№ 11132
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело
№ 20201110144445 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по гр. д.
№42519/2013 г., СРС, 36 с-в в полза на ....ЕАД били издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу него за сумата от 12400 лв. ведно
със законната лихва върху нея от 10.10.2013 г. до окончателното й плащане, сумата от
1035.04.лв. договорна лихва за периода 10.04.2013 г. до 09.10.2013 г., лихва в размер на 961
лв. за периода 17.04.2013 г. до 09.10.2013 г., такса в размер на 60 лв. и 376.10 лв. разноски
по делото. Въз основа на същия било образувано изпълнително дело №20138380409359/2013
г. при ЧСИ Б.. Впоследствие издадената срещу ищеца заповед за незабавно изпълнение била
обезсилена, а изпълнителното дело спрямо него прекратено. Въпреки това обаче от ищеца
по изпълнителното дело били принудително събрани парични суми в общ размер 14362.14
лв. за периода 10.12.2015 г. до 04.05.2020 г., които ищецът иска да му бъдат върнати като
получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
разпореждането, с което е обезсилена заповедта за изпълнение. Отделно претендира сумата
от 1105 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по изп. д. №9359/ 2013 г. и 44.60 лв.
такси към ЧСИ от ТТР по ЗЧСИ, доколкото същите представлявали претърпени от ищеца
имуществени вреди във връзка с воденото изпълнително производство. Правния си интерес
от завеждане на настоящите искове спрямо настоящия ответник обосновава с
1
обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 15.09.2014 г. “.... ЕАД е цедирала
вземанията си по издадената заповед за изпълнение на настоящия ответник фирма ЕАД.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Прави възражение за прихващане с дължими от
ищеца суми по договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2013 г. в размер на
10868.52 лв. главница, 705 лв. възнаградителна лихва, 2832.78 лв. законна лихва. Твърди, че
по силата на сключен договор за за кредит за текущо потребление от 19.03.2013 е
предоставен кредит в размер на 12400лв., който е изцяло усвоен. Твърди, че считано от
11.07.013 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като дължимите суми
претендира от настоящия ищец, който бил поръчител по договора за кредит. Правния си
интерес извежда от сключен на 15.09.2014 г. между кредитодателя .... ЕАД и фирма ЕАД
договор за цесия. Претендира разноски.
С протоколно определение от 08.10.2021 г. е допуснато изменение на иска, като
претенцията на ищеца следва да се счита за сумата от 12413.19 лв.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
От приложеното по настоящото дело гр. д. №42519/2013 г., СРС, 36 с-в се
установява, че в полза на ....ЕАД били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист срещу него за сумата от 12400 лв. ведно със законната лихва
върху нея от 10.10.2013 г. до окончателното й плащане, сумата от 1035.04.лв. договорна
лихва за периода 10.04.2013 г. до 09.10.2013 г., лихва в размер на 961 лв. за периода
17.04.2013 г. до 09.10.2013 г., такса в размер на 60 лв. и 376.10 лв. разноски по делото.
От данните по делото се установява и че въз основа на същия било образувано
изпълнително дело №20138380409359/2013 г. при ЧСИ Б..
Страните не спорят, че с договор за цесия от 15.09.2014 г. .... ЕАД цедира вземанията
си по издадената заповед за изпълнение в полза на настоящия ответник, което дружество се
е конституирало като взискател и по горепосоченото изпълнително дело.
От представената по делото сметка по т. 12 от ТТР към ЗЧСИ от ЧСИ Б. се
установяват събраните от него суми, а и страните не спорят по въпроса, че посочените от
ищеца в исковата молба суми са били преведени на ответника.
Видно е също, че впоследствие издадената срещу ищеца заповед за незабавно
изпълнение била обезсилена с влязло в сила разпореждане.
С оглед всичко това действително следва да се приеме, че основанието, на което е
била събрана процесната сума, е отпаднало и следва да бъде възстановена на ищеца, освен
ако ответникът не докаже, че е налице причина за задържането й.
Ответникът е навел възражение за прихващане с отговора на исковата молба с
дължими от ищеца суми по договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2013 г. в
размер на 10868.52 лв. главница, 705 лв. възнаградителна лихва, 2832.78 лв. законна лихва,
поради обявяване на същия в просрочие.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
2
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем / така ТР №4/18.06.2014 г., ВКС, ОСГТК/. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. В настоящата хипотезата
на възражение за прихващане вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
което право следва да е упражнено преди отправяне на възражението за прихващане, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. По делото не са представени доказателства за уведомяване на длъжника-ответник
поради което не се установява наличие на ликвидно и изискуемо вземане спрямо ищеца.
Възражението се явява неоснователно. Исковата претенция подлежи на уважаване.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, адрес да заплати на В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. адрес, на основание чл.55 ал.1, предл. 3 сумата 12413.19 лв., събрани и получени без
основание за периода 10.12.2015 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и 44.60 лв. такси по ТТРЧЗСИ на ЧСИ,
получени без основание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3