О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 20.01.2023 г.
Административен съд -
Добрич, в закрито заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и трета
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 46 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по искане от П.Т.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.К., съдържащо се в подадената с вх. № 287/
20.01.2023 г. жалба от същото лице срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0851-000020/ 19.01.2023 г., издадена от Симеон
Маринов Ангелов на длъжност полицейски инспектор при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ)
- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
С искането се настоява да бъде
постановено спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ.
Жалбоподателят счита, че
предварителното изпълнение ще му причини значителни и трудно поправими вреди,
понеже работи по трудов договор в „Пато“ ЕООД на длъжността началник-склад, което
налагало постоянно да извършва разнос на стоки с МПС. Представя доказателства
за сключени два договора за банкови кредита, чието обслужване щяло да бъде
затруднено, ако не бъде спряно предварителното изпълнение на наложената ПАМ,
която го възпрепятствала да изпълнява трудовите си задължения. Освен това
жалбоподателят сочи и представя доказателства, че е баща на дете на година и
един месец, с оглед на което му е необходимо постоянно да управлява
единственото семейно превозно средство, с което разполага. Прилага декларация
от майката на детето си, Веселина Николова Вълчева, която заявява, че двамата
полагат грижи за невръстното дете.
Същевременно жалбоподателят се
позовава на издадения от Лабораторията по химико-токсилогични изследвания при
Военномедицинска академия на 19.01.2023 г. фиш за токсикохимичен анализ, в
който е отразено, че в урината на изследваното лице не се открива наличие на
наркотични вещества (л. 13). При така изложените съображения прави искане да
бъде спряно при условията на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК предварителното
изпълнение на оспорения акт.
Административен съд - Добрич, Първи
състав, като съобрази доводите в искането и представените с него доказателства,
намира следното:
По допустимостта:
Искането е допустимо, съобразно
разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК и подадено от легитимирано лице, чиито
права и законни интереси са засегнати от индивидуалния административен акт.
По същество:
Разгледано по същество, искането
е неоснователно.
По силата на чл. 171, т. 1, б. б
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез
визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в
случаите по чл. 171, т. 1, буква „б“ налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Обжалването на заповедите по ал.
1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на
административния съд не подлежи на обжалване. Изрично по силата на алинея 6 на
чл. 172 от ЗДВП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Фактът, че законодателят е
посочил, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, води до предварително
изпълнение на административен акт по отделен закон, без предвидена изрична
забрана за съдебен контрол, което съгласно чл. 166, ал. 4 АПК може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този
смисъл е и ТР № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Макар предварителното изпълнение на
заповедта да не е допуснато с разпореждане на издалия го орган по чл. 60, ал. 1 АПК, а следва от специална законова разпоредба, а именно тази на чл. 172, ал. 6
от ЗДВП, то искането за спиране има годен предмет, без произнасянето по него да
е изключено от изрична законова забрана за такъв съдебен контрол. В случая искането
е подадено от лице, което е адресат на ЗППАМ, което от своя страна обуславя и
легитимацията на лицето по чл. 166, ал. 4 АПК да претендира спиране на
незабавното изпълнение.
Предпоставките за спиране са
визирани в чл. 166 от АПК и касаят няколко хипотези. По принцип, оспорването
спира изпълнението на административния акт. По изключение, при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства. По силата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на, ал. 2. От анализа на
правните разпоредби и видно, че съдът може да го спре във всяко положение на
делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4, във връзка с ал.
2, изр. 1 АПК, като в случая искането е подадено едновременно с жалбата.
За разлика от случаите, в които
административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на
издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице
предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК
законодателят е, който нормативно презюмира наличието на един или повече от
тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл.
166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането
предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на
важност е съпоставим или надделяващ над този, защитен по силата на закона чрез предварително
изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 от ЗДВП по силата на
изрична законова разпоредба, чл. 172, ал. 6 от с.з., са незабавно изпълняеми на
нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато
предварително изпълнение на заповедта по силата на закона за административният
орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК -
съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита.
Специалният ЗДвП не урежда
хипотезите и предпоставките, при които съдът може да спре допуснатото
предварително изпълнение по силата на закона на Заповеди за налагане на ПАМ, поради
което приложение намират разпоредбите на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК. В тежест на оспорващия, който иска спиране, е да установи предпоставките,
визирани в чл. 166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на ЗППАМ би
могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.
Законовата презумпция за високата
обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността
на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения,
които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на
предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона.
Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг
противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на
изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния
процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на
изпълнението на оспорената заповед е основателно. Твърденията в искането за
настъпването на вреди за срока на наложената ПАМ не са подкрепени с достатъчно
писмени доказателства, поради което не водят до извод, че са налице
предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране
предварителното изпълнение на ЗППАМ. От представения трудов договор се
установява, че жалбоподателят е назначен на длъжност „началник-склад“, поради
което липсва индиция, че за изпълнение на длъжността му е необходимо
свидетелството за управление на МПС. Длъжността „началник-склад“ като такава
включва отговорност за приемане и предаване на стоки, а не за разнос на такива,
както се настоява в жалбата, респ. искането, поради което съдът приема за
необосновани твърденията, че предварителното изпълнение на ЗППАМ ще доведе до
невъзможност същият да изпълнява трудовите си задължения.
Обстоятелството,
че жалбоподателят отглежда малко дете също не обуславя основателност на
искането. Още повече, че същият не отглежда детето сам, а заедно с майката на
същото, видно от приложената декларация, Освен това, видно от доказателствата
по делото, жалбоподателят и неговото семейство живеят на адрес в гр. Добрич,
т.е. в населено място, което се обслужва от редовен градски обществен
транспорт.
В този смисъл личният интерес на
оспорващия е непротивопоставим на обществения такъв, свързан със здравето и
сигурността на гражданите при движението им по пътищата. Твърденията в жалбата,
свързани с представения фиш за токсикохимичен анализ от 19.01.2023 г., са
неотносими към предварителното изпълнение на ЗППАМ. Те касаят
незаконосъобразността на ЗППАМ, но са неотносими към чл. 166, ал. 2 АПК, във
връзка с чл. 60 от АПК. В случая временното отнемане на свидетелството за
управление на МПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени
важни обществени интереси, в частност, правата и законните интереси на другите
участници в движението по пътищата.
По изложените съображения съдът
намира искането за неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.
166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане на П.Т.П., ЕГН **********,***,
за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000020/ 19.01.2023
г., издадена от Симеон Маринов Ангелов на длъжност полицейски инспектор при
ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от Закона за движение по пътищата е наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез Административен
съд – Добрич пред върховния административен съд на Р България.
Определението да се съобщи на
страните по реда на чл. 138 от АПК.
След обработката на делото
последното да се докладва на съдия – докладчика за насрочване.
СЪДИЯ: