№ 600
гр. П., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720101001
по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. К. Т. –
ВТАК, срещу В. И. В., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати на
ищеца сумата от 431.70 лева, представляващ главница по Договор за
потребителски кредит № *** г., сумата от 18.30 лева договорна лихва за
периода от 20.01.2022 г. до 20.06.2022 г., сумата от 82.95 лева – обезщетение
за забава за периода от 21.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно с законната лихва
върху главницата, считано от 05.02.2024 г. – датата на подаване на молбата по
чл.390 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът В.
И. В. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
1
В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана
писмена молба чрез адв. Т., заявяват, че поддържат предявените искове, и
молиятсъда да ги уважи. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответника В. И. В. редовно призована, не се явява
и не се представлява. Не е направила и искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие. На ответника са указани последиците от това му
процесуално поведение с разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с
№ 3738 от 13.03.2024 г., получено от ответника на 11.04.2024 г. г. чрез Г.М.,
роднина живущ на същия адрес и поела задължението да и я предаде.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение при кумулативното наличие на предвидените в правната норма
предпоставки, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, от неявяването им в съдебно
заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са
налице, тъй като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът
е констатирал, че предявената искова молба е допустима и редовна, я е
изпратил ведно с доказателствата към нея на насрещната страна, което
разпореждане е било надлежно връчено на ответника с указания, че ако не
представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в първото
по делото заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по
делото писмени доказателства, и изслушаната и приета съдебно –
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице – В.В., съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Тежестта на доказване
плащането на претендираните с исковата молба суми, е на ответника, който не
ангажира никакви доказателства, а съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от
ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно отношение може да
2
търси от неизправната страна или реално изпълнение на задължението си по
договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно
последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнението.
В тази връзка съдът намира, предявените искове за вероятно основателни.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона
предпоставки (чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо
излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2 от ГПК).
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на
иска по чл.86 от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с
оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено,
т.е. налице е забава, която следва да се обезщети парично. Законната лихва
следва да бъде присъдена от датата на предявяване на иска, а не от датата на
депозиране на молбата с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
тъй като към датата на депозиране на искането за допускане на обезпечение
на бъдещ иск, искът все още не е бил предявен пред съда. Ищецът е упражнил
своето право по съдебен ред да претендира своето вземане по съдебен ред с
предявяване на иска, което е сторил на 05.03.2024 г. Ето защо законната лихва
следва да бъде присъдена считано от датата на предявяване на иска –
05.03.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 890.00 лева, представляващи заплатени държавни такси и
адвокатско възнаграждение в исковото и обезпечителното производства. Що
се отнася до претендираните от ищеца разноски заплатени при ЧСИ за
образуване на изпълнително производство по допуснатото обезпечение и
разноските за адвокатско възнаграждение в това производство, то същите са
предмет на изпълнителното производство, поради което и не следва да бъдат
присъждани на страната. С оглед изложеното на ищеца следва да му бъдат
присъдени само сторените от него разноски в исковото и обезпечителното
производство по ч.гр.д. № *** г. на ПРС в общ размер на 890.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, Пернишкият
районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД В.
И. В., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата от 431.70
лева, представляващ главница по Договор за потребителски кредит № *** г.,
сумата от 18.30 лева договорна лихва за периода от 20.01.2022 г. до
20.06.2022 г., сумата от 82.95 лева – обезщетение за забава за периода от
21.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2024 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва
върху главницата, считано от 05.02.2024 г. – датата на подаване на молбата по
чл.390 от ГПК.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***
сумата в размер на 890.00 лева, представляваща разноски в исковото и
обезпечителното производство по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, за държавни такси
и адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на В. И. В., че може да поиска от ОС – П. неговата отмяна в
едномесечен срок от връчване на преписа при условията на чл.240 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на
обжалване.
Ч. гр.д. № *** г. на ПРС да се отдели от настоящото дело и се върне на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4