РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330119553 по описа за 2021 година
Предмет на делото са субективно съединени положителни установителни
искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС.
Ищец О. Г. З. чрез адв. Г.Б. твърди, че е наследник на И. Н. Г. – починал на
*****г. като с Решение № ****г. на Поземлена комисия е възстановено правото на
наследниците му върху следния имот: Нива от 1.869 дка, осма категория, находящ се в
землището на с. Д., местността ****, която представлява имот № ****при граници и
съседи: имот № ****, № ****, № ****, № **** и № ****. Твърди се, че съгласно
Заповед №****. на ****на гр. П., на основание пар. 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен
плана на новообразуваните имоти на земеделски земи предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в няколко местности, вкл. и в
местността ****. Въз основа на заповедта със Заповед № **** г. на ***** е
възстановено правото на собственост на наследници И. Н. Г. на следния новообразуван
имот № **** по плана на новообразуваните имоти с площ от 1055 кв.м, вид територия:
селскостопанска , НТП-Параграф 4, категория на имота: VIII с административен адрес:
****
На наследниците на И. Г. било възстановено правото на собственост и на други
земеделски земи в землището на с. Д. като делба между наследниците не била
извършвана, но устно било постигнато съгласие всеки да се грижи и да ползва
определен имот.
1
Майката на ищцата – Г.Т. – дъщеря на праводателя заравнила, почистила и
облагородила гореописания имот. През пролетта на 2000г. ищцата и майка й почистили
имота от храсти, треви, с които бил обрасъл и започнали да го обработват, всяка събота
и неделя била в имота, отглеждали фасул, картофи, засяли плодни дръвчета, оправили
пътя, докарали фургон, монтирали му покрив и веранда. С течение на времето го
преоборудвали в бунгало, което пригодили за преспиване и обитаване и ползвали като
склад за селскостопански инвентар. През 2001г. прокарали ток, като електромера и
партидата се водели на майката на ищцата. Бил изграден частен водоем – каптаж, била
прокарана вода, а след две години и сателитна телевизия.
Поддържа се в исковата молба, че от 2000 година ищцата владее имота като
свой собствен, стопанисва го, като никой от другите наследници не е възразил или
оспорил владението на ищцата и майка й.
Заявява се, че останалите наследници били уведомени устно за своенето на
имота като никой не е имал против това.
Фактическата власт върху процесния имот била първоначално установена от
майката на ищцата като впоследствие е преминала към ищцата чрез предаването му.
Иска се да се признае за установено по отношение на ответниците С. Т. Б., П. И.
Б., У. И. П., С. Г. Р., А. Д. Д., Л. И. С., Н. Г. С., Л. Г. С., П. Н. Г., Ф. П. Г., Н. В. Г., П. В.
Г., В. В. Г., Г. Б. Т., И. А. Г., Е. А. Д., Х. Г. П., Л. Б. Г. – С., К. Т. Опасенко и Д. Т. Т., че
ищцата притежава правото на собственост въз основа на давностно владение върху
процесния имот считано от 2000г.
Ангажират се доказателства.
Ответниците Н. В. Г. и У. И. П. чрез особен представител назначен по реда на
чл. 47 ГПК са подали отговор на исковата молба.
Останалите ответници не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ответник Н. В. Г. чрез адв. Ал. Б. от САК няма претенции към процесния имот и
не оспорва изложените в исковата молба твърдения като признава предявения иск като
заявява, че доколкото не е дал повод за завеждане на делото не следва да му се
присъждат разноски, респ. претендира сторените от него разноски.
Ответник У. И. П. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47 ГПК
оспорва предявения иск заявява, че не е налице отказ от право на собственост по
наследяване и реституция от останалите сънаследници, посочва, че извършените
подобрения не индицират владение. Иска се отхвърлянето на предявения иск;
Ответник Х. Г. П. в писмено становище депозирано в о.с.з. на 15.02.2023г. – л.
240 от делото заявява, че не възразява братовчедка му - ищцата да бъде призната за
собственик на процесния имот. Потвърждава, че ищцата и майка й ползват и
обработват този имот, като го почистили, прокарали ток и вода и поставили фургон за
2
обитаването. Потвърждава, че наследниците са се разбрали кой коя нива да ползва като
процесният имот по съгласие бил отреден за майката на ищцата – Г. Т.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Доказано е от приобщените по делото писмени доказателства, че с Решение №
****г. на Поземлена комисия е възстановено правото на наследниците на И. Н. Г.
върху следния имот: Нива от 1.869 дка, осма категория, находящ се в землището на с.
Д., местността ****, която представлява имот № ****при граници и съседи: имот №
***, № ***, № ****, № *** и № *** както и че съгласно Заповед № **** г. на ****, на
основание пар. 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти
на земеделски земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.
4 ПЗР на ЗСПЗЗ в няколко местности, вкл. и в местността ****. Въз основа на
заповедта със Заповед № ****г. на **** е възстановено правото на собственост на
наследници И. Н. Г. на следния новообразуван имот № **** по плана на
новообразуваните имоти с площ от 1055 кв.м, вид територия: селскостопанска, НТП-
Параграф 4, категория на имота: VIII с административен адрес: ****.
Видно от становище на Електроразпределение – Пловдив ЕАД от 05.07.2001г.
адресирано до майката на ищцата – Г. П. Т. /починала/ е допуснато присъединяване на
нова електрическа мощност за обект „****“ с адрес: с. Д. като настоящата инстанция
след като съпостави становището с показанията на разпитаните свидетели П. Х. Х., И.
Р. Р., К. Ц. С. приема с категоричност, че именно въпросното електрифицирано
бунгало е разположено в процесния имот които е започнат да бъде облагородяван и
стопанисван първоначално от майката на ищцата, а в последствие и от нея като всички
свидетели единодушно, еднопосочно и непротиворечиво свързват ползването на този
имот ведно с бунгалото в него от ищцата и семейството й.
От съвкупната преценка на свидетелските показания, които съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и истинни се установява, че първоначално
майката на ищцата, а впоследствие тя заедно със семейството си ползват от 2000 г.
процесния имот като го стопанисват, облагородяват и развиват съобразно
възможностите си, поставили са фургон, декоративни оградки, калдаръмчета,
водоснабдили са имота, засадили овошки, ягоди, имотът е изцяло ограден от всички
страни с дървена и телена ограда, а на север с гО.ма дървена порта, ключовете за
входната врата се държат от собствениците, които се възприемат от свидетели като
ищцата и семейството й.
Съдът кредитира изцяло изложеното от Х. Г. П., което напълно кореспондира
както с твърденият на ищцата, така и с обясненията й дадени по реда на чл. 176 ГПК в
о.с.з от дата 15.02.2023г. затова че наследниците са се разбрали кой коя нива да ползва
3
като процесният имот по съгласие бил отреден за майката на ищцата – Г. Т.
Следователно, при така установената фактология се налага единственият и
възможен извода затова, че ищцата е владее изцяло за себе си спокойно,
необезпокоявано и явно процесния имот като това владение е установено
първоначално от нейната майка и след смъртта й е наследено и продължено считано от
реституцията на имота и обособяването му. Фактическото разделяне на наследствените
(съсобствените) имоти, което съдът приема за осъществено в резултат на съгласието на
наследниците на И. Г. /починал/ при което всеки от съсобствениците установи
самостоятелна власт върху конкретен имот със знанието и без възражение на
останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение,
ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на
владение за себе си“ – така решение № 97.19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020г. по описа
на ВКС, I Г.О., в този смисъл са и мотивите към т.1 от Постановление №6/1974 на
Пленума на Върховния съд.
Ето и защо предвид на гореизложеното ищцата следва да се признае за
собственик на процесния имот въз основа на 10-годишно давностно владение
започнало от 2000г. тъй като е налице както обективния елемент на владението –
упражняването на фактическа власт, така и субективния му елемент – намерението за
своене.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ищцата за настоящето дело тъй
като никой от ответниците не оспорва правото й на собственост възникнало въз основа
на давностно владение, респ. ответник У. И. П. е представлявана от особен
представител поради което и предвид неоснователността на възраженията съдът
намира, че П. предвид факта че не е представлявана от договорен пълномощник не
следва да понася тежестта на разноските по делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. Б. с ЕГН **********,
П. И. Б. с ЕГН **********, У. И. П. с ЕГН **********, С. Г. Р. с ЕГН **********, А.
Д. Д. с ЕГН **********, Л. И. С. с ЕГН **********, Н. Г. С. с ЕГН **********, Л. Г.
С. с ЕГН **********, П. Н. Г. с ЕГН **********, Ф. П. Г. с ЕГН **********, Н. В. Г.
ЕГН **********, П. В. Г. ЕГН **********, В. В. Г. ЕГН**********, Г. Б. Т.
**********, И. А. Г. ЕГН **********, Е. А. Д. ЕГН **********, Х. Г. П. ЕГН
**********, Л. Б. Г. – С., ЕГН**********, К. Т. О. ЕГН ********** и Д. Т. Т. ЕГН
4
**********, че О. Г. З. с ЕГН ********** с адрес: **** е собственик на новообразуван
имот № *****по План на новообразуваните имоти на местност „****“, с. Д., код по
ЕКАТТЕ: ****, Община Р., одобрен със Заповед № ****г. на **** с площ на имота от
1055 кв.м, вид територия: селскостопанска, НТП-Параграф 4, категория на имота: VIII
с административен адрес: **** въз основа на 10-годишно давностно владение считано
от 2000г. на основание чл. 79 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5