№ 234
гр. Търговище, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200739 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Й. С. с адрес в град ****** против Електронен фиш Серия
К №*********, издаден от ОДМВР – Търговище за налагане на глоба в размер на 800 лева.
В жалбата се визира незаконосъобразност на електронния фиш /ЕФ/ поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, изразяващи се в следното: 1/в ЕФ не бил
посочен вида на АТСС – стационарно или мобилно, а това не позволявало преценка за
допустимост на установяването на нарушение в отсъствие на контролен орган; 2/изтичане
на тримесечния давностен срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН, тъй като според жалбоподателя от
датата на извършване на нарушението – 25.06.2022г., до датата на връчване на ЕФ –
18.08.2022г., изминал период, по – голям от три месеца; 3/липса на доказателства за
техническата годност на ползваното АТСС; 4/не били конкретизирани достатъчно мястото
на извършване на нарушението и установената скорост на движение на МПС, като не
ставало ясно как е изчислена регистрираната скорост; 5/ не били налице доказателства за
съставянето на протокол по чл. 10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., ведно със
снимка по чл. 10 ал.3 от същата наредба на местоположението на ползваното АТСС;
6/оспорва се правилността на дадената правна квалификация на нарушението, която
следвало да бъде по чл. 21 ал.2 ЗДвП, а не по чл. 21 ал.1 ЗДвП като се сочи, че не било
конкретизирано предходното нарушение, обуславящо повторност на процесното такова; 7/
изтъква се, че в ЕФ не била цитирана разпоредбата на чл. 189 ал.6 от ЗДвП относно правото
за подаване на възражение с цел анулиране на издадения ЕФ, както и липсвало отразяване
на срока и реда за обжалване на ЕФ. Ето защо жалбоподателят моли за пълна отмяна на
1
обжалвания електронен фиш, алтернативно – за намаляване размера на глобата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски. Жалбоподателят е редовно призован, но не
се явява и не изпраща представител в с.з.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото,
но е налице писмено становище от гл.юрисконсулт Л.Ж., която настоява за потвърждаване
на обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка,
приложена към АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък и скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя,
както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване на
скоростта на посоченото МПС със стационарно техническо средство „MultaRadar SD580“ с
**************** което е одобрен тип за измерване от БИМ. Пояснява, че ЕФ бил издаден
след приспадане на допустимата грешка от 3км/ч. Сочи, че ЕФ се приравнява на АУАН и
НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за ЕФ, за който се отнасяли
само изискванията по чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите
изисквания за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.
Изтъква, че съгласно чл. 16 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. данните за нарушенията се
съхраняват до приключване на АНПреписка като информацията по ал.1 се предоставя като
отпечатано изображение във вид на снимков материал само по искане на ОСВ или на
участник в административния процес и липсвало задължение за изпращане на тези
материали служебно за връчване на нарушителя. Изложени са доводи в подкрепа на приетия
в ЕФ извод за повторност на установеното нарушение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 ЗПП във вр.с чл. 27е НЗПП. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя като се
настоява в случай на отмяна на ЕФ претенцията му да бъде уважена до минималния размер
по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допустимостта на жалбата – Жалбата е подадена до АНОрган в рамките на
предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо същата е редовна и допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №********* за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР – Търговище, в същия е отразено, че на 25.06.2022г , в 11.18ч. в
обл.Търговище, гр. Търговище, ПП І-4 км.227+300, до Метанстанция, при максимално
допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, с МПС лек автомобил
“**************“ с рег. №***********, е извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл.
21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство „MultaRadar
SD580“ № **************, като установената такава на МПС била 92 км/ч с отчетен
толеранс на измерване от -3 км/ч, т.е. налице била превишена стойност на скоростта – 32
2
км/ч, и нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/********, за което на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.4 от ЗДП
на собственика на автомобила Г. Й. С. е наложена глоба в размер на 800 лева като са
указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е приложен
снимков материал – 1 брой снимка, направена на 25.06.2022г , в 11.18.58ч. На снимката се
вижда фронтално лек автомобил с рег.№ ***********, пътуващ през посочена локация ПП
І-4 км.227+300, общ.Търговище, на която разрешената скорост е 60 км/ч, а измерената
скорост на движение на автомобила е 95 км/ч. Върху снимката е изписано и АТСС, с което
същата е направена, а именно : „MultaRadar“ с **************** Налице по преписката е
справка от Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е собственост на
Г. Й. С. с адрес в град ******. По АНПреписка е приложено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.12.4888 на Български институт по метрология, издадено на
08.12.2010г., от което следва, че видео - радарната система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580” е одобрена със срок на валидност 08.12.2020г.
Приложеното към АНПреписка писмо от 23.06.2022г. от БИМ дава сведение за извършена
през м.юни 2022г.последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580” с МАС ****************като е
посочено, че периодичността на проверката е една година. Налице е и изготвения протокол
за проверка №73-С-ИСИС от 09.06.2022г., в който е отразено, че системата съответства и
отговаря на метеорологичните изисквания като допустимата грешка при измерване на
скоростта е 3 км/ч до 100 км/ч и 3% над 100 км/ч. В приложеното писмо от 22.11.2021г. на
Директора на ОПУ - Търговище се сочи, че на ПП І-4 при км.227+300 вляво има монтирана
стационарна камера за засичане на скоростта на ППС, а при км.227+150 дясно, в посока
София – Варна, и км.227+450 ляво, в посока Варна – София, са поставени пътни знаци В26
/60 км/ч/, ограничаващи скоростта на движение на ППС до 60 км/ч. В същото писмо е
посочено, че тези пътни знаци са поставени на 150 метра преди стационарната камера за
засичане скоростта на ППС. По преписката са приложени и методическите указания за
съставяне на ЕФ за нарушения, установени със стационарна система за контрол на скоростта
MultaRadar SD580. Приложен е и утвърдения със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на
министъра на вътрешните работи образец на ЕФ. Налице по преписката е справка за
нарушител – водач относно жалбоподателя. По делото е приет като доказателство и
цитирания в обжалвания ЕФ електронен фиш с.К №********, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателят С. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, на
осн.чл. 189 ал.4 вр.с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП за извършено на 28.12.2019г. административно
нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП при управление на същото МПС. Според приложеното
извлечение от АИС „АНД“ относно статуса на този ЕФ е видно, че същият е издаден на
06.01.2020г., връчен е на 28.08.2020г.и е влязъл в сила на 30.06.2021г.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
3
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Второто изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава "в отсъствието
на контролен орган и на нарушител" и съставлява типизиран документ, издаден от
техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване
за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /"Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От
дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към
същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС. Ето защо при прегледа на съдържанието на обжалвания ЕФ съдът
счита, че същият съдържа всички регламентирани от закона реквизити и е изготвен по
утвърдения към този момент от министъра на вътрешните работи образец за ЕФ.
Посочените в разпоредбите на чл.189 ал.6 и ал.8 от ЗДвП изисквания относно правото на
възражение и срока за обжалване, не са сред визираните в чл. 189 ал.4 ЗДвП реквизити на
ЕФ, поради което липсата им в утвърдения образец не може да се определи като нарушение
на процесуалните правила. Според отразените в обжалвания ЕФ данни за марката и модела
на ползваното в случая АТСС и предвид събраните по делото доказателства за този модел
АТСС следва извода, че същото е стационарно, поради което не следва да бъдат обсъждани
изложените в жалбата доводи относно мобилните АТСС. Относно оплакването за изтекли
давностни срокове при издаване на ЕФ съдът прецени от приложената по делото разпечатка
от АИС „АНД“, че обжалваният ЕФ е издаден на 30.06.2022, т.е. пет дни след извършване на
нарушението, и е връчен на 18.08.2022г. При това положение не се констатира изтичане на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН - тримесечен или едногодишен. Автоматизираното
издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във
времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
4
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. В случая са ангажирани
достатъчно доказателства, обсъдени по – горе, че ползваното АТСС е преминало успешно
първоначална и последващи проверки за техническа годност, като последната такава
проверка е била дни преди заснимане на нарушението. И мястото на нарушението, и
установената скорост са посочени достатъчно ясно в ЕФ, като мястото е уточнено предвид
факта, че АТСС е стационарно позиционирано, а скоростта на движение е установена след
приспадане на допустимия толеранс от 3 км/ч. Съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само
с данните от тях, обективирани на хартиен носител. В случая за нуждите на съдебния
контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата по делото е представено и статично
изображение във вид на снимков материал. Предвид наличието на такова изображение съдът
не установи нарушение на процедурата, регламентирана в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г.на МВР, във връзка с оплакването в жалбата за липсата на снимка, приложена
към връчения препис на ЕФ. Съгласно чл. 16 ал.3 от наредбата информацията за
нарушението се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на
лица, участващи в административния процес. Следователно липсва задължение за връчване
на това изображение на нарушителя, като е спазено в случая изискването изображението да
се предостави на съда за нуждите на АНПроцес. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изискваща
обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи, е била отменена изцяло, считано от
16.01.2018г., което означава, че към датата на установеното нарушение тези изисквания вече
не са били част от действащото законодателство. Задължението, вменено на контролните
органи с разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка
да се обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г./, поради
което към момента на установеното нарушение такова задължение за контролните органи не
е съществувало и съгласно ЗДвП. Неоснователен е и довода на жалбоподателя за липса на
снимка за разположението на АТСС, което било в несъответствие с изискването на чл. 10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. От съдържанието на цитираната разпоредба категорично
следва, че същата се отнася до работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта като тогава се
5
изготвя протокол за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. В случая се касае за установено нарушение със стационарно АТСС, поради което и
това изискване не важи. Визираната като разрешена скорост е въведена с поставен пътен
знак, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като нарушение на забраната
по чл. 21 ал.2 вр.с ал.1 ЗДвП при управление на МПС от категория В в населено място. С
оглед преценка за наличие на признака „повторност“ в случая съдът взе предвид обсъдения
по - горе ЕФ с.К №******** на СДВР. Съгласно т.33 от §6 от ДР на ЗДвП "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. В случая според приложената справка от АИС – АНД
ЕФ с.К №******** е влязъл в законна сила на 30.06.2021г., което означава, че визираният в
т.33 едногодишен срок изтича на 30.06.2022г. Нарушението по обжалвания ЕФ е извършено
на 25.06.2022г.и е за същото по вид нарушение - управление на МПС с превишаване на
максималната разрешена скорост. Следователно новото нарушение изцяло попада в
понятието „повторно“. Административното наказание в обжалвания ЕФ е определено
законосъобразно като е взето предвид превишението на скоростта от 32 км/ч, което попада в
приложното поле на чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП/каквото е било и нарушението по ЕФ с.К
№********/ за превишаване от 31 до 40 km/h, наказуемо с глоба 400 лв. Предвид
установената повторност, приложимата санкционна норма в случая е тази на чл. 182 ал.4
ЗДвП, съгласно която когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, т.е. в случая в
размер на 800 лева, както е определено и в обжалвания ЕФ. Предвид регламентацията на
глобата в точно определен размер в закона, същата не подлежи на намаляване. Поради
изложеното обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт, изготвил писмено становище по делото.
Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваният ЕФ е
потвърден, което е аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 63д ал.4 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Предвид
препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 27е НЗПП,
съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. При определяне размера на възнаграждението на
6
юрисконсулта съдът съобрази неговото участие в проведената по делото процедура, а така
също и размера на глобата по обжалвания ЕФ, който е значително висок спрямо
параметрите на предвиденото в НЗПП юрисконсултско възнаграждение. Поради
изложеното съдът намира, че в случая следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 90 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка
на АНОрган разноски в размер на 90 лева за присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К №*********
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с което за административно нарушение по чл.
21 ал. 2 във вр.с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 25.06.2022г., в 11.18ч. в обл.Търговище,
гр.Търговище, ПП І-4 км.227+300, до Метанстанция, с МПС лек автомобил
„**************“ с рег. №***********, на собственика Г. Й. С. от гр. ******, е наложено
административно наказание на основание чл. 189 ал.4 във връзка с чл. 182 ал.4 от ЗДвП
глоба в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.4 ЗАНН Г. Й. С. от гр. *******, с ЕГН –
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора М.М., сумата в размер на 90/деветдесет/лева,
представляваща присъдени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7