Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
гр. Перник, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
КАНД № 110 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), чрез ю.к. П.П., пълномощник на изпълнителния директор на НАП,
против решение № 260029 от 29.03.2021г. на Районен съд–Радомир, постановено по
АНД № 336 по описа на съда за 2020г.
С
обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 501450-F515183 от 26.03.2020г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“
(ОД) в Централно управление (ЦУ) на НАП, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 42, представлявано от Б.Р.С.–управител,
на основание 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на
задължението по чл. 39, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006г.), е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Касаторът
твърди, че решението на районния съд е неправилно. Счита за неправилни изводите
в решението за неяснота относно датата на извършване на процесното нарушение в
съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и в издаденото НП, като в тази
връзка твърди и да не е ограничено правото на защита на санкционираното
дружество. Възразява срещу изводите в съдебния акт за неправилно посочена в НП
правна норма, като твърди, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. е приложимият към процесното нарушение материален закон.
Пледира правилно приложение и на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС, с наложена санкция в минимален размер, съобразено с чл. 27
от ЗАНН. От касационния съд се иска решението на първата съдебна инстанция да
се отмени и делото да се реши по същество, като се потвърди процесното
наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът – Националната
агенция за приходите (НАП), редовно призован за представител изпраща юк. П.П..
Поддържа касационната жалба. Пледира същата да се уважи и да се присъди
юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба–„***“ ЕООД, гр. София, редовно уведомен за същата, в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, депозира
отговор. Излага доводи за неоснователност
на касационната жалба и иска решението
на районния съд да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението
на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата
доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните
основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
В
пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК).
По
същество съдът намира жалбата за неоснователна. Доводите за това са следните:
С НП №
501450-F515183 от 26.03.2020г. началник на отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, основание
185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на „***“ ЕООД, гр. София, имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева, за това, че на 12.08.2019г. в 12:55 часа, при извършена проверка
на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция
Б123, находящ се в гр. Радомир, ул. „***“ № 1, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. София, е установено, че
търговецът не съхранява пълен дневен финансов отчет (ДФО) с номер на блок от
фискалната памет – 30, за дата 17.07.2019г. с оборот 0.00 лв., в прономерована
и прошнурована книга за ДФО за календарната година, водена в единствен
екземпляр за всяко фискално устройство (ФУ) и съдържаща страници за всеки календарен
ден, за ФУ: ***, с инвентарен номер на ФУ: DT791754 и на
фискалната памет: 02791754, с потвърждение № 4264746/20.06.2019г., с което не е
изпълнено задължението по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Това
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир. С обжалваното
решение, в производството по АНД № 336 по описа на съда за 2020г. наказателното
постановление е отменено.
За да
постанови обжалваното решение районният съд е приел, след извършената служебно
проверка, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяна на НП. Съответно и АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Възраженията
на жалбоподателя са приети за основателни. Прието е, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които накърняват правото му на защита до степен,
обосноваваща отмяна на оспореното НП. Съдът е приел, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, тъй като в НП и в АУАН е отразено от фактическа страна, че при
проверка на 12.08.2019г. в 12:55 часа контролните органи са извършили проверка
в търговския обект, стопанисван от наказаното дружество и констатирали, че
дружеството не съхранява пълен дневен финансов отчет с номер на блок фискална
памет 30 за дата 17.07.2019 г. с оборот 0,00 лв. в книгата за ДФО, но в АУАН и
НП не е посочена конкретната дата на извършване на административното нарушение.
Не става ясно според районния съд от АУАН и НП дали наказващият орган приема и
сочи като дата на извършване на нарушението датата на извършване на проверката
от контролните органи и констатирането му – 12.08.2019г. или датата на
изготвяне на дневния финансов отчет, който следва да бъде съхраняван в
съответната книга - 17.07.2019г. С тази неяснота е районният съд е счел, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е очертана ясно
рамката на административнонаказателното обвинение, срещу което да организира
защитата си.
Приет за
основателен е и доводът в жалбата за неправилно посочване на нарушената правна
норма – посочената в АУАН и НП разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., тъй като задължението, за чието неизпълнение е
санкционирано дружеството се съдържа не в ал. 1, а в ал. 5 на цитираната
разпоредба, съгласно който текст лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, съхранява
отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за
дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр
за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен ден. С тези доводи
наказателното постановление е отменено.
Решението
е правилно.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационният състав възприема изводите на районния съд по
фактите, като намира същите кореспондиращи изцяло със събраните по делото
доказателства. Настоящият състав счита, че при постановяването на първоинстационния съдебен акт пълно и всестранно е изследвана фактическата обстановка, като направените изводи за фактите и тяхната безспорна установеност се споделят.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Основателно е възражението в жалбата за неправилност на изводите в
решението, че допуснато е съществено процесуално нарушение във връзка с
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но това не променя крайния извод за
незаконосъобразност на наказателното постановелние. Касационният съд не споделя
изводите на решаващия първоинстанционен състав касателно непосочена,
респективно неизводима безусловно от обстоятелствените части на съставения АУАН
и издаденото НП, дата на извършване на процесното нарушение. С АУАН
обстоятелствено предявено е, че не е съхранен ДФО за 17.07.2019г., което и
датата на извършване на нарушението с оглед изискването на чл. 39, ал. 1,
предл. последно от Наредбата (ред. ДВ бр.52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г.)
към лицата по чл. 3, използващи ЕСФП – да отпечатват пълен ДФО с нулиране на
запис за фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са
регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива, който
отпечатан ДФО, съгласно ал. 5 на с. чл., следва да бъде и съхраняван в книгата
за ДФО, съдържаща страници за всеки календарен ден. Поради това и независимо от
липсата на конкретно извеждане на датата на извършване на нарушението в АУАН и
НП не е налице основание за извод за ограничено право на защита на наказаното
дружество, респективно не е налице пречка за преценката относно съобразяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и за приложимия материален закон.
Без основание са доводите в касационната жалба относно приложимия
материален закон, извършването на каквато проверка касационният съд дължи и
служебно. Правилни са изводите в първоинстанционния съдебен акт за неправилно
приложен от наказващия орган материален закон, като мотивите на районния съд в
тази им част изцяло се възприемат от касационния състав. Относима към
обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение – не съхранява
в книгата за ДФО отчета от ФУ за 17.07.2019г., е разпоредбата на чл. 39, ал. 5
от Наредбата, която именно вменява неизпълненото процесно задължение –
отпечатан, ДФО за 17.07.2019г. не е съхранен в тази книга.
Предвид всичко изложено настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за
отмяната му.
По
разноските:
При този
изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. Същите
са своевременно поискани и представляват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Касационният жалбоподател, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ще бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв., определен на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260029 от
29.03.2021г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 336 по описа на
съда за 2020г.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите с административен адрес гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 17, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, бул. „***“ № 42, съдебни разноски в размер
на 80.00 лв. (осемдесет лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/