Решение по дело №253/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №91

гр. Пазарджик, 21.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на десети юли през две хиляди и двайсета година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Катя Кентова                           

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 253/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез юрисконсулт К., срещу П.Д.П., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 71 933.92 лева (равностойност на 36 779.23 евро), изплатена от ищеца като обезщетение на пострадали лица от ПТП, настъпило на 18.08.2012 г. в И., по твърдение, че застрахованата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество ответница е управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.).

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

В исковата молба и уточнителните молби впоследствие се твърди, че на 18.08.2012 г. около 18:10 ч. в И., на изхода на А/110 А. д. Ф.– отсечка 2, Г. – В. км. 112+235, на пътно платно север-пътен възел, в участъка на И. О.се движел лек автомобил марка „А. “, модел „**“, рег. № ********, управляван от ответницата. Поради високата скорост тя губи контрол над автомобила, навлиза в насрещното движение и се удря челно в л. а. марка „О.“, модел „И.“, рег. № *******, управляван от М. М. Д.. В ПТП е въвлечен трети л. а. марка „Л.“, модел „И.“, рег. № ******, управляван от Д. К. . Твърди се, че полицейският екип на мястото на инцидента съставил протокол, в който посочил, че ответницата управлявала автомобила си след употреба на алкохол, в пияно състояние и с превишена скорост. Поддържа се, че към момента на реализиране на ПТП за лекия автомобил „А. “ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Пострадалите от ПТП М. Д.и Д. К.  са се обърнали към „И. Е. И.“ – посредник /кореспондент/, представляващ ищцовото дружество по застраховка „З. к.“ за вреди, причинени на трети лица на територията на Република И., който е оценил настъпилите вреди в размер общо на 36 779.23 евро, чиято левова равностойност се търси с исковата претенция – 71 933.92 лв. След заплащането на сумата, същата му била възстановена от ищеца. Подробно изплатените в полза на М. Д.суми обхващат: 5 733.21 евро – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, 750 евро – за платен адвокатски хонорар, 383 евро – за платени хонорар на вещо лице и медицинска експертиза, както и 18 500 евро – обезщетение за причинената тотал щета на лекия автомобил, марка „О.“, модел „И.“, респ. изплатеното в полза на Д. К.  суми обхващат: 163.02 евро – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, 700 евро – за платен адвокатски хонорар, 5 250 евро – имуществена вреда на л. а. марка „Л.“, модел „И.“, повреден при ПТП, втори адвокатски хонорар от 2 300 евро. Претендира се и изплатена посредническа такса, изплатена от ищеца на кореспондента, в размер на 3 000 евро. Поддържа се, че в полза на ищеца е възникнало регресното право да търси платените на увредените лица суми от застрахования водач - ответницата поради нарушеното й психофизическо състояние, дължащо се на поето голямо количество алкохол. Моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата П.Д.П., чрез назначения й особен представител адв. З. от ПзАК, е подала отговор на исковата молба. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са представени документи, удостоверяващи извършено плащане на трети увредени лица, прави изрично възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.

Двойната размяна на книжа е преустановена с непостъпване на ДИМ в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема, че регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване – това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притежание. Доколкото риска е настъпил на 18.08.2012 г., по време на действие на отменения КЗ (2006 г.), именно той е законът в широк смисъл на понятието, на основата на който следва да се разгледа настоящия иск.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.).

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) освен в случаите по чл. 227 от КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на следните кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.): валиден договор между делинквент и ищец по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; деликтна отговорност на застрахования ответник спрямо трети увредени лица по чл. 45 от ЗЗД; наличие на основание за регреса по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.): делинквентът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; в резултат на настъпване на застрахователното събитие да е изплатено от ищеца обезщетение на увредените лица. Изискването за кумулативно наличие на предпоставките означава, че липсата и на една от тях, води до неоснователност на иска.

По делото се представя полица, удостоверяваща валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответницата П.Д.П. и ищеца ЗК „Л.И.“ АД досежно описания лек автомобил, както и международен сертификат за автомобилна гражданска застраховка („З. к.“).

По делото е прието Споразумение от 25.07.2012 г., сключено между ищеца ЗК „Л.И.“ АД и И. А. Ю. Л. С./за краткост И./ - Г./Д.(I. A. E. L. S.) за сътрудничество по отношение на искове по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като И. действа като кореспондент на ищеца съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата и представител по искове съгласно Директива 2009/103/СЕ на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г. за териториите на Белгия, Испания, И., Холандия, Португалия и Великобритания. Споразумението влиза в сила от 01.09.2012 г. като чл. 14 от него предвижда, че всички досиета, открити от И. преди 01.09.2012 г. остават извън обхвата на договора.

В тази връзка по делото е прието писмо от 12.10.2012 г., с което по щета реф. № ***** И. – И. (I. A. E. L. S. – InterEurope Italia) уведомява ищеца, че са поели обработката на искове от пострадали от ПТП от 18.08.2012 г. на територията на И. с участието на ответницата П. – л. 12-14. Предвид, че ищецът не доказва конкретната дата на откриване на досието /щетата/ от кореспондента в И. – И., респ. настъпилият инцидент е от дата, предхождаща датата на влизане в сила на споразумението между ищеца и кореспондента, като чл. 14 от същото сочи, че досиетата, открити преди датата на влизането му в сила, остават извън обхваща на договора, следва да се приеме, че евентуално направените плащания от ищеца във връзка с процесното ПТП са направени без основание.

Не се спори, че на 18.08.2012 г. ответницата, управлявайки лек автомобил „А. “, модел „**“, рег. № ********, е участвала в ПТП в И., на изхода на А/110 А. д. Ф.– отсечка 2, Г. – В. км. 112+235, на пътно платно север-пътен възел, като при инцидента са пострадали две лица М. Д.и Д. К. . Подробно описание на механизма се установява от изслушаното по делото заключение по САвТЕ.

От приетите по делото фактури се установява, че реф. № на образуваната щета при ищеца е *******.

Приетите по делото съдебно-медицински доклади, частни медицински експертизи, изготвени в И., въз основа на възлагане от кореспондента И., не следва да се обсъждат по настоящото дело, доколкото не са събрани при спазване принципа на непосредственост – чл. 11 от ГПК.

В приет по делото Протокол от 18.08.2012 г., съставен от служител към МВР - Обществена безопасност, в част „Д.“ се съдържа описание на механизма на настъпилото ПТП, като са направени твърдения за нарушено психофизическо състояние, дължащо се на голямо количество поет алкохол от водача на МПС „А“ – л. а. „А. “, модел „**“, рег. № ********, а именно ответницата П.П..

Съдът е изискал на основание чл. 614 от ГПК и Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела следните доказателства, които се твърдят от ищеца за съществуващи: 1/ писмено доказателство от Болница С.М. в Г.-И., представляващо изследване на П.Д.П., ЕГН **********, за наличие на алкохол в кръвта й, във връзка с настъпило в И. ПТП от 18.08.2012 г. и 2/ писмено доказателство от наказателен съд в Г.-И. за влязла в сила присъда срещу П.Д.П., ЕГН **********, във връзка с настъпило в И. пътнотранспортно произшествие от 18.08.2012 г.

В тази връзка по делото е постъпил отговор от Градски съд – Г./И., към който се прилага протокол от съдебното заседание от 31.01.2020 г., водено от съдия М. Г., в който се посочва, че след изискване от съдията на информация от Поликлиничната болница в С.М. в Г. името на П.Д.П. не фигурира в болничните регистри на болницата.

От изслушаните по делото основно и допълнително заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза, приети от съда като компетентно изготвени, неоспорени от страните, се установява, че на 20.08.2013 г. ищецът е превел по банковата сметка на И. – И. сума в общ размер на 95 267.58 евро, с левова равностойност 186 327.19 лева. Като основание за превода се сочи „********“ От осчетоводяването при ищеца на сумата по см/ка 6615 експертът прави извод, че се касае до разходи за обезщетения.

В откритото съдебно заседание от 12.06.2020 г. вещото лице поддържа заключението, като заявява, че е платена една обща сума от 95 267.58 евро, с левова равностойност 186 327.19 лева, в която обаче не се установява да е включена и процесната сума от 71 933.92 лева, тъй като липсва документална обоснованост за такъв извод. Описаните в основанието на направения превод цифри: „******“ по никакъв начин не могат да се свържат с образуваната нито при ищеца, нито при кореспондента щета, а и изобщо с процесното ПТП. Не е достатъчно, че по-малката сума се обхваща от по-голямата, още повече остава остатък, за който също няма данни на какво основание се плаща. Осчетоводяването на преведената сума в собствените на ищеца счетоводни регистри по см/ка за разходи за обезщетения е напълно разбираемо с оглед предмета на дейност на застрахователното дружество ищец, но не доказва релевантно за предмета на спора плащане.

С оглед гореизложеното, може да се заключи, че не се доказва ищецът да е платил обезщетение на увредените от процесното ПТП от 18.08.2012 г. лица – нито пряко на тях, нито чрез кореспондента И., видно от събраните по делото доказателства, вкл. изслушаното заключение по ССчЕ.

Недоказаността на извършено плащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на увредените от ответницата лица води до извод за липса на предпоставка от фактическия състав на регреса по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). Както се изложи вече, изискването за кумулативно наличие на предпоставките означава, че липсата и на една от тях, води до неоснователност на иска. Ето защо безпредметно се явява подробното изследване на останалите предпоставки, тъй като и при доказването им, искът не може да бъде уважен.

Предвид отхвърлянето на иска, разноските остават за ищеца, така както са направени.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез юрисконсулт К., срещу П.Д.П., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 71 933.92 лева, равностойност на 36 779.23 евро, изплатена от ищеца като обезщетение на пострадали лица от ПТП, настъпило на 18.08.2012 г. в И., причинено от ответницата, управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.).

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: