№ 103
гр. Смолян, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 407/06.12.2021 г. по гр. д. № 384/2021 г. Смолянски
районен съд е отхвърлил предявения от В. СЛ. Л. иск с правно основание чл.
181 ал. 3 от ЗМВР срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, за
заплащане на сумата в размер на 979, 20 лева – левовата равностойност на
безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер за
периода от 01.04.20218 г. – 31.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2021 г., както и на основание
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 185, 24 лева – мораторна лихва за
периода 01.05.2018 г. до 31.03.2021 г.
Със същото решение е оставен без разглеждане предявения иск по
чл. 181 ал. 3 от ГПК да бъде признато за установено спрямо Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, че В. СЛ. Л. има право на допълнителен
платен отпуск за 10 дни за 2018 г. на основание чл. 190 ал. 2 от ЗМВР, във
връзка с чл. 2 т. 10 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск – като недопустим; ищецът
е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
В. СЛ. Л., чрез пълномощник адв. М. О., с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и
1
при съществени процесуални нарушения.
По иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР се твърди, че изводите на съда са
напълно необосновани и противоречат на материалния закон, както и на
правилата на формалната логика. Твърди се, че съдът е пренебрегнал факта,
че функцията на безплатната предпазна храна е да минимизира рисковете за
здравето на работника и евентуално да служи като профилактика срещу
възникването и разпространението на инфекции от биологични агенти.
Твърди се, че районният съд си е позволил да преценява дали да приложи
норма от действащото право в българската нормативна уредба или не - тази
на чл. 2 т. 5 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията
и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. Твърди се, че районният съд си е позволил и да
подпомага една от страните процеса – тази на ответника, който с писмения си
отговор на исковата молба не е въвел нито едно възражение и/или твърдение в
оспорване на исковата претенция по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР от рода на
изтъкнатите доводи от РС – Смолян.
Твърди се, че районният съд в нарушение на чл. 146 ал. 1 от ГПК е
изготвил непълен доклад по делото, който не съдържа информация кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти; не е било
известно обстоятелството, че е нужно да се докаже извършена оценка на
риска и последваща заповед на ръководителя на ведомството.
Твърди се във въззивната жалба, че извършена оценка на риска и
последваща заповед на ръководителя на ведомството не са предпоставки за
уважаване/отхвърляне на този иск, като се прави позоваване на разпоредбата
на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. и се твърди, че до
настоящия момент тези искове са били уважавани от РС – Смолян, като в
нито един от съдебните актове не е установявано обстоятелството, че тези
служители са били определени поименно със заповед на ръководителите на
структурите по чл. 33 т. 7 и чл. 37 от ЗМВР, нито пък, че /ако е имало такива/
заповеди са били издавани след предварителни консултации с
комитетите/групите по условия на труд и след писмено съгласуване след
представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и
протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труда.
Във въззивната жалба се прави позоваване на Приложение № 2
към чл. 6 ал. 2 от Наредба № 4/14.10.2002 г., което изчерпателно посочва
дейностите, при които е възможен контакти с биологични агенти, като в т. 3 е
посочена работа, при която има контакт с животни и/или продукти от
животински произход. Също така се прави позоваване на инструкция, според
която водачите на служебни кучета не изпълняват служебните си задължения
без начислените им животни, като се сочи, че всяко дежурство на тази
2
категория служители се извършва задължително със зачисленото животно,
което означава, че при всяко свое дежурство водачът на служебно куче е в
контакт с биологичен агент и следователно му се дължи безплатна предпазна
храна.
По отношение иска по чл. 190 ал. 2 от ЗМВР във въззивната жалба
се твърди, че Твърди се, че в отговора на исковата молба този иск се оспорва
от ответната страна, т.е. отрича се правото на такъв отпуск в полза на ищеца,
което е достатъчно да обоснове интерес от предявяването на иска,
независимо, че не е установено ищецът да е поискал ползването на такъв
отпуск и това негово искане да е било отхвърлено. Прави се позоваване на
разпоредбата на чл. 190 ал. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 т. 10 от Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен
годишен отпуск. Твърди се, че съдът не е указал на ищеца на ищеца, че не
сочи доказателства за твърдението си, че за 2018 г. такъв отпуск не му е бил
разрешен и той не го е ползвал; твърди, че с оглед писмения отговор на
ответника за ищеца е било безспорно по делото, че такъв отпуск за 2018 г. не
му е бил разрешаван.
С въззивната жалба се иска да бъде отменено
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и се
постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове и в полза
на ищеца се присъдят направените разноски за водене на делото.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответната страна.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв.
О. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание.
Излага становище в писмена молба чрез гл. юрисконсулт Цветкова.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи,
а по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за процесния период заема длъжността „старши полицай –
водач на служебно куче“ в Граничен полицейски участък Златоград при РД
„Гранична полиция“Смолян – към ГД „Гранична полиция“ при МВР.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че според отработените от ищецът смени със специфичен
характер на труда, сумата за храна е на стойност 979, 20 лева, а лихвата за
3
забава е определена в размер на 185, 24 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 181 ал. 3 от ЗМВР /ДВ бр. 97/17 г./
за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 – 3 и ал. 3, са осигурява безплатна храна.
Съгласно разпоредбата на чл. 181 ал. 3 от ЗМВР /ДВ бр. 60/2020 г./ на
служителите по чл. 142 ал. 1 и ал. 3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, са
осигурява левовата й равностойност.
Разпоредбата на чл. 2 т. 5 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите предвижда, че за извършване на дейности,
свързани със специфичен характер на труда, се полага безплатна храна на
служителите на МВР, които работят в контакт с биологични агенти. В
Приложение № 2 към Наредба № 4/14.10.2002 г. за защита на работещите от
рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа е посочен
индикативен списък от дейности, при които е възможен контакт с биологични
агенти, в който списък в т. 3 фигурира работа, при която има контакт с
животни.
С оглед тази нормативна уредба настоящият състав счита, че
ищецът попада в категорията на служителите по чл. 142 ал. 1 от ЗМВР, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се
полага безплатна храна. В отговора на исковата молба ответникът не е
оспорил твърдението, че като водач на куче ищецът извършва дейност,
свързана със специфичен характер на труда, за което му се полага храна.
Възражението на ответника е свързано с разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от
Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., както и се възразява, че задължението за
осигуряване на т. нар. „предпазна храна“, не поражда задължение за
заплащане на левовата й равностойност /периода до 01.08.2020 г./.
Без основание районният съд е възприел първото възражение на
ответната страна за основателно. Обстоятелството, че работодателят не е
изпълнил процедурите по чл. 4 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. не
следва да лишава служителят от правото му на безплатна храна;
неизпълнението на задължението на работодателят да извърши обследване на
4
условията на труда и с оглед установените резултати да издаде заповедите по
чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. не следва да се
тълкува във вреда на служителя. А както се посочи и по-горе, в отговора на
исковата молба всъщност не се оспорва обстоятелството, че ищецът извършва
дейност, свързана със специфичен характер на труда – дейност в контакт с
кучета, представляващи биологични агенти, създаващи опасност от
възникване на инфекции. Поради това разсъжденията на районния съд за
наличие или не на такава опасност и действията, които следва ищецът да
предприема за предотвратяването й, са извън заявените от ответника
възражения. Обстоятелството, че работодателят не изпълнява процедурата по
чл. 4 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. не следва до води до резултат, при
който ответната страна да черпи права от собственото си незаконосъобразно
поведение – неизпълнение на предписано в нормативен акт задължение. В
хипотеза, при представяне от ответната страна на доказателства, че
процедурата по чл. 4 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. е изпълнена, но
служителят не попада в категорията лица, полагащи труд при специфични
условия, биха били налице основания за отхвърляне на претенцията.
Целта на предоставянето на предпазна храна е тя да бъде
предоставена в точно определен момент – когато се изпълнява труда със
специфичен характер, но в настоящата хипотеза последната не е
своевременно предоставена, към настоящия момент иск за реално изпълнение
не може да се предяви, което не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е
лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от
натурално в задължение за парично обезщетяване. Липсата на възможност
както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в
каквато насока е възражението на ответната страна, би довело до крайно
несправедливия резултат длъжникът да може да се освобождава от това си
задължение чрез неговото просто неизпълнение, което не е целта на
предвидените облекчения за служителите, полагащи труд при специфични
условия, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на работодателя.
С изменението на чл. 181 от ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г., в сила от
01.08.2020 г., в ал. 3 е предвидено осигуряване на левовата равностойност на
безплатната храна, която се полага на служители, полагащи труд при
5
специфични условия. От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.3031 г.
такава е изплатена на ищеца. Заключението на СИЕ за полагаща се безплатна
храна е съобразено с това обстоятелство, поради което исковата претенция за
присъждане равностойност на безплатна храна се явява основателна за сумата
от 972, 20 лева, както и лихва за забава в размер на 185, 24 лева, в какъвто
смисъл и е поискано и прието изменение на иска, за които и суми следва да
бъде уважена тази искова претенция.
По отношение иска по чл. 190 ал. 2 от ЗМВР:
Безспорно, служебното правоотношение между страните не е
прекратено, поради което ищецът не може да предяви осъдителен иск за
неизползван отпуск.
По отношение допустимостта на така предявения установителен
иск настоящата инстанция съобрази практиката на Върховен касационен съд.
С Решение № 237/19.06.2014 г. по гр. д. № 781/2014 г. на ІV г.о. на ВКС е
оставено в сила въззивно решение на ОС – Плевен в частта му, с която е
уважен иска и е признато за установено, че служителят има право на
компенсация с допълнителен отпуск за отработено време извънреден труд. С
Определение № 1221/27.11.2014 г. по гр. д. № 4913/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС е
прието, че когато страната не може да предяви осъдителен иск за присъждане
на обезщетение за същия, доколкото трудовото правоотношение не е
прекратено, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск, с който и на този етап би могъл да постигне търсената
защита /още повече, че липсват твърдения ответникът да е създавал пречки за
ползване на безспорен по размер отпуск/. Установителни искове да се приеме
за установено съществуване на право на отпуск са разглеждани по същество с
Решение № 222/30.06.2016 г. по В. гр. д. № 211/2016 г. на ОС – Враца,
Решение № 679/15.06.2018 г. по гр. д. № 59/2018 г. на РС – Сливен.
Според разпоредбата на чл. 190 ал. 2 от ЗМВР служителите по чл.
142 ал. 1 т. 2 имат право на отпуск за работа при специфични условия на труд
и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени,
ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, при условията
и размерите, предвидени в КТ.
Според разпоредбата на чл. 2 т. 10 от Наредба за определяне на
6
видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен
отпуск, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и
служители, които са в контакт с биологични материали, течности и секрети,
създаващи риск от възникване на инфекции.
В Приложение № 2 към Наредба № 4/14.10.2002 г. за защита на
работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при
работа е посочен индикативен списък от дейности, при които е възможен
контакт с биологични агенти, в който списък в т. 3 фигурира работа, при
която има контакт с животни.
В отговора на исковата молба ответникът не е направил
възражение, че ищецът не попада в тази категория – по чл. 2 т. 10 от Наредба
за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен
платен годишен отпуск, а е възразил, че не са налице доказателства
служителят да е извършвал работа не по-малко от половината от
установената нормална продължителност на работното време. Настоящата
инстанция намира това възражение за неоснователно, предвид визираното в
чл. 21 ал. 3 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015 г. за наблюдението на
държавната граница на Република България, специфичната охранителна
дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в
обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи
мерки, че водачите на служебни кучета не изпълняват служебните си
задължения без зачислените им животни с изключение на случаите по ал. 5.
Според разпоредбата на ал. 8 от тази инструкция, водачите на служебни
кучета отговарят за цялостната дейност, свързана с отглеждането,
подготовката и използването на зачислените им кучета.
Предвид разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от Наредба за определяне на
видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен
отпуск, иска по чл. 190 ал. 2 от ЗМВР е основателен за пет работни дни,
доколкото не са налице доказателства за установен друг – по-голям размер на
този допълнителен отпуск по чл. 4 ал. 5 от наредбата.
Предвид гореизложеното следва да бъде отменено
първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано, като
се постанови уважаване на исковите претенции, а въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски за двете съдебни
7
инстанции общо в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение;
въззиваемият следва да заплати ДТ в размер на 58, 32 лева за иска по чл. 181
ал. 3 от ЗМВР и ДТ в размер на 45 лева за иска по чл. 190 ал. 2 от ЗМВР,
както и 120 лева в полза на РС – Смолян за СИЕ. Предвид обстоятелството, че
са предявени два иска, неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е в минималните размери по Наредба №
1/09.07.2004 г.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 407/06.12.2021 г. по гр. д. № 384/2021 г. на
Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР -
София да заплати на В. СЛ. Л., ЕГН **********, гр. Златоград, ул. „Архида“
№ 15, вх. „А“, ет. 3, ап. 9, на основание чл. 181 ал. 3 от ЗМВР сумата от 972,
20 лева – левовата равностойност на безплатна предпазна храна за положен
труд със специфичен характер за периода от 01.04.2018 г. до 31.07.2020 г.;
сумата от 185, 24 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР – София, че В. СЛ. Л., ЕГН
8
**********, гр. Златоград, ул. „Архида“ № 15, вх. „А“, ет. 3, ап. 9, старши
полицай – водач на служебно куче“ в Граничен полицейски участък
Златоград при РД „Гранична полиция“Смолян – към ГД „Гранична полиция“
при МВР, има право на допълнителен платен отпуск в размер на пет работни
дни за 2018 г. на основание чл. 190 ал. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 т. 10 от
Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
пет до десет дни като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР -
София да заплати на В. СЛ. Л., ЕГН **********, гр. Златоград, ул. „Архида“
№ 15, вх. „А“, ет. 3, ап. 9, деловодни разноски за двете съдебни инстанции
общо в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР -
София да заплати за двете съдебни инстанции ДТ в размер на 58, 32 лева за
иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР и ДТ в размер на 45 лева за иска по чл. 190 ал. 2
от ЗМВР, както и 120 лева в полза на РС – Смолян разноски за СИЕ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9