МОТИВИ
към Присъда №40/27.05.2020г. по НОХД №1661/2019г.
по описа на РС- П.
Р.П.– П.
е повдигнала обвинение срещу В.Д.Г. ЕГН: ********** – за това, че „На 30.05.2019 г. в гр.***, държал акцизни
стоки - 10,035 кг. нарязан тютюн за пушене на стойност 331,16 лв., без
бандерол, когато такъв се изисква по Закон - по чл.2 т.2 от Закона за акцизите
и данъчните складове /ЗАДС/, чл.64 ал.1 от ЗАДС, чл.100 ал.1 пр.2 от ЗАДС и
чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като причинената вреда на
Републиканския бюджет от невнесения акциз е 1525,32 лв., и случая не е
маловажен – престъпление по чл.234 ал.І
,пр.2 от НК.“
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по
смисъла на чл.234 ал. 1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин; относно
параметрите на наказателната отговорност счита, че следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба в размери по преценка на Съда, като изпълнението
на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 НК бъде отложено
за срок от три години.
Подсъдимият В.Г. се явява лично и
с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да
даде обяснения, в които излага собствена версия за събитията, предмет на
изясняване по делото. Пледира да бъде оправдан. В същия смисъл пледира и
защитникът, който счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин; изтъква,
че представената от страна на подсъдимия версия заслужава кредитиране и
акцентира върху заключението по тройна съдебна физико-химична експертиза, като
счита, че същото опровергава извода за държано от страна на подсъдимия годно тютюнево
изделие, подлежащо на облагане с акциз.
След като задълбочено обсъди събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
В.Д.Г. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 30.05.2019г. подсъдимият Г.
заемал длъжност мл.инспектор – „старши полицай“ в група 01 „Патрулно постова дейност“
на сектор „Опазване на обществения ред“ в железопътния транспорт“ – ***, към
ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ – ***при ДИРЕКЦИЯ „***“ – ГД „**“ – МВР.
В ранния следобед на 30.05.2019 г.
/14:00 – 15:00 часа/ подсъдимият В.Г. управлявал л.а. „***“ с рег.№***по ул. „***“
в гр.*** с посока на движение – С.*** – ГР.***. Бил сам в автомобила, негова
собственост, като в багажното отделение превозвал голям, черен полиетиленов
чувал. В същия чувал се съдържали 8,975кг. тютюн за пушене – фино нарязан тютюн
за свиване на цигари, както и един малък, черен полиетиленов плик, съдържащ на
свой ред, 1,060кг. тютюн за пушене – фино нарязан тютюн за свиване на цигари. По
този начин, в багажното отделение Г. превозвал общо 10,035 кг. тютюн за пушене
– фино нарязан тютюн за свиване на цигари, без бандерол – и подсъдимият ясно
съзнавал, че по този начин упражнява фактическа власт върху забранен от Закона
предмет.
Приблизително по същото време, в
сектор „**“ при ОДМВР – *** постъпила оперативна информация, че в управлявания
от страна на подсъдимия лек автомобил, се транспортира акцизен тютюн, без
поставен бандерол. Незабавно била създадена оперативна организация, при която
на служителя Р.Р.Ж. било възложено да спре за
проверка л.а. „***“ с рег.№***.
Именно пред сградата на сектор „**“
при ОДМВР – ***, находяща се в ***, ул. „***“ №3,
управлявания от страна на подсъдимия лек автомобил бил спрян за проверка. Още
при спирането, подсъдимият Г. заявил, че е служител на МВР и показал на свидетеля
Ж. служебната си карта. Въпреки това, последвала рутинна проверка по ЗДвП, при
която обаче, свидетелят Ж. забелязал в багажното отделение на превозното
средство, споменатия вече голям черен полиетиленов чувал, съдържащ общо 10,035
кг. тютюн за пушене, без бандерол. Запитал подсъдимия какво е това, на което В.Г.
отговорил, че това е тютюн. За така установеното, Р.Ж. незабавно сигнализирал
прекия си началник – св.Р.Т., който му разпоредил да запази местопрестъплението
и да изчака пристигането на служители на „***“.
На място пристигнали свидетелите Т.Ц.,
И.П. и Т.В.. В качеството на служители на „***“, същите беседвали с подсъдимия,
при което възприели В.Г. като видимо притеснен, в т.ч. – същият живо се
интересувал какво ще се случи оттук насетне и дали ще изгуби работата си.
Пристигнал и разследващ екип, начело със следовател при ОСлО при ОП – *** и с
първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен при
условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство №Д-881/2019г. по
описа на РП – ***, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление
по чл.234 ал.1 НК бил привлечен В.Д.Г. ЕГН: **********.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Р.Р.Ж. - дадени в съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 НПК; Т.В.Ц. - дадени в
съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; Т.В.В. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; И.В.П. - дадени в съдебното следствие и
прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; Б.Н.Б. – дадени в
съдебното следствие; Р. К. Т. – дадени в съдебното следствие. Показанията на
тези свидетели допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по
извършената от страна на полицейските органи проверка, при която в
управляваното от подсъдимия МПС бил открит споменатия вече голям черен
полиетиленов чувал, съдъращ общо 10,035 кг. тютюн за пушене, без бандерол.
Съдът не намира основание да прецени като недостоверни показанията на тези
свидетели – напротив, същите са подробни както в съдебната, така и в
досъдебната фаза на наказателния процес, взаимно се потвърждават и се отличават
с убедителност. Доколкото прочетените по реда на чл.281 НПК показания на Р.Р.Ж., Т.В.Ц., Т.В.В., И.В.П. са
по-подробни и дадени непосредствено след събитията, подлежащи на изясняване,
както и доколкото четиримата свидетели се солидаризират с дадените в хода на
досъдебното производство показания, Съдът отдава известно предпочитание на
същите, пред дадените показания в хода на съдебното следствие. Както
прочетените по реда на чл.281 НПК показания на Ж., Ц., В., П., така и непосредствено дадените им в хода на съдебната
фаза на наказателния процес, не могат да бъдат взети предвид единствено в частта,
в която четиримата свидетели преразказват направени от страна на В.Г.
извънсъдебни признания – а именно, че е закупил процесния
тютюн в с.*** от определено лице /“***“, „***“/, за лична консумация /своя и на
семейството си/, тъй като така му излизало по-евтино. Тези извънсъдебни
признания, не представляват обяснения, дадени по реда на чл.115 НПК. В тази
насока са и редица произнасяния на ВКС, например - Решение № 55 от 24.01.2003
г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на
ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о. - възпроизвеждането на така направените
извънсъдебни признания под формата на свидетелски показания, по същество
представлява недопустимо заобикаляне на императивно предвидените изисквания на
чл.115 НПК. Ето защо, с изключение на коментираната част от показанията на Ж., Ц.,
В., П., която няма как да бъде взета предвид, в останалата част, техните
показания се преценяват като достоверни и се кредитират от Съда;
- Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум и Разпореждане на РС – *** за одобряването
му в частта относно иззети веществени доказателства /л.8 - 20 от ДП/;
- Протокол за оглед на веществени
доказателства и взимане на представителни проби, ведно с фотоалбум /л.44 – 53
от ДП/;
- заключение по изготвена физико-химична
експертиза /л.57 – 61 от ДП/, от което се установява, че представените за
изследване две представителни проби /от големия полиетиленов чувал и от малкия
полиетиленов плик, съгласно Протокол за оглед на веществени доказателства и
взимане на представителни проби/ представляват тютюнево изделие – годен за
консумация /пушене/ нарязан тютюн, който потребителите могат да използват за
направа на цигари; отбелязано е, че представлява фино нарязан тютюн, който може
да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Според вещото лице,
изследваните представителни проби попадат в обхвата на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 ЗАДС. Доколкото чл.12 ал.1 т.1 ЗАДС урежда т.нар. „тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка“, а чл.12 ал.1 т.3 ЗАДС – т.нар. „фино
нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при
който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на
нарязване, по-малка от 1,5 мм“, беше допусната допълнителна тройна
физико-химична експертиза, за която ще стане дума по-долу, но тук се налага да
бъде отбелязано, че именно във връзка с нейното заключение, допълващо това по
първоначалната единична експертиза Съдът приема, че се касае именно и само за
фино нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка по смисъла на чл.12 ал.1 т.3 ЗАДС. При съобразяване на това уточнение
Съдът преценява експертното заключение като обективно и непораждащо съмнение в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-оценителна
експертиза /л.63 – папка-джоб от ДП/, от което се установява, че пазарната
стойност на 10,035 кг. тютюн за пушене възлиза на 331,16 лв., като размерът на
невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз възлиза на 1525,32 лв. Съдът
преценява експертното заключение като обективно, пълно и непораждащо съмнение в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- справка за собствеността на л.а. „***“
с рег.№***/л.66 – 67 от ДП/;
- справка за професионален стаж на
мл.инспектор В.Д.Г. /л.70 – 71 от ДП/;
- заключение по съдебна
дактилоскопна експертиза /л.64 – 69 от делото/, от което се установява, че
върху големия черен полиетиленов чувал и малък черен полиетиленов плик, няма
годни за идентификация дактилоскопни следи. Съдът преценява експертното
заключение като обективно, пълно и непораждащо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
- заключение по допълнителна тройна физико-химична
експертиза /л.96 – 109 от делото/, от което се установява, че са предоставени
за изследване общо четири обекта, условно означени под №1-4 включително;
неподлежащ на изследване е само Обект №4 – кафяв хартиен плик, който съдържа
само два броя празни кафяви хартиени пликове. От друга страна, Обект №1 /черен
полиетиленов чувал/ и Обект №2 /черен полиетиленов плик/ представляват негоден
за консумация, дефектирал /деградирал/ от плесен нарязан тютюн, който е негоден
за употреба, поради което и не представлява тютюнево изделие по смисъла на ЗАДС
и ЗТТСИ. Обект №3 /надлежно запечатан кафяв хартиен плик/ е определен като
годен за консумация /пушене/ нарязан тютюн, който може да се използва за
направа на цигари, основно е съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от
1,5мм и поради това се класифицира като фино нарязан тютюн, предназначен за
ръчно свиване на цигари, т.е. представлява тютюнево изделие по смисъла на ЗАДС
и ЗТТСИ. Вещите лица отбелязват, че факторите, които оказват влияние при
съхранение на тютюните и тютюневите изделия са относителната влажност и
температура на въздуха, съдържателност и влагосъдържание на материала, както и
вида на опаковката; посочват, че възможна причина за плесенясването на
процесния материал в Обекти №1 и 2 може да бъде високото влогосъдържание на
същия по време на съхранение, както и съхранението при неподходящи условия –
температура и относителна влажност на околната среда. Акцентират, че тютюнът е
пластичен продукт, чието състояние зависи от собствената му влажност;
изсушеният тютюн има изразена хигроскопичност, т.е. притежава спосбност да
поглъща и отдава влага в обкръжаващата го въздушна среда; от значение е и
т.нар.“материалност“ на тютюна – тютюни с голяма материалност плесенясват
значително по-бавно и при по-висока относителна влажност, за разлика от тези с
малка материалност, които плесенясват бързо и при по-ниска относителна
влажност; процесният изследван тютюн /Обект №3/ се определя като такъв със
средна материалност. Съдът преценява експертното заключение като обективно,
пълно и непораждащо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава
вяра;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, изискани от ОБЩИНА ***,
ОД „***“, ОДМВР – ***, *** /л.13 – 21 от делото, справка рег.№RB216127-001-05/70-388/03.09.2019г. – съхранявана
в Регистратура „Класифицирана информация“ на РС - ***/;
- характеристична справка /л.24 от
делото/;
- справка за съдимост /л. 27 от
делото/.
Съдът намира, че в доказателствената
съвкупност са налице особености и противоречия, които налагат обсъждане в
съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място следва да бъде
подчертано, че единственото гласно доказателствено средство, влизащо в
противоречие с изложената по-горе и приета от Съда фактическа обстановка, са
обясненията на подсъдимия В.Г.. Според тях, преди да бъде проверен от страна на
свидетеля Р.Ж., подсъдимият е бил нападнат от непознати лица, при което
процесния голям черен полиетиленов чувал, съдъращ общо 10,035кг. тютюн за
пушене, е бил поставен в превозното му средство. Изплашен от така развилите се
събития, подсъдимият привел лекия си автомобил в движение и отпътувал, но
последвала полицейската проверка от св.Р.Ж. - и откриването на инкриминирания
предмет в багажното му отделение. Така застъпената от страна на подсъдимия
версия, Съдът намира за твърде своеобразна. Особено красноречиво проличава това
от зададените към Г. въпроси по проверка на същата версия:
„СЪДЪТ - При положение, че сте бил нападнат, а вие сте служител на ***та
от много години, по какви причини не потърсихте съдействие от полицейските
органи, след като сте бил нападнат?
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – По какъв начин да ги потърся? Аз гледах да се махна от
мястото, където бях, просто гледах да избягам.
СЪДЪТ – При положение, че сте се усъмнил, че нещо е сложено във вашия
автомобил, защо не потърсихте съдействие от компетентните органи?
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – Какво съдействие, като просто бях спрян и на момента?
АДВ. Х. - Съдията те пита, видял ли си предварително чувала или си го
видял, когато са те спрели колегите ти?
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – Когато ме спряха тогава, не знаех, че имам нещо вътре в
багажното отделение.
СЪДЪТ – Да разбираме, че въпреки, че ви е било извършено нападение, вие
като дългогодишен служител на ***та не сте счел за необходимо да потърсите
съдействие от полицейските органи?
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – Това става две, три минути след като бях нападнат.
Най-скоро трябваше да се махна от мястото.
СЪДЪТ – Вие случвало ли се е друг път да ви нападат по този начин?
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – Никога.
СЪДЪТ – При положение, че става въпрос за нещо толкова необичайно във
вашия живот, защо не потърсихте съдействие от вашите колеги дори в ***, да
звъннете на прекия си ръководител например?
ПОДСЪДИМИЯТ Г. – Времето беше много малко, ограничено…“
Следва да бъде подчертано, че коментираната
версия, освен своеобразна, се явява и житейски нелогична, а и юридически
недоказана, тъй като в нейно потвърждание не се събраха никакви доказателства. Поставят
се редица въпроси - по какви причини
непознати лица биха нападнали управляваното от подсъдимия превозно средство,
при това – единствено за да поставят в багажното му отделение 10, 035кг. тютюн
за пушене; по какви причини Г. не е докладвал извършеното спрямо него
посегателство незабавно след оттегляне от мястото на нападението; по какви
причини не е докладвал дори на свидетеля Ж. или дори на по-късен етап – на
свидетелите Ц., П., В., за така извършеното нападение. Тези въпроси не намират
никакъв разумен отговор в обясненията на подсъдимия или в друг доказателствен
източник. От друга страна, от показанията на свидетелите Ж., Ц., П., В. се
установява, че В.Г. е бил видимо притиснен, но това е проличало едва след
установяване на превозвания в багажното отделение на лекия му автомобил, тютюн
без поставен акцизен бандерол; подсъдимият е споделил и причината за
притеснението си под формата на опасения във връзка с бъдещото си служебно
положение. Нещо повече, според показанията на св.Ж., още при спирането му за
проверка, подсъдимият Г. е представил служебната си карта, както и изрично акцентирал,
че е „колега“ – поведение, което със
сигурност не съответства на това на лице /при това - служител на МВР/, току-що
претърпяло нападение от непознати лица и имащо нужда от полицейско съдействие.
Ето защо Съдът намира обясненията на подсъдимия за неубедителни и недоказани,
поради което не им отдава вяра; намира, че се касае за проявление единствено на
правото на защита на подсъдимия, но не и за рентабилен доказателствен източник.
На следващо място, привидно, в
противоречие с приетата по-горе фактическа обстановка е заключението по
допълнителна тройна физико-химична експертиза, доколкото според същата, Обекти
№1 и №2 не представляват годен за консумация тютюн, а деградирал такъв поради
развитието на плесени. Протоворечието обаче е само привидно и тук се налага да
бъдат внесени някои изключително съществени уточнения, без да бъде преповтаряно
изложеното по-горе накратко експертно заключение:
1. Видно от Протокола за оглед на
веществени доказателства и взимане на представителни проби от 31.05.2019г.
/т.е. един ден след процесното деяние/, в иззетата суха жълто-кафява маса,
наподобяваща тютюн, не са установени каквито и да било следи от плесени.
Огледани, описани и фотографирани са Обект №1 – черен полиетиленов чувал –
8,975кг., от който е взета представителна проба с тегло 0,214кг., Обект №2 –
черен полиетиленов плик – 1,060кг, от който е взета представителна проба с
тегло 0,196кг.; общото тегло на растителната жълто-кафява маса е измерено на
10, 035кг., като както полиетиленовия плик и неговото съдържание, така и
полиетиленовия чувал и неговото съдържание, са поставени в голям хартиен чувал.
На свой ред, вещите лица по допълнителната тройна физико-химична експертиза
условно са обозначили предоставените им за изследване обекти по различен начин:
Обект №1 – черен полиетиленов чувал е с тегло 7 565гр. бруто и 7 517,38гр.
нето, Обект №2 – черен полиетиленов плик е с тегло 785,00гр. бруто и 777,73гр.
нето, а Обект №3 – изрично обозначен като изследвано
ВД по Експертиза №Т-20 – тегло 364,89гр. бруто и 337,10гр. нето. Съпоставката
на изложените в настоящия абзац обстоятелства и стойности идва да покаже, че съгласно
приетите обозначения в допълнителната тройна експертиза, Обекти №1 и №2, съвсем
очевидно са иззетите при огледа на местопроизшествие от 30.05.2019г., голям
черен чувал и малък черен полиетиленов плик, със съответното им съдържимо, след
приспадане на два броя представителни проби, а на свой ред последните – след
тяхното експертно изследване в хода на първоначалната еднична физико-химична
експертиза, са поставени в кафяв хартиен плик и са обозначени като изследвано
ВД – Обект №3. Действително, налице са разлики при съпоставките на съответните
стойности на обектите в тяхното тегло по време на огледа от 31.05.2019г. – от
една страна, и при експертното изследване на тройната експертиза – от друга, но
тук следва да се има предвид, че при разпита им в съдебното следствие, вещите
лица по допълнителната тройна експертиза изрично уточняват, че тютюневите
изделия имат свойството с течение на времето да губят от теглото си
/“подсъхване на материала“/ и още повече – при развитието на плесени;
2. Вещите лица по допълнителната
тройна физико-химична експертиза са извършили експертното изследване към 05.02.2020г.,
т.е. повече от половин година след изземването, оглеждането, описването и
фотографирането на веществените доказателства. Същите експерти подчертават, че не
са в състояние да дадат заключение какво е било състоянието на Обекти №1 и №2
към минал момент /в т.ч. – към 30.05.2019г./ и дали към такъв момент са
представлявали годно за консумация тютюнево изделие, но същите са категорични,
че съхранението в полиетиленови опаковки и чували, създава по-голям риск от
оплесеняване, в сравнение със съхранението в хартиени пликове /какъвто всъщност
е случая, съответно с Обекти №1 и №2, от една страна и Обект №3 – от друга/.
Наред с това, при предявяване на фотоснимки от Протокол за оглед на
местопроизшествие, находящи се на листи № 16, 17 и 18 от досъдебното производство
и от Протокол за оглед на веществени доказателства и изземване на
представителни проби на листи № 50 и 51 от досъдебното производство, вещите
лица отбелязаха, че визуално, на така предявените им снимки няма видими следи
от оплесеняване, докато изследваните Обекти №1 и №2 са намерени в изключително
лошо състояние – при започнал процес на гниене. В тази връзка отново следва да
подчертано, че според вещите лица, годният за консумация тютюн в Обект №3 се
определя като такъв със средна материалност, т.е. – не е нито от
най-устойчивите, нито – от най-податливите откъм оплесеняване.
3. Според заключението по
първоначалната единична физико-химична експертиза, изследваните представителни
проби представляват смес от нарязан тютюн с жълто-кафяв цвят, участие на нарязани
тютюневи влакна от листна петура с ширина на нарязване около 1мм, нарязани
тютюневи жили и отрошаци, като не се наблюдават нетютюневи примеси, плесени и
нехарактерни миризми; същевременно, според заключението по допълнителната
тройна физико-химична експертиза, Обект №3 /т.е. изследваните вече при
първоначалната експертиза представителни проби, поставени в кафяв хартиен плик
с нарочно обозначаване/, се състои от годен за консумация нарязан тютюн,
основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1,5мм, основно
съставен от средни и дълги тютюневи влакна, налице са нарязани тютюневи жили и
отделни дребни късове листна петура, като не се установяват нетютюневи примеси,
а тютюневата смес е с виржински характер и привнесен аромат поради допълнително
обработване /л.98 – 101 от делото/. Видно е, че липсват основания да се приеме,
че Обект №3, изследван от допълнителната тройна експертиза е нещо различно от
остатъка от представителните проби, изследвани при първоначалната единична
експертиза.
Изводът, който се налага при
отчитането и анализа на всички тези моменти е, че към 30.05.2019г., цялото
иззето количество суха растителна маса, чието общо тегло при нарочния оглед на
веществени доказателства на 31.05.2019г. е измерено на 10,035кг., е
представлявал фино нарязан тютюн по смисъла на чл.12 ал.1 т.3 ЗАДС, който може
да се пуши без допълнителна индустриална обработка, т.е. годно за консумация и
подлежащо на акцизно облагане, тютюнево
изделие. Установеното оплесеняване при допълнителната тройна физико-химична
експертиза е настъпило в последващ момент и няма отношение към първоначалните
качества и състояние на тютюневото изделие. Това е така, защото при положение,
че представителните проби, както към момента на първоначалното, така и към
момента на допълнителното експертно изследване се явяват годно тютюнево
изделие, логически и технически е невъзможно общото количество, от което същите
представителни проби съставляват част, да се явява нещо различно от това. Поради
това Съдът намира, че към 30.05.2019г., цялото количество 10,035кг. тютюн за
пушене е бил годен за консумация, т.е. бил е без плесени и други качествени недостатъци,
които биха го направили негоден за консумация или акцизно облагане съгласно
чл.2 т.2 ЗАДС.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият В.Д.Г.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.234 ал.1 НК - на
30.05.2019 г. в гр.***, в немаловажен случай, държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по Закон /чл.2 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове/, а именно - 10,035 кг. тютюн за пушене, на стойност 331,16
лв., като размерът на невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз възлиза
на 1525,32 лв.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 234 ал.1 НК се изразява в действие – относително трайно упражняване
на фактическа власт върху акцизни стоки, без съответен акцизен бандерол.
Поведението на подсъдимия е било именно такова, като на 30.05.2019 г. в гр.***,
ул. „***“, в л.а. „***“ с рег.№***, упражнявал фактическа власт върху 10,035
кг. тютюн за пушене, на стойност 331,16 лв., като размерът на невнесения в
полза на Републиканския бюджет акциз възлиза на 1525,32 лв.
Предметът на престъплението попада
в обхвата на разпоредбата на чл.2 т.2 ЗАДС, предвиждаща, че на облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия, тъй като както вече беше изяснено по-горе, касае
се за фино нарязан тютюн, който може да се свива на цигари и да се пуши без допълнителна
индустриална обработка и попада в обхвата на определението „тютюн за пушене (за
лула и цигари)“ по смисъла на ЗАДС. Тук следва да бъде отбелязано, че
посочването в обвинителния диспозитив и на други законови разпоредби - „чл.64 ал.1 от ЗАДС, чл.100 ал.1 пр.2 от ЗАДС
и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия“, се явява излишно, тъй
като обективният признак по чл.234 ал.1 НКС – „акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон“
следва изцяло от разпоредбата на чл.2 ЗАДС, т.е. не се налага посочването на
други нормативни актове или техни разпоредби в тази насока; отделен е въпроса,
че към инкриминираната дата, коректното наименование е „Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия“ /ЗТТСИ/.
Авторството и изпълнителното деяние
на престъплението по чл.234 ал.1 НК се установяват пряко от показанията на
свидетелите Р.Р.Ж., Т.В.Ц., Т.В.В.,
И.В.П., Б.Н.Б., Р. К. Т.. Следва да бъде отбелязано, че подсъдимият е заловен в
момент, в който е управлявал МПС, в багажното отделение на което се съхраняват 10,035кг.
тютюн за пушене, без поставен акцизен бандерол – т.е. инкриминираният предмет е
преместван от едно място на друго в пространството, следователно - фактическата
власт върху предмета на престъплението не е мимолетна, а се отличава с
необходимата относителна трайност. Точният вид, количеството и стойността на
инкриминирания предмет се установяват посредством Протокол за оглед на
веществени доказателства и взимане на представителни проби, заключенията по първоначална
и допълнителната физико-химична и съдебно-оценителна експертизи.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите обективни
признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – упражняване на
фактическа власт върху забранен от Закона веществен предмет, какъвто са
акцизните стоки без съответен бандерол - и е целял тяхното настъпване. В тази
връзка отново следва да бъде подчертано, че „държането“ по смисъла на чл.234
ал.1 НК предполага относителна трайност на фактическата власт, каквато в случая
е налице; същевременно, от показанията на свидетелите Ж., Ц., В., П. е видно,
че В.Г. е имал ясното съзнание, че се касае за тютюн, а не за друг, неясен по
вида си предмет или вещество, т.е. същият без съмнение е съзнавал, че се касае
за акцизна стока по ЗАДС, която е без съответен акцизен бандерол. Субективната
страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Съдът счита, че случаят не може да
бъде приет като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като както стойността
на предмета на престъплението, така и размера на невнесения акциз се явяват
достатъчно високи, щото извод за „маловажност“ да е изначално неприемлив;
напротив, обществената опасност на деянието не е по-ниска от обичайния случай
на престъпление по чл.234 ал.1 НК. В тази връзка следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че се касае за деец, който е дългогодишен служител на МВР и
който без съмнение добре е съзнавал както противозаконността, така и моралната неприемливост
на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело – и въпреки това е
пристъпил към неговото извършване.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.234 ал.1 НК, за което на В.Д.Г. ЕГН: ********** е повдигнато
обвинение по настоящото дело и вината на подсъдимия в извършването на това
престъпление се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца, Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на престъплението и личната обществена
опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.234 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока –
предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода от една до шест години,
глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, т.е. налице е относително висок
специален минимум, недотам висок специален максимум, но същевременно - изискване
за кумулативно налагане на три различни по вид и начин на въздействие,
наказания, а самото престъпление се явява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска – същият е неосъждан
за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а НК към датата на процесното деяние. От представените
характеристични данни, в т.ч. – от служебната справка за подсъдимия Г. се
установява, че е служител на МВР считано от 1996г., заемал е различни длъжности
в посоченото ведомство, като има една награда и едно дисциплинарно наказание;
по местоживеене се ползва с добро име, като няма данни за нарушаване на
обществения ред, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, както и за
комуникация с лица от активния криминален контингент. Следователно, съвкупно
преценено, личната обществена опасност на дееца, действително се явява ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, за които вече стана дума.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, Съдът взе предвид служебното качество на дееца. Касае се за
дългогодишен служител на МВР, а това на свой ред, поставя по-високи изисквания
както към поведението, така и към моралния облик на личността - още повече, че
именно МВР е институцията, която е ангажирана най-непосредствено с
противодействието на престъпността в страната.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е висока обществена опасност на деянието,
ниска лична обществена опасност – на дееца и превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Не са налице нито многобройни, нито – изключително
по характера си, смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което,
определяне параметрите на наказателната отговорност следва да се извърши
съобразно чл.54 НК. В този смисъл, при отчитане на горното, налице са
предпоставки за налагане на наказанието лишаване от свобода в самия минимум по
чл. 234 ал.1 НК. При отчитане на трудовата заетост на подсъдимия, наличието на
движимо и недвижимо имущество в приложените по делото справки, както и размера
на невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз в резултат на извършеното
престъпление, Съдът намира, че справедливият, уместен размер на наказанието
глоба, следва да бъде 500 лева. Що се отнася до кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК, Съдът намира, че същото няма
как да бъде наложено, тъй като не се събраха доказателства за определена
професия или дейност, които да са били във връзка с извършеното престъпление и
които подсъдимият е имал право да упражнява към 30.05.2019г., за да бъде лишен
от евентуалното им упражняване.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия В.Д.Г. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 30.05.2019 г. в гр.***, в немаловажен случай, държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по Закон /чл.2 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове/, а именно - 10,035 кг. тютюн за пушене, на стойност 331,16
лв., като размерът на невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз възлиза
на 1525,32 лв. – престъпление по чл.234
ал.1 НК, поради което и на основание чл.234 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/
ЛЕВА.
Като взе предвид обстоятелството,
че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително същият да изтърпи
наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, а че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и с приложение на института на условното осъждане, на
основание чл.66 ал.1 НК Съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
Съобразно чл.234, ал.3 НК, беше
постановено предмета на престъплението,
както следва: тютюн за пушене, съгласно Протокол за оглед на веществени
доказателства и взимане на представителни проби от 31.05.2019г. – да бъде отнет
в полза на ДЪРЖАВАТА.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК, В.Д.Г. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 408,13 лв. /четиристотин
и осем лева и тринадесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – *** и 793,42 лв.
/седемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ - по сметка на
РС – ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: