Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София 21.08.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3735
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата В.Л. Г.-Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощниците й адв. Й.Д. и адв. В.Е.е предявила иск
против З. „Б.И.“ АД, *** с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с
чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане - болки и страдания в резултат от телесни увреждания, настъпили
при ПТП на 24.07.2013 г. в размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законна
лихва върху нея считано от датата на деликта - 24.07.2013 г. до окончателоното й
изплащане и разноските по делото.
В исковата молба,
се излага, че на 24.07.2013 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП между л.а
„Мерцедес“, с рег. № *********, управляван от М.Н.С.и л.а. „Опел“, „Астра“, с
рег. № ********, управляван от М.М.М., който при извършване на маневра ляв
завой, за да се включи в движението по ул. „Константин Геров“ е реализирал удар
с движещия се по нея л. а. „Мерцедес“, управляван от М.С., който от своя страна
се движел с превишена скорост. По случая било образувано НОХД № 2643/2014 г. на
Районен съд – Пловдив, НО, ХІ с-в, по което с присъда и двамата водачи М.Н.С.и М.М.М.
били признати за виновни, че при условията на независимо съпричиняване са
извършили престъпления по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което им били наложени съответни наказания. Излага се, че при процесното
ПТП е пострадала ищцата В. Д., която е пътувала на задна дясна седалка в л.а.
„Опел Астра“, в резултат на което е получила телесни увреждания, за което претендира
обезщетение в посочения размер. Твърди се, че л. а. „Мерцедес“, с рег. № *********
е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника
към датата на ПТП.
ответникът
З. „Б.И.” АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че е
причинен деликт в условията на съизвършителство от водача на л. а. „Мерцедес“ –
М.С., като твърди, че ПТП се дължи изцяло на неправомерната маневра от страна
на водача на л.а. „Опел Астра“, рег. № ********, който е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, а в условията на евентуалност и че тя
е била обезщетена за причинените й вреди.
По делото на
основание чл. 219 ГПК е конституиран като трето лице – помагач на ответната
страна ЗК „Л.И.“ АД. Съгласно предоставената му от съда възможност дружеството
е депозирало отговор, в който оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Опел
Астра“, с рег. № ******** към датата на ПТП – 24.07.2013 г. В тази връзка
излага, че застрахователният договор е прекратен считано от 13.05.2013 г.
поради неплащане на поредна вноска, част от застрахователната премия след
изтичане на 15 – дневния срок от падежа, поради което към датата на ПТП липсва
застрахователно покритие по застрахователна полица № 22312002553109. На
следващо място оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Твърди, че
изключителна вина за настъпването на процесното ПТП е на водача на лекия
автомобил, застрахован при З. „Б.и.“ АД. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че е пътувала в лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените доказателства
– Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.07.2013 г., Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, Албум и скица се установява, че на 24.07.2013 г., в
гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Константин Геров“
е настъпило ПТП между л. а. „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, управляван
от М.М.М. и л.а. „Мерцедес“, с рег. № *********, управляван отМ.Н.С., при което
като пътник в л. а. „Опел Астра“ е пострадала ищцата В. Д..
По случая било
образувано ДП № 158/2013 г. по описа на ОДМВР гр. Пловдив, пр. пр. № 7271/2013
г. на Районна прокуратура – гр. Пловдив.
От представената
влязла в сила Присъда № 275/14.09.2015 г. по НОХД № 2643/2014 г. на Пловдивски
районен съд /потвърдена изцяло с Решение № 128/17.05.2016 г. по ВНОХД №
791/2016 г. на Пловдивски окръжен съд/ се установява, че М.М.М. е признат за
виновен в това, че на 24.07.2013г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Никола Вапцаров” и ул. „Константин Геров”, при управляване на л. а. „Опел
Астра” с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37,
ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжин да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства, както и на чл. 50 ал. 1 ЗДвП, предвиждащ,
че „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство,
поради което по непредпазливост и при независимо съпричиняване с М.Н.С.е
причинил тежка телесна повреда на В.Л. Г., изразяваща се в загуба на слезката,
поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.„б” пр.1 вр. чл.342 ал.1 вр.чл. 54 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това,
че е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което е оправдан по това обвинение,
като на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието му за срок
от 3 г. Със същата Присъда РС – Пловдив е признал подсъдимия М.Н.С.за виновен в
това, че на 24.07.2013г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Никола
Вапцаров” и ул. „Константин Геров”, при управляване на л. а. „Мерцедес”, peг. №
********* е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство,
управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава
стойността от 50 км/ч.“ и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с М.М.М.
е причинил тежка телесна повреда на В.Л. Г., изразяваща се в загуба на
слезката, поради което на основание чл. 343 ал. 1 б.„б” пр.1 вр. чл. 342, ал. 1
вр. чл. 54 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен
в това, че е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е оправдаван
по тези обвинения, като на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието
му за срок от 3 г.
По делото няма
спор, а това се установява и от представената застрахователна полица №
02112002746439, че за л. а.„Мерцедес”, рег. № ********* е била налице застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника З. „Б.И.” АД, валидна от 07.12.2012 г.
до 06.12.2013 г., т.е. към датата на ПТП.
Представена е медицИ.ка
документация, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив за проведеното
лечение и изследвания на ищцата, които са от значение за заключенията на вещите
лица по експертизите.
По делото е приета комплексна медицИ.ка
експертиза, изготвена от вещи лица травматолог и коремен хирург, чието
заключение съдът приема като обективно и професионално. От същото се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила контузия в
областта на корема, придружена с разкъсване на слезката (далака); контузия в
областта на гръдния кош и контузия на дясното коляно. Съгласно експертното
мнение посочените травматични увреждания са получени в резултат на удари с/или
върху твърди, тъпи предмети от деформираните части от вътрешността на лекия
автомобил, вследствие инкасирания страничен удар от другия лек автомобил и
съответстват да са получени от механизма на настъпилото ПТП. Лечението на
ищцата е било оперативно. По спешност е направена силенектомия (отстраняване на
далака). От експертизата се установява, че при този вид травматична увреда
кървенето е значително и може да доведе до хеморагичен шок (т.е. обемна
кръвозагуба), която да причини смърт на пострадалия ако по спешност не бъде отстранен
по оперативен път далака (лапаратомия и спленектомия), а същият поради анатомичната
си структура не може да бъде възстановен. От експертното заключение се
установява, че разкъсването на далака е довело на ищцата рзстройство на
здравето, временно опасно за живота, а контузиите в областта на гръдния кош и
дясното коляно са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и са й причинили болки и страдания за период от 15-20 дни. Вещите лица
посочват, че не са налице данни за настъпили усложнения /ексцес/ при ищцата,
както и че тя е възстановена по отношение на острия период от получените травми.
От експертизата се установява също така, че слезката /далака/ е най-големия
лимфоиден орган в човешкия организъм, произвеждащ лимфоцити и играещ роля в
изработване на имунитета. При отстраняването му за цял живот остава риска от
сериозни инфекции като съгласно действащите стандарти след премахване на далак
пациентите трябва да бъдат имунизирани с гама глоболин за предпазване от
развитието на животозастрашаващи инфекции.
По делото е
приета и авто-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално. От същото се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 24.07.2013 г., около 14:15 ч. между л.а. „Мерцедес”, движещ се по
северното платно за движение на бул. „Никола Вапцаров”, в посока от изток на
запад и л.а. „Опел Астра“, движещ се по южното платно за движение на бул.
„Никола Вапцаров”, в посока от запад на изток. Водачът на л. а. „Опел Астра“ е
предприел маневра „завой на ляво“, от ляво на дясно пред л.а. „Мерцедес”, в
резултат на което последвал сблъсък между тях. При произшествието е пострадала
ищцата по делото – В. Г., която е пътувала като пътник в л.а. „Опел Астра“.
Кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП е било оборудвано със
светофарна уредба, която е работела по време на огледа. Съгласно експертизата
мястото на удара по дължина на пътното платно е на около 12,5 – 13,5 м. източно
от ориентира, а по широчина – на около 3,3 – 4,5 м. южно от него. Скоростта на
движение на л. а. „Мерцедес“ в момента на удара е била 59 км./ч., а скоростта
на л.а. „Опел Астра“ е била 20 км./ч. Дължината на опасната зона за спиране при
тези скорости е 40,06 м., а дистанцията, на която се е намирал л.а. „Мерцедес“
в момента на навлизане на л.а. „Опел Астра“ в северното платно е била 35,40 м.
Експертното мнение е, че необходимата дистанция, в рамките на която водачът би
трябвало да спре е от порядъка на 33,40 м. Във връзка с изложеното експертното
заключение е, че ако в момента на навлизане на л.а. „Опел Астра“ в северното
платно, по което се е движел л.а. „Мерцедес“, водачът му е реагирал и се е
движел със скорост по – малка от 51,87 км./ч. би имал техническа възможност да
избегне настпъването на процесното ПТП, от което следва извод, че при движение
със скорост от 50 км./ч., водачът на л.а. „Мерцедес“ е имал възможност да спре
посредством аварийно спиране. Дистанцията, на която се е намирал л.а.
„Мерцедес“, в момента на навлизане на л.а. „Опел Астра“ е била 26,87 м., като
според експерта от този момент двамата водачи са имали видимост един към друг. Предната
част на автомобила от момента на навлизане върху северното платно на булеварда
до достигане на мястото на удара е изминала 8,30м., а дължината на опасната
зона за спиране при определената по - горе скорост е била 17,65м.. Посочените
обстоятелства дават основание на експерта да направи извод, че за водача на л.а.
„Опел“, ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране. Съгласно
експертното заключение ПТП не би настъпило при всяка скорост на дивжение на л.а.
„Мерцедес“ по – малка от 51,87 км./ч.
По делото за
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е разпитан свидетелят
Н.Р.Д./съпруг на ищцата/. От показанията на свидетеля се установява, че е видял
за първи път жена си в болницата след катастрофата, когато са я изкарали от
шокова зала, тя е била в безсъзнание, ударена и натъртена, като при операцията
е бил премахнат далака й. Свидетелят твърди, че след катастрофата нещата в
живота им се усложнили. Първите 10-11 дни по време на престоя в болницата жена
му се е поддувала и се е наложило заедно с майка й да я обгрижват. След
изписването от болницата са я прибрали в къщи с количка, а впоследствие отново
е влязла в болница, тъй като е имала проблеми с ухото и кръста, за които твърди,
че и до момента не може да се установи причината. Свидетелят посочва, че година
и половина след това тя е имала проблем и с бъбреците вследствие на ПТП-то, по
повод на което в момента е на лечение. Твърди, че постоянно ходят по болници по
повод и на болките в ухото и в кръста, а също така и се налага да приема
медикаменти цял живот. През първите месеци след ПТП е била на инжекции, за да
може да й се съсирва кръвта. Към момента постоянно ходят на хематолог на 3 или
на 6 месеца и се следи лечението й. Посочва, че жена му не се е качвала в кола
повече от 2,5 г. и почти е приключила с шофирането. Твърди, че тя се събужда
вечер и бълнува и сочи, че за цял живот ще й остане психически и физически
белег от катастрофата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. За да
се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
На следващо
място, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл.
45 ЗЗД следва да се установи и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия
причинител на увреждането.
В настоящия
случай се установи, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. От приложените по делото доказателства безспорно
се установи, че 24.07.2013г. в гр. Пловидив е настъпило ПТП с участието на два
автомобила – л.а. „Опел Астра“, с рег. № ******** и л.а. „Мерцедес“, с рег. № *********,
за настъпването на което и двамата водачи са признати за виновни. Установи се,
че с влязла в сила Присъда № 275/14.09.2015 г. по нохд № 2643/2014 г. на
Пловдивски районен съд водачът М.М.М. е признат за виновен в това, че на
24.07.2013г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров” и ул.
„Константин Геров”, при управляване на л.а. „Опел Астра” с рег. № ******** е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 1 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, поради което по непредпазливост и при независимо съпричиняване с М.Н.С.е
причинил тежка телесна повреда на В.Л. Г., изразяваща се в загуба на слезката,
за което на основание чл. 343 ал.1 б.„б” пр.1 вр. чл.342 ал.1 вр. чл. 54 НК му
е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което е отложено с
изпитатателен срок от 3 г., като същият е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Безспорно се
установи, че със същата присъда и водачът М.Н.С.е признат за виновен за
настъпването на процесното ПТП, за това, че на 24.07.2013г. в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. „Никола Вапцаров” и ул. „Константин Геров”, при управление
на л.а. „Мерцедес”, peг. № ********* е нарушил правилата за движение - чл. 21,
ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с М.М.М. е
причинил тежка телесна повреда на В.Л. Г., изразяваща се в загуба на слезката,
за което на основание чл. 343 ал. 1 б.„б” пр.1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 НК
му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, отложено с изпитатателен
срок от 3 г., като е признат за невинен по повдигнатите му обвинения в
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 З.вП.
Съдът приема тези
факти за доказани, тъй като влязлата в сила присъда има обвързваща сила по чл.
300 ГПК за гражданския съд относно дееца, деянието, противоправността на
деянието и вината на дееца.
Механизмът на
настъпване на ПТП беше изцяло потвърден и от приетата по делото авто-техническа
експертиза, от чието заключение се установи, че вина за настъпването му имат и
двамата водачи. Съгласно експертното заключение водачът на л. а. „Опел Астра“,
с рег. № ******** е предприел маневра „завой на ляво“, за да се включи по друг
път, пред движещия се насреща л.а. „Мерцедес” рег. № *********, без да го
пропусне, като е отнел предимството му, в резултат на което е последвал удар
между тях. От заключението се установи, обаче, че и водачът на л. а. „Мерцедес“ се е движел със
скорост на движение 59 км./ч., което е било над допустимата и разрешена скорост
за движение в конкретния пътен участък от 50 км./ч. за населено място, съгласно
изискването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което също е причина нестъпването на
процесното ПТП. Съгласно експертното мнение ако се е движел със скорост от 50
км./ч., водачът на л.а. „Мерцедес“ е имал възможност да спре посредством
аварийно спиране и в този смисъл експертното заключение е категорично, че ПТП
не би настъпило при всяка скорост на дивжение на л.а. „Мерцедес“ по – малка от
51,87 км./ч.
Следователно,
съдът приема за доказано, че процесното ПТП е настъпило по вина и на двамата
водачи – водачът на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ******** - М.М.М. и водачът на
л. а. „Мерцедес”, peг. № ********* - М.Н.С.при условията на независимо
съпричиняване в размер на 50 % от страна на двамата водачи.
На следващо място
от медицИ.ката експертиза се установи, че получените от ищцата травматични
увреждания - контузия в областта на корема и разкъсване на слезката, контузия в
областта на гръдния кош и на дясното коляно съответстват на механизма на ПТП и
в този смисъл са получени като пряко следствие от него. Следователно съдът
приема за доказано, че причиненият вредоносен резултат е пряко следствие от
процесното ПТП от 24.07.2013 г..
Пред вид
изложеното безспорно се налага изводът, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – налице е виновно
и противоправно поведение от страна на водачите М.Н.С.и М.М.М., в резултат на
което е настъпило процесното ПТП, причинени травматични увреждания на ищцата по
делото, които са довели до претърпени от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, които са пряко следствие от това поведение.
По делото се
установи, че за л. а. „Мерцедес”, с рег. № *********, управляван от водача М.Н.С.е
била налице застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02112002746439,
при ответното дружество ЗД „Б.И.” АД, валидна към датата на процесното ПТП, поради
което съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по
исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и следва да заплати
обезщетение за вредите в пълен обем на отговорността на водача.
На следващо място
от Справка от информационен център към Гаранционен фонд се установи, че за л.а.
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, управляван от М.М.М. не е налице активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД към датата на ПТП – 24.07.2013г.
От справката се установи, че за посочения лек автомобил е била налице
застраховка „ГО” по застрахователна полица № 22312002553109 от 12.11.2012 г.,
със срок на валидност от 13.11.2012 г. до 21.11.2013 г., която обаче поради
неплащане на поредна вноска, част от застрахователната премия е била
прекратена, считано от 13.05.2013 г., което е отразено в справката. В този
смисъл, съдът приема, че липсва застрахователно покритие по полица №
22312002553109 за л.а. „Опел“, „Астра“, с рег. № ******** към датата на ПТП -
24.07.2013 г. при ЗК „Л.И.“ АД.
В конкретния
случай се касае за независимо съпричиняване на вредоносните последици от
двамата водачи, намерило нормативен израз в разпоредбата на чл. 53 ЗЗ., която
правна норма разпорежда солидарна отговорност на съпричинителите. Отговорността
на застрахователя е във функционална зависимост от тази на деликвента. С оглед
установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата,
всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Следователно увреденият може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да било от длъжниците и при
предявяване на иска срещу един солидарен длъжник, той отговоря за целия размер
на вредите, независимо от приноса за съпричиняването им. Съгласно установената
практика на ВКС, намерила израз в Решение № 121 от 18.09.2014 г. по т.д. №
2859/2013 г. на ВКС,І т.о. въпреки, че застрахователят по „Гражданската
отговорност“ на един от деликвентите не отговаря спрямо увреденото лице
солидарно с останалите деликвенти или техните застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на увредения в
обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за
целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана едИ.твено от
застрахователната сума по договора за застраховка. Пред вид това при
съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от страна на няколко деликвенти,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност“, сключена с един от
тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди срещу ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД - застраховател по
„Гражданска отговорност“ на л. а. „Мерцедес“, с рег. № *********, управляван от
водача М.Н.С.е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер
следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че
при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи
обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест да е налице
извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице,
които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на
съда в тази насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който
смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ.
По делото е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат
поради това, че същата е пътувала в лекия автомобил „Опел Астра“ без поставен
предпазен колан в нарушение на чл. 137а З.вП. В тази връзка съдът намира, че по
делото няма данни и не се доказа по категоричен начин, че пострадалата е била
без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП. Наред с това, дори и при наличие на това обстоятелство не би могло
да се приеме, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като е необходимо между противоправното (от гледна
точка разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 З.вП) поведение на пострадалия и
последвалите травматични увреждания да е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК това
означава, че ответникът следва да е провел доказване, че при правилно поставен
предпазен колан в конкретния случай не биха настъпили посочените травматични
увреждания – загуба на далак. Съдът намира, че доказване в тази насока по
делото не беше проведено, поради което намира, че направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно и в този смисъл не е налице основание за
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗ..
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, както и лечебният и възстановителен период от тях, общовъзприетото
понятие за справедливост и социално-икономическите условия в обществото.
В конкретния
случай следва да се имат пред вид на първо място вида и характера на
уврежданията, получени от ищцата, които са няколко - контузия в областта на
корема, придружена с разкъсване на слезката (далака), контузия в областта на
гръдния кош и контузия на дясното коляно. В този смисъл следва да се отчете
обстоятелството, че загубата на далак е изключително тежка травма, която съгласно
експертното мнение може да доведе до голямо кървене в организма, от което може
да нстъпи хеморагичен шок /т.е. обемна кръвозагуба/, която да причини смърт на
пострадалия, ако по спешност по оперативен път не бъде отстранен далакът. В
тази връзка следва да се има предвид , че разкъсването на далака и неговото
отстраняване е тежко състояние, което според вещите лица е довело на ищцата
разстройство на здравето, временно опасно за живота. На следващо място следва
да се отчете и фактът, че получените увреждания и извършеното оперативно
лечение за отстраняване на далака /т.нар. силенектомия/ са били свързани с понасянето
на силни болки и страдания, както и с продължително и болезнено лечение и последващ
дълъг период на възстановяване. Не на последно място, следва да се отчете и обстоятелството,
че в резултат на получените увреждания, от които най-тежки са коремните при
ищцата е настъпила безвъзвратна загуба на важен кръвотворен анатомичен орган –
слезката, който има особено важно значение за имунитета на човека, тъй като
слезката е най-големия лимфоиден орган в човешкия организъм, произвеждащ
лимфоцити и играещ роля в изработването на имунитета. Съгласно експертното
мнение при нейното отстраняване за цял живот остава риска от сериозни инфекции
в организма. Наред с това ищцата е претърпяла и по-леки увреждания - контузия в
областта на гръдния кош и контузия на дясното коляно, които са й причинили
разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на което същата е
търпяла болки и страдания за период от 15-20 дни. Следва да се има пред вид и обстоятелството,
че при ищцата не се наблюдават усложнения /ексцес/, както и тя е възстановена
по отношение на острия период от получените травми, но негативните последици за
нея ще останат завинаги.
От показанията на
разпитания свидетел по делото Н.Д., който е съпруг на ищцата се установи, че
към момента те продължават да ходят по лекари, ищцата има проблеми с ухото и
кръста, за които и до момента не може да се установи причините, а година и
половина след ПТП-то е имала проблеми и с бъбреците, по повод на което също е
била на лечение. Съдът намира, че по делото не е доказана пряката причинно
следствена връзка между посочените здравословни проблеми и претърпяното ПТП, но
е доказано, че вследствие на загубата на далака и към момента на ищцата се
налага да ходи постоянно за наблюдение при хематолог /на 3 или на на 6 месеца/,
за да се следят нейните кръвни показатели, тъй като се установи, че слезката е
важен кръвотворен анатомичен орган, който отговаря за произвеждането на
лимфоцитите в организма. Съдът следва да отчете и обстоятелството, че наред с
претърпените болки и страдания, ищцата е преживяла и значителен по интензитет
стрес, както и че случилото се й е причинило психическо безпокойство и силни
негативни преживявания. От показаниятана на свидетеля Дуганов се установи, че
след катастрофата нещата в живота им се усложнили и че за съпругата му ще
остане за цял живот психически и физически белег от настъпилото ПТП.
Съдът, като се
съобрази с всички тези обстоятелства, прецени съобразно момента на увреждането,
както и възрастта на пострадалата към момента на увреждането /30 г./ и с
оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата В. Д. е необходима сума в
размер на 80 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован,
отговарящ на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната, поради което намира, че е основателен и доказан за тази сума.
Пред вид основателността на исковата претенция, основателна е и претенцията за присъждане
на законна лихва, която следва да се присъди от датата на деликта – 24.07.2013
г. до окончателното изплащане на главницата и без покана, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
деликвента, който отговаря на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД от датата на деликта.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА
на процесуалните представители на ищцата адв. Й.Д. и адв. В.Е.възнаграждение в
размер на 2930 лв..
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 3200 лв.
– държавна такса, както и сумата от 320 лв. – депозит за експертиза, тъй като
ищцата е освободена от такси и разноски по делото.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 60 лв.
депозит за експертиза. От процесуалния представител на ищцата е направено
възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на уговореното
адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 9 000 лв., което съдът
намира за основателно, поради което следва да бъде намалено до минималния
размер, предвиден по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата минималният размер е 3530 лв., поради което на основание чл. 78, ал.
3 ГПК следва да се присъди сумата от 706 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Л. Г.-Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес на пълномощниците й адв. Й.Д. и адв. В.Е.: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ******, партер на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.
45 ЗЗД сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на получени телесни
увреждания при ПТП на 24.07.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на деликта - 24.07.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иске за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 100 000 лв. като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“*** да заплати на адв.
Й.Д. и адв. В.Е.адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв., както и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 3200 лв. – държавна такса и 320
лв. – разноски.
ОСЪЖДА
В.Л. Г.-Д.,
ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите от 60 лв. – разноски и 706 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице, помагач на ответната страна – ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: