Р Е Ш Е Н И Е
№1385
гр. П., 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01071 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на К.М.З., че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 555,22 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «****, за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата
от 49,93 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.04.2017 г. до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите
претенции. Изразява становище, че страните по делото не се намират в договорни
отношения, отнасящи се за продажба на топлинна енергия за процесния период и
имот. Счита, че общите условия не са разгласени в един централен и местен
ежедневник. Счита, че в главницата е включена суми за вноска за дялово
разпределение, които не са заявени в заповедното производство.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.М.З. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08672 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
По делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че до имот с адрес гр. П., ул. «**** е доставяна топлинна енергия на
стойност 555,22 лева за периода от от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и
че размерът на лихвата за забава е 49,93 лева, считано от 07.04.2017 г. до 20.11.2018 г.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
Представен е препис извлечение
от акт за сключен граждански брак на 19.01.1974 г. между ответника К.М.З. и Л.С.Г..
По делото е приложен нотариален
акт от 30.08.1983 г., с който Л.С.Г. е призната за собственик на имот с адрес гр.
П., ул. «****. В нотариалния акт е удостоверено, че жилището е дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. Удостоверено е
още, че цената на жилището е 10 647 лева, а на отчуждения имот възлиза на 4497
лева. Посочено е че цената на дадения като обезщетение имот ще се покрие със
стойността на отчуждения имот (4497 лева) и заем в размер на 6150 лева,
отстъпен по реда на чл. 22 от наредбата за държавните имоти, който ще се
изплаща за срок от 20 години.
По делото не са налични
документи, установяващи собственика на отчуждения имот, поради което съдът
приема, че Л.С.Г. е била изключителен собственик на отчуждения имот, доколкото
в нейна полза е издаден нотариален акт от 30.08.1983 г. Следва да се отбележи,
че стойността на дадения като обезщетение имот надхвърля стойността на
отчуждения имот, поради което разликата (6150 лева) следвало да се заплати с
парични средства по предоставен
й през време на брака заем. Съдът намира, че за задълженията, които единият или
двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят
солидарно. Следователно и двамата са били задължени за този заем, поради което
придобитото със заемните средства е представлявало съпружеската имуществена
общност и в случая двамата съпрузи са придобили в бездялова съсобственост
6150/10647 идеални части от процесния имот. В този смисъл и постановление № 5
от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, Решение по в. гр. д. № 135 по описа на съда
за 2017 година на Окръжен съд – П. и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
представените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава 6150/10647
идеални части от процесния имот, които са бездялова съсобственост (съпружеска
имуществена общност).
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираните суми. Страните не спорят за размера на стойността на топлинна
енергия и лихвата за забава, които са както следва: 555,22 лева – главница и 49,93 лева – лихва.
Съгласно чл. 36,
ал. 2 СК съпрузите отговорят солидарно за текущите нужди на семейството,
каквато е доставката на топлинна енергия до имот, който е съпружеска
имуществена общност, но само за 6150/10647 идеални части от имота, тъй като за другата част изключителен
собственик е Л.С.Г.. Това означава, че ответникът отговаря за задълженията за
заплащане стойността на доставената енергия и лихва за забава съобразно делът в
СИО, който е 6150/10647
идеални части. Предвид изложеното ответникът дължи 320,71 лева – главница и
28,84 лева – лихва за забава.
Неснователно е възражението в жалбата
срещу изводите на ПРС, че се дължи и сумата, представляваща цена на услугата
„дялово разпределение“. Касае се за стойност на услуга, която възниква като
следствие от и е пряко свързана с правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради
режим на етажна собственост, защото ЗЕ задължително предвижда нейното
извършване. Следователно и потребителите на ТЕ енергия дължат нейната цена. В този смисъл Решение по в. гр. д. № 326 по описа
на съда за 2019 година на Окръжен съд – П.
Горното води до извод, че исковите претенции са
основателни и следва да се уважат до размерите от 320,71
лева – главница и 28,84 лева – лихва за забава, а претенциите за разликата от
тези суми до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 20 лева – такса за съдебни удостоверения, т. е. общо 145 лева. Ответникът следва да заплати разноски в исковото производство в размер на 83,76 лева съобразно уважената част на исковите претенции
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. в общ размер на 75 лева, от които ответникът следва да за плати 43,32 лева.
Ответникът не представя доказателства за направени разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.З., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на
320,71 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за
периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 28,84 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
07.04.2017 г. до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 08672 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковите претенции за разликата от 320,71
до предявения размер от 555,22 лева – стойността на топлинна
енергия, доставяна до горепосочения имот и период, както и разликата от 28,84
лева до предявения размер от 49,93 лева – лихва за забава
за горепосочения период.
ОСЪЖДА К.М.З., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 83,76 лева - направени разноски в
настоящото производство и сумата от 43,32 лева- разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 08672 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08672 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.