РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330110695 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в
размер на 6023.04 лева– главница, дължима по договор за кредит; 1478.98 лева– лихва
за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда до изплащането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и ответника е
сключен договор с предоставен кредит в размер на 9300 лева, който следвало да бъде
погасен на вноски в срок до 02.07.2018 г. ведно с уговорената лихва. С договор за
цесия вземанията били прехвърлени на ищеца. В предходно производство по частична
претенция била установена дължимостта на част от главницата, заедно с лихва за
предходен период. Иска се установяване на останалата част от задълженията и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
признават вземанията, като се твърди, че същите са погасени.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу В. Т., по което
е образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е била връчена, в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК и
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Исковата молба е подадена в преклузивния срок,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и В. Т. е подписан договор за
кредит от 01.07.2008 г. Съгласно същия на ответницата е предоставена сумата от 9300
лева, която следвало да бъде върната на 120 месечни погасителни вноски в срок до
01.07.2018 г. Съгласно приложения погасителен план сумата е отпусната на 02.07.2018
г., като номера на договора е *****.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г. и приложение 1
към него, „Стопанска и инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на ищеца „ЕОС
Матрикс“ ООД вземанията по договора за кредит, като съгласно приложеното
потвърждение цената за това е платена.
С решение по гр.д. № 892/2021 г. на РС-Пазарджик е установено между страните
съществуването на задължение в размер на 2877.19 лева, част от общо дължима
главница от 8900.23 лева, договорна лихва от 413.20 лева и 2709.61 лева- мораторна
лихва за периода от 21.08.2016 г. до 21.08.2019 г. Ответникът не оспорва, че решението
е влязло в сила по отношение на главницата, като признава процесните задължения.
Съгласно представения договор за цесия и неоспорените в него размери на
продадените вземания, претендираната в настоящото производство главница
съответства на разликата между прехвърлената сума и предявената по гр.д. гр.д. №
892/2021 г. на РС-Пазарджик част.
Установява се и настъпването на падежа на всички вноски по кредита, поради
което ответникът е изпаднал в забава след 02.07.2018 г. Претендираната по делото
лихва за забава отговаря на законната лихва по чл. 86 ЗЗД изчислена върху главницата
без периода на обявеното в страната извънредно положение през 2020 г. и два месеца
след неговата отмяна.
С постъпилия отговор на исковата молба ищецът признава задълженията и
представя доказателства за плащането им. С молба от 03.02.2023 г. ищецът заявява, че
се твърди пълно погасяване на дълга, без да е изчислена законната лихва. Не взема
изрично становище, но не оспорва доказателствата за извършени плащания.
Ответникът в о.с.з. представя доказателства за плащането на сумата от 252.64 лева за
законна лихва.
От представените с отговора на исковата молба доказателства се установява
плащането на сумата от общо 7802.10 лева по банковата сметка посочена в заповедта
2
за изпълнение. Тази сума покрива точно размера на претендираната главница, лихвата
за забава и разноските за държавна такса по настоящото и заповедното производство-
общо 7802.10 лева. Ответникът не оспорва получаването на плащанията, същите
съответстват на предявените вземания и следва да бъдат възприети.
Относно законната лихва за периода от подаване на заявлението до плащането
(31.05.2022-28.10.2022 г.) ответникът представя доказателства за плащане на сумата от
252.64 лева в полза на ищеца по същата банкова сметка. Сумата отговаря на размера на
законната лихва за периода, изчислен на основание чл. 162 ГПК с електронен
калкулатор, поради което следва да се приеме, че и това вземане е погасено.
Предвид, признанието на предявените искове и представените доказателства,
вземанията се явяват установени по основание и размер. Предвид плащането на всички
задължения в хода на процеса, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Не следва да се присъждат и разноски за д.т. предвид установеното плащане и
на това вземане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, кв. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, срещу В. П. Т., ЕГН **********, искове за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. П. Т. дължи
на „ЕОС Матрикс” ЕООД, сумата от 6023.04 лева- главница по договор за
потребителски кредит от 01.07.2008 г., сключен със „Стопанска и инвестиционна
банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012г. и сумата от 1478.98 лева-
моратора лихва за забавено изпълнение за периода от 22.08.2019 г. до 31.05.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
в съда на 31.05.2022 г. до плащане на вземането на 28.10.2022 г., за които е издадена
Заповед № ****от 16.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 8742/2022г. на ПРС, поради плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3