, съгласно чл. 57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд правилно е зачел времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” за
изтърпяно наказание лишаване от свобода на основание чл. 59 ал.1 от НК.
По гражданският иск
В гражданската си част присъдата, не е предмет на нарочно обжалване
от страните.
Пострадалата М. Д. е встъпила в наказателния процес като граждански
ищец и е предявила граждански иск срещу подсъдимият С. С. в размер на
20 000 лв., представляващи неимуществени вреди от извършеното
престъпление.
Предявеният граждански иск намира правното си основание в чл. 45 от
ЗЗД. Основателен е, тъй като в резултат на престъплението пострадалата е
търпяла болки и страдания от причинените й телесни увреждания и уплахата,
която е изпитала. Търпяните от нея болки и страдания са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимият.
Причинени са тежка телесна повреда - отстранена й е слезката и средни -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупвания на
двата горни крайника, причинили затруднения на движенията за срок повече
от 30 дни, те. пострадалата е имала затруднения с двете ръце, т.е. била е в
12
затруднение да се обслужва и да извършва различни дейности. Ето защо
въззивният съд намира определеният от Окръжния съд размер на
обезщетението в пълният му размер от 20 000 лв. за съответен на
изтърпяното.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, съдът
не констатира процесуални нарушения, които да водят до необходимост от
отмяна или изменение на присъдата. Същата като правилна и законосъобразна
следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия – във всичките й аспекти
оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК,
Великотърновският Апелативен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 23.10.2024г., постановена по НОХД
490/2024г. по описа на Русенски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15
дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13