№ 86
гр. Севлиево, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200243 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят КР. М. К. от с.Дамяново, общ.Севлиево, е обжалвал наказателно
постановление № 22-0341-000046 от 11.03.2022 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Габрово,
РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.103 и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на
200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а за извършено
нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 300.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и
издадено в противоречие със закона, в подкрепа на което се излагат подробно развити в
същата съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.КР. М. К. бил правоспособен водач на МПС.На 29.01.2022 г., около 05.50 часа,
бил спрян за проверка от автопатрулен екип при РУ МВР Габрово.След като бил поканен да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, същият отказал
да му бъде извършена такава.По този повод свидетелството му за управление на МПС било
иззето от служителите на МВР.Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0892-000022 от 31.01.2022 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор
пътна полиция на жалб.К. била наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,
1
но не повече от 18 месеца.Така издадената заповед била връчена на жалб.К. на 24.06.2022
г.Междувременно, на същата дата – 29.01.2022 г. в оперативно-дежурната част на РУ МВР
Севлиево била получена информация, че жалб.К., чието свидетелство е иззето в гр.Габрово,
управлява лек автомобил „БМВ серия 5“ с рег. № ***, собственост на А.Х.А., като се движи
от гр.Габрово в посока гр.Севлиево.От страна на дежурният при РУ МВР Севлиево била
подадена въпросната информация към автопатрулен екип, в състава на който били свид.Г.
П. П. – младши автоконтрольор и свид.СТ. АЛ. Д. – мл.инспектор ООР, в същото
управление.Полицейските служители се придвижили със служебен автомобил в района на
местността „Чакала“.След около десетина минути забелязали движещият се лек автомобил,
за който им била подадена информация.Същият се отклонил в посока разклона за с.Душево,
тъй като жалб.К. живеел в с.Дамяново, каквато информация имали и двамата полицейски
служители.Последните осъществили визуален контакт с водача и го разпознали като
жалб.К., като констатирали и, че на предната седалка до него няма пътник.След това го
последвали със служебният си автомобил и му подали светлинен и звуков сигнал да спре, за
да му бъде извършена проверка.Жалб.К. обаче не се подчинил на поданения му сигнал, а
ускорил скоростта на движение на автомобила, управляван от него, продължавайки в посока
с.Душево.Поради лошите метеорологични условия полицейските служители преустановили
преследването на въпросният автомобил.На 02.02.2022 г. жалб.К. бил призован да се яви в
сградата на РУ МВР Севлиево, което и сторил.С него бил проведен разговор от страна на
свид.П. и свид.Д., при което той потвърдил пред тях, че на въпросната дата лично е
управлявал посоченият по-горе лек автомобил, видял полицейските служители, както и
подаденият от тях сигнал да спре, но нямал обяснение защо не се е подчинил, а продължил
движението си.Същевременно от жалб.К. били снети писмени обяснения, в които той
собственоръчно вписал обясненото от него пред полицейските служители, в това число и
обстоятелството, че той е управлявал автомобила, както и, че е видял подадения му сигнал
да спре, но не го направил.На същата дата – 02.02.2022 г. свид.Г. П. П., в присъствието на
свид.СТ. АЛ. Д., съставил против жалбоподателя КР. М. К., АУАН с бланков № 161651, за
това, че на 29.01.2022 г., около 08.25 часа, на път номер 1176 км. 0+200, в посока на
движение към фирма „Булчикън“ АД, управлява лек автомобил „БМВ серия 5“ с рег. № ***,
собственост на А.Х.А. с ЕГН ********** от с.Дамяново като при подаден ясен сигнал за
спиране със светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР „Опел Астра“ с рег.
№ *** водача не се подчинява да спре, като ускорява скоростта си на движение в посока път
номер 3161 към с.Душево.След извършена справка в масивите на МВР се установи, че на
29.01.2022 г. около 05.50 часа СУМПС на К.К. е бил отнет-иззет от АП-екип на РУ на МВР
гр.Габрово, с което виновно е нарушил: чл.103 и чл.150а от ЗДвП.При съставяне на АУАН и
след запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил
възражения.Възражения от негова страна не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на ВПД Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево, с № 22-0341-000046
от 11.03.2022 г.Същото е издадено против КР. М. К. от с.Дамяново, общСевлиево, ул.”***”
№ 5, за това, че на 29.01.2022 г., в 08.25часа, в общ.Севлиево, на път общински № GAB1176,
2
км 0+200, в посока на движение към фирма „Булчикън“ АД, управлява лек автомобил „БМВ
серия 5“ с рег. № ***, собственост на А.Х.А., ЕГН********** от с.Дамяново, като при
подаден ясен сигнал за спиране със светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на
МВР „Опел Астра“ с рег. № *** водачът не се подчинява да спре, като ускорява скоростта
си на движение в посока път № 3161 към с.Душево.След извършена справка в масивите на
МВР се установи, че на 29.01.2022 г. около 05.50 часа СУМПС на К.К. е отнето от АП-екип
на РУ МВР Габрово, с което е извършил: 1. не спира плавно на посоченото място или в най-
дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с
което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП; 2. Управлява МПС, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от
ЗДвП.За нарушението по чл.103 от ЗДвП административно-наказващият орган е наложил на
жалб.К. наказание по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а за нарушението по чл.150А,
ал.1 от ЗДвП му е наложил наказание по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 300.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Г. П. П. и СТ. АЛ. Д. и писмените доказателства – Заповед за прилагане на
ПАМ № 22-0892-000022 от 31.01.2022 г.; Докладна записка от 29.01.2022 г.; Писмено
обяснение от жалб.К.; АУАН с бланков № 161651 от 02.02.2022 г.; Справка картон на
водача; НП № 22-0341-000046 от 11.03.2022 г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
24.06.2022 г.Жалбата е постъпила директно в съда и е заведена в деловодството на
05.07.2022 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения
на разпоредбите на чл.103 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП гласи следното: “При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил на
жалб.К. наказание глоба в размер от 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
3
срок от шест месеца.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението”.
Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на
жалб.К. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва
се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, след като е лишен
от това право по съдебен или административен ред”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и
негов процесуален представител.В жалбата към съда се отправя искане обжалваното НП да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и издадено в противоречие със закона, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се, че описаната фактическа обстановка по време, място, час и като деяние не
била вярна.На жалбоподателя неправилно били вменени две нарушения по чл.103 и чл.150А
от ЗДвП, тъй като нито бил управлявал той въпросното МПС, нито пък било отправяно
конкретно нареждане от страна на контролен орган превозното средство да спре за
извършване на проверка.От друга страна било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като текстовете на чл.150А и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП имали няколко
алтернативи, които не били съобразени и не ставало ясно дали е по повод лишаване по
адм.ред или по съдебен ред.Не било вярно и твърдението, че СУМПС било отнето на
29.01.2022 г. около 05.50 часа, след като има издадена заповед за ПАМ, с която СУМПС е
иззето на 31.01.22 г.Алтернативно, в жалбата се излага твърдението, че АНО не е изложил
никакви мотиви, дали случаят не представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.Отново алтернативно се твърди, че от страна на наказващият орган не са изложени
каквито и да било мотиви, въз основа на които е наложено наказание в максимален размер и
за двете твърдяни нарушения.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
неговата отмяна.Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.АУАН и НП, както вече бе отбелязано по-
горе, са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
4
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок като същото е съобразено
с нормата на чл.57 от ЗАНН.То съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57
от ЗАНН, реквизити.Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити.Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
Както от писмените доказателства, така и от свидетелските показания на разпитаните
свидетели по безспорен и несъмнен начин се установява, че на посочената в АУАН и НП
дата и час жалб.К. управлявал лек автомобил „БМВ серия 5“ с рег. № ***, собственост на
трето лице, като се движел по път № 1176 км. в посока фирма „Булчикън“.Безспорно се
установява също така, че при км. 0+200 от страна на служители на РУ МВР Севлиево му бил
подаден звуков и светлинен сигнал за спиране на автомобила, но същият не спрял плавно на
посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, а ускорил скоростта и
продължил движението си в посока път № 3161 към с.Душево.Обстоятелството, че в този
момент автомобилът е бил управляван от жалб.К. се установява по безспорен и несъмнен
начин от показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, които категорично
заявяват, че саг о разпознали като водач на МПС, както и, че на седалката до него не е имало
пътник.Техните показания се подкрепят и от писмените доказателства, събрани в хода на
производството, в това число и писмените обяснения, снети от жалб.К..При съставянето на
АУАН жалб.К. не е направил възражения, такива не са били направени и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, а твърдението, че не той бил управлявал въпросното МПС се излага едва в
жалбата срещу НП.Същото е голословно и неподкрепено с каквито и да било доказателства
и според съда е защитна позиция, целяща оневиняването на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е санкциониран с относимата разпоредба
по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
За посоченото по-горе нарушение на жалб.К. е наложено наказание глоба в размер от
200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, което е съобразено
с разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.По преценка на съда, наложеното от АНО
наказание е съобразено с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, макар че е определено в
максимален размер.Безспорно е, че в случая АНО не е изложил каквито и да било мотиви за
налагане на санкция в максимален размер.Настоящият съдебен състав намира обаче, че
извършеното нарушение се отличава с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи.От приложената по делото справка картон на водача се
установява, че жалб.К. многократно е бил наказван за нарушения на ЗДвП, в това число и за
тежки такива.Очевидно е, че така налаганите му наказания не са изиграли своята
превъзпитателна роля, а жалб.К. е продължил да не се съобразява с изискванията на закона,
което го определя като личност със завишена обществена опасност.По делото са налица
5
данни, че няколко часа преди това му е била извършвана проверка от други служители на
МВР, която също е констатирала нарушения на ЗДвП.
Съдът намира, че в случая не е налице малозначителност на нарушението,
обуславяща отмяната на НП на основание чл.28 от ЗАНН.Изпълнителното деяние засяга
важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и
конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на нарушенията в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което
не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
При така изложеното, съдът намира, че в тази му част наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП
По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че на 29.01.22 г. в 05.50
часа, жалб.К. бил спрян за проверка от служители на РУ МВР Габрово, като след
извършването на такава му бил съставен АУАН № GA551605 от същата дата.Безспорно е
също така, че с посоченият по-горе АУАН било иззето неговото СУМПС.Безспорно е и
това, че на същата дата, около 08.25 часа управлявал отново МПС като се движел по път
1176, км. 0+200, в землището на община Севлиево.Не се спори и това, че на 31.01.2022 г.
била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0892-
000022/31.01.2022 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор пътна полиция
Габрово по чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП.Безспорно е също така, че посочената заповед била
връчена на жалб.Мирков едва на 24.06.2022 г.По делото не се съдържат категорични данни
дали тя е била обжалвана, но в Справката картон на водача, приложена към
административно-наказателната преписка е отразено, че тя е обжалвана на първа
инстанция.Безспорно е също така, че на жалб.К. е съставен АУАН за извършено нарушение
на чл.150А, ал.1 от ЗДвП на 29.01.2022 г., въз основа на който пък е издадено обжалваното
наказателно постановление.От така изложеното е безспорно, че към датата, на която се
твърди, че е било извършено нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП – 29.01.2022 г.
посочената по-горе заповед не е била влязла в законна сила.Нещо повече, тя към датата на
която се твърди, че е било извършено нарушението 29.01.2022 г. не е била връчена на
жалб.К. и същият не е имал знанието, че е лишен от право да управлява МПС по
административен ред.В случая не са ангажирани доказателства и за това жалбоподателят да
е знаел, че тази заповед е породила правното си действие по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП,
предвиждащ предварително изпълнение на ЗППАМ, считано от нейното издаване, поради
което липсват доказателства за вина на жалбоподателя, че управлява неправомерно - с
отнето по адм. ред свидетелство.
Поради това, в тази му част, обжалваното постановлението следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0341-000046 от 11.03.2022 г. на
ВПД Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в частта му, в която на КР. М. К. от
с.Дамяново, ул.”***” № 5, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 /
двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0341-000046 от 11.03.2022 г. на ВПД
Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в частта му, в която на КР. М. К. от
с.Дамяново, ул.”***” № 5, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
300.00 / триста / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7