Решение по дело №298/2020 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 260024
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20203310200298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260024, 08.06.2021г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На тринадесети май през 2021 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                                 Председател: Юлияна Цонева

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията АНД № 298 по описа за 2020                                               година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „П.К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“К.Б №***, представлявано от управител М.В.С. против Електронен фиш (ЕФ), серия Г, № 0023095 на ОД на МВР – Разград за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на същото правно основание, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева. Жалбоподателят оспорва ЕФ и претендира за отмяната му като незаконосъобразен поради допуснати нарушения на материалните норми, процесуалните правила и правото на защита на жалбоподателя. Счита, че като собственик на МПС, който няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е следвало да бъде санкциониран на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, а не на основание ал.4. Твърди, че посочената в ЕФ санкционна норма отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това несъответствие между посоченото нарушение и санкционната норма затруднявало защитата му поради неясна волята на административнонаказващия орган дали е наказано търговското дружество за това, че като собственик на посоченото във Фиша МПС няма сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“  или за това, че е установено да се управлява МПС – собственост на дружеството, за което МПС не е сключена посочената задължителна застраховка. Наличието на процесуални нарушения обосновава с аргументи, че с ЕФ се налагат санкции само в хипотезата на чл.638, ал.4, респ.  ал.6 от КЗ, които обаче били приложими и съответствали на нарушение на чл.647, ал.3 от КЗ, каквото не се твърди да е установено в ЕФ. Счита, че установяването на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КТ, посочено като основание за издаване на ЕФ, следва да бъде извършено с АУАН, респ. да бъде издадено НП, а не с издаване на ЕФ, както е в конкретния случай. Освен това в обжалвания ЕФ липсвало и описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, който пропуск също е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            За въззиваемата страна – ОД на МВР-гр.Разград не се явява представител. С изпращане на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено становище жалбата да бъде оставена без последствия, а ЕФ да бъде потвърден.

            Заинтересованата Районна прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих, уведомена, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 10.09.2020г. в 16.00 часа, „в Разград, Исперих, с.Малък Поровец, Никола Вапцаров”, е констатирано нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)  с  МПС – лек автомобил, марка „Форд Транзит”, рег.№ РР **** ВМ– собственост на жалбоподателя „П.К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“К.Б №***, представлявано от законен представител З Ж У. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 554 и е квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Констатациите са отразени в обжалвания Електронен фиш (ЕФ), серия Г, № 0023095 на ОД на МВР – Разград, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.

            Въз основа на направена от съда справка на интернет страницата на Гаранционен фонд и при проверка на електронен адрес http: //eisoukr. guaranteefund. org/search policy?l=bg - публично достъпна информация, се установява, че към дата 10.09.2020г. МПС с ДКН РР **** ВМняма активна застраховка "Гражданска отговорност".

            Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.12.2020г., отбелязано върху представеното по делото Известие за доставяне, като жалбата е депозирана с вх.№ 330000-34471/21.12.2020г. по Входящия регистър на ОД на МВР-гр.Разград, т.е. в рамките на определения 14-дневен срок за плащане на наложената имуществена санкция по чл.647, ал.3 от КЗ.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на обжалване административен акт и в определения от закона срок.

            Разгрледана по същество е основателна – частично по съображенията, изложени в нея. 

            Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. По същество жалбоподателят не оспорва нито факта, че е обственик на процесното МПС- лек автомобил, марка „Форд Транзит”, рег.№ РР **** ВМ, нито оспорва факта, че за този автомобил е липсвал сключен към 10.09.2020г. договор за за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (регламентирана като такава в разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ). Респ. приложимата санкционираща разпоредба за този вид нарушение по отношение на нарушител – ЮЛ е именно тази по чл.638, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ. Съответно реда на налагане на наказанието/санкцията за този вид нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - чрез издаването на Електронен фиш е регламентиран в радзпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. Това е процесуалноправното основание за издаване на ЕФ за констатираното нарушение по КЗ, като предвидената в този законов текст  процедура се прилага само за нарушенията по чл.638, ал.4 от КЗ и по чл.638, ал.6 от КЗ.

  Относно процедурните изисквания към издаването на ЕФ цитираната норма (чл.647, ал.3 от КЗ) препраща към ЗДвП, в т.ч. и по отношение реквизитите на ЕФ, регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗдвП, съгласно който "ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане".

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д.№ 1/2013г., електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. Съобразно изложеното, за конкретния случай съдът констатира, отбелязано и във възражение на жалбоподателя, че в обжалвания Електронен фиш липсва съществен реквизит от посочените в закона и това е описанието на нарушението, което съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице. В обжалвания ЕФ са посочени единствено мястото, датата, часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство и собственика, на когото е регистрирано превозното средство, но самото нарушение е посочено като такова по Кодекса за застраховането и са цитирани единствено нарушените разпоредби. По същество липсва фактическо описание на нарушението. Този формален порок, според съда, разколебава съществено доказателствената сила на ЕФ, ограничава възможностите за жалбоподателя да организира адекватна защита срещу санкционирането му и в този смисъл е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт, без да се обсъждат по същество останалите възражения по жалбата. Само и единствено цитираните законови разпоредби на КЗ, посочени в ЕФ като нарушени от жалбоподателя, не създават необходимата яснота относно фактите, по които следва да се защитава наказаното лице. В цитираното Тълкувателно решение, изрично е посочено, че при електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (арг. чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове). Като опорочен от формална страна, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.

  Предвид изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски, доказани в настоящото производство в размера от 400.00 (четиристотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ № 188 от 21.12.2020г.

 Воден от гореизложено, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ), серия Г, № 0023095 на ОД на МВР – Разград за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ) и на същото правно основание, на жалбоподателя „П.К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.“К.Б №***, представлявано от управител М.В.С., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,  ОД на МВР – гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К“ ООД-гр.Разград, представлявано от управител М.В.С., сумата от 400.00 (четиристотин) лева – направени от стрната разноски по производство.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: