Решение по дело №2734/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Плевен, 13. 01. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Плевенският районен съд, тринадесети граждански  състав, в публично заседание  на   седемнадесети  декември  през две хиляди  двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при  секретаря  Наталия  Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА  гр. д. № 2734     по описа за 2020 г,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Делото е образувано по подадена искова молба от    ***., ЕГН **********,  против  ***, с посочено правно основание чл.  178, ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от З***и чл. 86 от ЗЗД.  

         В срока по чл.131 от ГПК   е депозиран писмен отговор от ответната страна.

         На основание чл. 214 ал.1 ГПК е  допуснато изменение на предявените искове по отношение на размера им във връзка с представените счетоводни изчисления от ответника. Искът по чл.178 ал.1 т.3,  вр.  чл. 179,  ал. 1 от З***се счита предявен за сумата от  827, 72 лв.

Искът по чл.86 от ЗЗД  се счита предявен за сумата от 37, 48 лв.

         Съдът, след като събра необходимите по делото доказателства, намира за установено следното:

            Безспорно се установи, че ищецът е работил при ответника  *** - ***и са в служебни правоотношения в процесния период от време - *** г.  - ***г, както и че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3  от  ЗМВР.

         Безспорно се установи, че за процесния период от време ищецът е полагал нощен труд. Видно от приетата счетоводна справка,  той е положил общо 696 часа нощен труд. От справката,  представена от ответника е видно, че този нощен труд за процесния период от време, не е преобразуван, чрез преизчисляване с коефициент 1,143.

         Съгласно чл. 176  от  З***брутното възнаграждение на държавните служители на ***се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178,  чл.1,  т.3  от  ЗМВР.

         Според нормата на чл.187,  ал.9 от ЗМВР,  редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

         В процесния период от време е действала Наредба № 8121 з - 776 / 29. 07. 2016 г. на Министъра на вътрешните работи, която е отменена на 14. 01. 2020 г. с Решение № 16766  от  10. 12. 2019 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 8601 / 2019 г. Издадена е нова Наредба № 8121 з -36 / 07. 01. 2020 г. на Министъра на вътрешните работи.

         Следва да се отбележи, че в Наредба № 8121 з - 776 /  29. 07. 2016 г. и в Наредба  № 8121 з - 36 / 07. 01. 2020 г. на Министъра на вътрешните работи липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31,  ал. 2 от Наредба № 8121 з - 407 от 11. 08. 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на ***часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.

         В случая,  при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 2б.01.2007г./., в която в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140,  ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 - дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно,  приложимият коефициент за преизчисляване  нощния труд в дневен е 1,143,  получен като частно при делене на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория / чл.187,  ал.1 от ЗМВР/ и 7  часа за първия.

         Разпоредбите на Наредба за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото на труд, поради което следва да бъдат поставени

 при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това,  включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният  от него труд за исковия период.

         В тази връзка следва да се посочи, че и международноправните актове, по които РБ е страна, също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение на правото им на труд. Позовавайки се на чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС, която гласи: „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи.“

          При спазване  принципа на пропорционалност,  ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

         Поради така изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване  нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време,   чл. 9, ал. 2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.

         Такава  забрана  за  преобразуване  на  часовете  положен  нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители липсва, а и би била противоконституционна,  тъй като би поставила служителите в ***в по - неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.

         От приетата счетоводна справка се установи, че положеният нощен труд от ищеца в размер на 696 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд.

         Ответникът е извършил преизчисляването с коефициент 1,143 и се получава 796 часа. Разликата от приравнените часове нощен труд,  неплатени от ответника, е 100 часа.

         За доказване размера на исковата  претенция е приета по делото и не е оспорена от страните счетоводна справка, според която дължимата сума е в размер на 827, 72 лв. по главния иск, а по иска по чл.86 от ЗЗД дължимата сума е в размер на 37, 48 лв.

         Този е размерът на исковата  претенция по двата иска, с оглед направеното изменение на размера на исковете на основание чл. 214, ал.1 от ГПК.

         От факта, че ответникът не е заплащал сумите по главния иск, се доказва,  че той е изпаднал в забава и дължи мораторни лихви, които се установиха по размер и периоди на изискуемост от приетите справки. Претендираният по делото извънреден труд е получен след преобразуване нощните часове с коефициент 1,143,  което  ***  не е извършвала и не е изплащала.

         Съгласно разпоредбата на чл. 4 б, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид празнотата в наредбите от 2016 г. и 2020 г. относно нормата на чл.31, ал.2 от тази от 2014 г, следва да се приложи субсидиарно чл. 9,  ал. 2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.  Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в ***спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

         Следва да се вземе впредвид, че заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен извънреден труд, следва да е по реда на чл. 187, ал. 3 от З***или при часова ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно време при спазване увеличението, съгласно разпоредбата на чл. 262  от  КТ,  респ. такъв подход е приложен и от вещото лице, при изчисленията в приетото по делото заключение на съд. счетоводната  експертиза.

         В разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ е въведено, че се заплащат с  50%  увеличение за работа при сумирано изчисляване на работното време. При съпоставка с разпоредбата на чл.187, ал. 6 от З***е видно, че спрямо служителите на ***е възприет подхода за заплащане извънредния труд с увеличение с 50%, което съответства на общото трудово законодателство.

         При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, както и не е доказал, че са налице правоизключващи и правопогасяващи факти и обстоятелства.

         Поради гореизложеното, съдът намира, че следва   да уважи  предявените  искове с правно основание чл.178, ал.1,  т. 3,  вр. с чл.179, ал.1 от З***за сумата от 827, 72 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 37, 48 лв, като основателни  и  доказани  от  събраните  по  делото  писмени доказателства.

         При този изход на процеса, разноските се възлагат на ищеца.

 

         Водим от горното, съдът

                                     

                            Р       Е       Ш      И :

        

                  

         ОСЪЖДА, на   основание чл.178, ал.1,  т. 3,  вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР,  ***, представлявана от ******- ***, чрез процесуален представител ******., адрес ***. ***, Да заплати на ***., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***. ***, сумата от 827, 72 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване  исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

         ОСЪЖДА, на   основание чл. 86 от ЗЗД,   ***, представлявана от ******- ***, чрез процесуален представител ******., адрес ***. ***, да заплати на ***., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** .***,  сумата от  37, 48 лв.

        

         ОСЪЖДА, на   основание чл. 78 от ГПК,  ***, представлявана от ******- ***, чрез процесуален представител ******., адрес ***. ***, да заплати по сметка на ПлРС, сумата 34,60  лв. за   държавна  такса.

        

         ОСЪЖДА, на   основание  чл.  38,  ал. 2 от Закона за ***урата,   ***, представлявана от ******- ***, чрез процесуален представител ******., адрес ***. ***, да заплати на *** *** *** .***, ***ско възнаграждение в размер на 600 лв.

        

         Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до страните, че е изготвено.

                                                                                    

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: