№ 3533
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110124320 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Е. Д. В., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в *****************************, с присъединен абонатен № ****,
съществуването на вземане в размер на сумата от 2238,05 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 448,77 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., сумата от 25,59 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
н а 7,89 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до
07.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 62782/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в *****************************, с присъединен абонатен
№ ****, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ********************* на
1
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от ***************** съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. В., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. К. Ч., с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за
процесния исков период. Оспорва да притежава качеството на потребител на
топлинна енергия. Оспорва да е ползвател на процесния имот. Оспорва между
страните да съществуват облигационни отношения за посочения в исковата
молба топлоснабден имот. Релевира възражение за погасителна давност.
Твърди, че договорът, подписан между ***************** и етажната
собственост, бил изтекъл. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК. За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86
ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест
на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти,
обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните
е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
2
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
**************************** е бил топлофициран. Установено е също така
въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на
валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия – нотариален акт за дарение №
**, том III, рег. № *****, дело 375/2016 г. от 23.12.2016 г., че в полза на Е. Д. В.
е дарен процесния апартамент от С. Б. / починала на 24.09.2018 г. / и В. Б. /
починала на 12.09.2017 г. /, които са запазили в своя полза вещно право на
ползване върху имот, както и писмо с вх. № от 10.01.2019 г. от
****************** до ответника за служебна смяна на партидата на осн. чл.
61, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия. Вещното право
на ползване в полза на дарителите е погасено по аргумент от чл. 59, ал. 1 ЗС
поради смъртта им. Следователно ответникът има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия в исковия период. Противен извод не
следва от доводите за липса на фактическо ползване на имота, доколкото са
ирелевантни в настоящото производство.
Между страните е безспорно, а и се установява от писмените
доказателства: изравнителни сметки, главни отчети за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., че в процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и цена до топлоснабдения имот, както и размерът на
претенцията за дялово разпределение. Съгласно индивидуални справки, общи
фактури и справка – извлечение (на л. 33 по делото), за периода от м. 05.2020
г. до м. 04.21 г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 1261 лева, а
след приспадане на постъпило плащане към 31.08.2021 г. в размер на 88,96
лева, остатъчната сума към 13.08.2021 г. е в размер на 1172,04 лева, а съгласно
справка –извлечение на л. 33, неплатената сума за топлинна енергия към
07.11.2023 г. за периода 2020 г. - 2021 г. е в размер на 732,63 лева. Видно от
изравнителна сметка за периода 2020 г. – 2021 г., сумата за доплащане за този
период е в размер на 488,36 лева.
Не се твърди, нито се установява плащане на процесните суми.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
3
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
15.11.2023 г., следователно вземанията за топлинна енергия в периода от
м.05.2020 г. до м. 08.2020 г. вкл. са станали изискуеми преди 15.11.2020 г.
Принципно този период е извън активния отоплителен сезон, започващ
обичайно на 01.11. през съответната година, като в този период потребителите
не заплащат топлинна енергия за имот и такава за отдадена от сградна
инсталация, а единствено за подгряване на вода/ за м. 05 и 06.2020 – 77,74
лева, за м. 07 и 08. 2020 г. в общ размер на 105,40 лева/ 527,93 лева:10 месеца/.
От съобщение към обща фактура от 31.07.2021 г. се установява, че по същата е
налице частично плащане към 13.08.2021 г. (л. 29 от делото) в размер на 88,96
лв., а към 07.11.2023 г. съгласно справка –извлечение (л. 33 от делото) е
удостоверен неизгоден за ищеца факт, че неплатената част за периода 2020 г. -
2021 г. е в размер на 732,63 лв. С частичните плащания се погасява най-
старото задължение - арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 6 от Общите условия,
а именно прогнозните задължения за периода 01.05.2020 г. - 31.08.2020 г.
доколкото това са най-старите задължения по обща фактура от 31.07.2021 г.
Исковата претенция за период 2020 г. – 2021г. обхваща единствено
незаплатения остатък от задълженията след приспадане на плащанията по
реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 6 от Общите условия. Ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да
иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. На следващо място, сумата, която е за доплащане по
изравнителната сметка в размер на 488,36 лева, представляваща ново вземане
надхвърлящо общия сбор от фактурираните задължения през периода по
прогнозни данни е изискуема в 45 дневен срок от общата фактура и не е
погасена по давност. По горните съображения, настоящият състав приема, че
възражение за погасителна давност е неоснователно. Следователно искът за
топлинна енергия за сумата от 2238,05 лева следва да бъде уважен в
предявения размер.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от
Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в
4
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия. Ето защо
акцесорната претенция за лихви за задълженията за периода 2020 – 2021 г. се
явяват основателни за период от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г. и изчислени с
помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК възлизат в размер на
182,89 лева, а за периода от 16.12.2020 г. до 15.09.2021 г. претенцията за лихви
подлежи на отхвърляне. Претенцията за лихви за задълженията за отчетен
период 2021 – 2022 г. предвид горното се явява основателна за периода от
15.09.2022 г. до 07.11.2023 г. и изчислена с помощта на интернет калкулатор
възлиза на 197,29 лв. Следователно претенцията за лихви е основателна за
сума в общ размер на 380,18 лв., а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 448,77 лева подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая между страните е отделен
за безспорен стойността на услугата за дялово разпределение в размер на
25,59 лв.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 7,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 54,41 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 101,57 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 54,51 лева
и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
исковото производство на ищеца в размер на 101,57 лева.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените разноски от
ответника в размер на 22,49 лева.
С т. 4 от особените искания в исковата молба от ****************** е
направено изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на съда
да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при наличие
на две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на
ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР №
5
2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след
извършване на компенсация на разноските, с оглед изхода на делото
ответникът няма право на разноски пред СРС, а същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 79,08 лева разноски по компенсация пред СРС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу Е. Д. В.,
ЕГН **********, че Е. Д. В., ЕГН ********** дължи на
***********************, ЕИК ********* сумата в размер на сумата от
2238,05 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в
*****************************, с абонатен № **** за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 380,18 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., сумата от 25,59 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 62782/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г. за
разликата над 380,18 лева до пълния предявен размер от 448,77 лева, както и
иска за сумата в размер на 7,89 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 16.12.2021 г. до 07.11.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. В., ЕГН **********, да заплати на ******************,
ЕИК ********* сумата от 101,57 лева (сто и един лев и 57 стотинки),
разноски за заповедното производство и 79,08 лева (седемдесет и девет лева и
8 стотинки), разноски за исковото производство по компенсация пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
**************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6