РЕШЕНИЕ
№571
гр. Плевен, 14.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, ІX-ми състав, в открито съдебно заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Н.
при секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдия Н. адм. дело №968 по описа за 2022 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето).
Образувано е по жалба на Е.М.И. с ЕГН **********, адрес: ***, против Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/18.11.2022г. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за временно настаняване на детето С.Е.И. с ЕГН **********, в приемно семейство на основание чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1 т.2 вр. чл.4, ал.1 т.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето) вр. чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗдетето). Твърди се в жалбата, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като не съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Сочи се в жалбата, че не е извършена проверка по случая, като се касае за инцидентен случай и не е в интерес на детето да бъде откъснато от семейната среда, в която се отглежда. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен.
В съдебно заседание оспорващият Е.М.И., редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт С.С., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Заинтересована страна С.Е.И., се представлява от адв.Б.Д. ***, редовно призована. Процесуалният представител на детето взема становище за неоснователност на жалбата, сочи, че детето С.Е.И. е била дете в риск към дата 18.11.2022г., като моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И.Ш., който моли съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна.
Административен съд - Плевен, девети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Не е спорно, че жалбоподателя е баща на детето С.Е.И., поради което съдът приема, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице. Същевременно заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.11.2022 година, а жалбата е подадена чрез ответника до Административен съд Плевен на 01.12.2022 година, в посочения по-горе преклузивен срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че оспорващият Е.М.И. с ЕГН ********** е баща на малолетното детето С.Е.И. с ЕГН **********. В тази насока е представеното заверено копие на дубликат на удостоверение за раждане от ***г. – на л. 26 от делото.
Не се спори между страните, че със Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен, на основание чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1 т.2 вр. чл.4, ал.1 т.4 от ЗЗДетето вр. чл. 33 от ППЗЗдетето детето С.Е.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, спешно е настанена, считано от 17.11.2022г., в професионалното приемно семейство на С.Т.П.и С.К.Р., живущи на територията на област Плевен, до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДетето.
Безспорно е и обстоятелството, че С.Т.П.и С.К.Р. са включени в Регистъра на утвърдените приемни семейства и са утвърдени като професионално приемно семейство със Заповед № ЗД-ЗДПГ01 от 13.01.2014г. на Директора на РДСП-Плевен като подходящи за настаняване на две деца, без увреждания, с възможност за спешно настаняване и заместваща приемна грижа. В тази насока е и заверено копие на Заповед № ЗД-ЗДПГ01-0038/30.05.2016г.
Установява се от доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-ЕН/494/17.11.2022г., писмо с изх.№ 11034/29.11.2022г. , писмо с изх.№ СГ/Д-ЕН/494-005/18.11.2022г., че на 17.11.2022г. в ДСП-Плевен бил получен сигнал от ИДПС М.Т.от Първо РУ Плевен. Повод за сигнала била информация подадена на телефон 112 от шофьор от „Тролейбусен транспорт“ ЕООД-Плевен, че дете на видима възраст около 5 години е само, в района на „Балканстрой“ Плевен, без възрастен придружител. Служители на МВР посетили незабавно мястото и установили детето С.Е.И., след което го транспортирали до Първо РУ Плевен. Детето било в крайно занемарен външен вид-с мръсни дрехи и обувки, неподходящи за сезона, с мръсна коса, сплъстена с въшки и гниди. Детето споделило пред служителите на МВР, че е изоставено на спирка от лица „С.“ и П.“, които избягали, тъй като не желаели за се грижат за него. Установява се от писмените доказателства, че родители на С.Е.И. са лицата А.Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и Е.М.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Семейството има още четири деца – В. Е.И. ( на 10 месеца), Г. Е.И. (3г.), Т.Е.И. (2г.) и М. Ц.Б. (7г.). По отношение на детето Г. Е.И. е предприета мярка за закрила- настаняване в приемно семейство, предприета от ДСП-Червен бряг. Бащата Е.И. работи на частни начала, без трудов договор, а майката А.Б.– не работи и няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда“.
Видно от протокол за проведена среща със С.М.К., детето живее от два месеца в местността Бала баир в Плевен, като родителите Е.И. и А.Б.са оставили С.Е.И., като заявили, че „не искат да я гледат“.
Установява се от протокол за проведена среща с родителите А.Б.и Е.И., че детето е оставено от 15-16 дни при родителите на майката, както и че детето посещава детска градина в село Муселиево.
Видно от протокол за проведена среща с приемния родител, че детето се будило нощем с писъци и било изплашено, че са го изоставили, както и на 17.11.2022г. вечерта при къпане на детето С.П. констатирала огромен белег между ребрата и гърдите на малолетната. Детето споделило, че е паднало върху печка и се е изгорило.
Видно от справка за имунизации на С. А.Б. с ЕГН **********, детето има поставени всички имунизации и ваксини.
Установява се от извършените медицински изследвания на детето, че са констатирани патогенни чревни бактерии и паразити.
Видно от писмо с изх.№ СГ/Д-ЕН/494-006/23.11.2022г. на ДСП-Никопол, А.Б. съжителства на семейни начала с лицето Е.М.И., като същите периодично сменят местоживеенето си в с.Муселиево, общ.Никопол и гр.Плевен. Семейството живее в жилище, собственост на родителите на Е.И.. Жилището представлява едноетажна постройка с три стаи и коридор, в лошо техническо състояние. Жилището е електрифицирано, има външна чешма и тоалетна, но няма баня. При обследването служителите на ДСП-Никопол са установили крайно занижени хигиенни условия. Родителите на С.Е.И. са безработни, като от ДСП-Плевен А.Б.получава месечна помощ по чл.8, ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете до навършване на 1 година в размер на 200 лв. и чл.7 от ЗСПД в размер на 131, 25 лв. Семейството отглежда две деца – Т.Е. И. и В. Е.И., като полага за тях задоволителни грижи. Становището на ДСП-Никопол е, че родителите нямат нужния родителски капацитет да полагат грижи за всичките си деца в семейната им среда. Семейството е неграмотно и среща затруднения в образователната подготовка на децата. Родителите не са в състояние да отговарят на нуждите на детето С.Е.И., липсва ангажираност от тяхна страна, както и мрежа за подкрепа. Становището на институцията е, че е в интерес на детето да продължи да се отглежда в професионално приемно семейство, а на родителите да се окаже подкрепа като бъдат насочени да ползват социална услуга, относно оценка и повишаване на родителския им капацитет.
Видно от социален доклад № СЛ/Д-ЕН/1266-005/08.12.2022г. – л.68 от делото, след настаняването на детето в професионалното приемно семейство, С.Е.И. се е адаптирала в семейната среда, не плаче, спи спокойно, празнувала е рожден ден, записана е и посещава детска градина, където е създала приятелство с други деца. Установява се още, че и след спешното настаняване на детето в приемно семейство, служители на ДСП са търсели роднини и близки, които да полагат грижи за малолетната в семейна среда. Била проведена среща с бабата М.Б.Д. и М.М.Б.(син на М.Б.), като същите били уведомени, че следва да заявят становището си и желанието си писмено, но въпреки това обстоятелство роднините не представили декларации по Приложение № 5а към чл.24, ал.3 от ППЗдетето и не се отзовали на поканите на представителите на ДСП.
За изясняване на спорни по делото обстоятелства са приобщени и гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелката И.А.Д., последната, в качеството на социален работник по преписката, е събеседвала с детето, родителите и роднините, както и е взела участие в екипа по приемна грижа, който е открил детето. Видно от показанията на свидетелката малолетната е била установена в района на „Балканстрой“ (в индустриалната зона на град Плевен), само, без надзор, в крайно занемарен външен вид, сплъстена коса с въшки и гниди, с неподходящо облекло, с обувки тип гуменка на бос крак. Очите на детето били с гурелчета, като впоследствие се установило, че има конюнктивит. Детето било изключително стресирано. Единственото, което е заявило, че е изоставено от лица „С.“ и „П.“. Социалният работник заявява, че впоследствие било установено, че се касае за непълнолетните С.и Н.С.К.., на които детето било поверено от бабата по майчина линия. Били проведени многократни разговори с близки и роднини на детето, но последните не се отзовали и не заявили писмено чрез нарочни декларации желаят ли да отглеждат детето или не. Видно от показанията на свидетелката, при проучването установила, че от 2020г. детето не е посещавало личен лекар, както и детска градина.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката И.А.Д., като обективни и безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото вкл. писмо с изх.№ СГ/Д-ЕН/494-006/23.11.2022г. на ДСП-Никопол, социален доклад № СЛ/Д-ЕН/1266-005/08.12.2022г., протоколи от проведени срещи и др
При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –Плевен направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.27, ал.1 от ЗЗДетето, във вр. с # 1 т.15 от ДР на ЗЗДетето, според които, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Разпоредбата с # 1 т.15 от ДР на ЗЗДетето дава легалната дефиниция на понятието "настоящ адрес на дете", като според нея, това е адресът, на който детето пребивава, т. е. има се предвид фактическото пребиваване на детето на съответния адрес. В конкретния случай, по делото не е спорно, че считано детето е пребивавало на адреса на – М.Б.Д., находящ се в град Плевен. Нещо повече, детето е регистрирано на постоянен и настоящ адрес ***. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на Е.М.И. за липса на териториална компетентност на Директора на ДСП-Плевен.
Временното настаняване на детето С.Е.И. в професионалното приемно семейство на С.Т.П.и С.К.Р., до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето, е извършено със заповед на "За директор" на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, т. е. при условията на заместване, съгласно представената по преписката и приета като доказателство по делото Заповед №1506-Рд01-0528/17.08.2022г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен /л. 72/, с която, на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, е наредено началник отдел ИОХУСУ – Е.К.Б., да изпълнява в пълен обем функциите на директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, до завръщането на титуляра от ползване на платен годишен отпуск.
От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално, според настоящия адрес на детето, компетентен административен орган - директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен.
На следващо място, заповедта отговоря на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Тя е издадена в писмена форма и съдържа мотиви, от които може да се установи какви факти и обстоятелства са мотивирали административния орган да приеме, че са налице предпоставките на закона детето да бъде настанено извън семейството, в случая – в семейство на роднини.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Производството е започнало по повод постъпил писмен сигнал в Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, съобразно чл.9 и чл.10, ал.1 от ЗЗДетето. В хода на административното производство детето, което е навършило 5 години, е изслушано, като това е документирано в приложения по преписката протокол за проведена среща и разговор с детето С.Е.И.. Спазени са изискванията и на чл.14, чл.15 и чл.16, ал.1 от ЗЗДетето - социалният работник е извършил проучване и оценка на сигнала, като е събрал необходимата информация от семейството, детето, училището, роднини и от друга дирекция "Социално подпомагане", както и от личния лекар на детето; изготвен е доклад за оценка на постъпилия сигнал, съгласно приложение №1 към чл.16, ал.1 от ППЗЗДетето, който доклад е изготвен в рамките на 24 часа от получаването на сигнала. Социалният работник в Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен след извършеното проучване и оценка на сигнала и при установен риск за детето, е предложил предприемане на мярка за закрила спрямо детето С.Е.И.. Извършена е и индивидуална оценка на потребностите на детето, както и е изготвен социален доклад относно възможностите за полагане на грижи за дете, от роднините и близките, който доклад е с характер на становище по смисъла на чб.24, ал.1 от ППЗЗДетето относно годността на близките или роднините да отглеждат детето. Въз основа на направената оценка, социалният работник е изготвил доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на дете, по образец, съгласно приложение № 1а, което е в съответствие с изискването на чл. 16, ал. 4 от ППЗДетето. Спазена е и разпоредбата на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗЗДетето, като е изискано от роднини и близки да декларират желанието в нарочна декларация по образец, като непредставянето на декларации по чл.27, ал.4 от ЗЗДетето съдът приема, че е по вина на последните. В тази насока са и показанията на св. И.А.Д..
Предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противно на твърдението за такива, направено в подадената жалба.
На следващо място, съдът намира че заповедта е съобразена с материалния закон, т. е. същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Според настоящия състав, описаната в заповедта фактическа обстановка се потвърждава от множеството събрани по делото писмени, а и гласни доказателства.
Конвенцията за правата на детето и чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето предвиждат, че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЗДетето, може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДетето закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; 2. настаняване в семейство на роднини или близки;3. осиновяване;4. настаняване в приемно семейство; 5. предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа; 7. полицейска закрила;8. специализирана закрила на обществени места;9. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;10. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;11. осигуряване на правна помощ от държавата;12. специални грижи за децата с увреждания;13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г.
В конкретния случай заповедта е мотивирана с основанията по чл.27, ал.1, 2 и чл.4, ал.1 т.4 от ЗЗДетето т.е. хипотеза, при която родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, детето може да бъде настанено в приемно семейство. Изложените фактически основания в заповедта съответстват на посоченото правно основание - чл.25, ал.1 т.2 от ЗЗДетето, а от събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира за безспорно установена фактическата обстановка, така, както е описана в процесната заповед, изготвения доклад за оценка на постъпилия сигнал и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изготвения социален доклад, приобщени надлежно към административната преписка. Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че детето С.Е.И. е била дете в риск към 17.11.2022г. Самото дете е споделило, че е изоставено.
Следва да се посочи, че изготвеният доклад за оценка на постъпилия сигнал и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, преценен като писмени доказателства, съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и съставлява и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият, на основание посочената разпоредба от ГПК, се ползва с презумптивна доказателствена сила пред съда (т. е. до доказване на противното), за отразените в него изявления и действия, а в настоящия случай, те не са надлежно оборени с допустими от закона доказателства и доказателствени средства.
От доказателствения материал по делото става ясно, че на детето са осигурени много добри битови условия, както и други условия, свързани със задоволяване на образователните му и интелектуални потребности, каквито семейството на родителите му явно не може да осигури в дома им, до приключване на производството пред районен съд по чл.28 от ЗЗДетето.
Несъздаването от родителите на безопасни и здравословни условия за отглеждането и възпитанието на детето го поставя в риск за физическото, психическото, нравственото интелектуалното и социално развитие.
Данните по делото категорично установяват, че родителите са в трайна невъзможност да отглеждат при подходящи условия малолетната поради липса на средства да осигурят необходимите социално битови условия и среда, мотивиращи основание за настаняване на детето извън семейството, съобразно чл.25, ал.1 т.2 от ЗЗДетето. Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Посредством предприетата мярка по чл.4, ал.1 т.4 от ЗЗДетето, е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите.
При съобразяване на чл.3 от конвенцията за правата на детето, чл.3 т.3 и пар.1 т.5 от ЗЗДетето в процесния случай се установява, че е съобразен най-добрият интерес и висшите интереси на детето, които се ползват с приоритет. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи ( решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69 ), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Приема се също в практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, че националния съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, № 27148/12, пар. 92.
Така, предвид изложеното и след извършена служебна проверка на оспорения акт, съгласно изискванията на чл.146 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, а освен това, същата е постановена в съответствие с приложимите норми на материалния закон, като в този смисъл, същата се явява постановена в съответствие и с целта на закона, т. е. по отношение на оспорената заповед не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира подадената жалба за неоснователна и недоказана и като такава, същата следва с решението по настоящото дело да бъде от хвърлена.
Следва да се има предвид, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по чл.28 от ЗЗДетето, в правомощията на компетентния районен съд е да прецени, налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка.
При този изход на делото съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по жалбата и от заинтересованите страни, а реално, такива не и сторени от тях.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 пр.4 от АПК вр. чл.27а, ал.5 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.И. с ЕГН **********, адрес: ***, против Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен, за временно настаняване на детето С.Е.И. с ЕГН **********, в приемно семейство на основание чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1 т.2 вр. чл.4, ал.1 т.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето) вр. чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗдетето) до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, въз основа на която е образувано адм.дело № 968/22г. по описа на АС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл.138, ал.3 вр. чл.137, ал.1 от АПК препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Плевен, в 14 (четиринадесет) дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/