Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. Г. Б. от гр. М. против Сухопътни войски, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, а именно: 1. в размер на 500 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания в периода 26.10.2023 г. до 01.02.2024 г. от действието на незаконосъобразна Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, издадена от командира на военно формирование 54990 - Враца подполковник С. Г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. в размер на 1000 лева имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от действието в периода от 26.10.2023 г. до 01.02.2024 г. на същата заповед, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на Определение на съда № 389/18.03.2024 г. по делото, от ищеца е направено уточнение относно ответника по исковата молба, като за такъв са посочени „Сухопътни войски“, по смисъла на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ.

В исковата молба се излагат съображения, че на 26.10.2023 г. на ищеца му била връчена Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54 990 гр. Враца подполковник С. Г., за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. От наложеното наказание се почувствал унизен, обиден и огорчен, започнал да изпитва притеснения за работата си, чувствал се дискомфортно сред колегите си, изпитвал срам от тях и от началниците си, затворил се в себе си и ограничил общуването си в службата, чувствал се нервен и напрегнат, било засегнато самочувствието и личната му самооценка. Напрежението и нервността му се отразили негативно и на отношенията в семейството. Същата заповед той обжалвал по съдебен ред. Сочи също и, че със заповед № ОХ-931/26.10.2023 г. на Министъра на отбраната било разпоредено със заплатите за месец ноември 2023 г. да бъдат изплатени парични награди за постигнати резултати в службата на всички военнослужещи от Министерство на отбраната, структурите пряко подчинени на министъра на отбраната, Българската армия, като за получаване била определена сума от 1000 лева. Той не получил такава сума, тъй като към онзи момент имал наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ с визираната по-горе заповед, като производството по нейното оспорване все още не било приключило. Заповедта за наказание към този момент била действащ индивидуален административен акт и като такъв същата, съгласно изискванията на т. 4.3 от заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на Министъра на отбраната, било пречка за изплащане на паричната награда. Ищецът сочи, че с решение № 161/01.02.2024 г. на Административен съд – Монтана, влязло в законна сила на същата дата, съдът отменил като незаконосъобразна, необоснована и неправилна заповед № ЗРД-514/03.10.202З г. на командира на военно формирование 54 990 гр. Враца подполковник С. Г., с която му е наложено наказание „строго мъмрене“ и която е станала причина да не получи парична награда от 1000 лева през м. ноември 2023 г. Въпреки, че съдебното решение било сведено до знанието на командира на в.ф.54990 - Враца подп. Г., към настоящия момент не са предприети действия да му бъде изплатена паричната награда от 1000 лева. Твърди, че в периода, през който е действала заповедта 26.10.2023 г. - 01.02.2024 г., от нейното действие за него са настъпили имуществени н неимуществени вреди, като същите счита за пряка и непосредствена последица от нейното действие.. Търпените от него страдания от действието на незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание за времето на това действие периода 26.10.2023 г. - 01.02.2024 г. намира, че справедливо могат да бъдат репарирани със сумата от 500 лева. За претърпените от него имуществени вреди сочи разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД вр. с §1 от ДР на ЗОДОВ, съгласно която имуществените вреди могат да бъдат под формата на претърпени загуби и/или пропуснати ползи. От действието на отменената незаконосъобразна Заповед № ЗРД- 514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54 990 гр. Враца подполковник С. Г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в това, че поради действието на тази заповед в периода 26.10.2023 г. - 01.02.2024 г. в имуществения му патримониум не е постъпила сумата от 1000 лева, представляваща конкретно определения размер на паричната награда, която би получил през м. ноември 2023 г. съгласно Заповед № ОХ-931/26.10.2023 г. на Министъра на отбраната, ако не беше незаконното дисциплинарно наказание. Излага, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото му би се намирало, ако не беше действието на незаконосъобразната заповед за наказание, съпоставено със състоянието на имуществения му патримониум след действието на незаконосъобразната заповед. Пропускането на възможността за увеличаване на имуществения му патримониум със сумата от 1000 лева парична награда изплатена през м. ноември 2023 г. счита за пряка последица от действието на отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като единствено нейното действие е препятствало изплащането на въпросната сума. Ищецът твърди, че доколкото в случая се дължи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, то за него възниква и правото на основание по чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ да претендира обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху сумата от 1500 лева /500 лева за неимуществени вреди и 1000 лева за имуществени вреди/, считано от момента на влизане в сила на решение № 161/01.02.2024 г., постановено по адм. дело № 723 по описа на Административен съд – Монтана за 2023 г. - 01.02.2024 г. до окончателното й изплащане. В този смисъл сочи TP № 3 от 22.04.2005 г. по м. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Претендира присъждане на разноски за държавна такса – 10 лв., както и други разноски при представяне на доказателства за тях в хода на съдебното производство.

От ответника Сухопътни войски, представлявани от командира генерал – майор Д. Д., чрез процесуален представител гл. юрк. Н. А., е постъпил отговор по исковата молба, с който оспорва исковете. Излага съображения, че с решение № 161/01.02.2024 г. по административно дело № 723/2023 г. на АдмС – Монтана заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. е отменена като незаконосъобразна, поради допуснато нарушение на процесуална правна норма в процедурата по издаването й, което административният съд е приел за съществено - липса на протокол за проведена беседа с военнослужещия, което е лишило същия от правото на защита като наказано лице. Твърди, че въпреки установеното нарушение на процедурата по издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, в мотивите на административния съд са установени факти по извършени от жалбоподателя бездействия, представляващи дисциплинарно нарушение, подкрепени с писмени доказателства - с рапорт № 2-1006/18.08.2023 г. е установено, че на 26.08.2023 г. е било разпоредено, от началника на щаба на 3 бригадно командване, в 16:00 часа да се извърши доклад за изменение на обстановката, свързана с терористични заплахи, което той не е изпълнил. С установеното бездействие и неизпълнение на задължение от страна на жалбоподателя той сам е допринесъл за настъпване на вредните последици изключително по негова вина, поради което не може да се търси отговорност по ЗОДОВ. В този смисъл сочи TP № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. Нарушаването на административнопроизводствените правила по издаване на заповедта за наказание е довело до нейната отмяна, но не би следвало да води до награждаване/обезщетяване на лицето, извършило нарушение. Излага, че прилагането на чл. 52 от ЗЗД трябва да съответства на целта на закона и морала. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да ги поправи, а да възстанови усещането на справедливост на засегнатото лице, като парите заместват отрицателните емоции, които то е изпитало. Съгласно принципа в правото „не може неизправната страна да черпи права от собственото си неправомерно поведение“ и не може виновният да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обратното би довело до негативни последици от извода, че извършилите нарушение вместо наказание, получават награда. Сочи още, че заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54990 - Враца не е доведена до знанието на целия личен състав от военното формирование, въпреки че съдържа разпоредба относно публичното й оповестяване. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди за пропуснати ползи в размер на 1000 лева, в едно със законната лихва, изцяло, като неоснователен и недоказан, като излага, че съгласно чл. 83 от ЗЗД ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Твърди, че в посочения случай, ищецът е отговорен за лишаването му от паричната награда поради неправомерното си поведение - неизпълнение на заповед и задължение по УВСВСРБ. В случай, че същият беше изпълнил задължението си за изпълнение на издадената заповед, той нямаше да бъде лишен от парична награда. Наказаният сам е допринесъл за настъпване на вредните последици изключително по негова вина, поради което не може да се търси отговорност по ЗОДВПГ, като счита, че нарушаването на административнопроизводствените правила по издаване на заповедта за наказание е довело до нейната отмяна, но не би следвало да води до награждаване/обезщетяване на лицето, извършило нарушение. В този смисъл фактът, че жалбоподателят не е получил парична награда за 2023 г., е оправдан от морална гледа точка. Ответникът моли в случай, че не бъде прието възражението му по иска за имуществени вреди изцяло, то да бъде разгледано възражението му по този иск, в частта за законната лихва. Излага, че съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Счита, че искът е подаден за имуществени вреди за пропуснати ползи и законна лихва може да се търси от датата на подаването на исковата молба, тъй като съгласно чл. 84, изречение трето от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При липса на отправена покана, за такава се счита исковата молба. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли подадената искова молба за имуществени и неимуществени вреди, като неоснователна и недоказана, с оглед целта на закона и морала, с оглед на установените факти и обстоятелства, касаещи начина, по който отменената заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54990 - Враца, поради нарушение на административната процедура по издаването й, се е отразила на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура – Монтана, чрез прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба е основателна. Счита, че същата е предявена от надлежна страна - лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от действието на незаконосъобразна заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г., издадена от командира на военно формирование 54990 - Враца подполковник С. Г., срещу Сухопътни войски. Сочи, че налагането па дисциплинарно наказание е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. I от ЗОДОВ. При наличието на служебно правоотношение отношенията във връзка с дисциплинарната отговорност на служителя също са административни. Излага, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е отменена като незаконосъобразна с решение № 161 от 01.02.2024 г. по адм. дело № 723/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана. Налице са първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 1, aл. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт при изпълнение на административна дейност. Намира, че са налице и другите два от кумулативно изискуеми се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – настъпването на вреди за ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, излага съображения, че в случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди посочени в исковата молба. Счита, че в настоящия случай ищецът е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание. Показанията на свидетелите, счита че установяват негативното отражение на незаконосъобразно проведеното дисциплинарно производство върху психиката на ищеца, проявило своето продължително въздействие до момента на окончателната отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от административния съд. Сочи, че при определяне размера на обезщетението следва да се изхожда, както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, които са пряка и непосредствена последица oт увреждането. В настоящия случай като се съобразят видът и интензивността на търпените от ищеца психически страдания сумата от 500 лева прокурорът приема, че справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди излага, че в резултат на действието на отменената като незаконосъобразна заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г., издадена от командира на военно формирование 54990 - Враца подполковник С. Г., ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неизплатена парична награда в размер 1000 лева, която би получил със заплатата за месец ноември 2023 година съгласно заповед № 3 ФСД-78 от 10.11.2023 г. на командира на десети механизиран батальон в изпълните на Заповед ОХ-931 от 26.10.2023 г. на Министъра на отбраната. Безспорно в случая от издаването на незаконосъобразния акт за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото със сумата от 1000 лева, представляваща размера на паричната награда, която би получил. Ищецът не би претърпял посочената вреда, ако не беше издадена незаконосъобразната заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Следователно налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за ищеца вреда, поради което същата следва да бъде обезщетена.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54990 гр. Враца подполковник С. Г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, затова че на 16.08.2023 г. като оперативен дежурен не е изпълнил задълженията си да впише отдадено му по телефона разпореждане в дневника за получени и отдадени разпореждания, намиращ се в дежурната стая, не е уведомил командира и ВрИД началника на щаба на военното формирование за полученото разпореждане, както и не е уведомил застъпващия нов дежурен на военно формирование за отдаденото разпореждане.

Със Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на Министъра на отбраната е разпоредено със заплатите за месец ноември 2023 г. да бъдат изплатени парични награди за постигнати резултати в службата на всички военнослужещи от Министерство на отбраната, структурите пряко подчинени на министъра на отбраната, Българската армия, в размер на 1000 лева, като на ищеца не била изплатена сочената сума, тъй като към този момент имал наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.

Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54990 гр. Враца подполковник С. Г., за налагане на дисциплинарно наказание, е обжалвана по съдебен ред и с влязло в сила съдебно Решение № 161/01.02.2024 г. по адм. дело № 723/2023 г. на Административен съд – Монтана, е отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при налагане на наказанието.

В проведеното о.с.з. по искане на ищеца са изслушани показанията на двама свидетели, а именно неговата съпруга С. Б. и негов колега В. К.. От събраните гласни доказателства съдът установява отражението, което е дало върху психиката на ищецът наложеното му дисциплинарно наказание. Свидетелката С. Б. съобщава, че съпругът ѝ бил разстроен, притеснен и разтревожен, мълчалив и неконтактен. Отдръпнал се от семейството и приятелите. Не искал да споделя за наложеното му наказание, тъй като изпитвал срам и считал, че е несправедливо наказан. Свидетелят В. К. заявява, че след наложеното наказание на Б. Б. му паднало самочувствието, не можел да поиска от подчинените си, това което трябва. Много се бил променил, затворил се в себе си и не комуникирал. Дава показания, че това негово състояние е от лятото до когато съдът е отменил заповедта. При разговорите си с него установява, че вече се чувства по-различно.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция. Представя Писмена защита, в която излага аналогични на исковата молба доводи.

Приложими правни норми :

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ - Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

При установената фактическа обстановка и действащи правни норми, Административен съд – Монтана, намира от правна страна следното:

Исковите претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 500 лв. и имуществени вреди в размер на 1000 лв., са подадени от активно лигитимирано лице по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК – Сухопътни войски, в чиято структура попада административния орган – командира на военно формирование 54 990 гр. Враца, от чийто отменен акт произтичат и претендираните от Б. Б. имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл исковете се явяват допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Разгледана по същество исковата молба, съдържаща обективно обединените искове, се явява основателна поради следните съображения:

За основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи в кумулативна даденост наличието на следните предпоставки: а) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи или длъжностни лица, които са б) отменени по съответния ред или признати за незаконосъобразни; в) нанесена неимуществена и/или имуществена вреда на физически лица и г) наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените вреди. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ на администрацията.

Кръгът на лицата отговорни по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е ограничен в рамките на състава на органите на държавна или общинска власт. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, нанесените вреди (имуществени и неимуществени) трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно или не от съответното длъжностно лице. В доказателствена тежест на ищеца е установяване на наличието на всички гореизброени предпоставки, като по отношение на твърдяната незаконосъобразност на индивидуалния административен акт – Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в случая няма спор, предвид постановеното влязло в сила съдебно Решение по адм. дело № 723/2023 г. на АдмС – Монтана, с което Решение този акт е отменен. Въз основа на съдебно установената незаконосъобразност на заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ЗРД-514/03.10.2023 г., съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от орган на държавата по повод изпълнение на административна дейност.

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Спорът по делото се свързва именно с наличието на тези две, от кумулативно изискуемите се предпоставки от правопораждащия отговорността на държавата фактически състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и доколко същите са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г.

По отношение неимуществените вреди, настоящият съдебен състав приема следното:

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Налице е трайна съдебна практика относно това, че настъпването на неимуществени вреди се доказва основно чрез свидетелски показания, което от своя страна указва на необходимостта съответните свидетели да познават лицето, претендиращо обезщетение, отблизо, т.е. да са лица от близкото му обкръжение. Такива лица безспорно са разпитаните в настоящото производство свидетели, а именно съпругата на ищецът С. Б. и неговият колега В. К.. И двамата свидетели споделят личните си впечатления и наблюдения за разстроеното психично състояние на наказания, проявяващо се в личните и в служебните му отношения. Като и двамата свидетели сочат негативните проявления в периода веднага след налагането на дисциплинарно наказание до неговата отмяна по съдебен ред. На основание събраните гласни доказателства съдът приема за установени и доказани търпените от страна на ищеца неимуществени вреди, причинени от отменената незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, като се вземе предвид и периода на търпенето им, респ. техният интензитет. С оглед на тези критерии този съдебен състав счита, че преживеният от ищеца психически дискомфорт, неудобство и чувство на унижение/срам, не са в степен, която обективно да е довела до кардинална промяна на психическото му състояние, до промяна на стереотипа на поведение и/или до нужда от специализирано лечение, както и не е продължило дълго - периода е четири месеца, поради което и претендирата сума от 500 лева има адекватен паричен еквивалент, пропорционален на така установените негативни преживявания, които се явяват пряка и непосредствена последица от издадената Заповед за дисциплинарно наказание.

По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи :

Безспорно по делото се установява, че поради незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание ищецът не е получил парична награда в размер на 1000 лв. По правило имуществените вреди представляват разлика между имуществото на лицето след засягане на съответното благо и това, което същият би имал, ако не е имало такова засягане. По аргумент от чл. 82 от ЗЗД във вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ, имуществените вреди могат да бъдат под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи. Пропуснатите ползи се дефинират като неосъществено увеличаване на имуществото на лицето поради действието на външен фактор. Причинната връзка от своя страна е обективен признак, защото съществува в обективната действителност, независимо от волята на отделните лица, включително от тази на издателя на незаконосъобразния административен акт, като прекият и непосредствен характер е присъща черта на причинната връзка. При условията и реда на ЗОДОВ не се изследва наличието на виновно поведение, т.е. отговорността на държавата може да бъде и безвиновна. В производството безспорно се доказа, че в резултат на действието на издадената Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г., на ищеца не е изплатена парична награда в размер 1000 лева, която той би следвало да получи по силата на Заповед № 3 ФСД-78 от 10.11.2023 г. на командира на десети механизиран батальон и Заповед ОХ-931 от 26.10.2023 година на Министъра на отбраната. Безспорно в тази връзка между издаването на незаконосъобразния акт и настъпилата имуществена вреда, в размера на паричната награда, която не му е изплатена, е налице пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като ищецът не би претърпял тази вреда, ако не беше издадената и отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния относно законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, в случая 01.02.2014 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, в който смисъл е т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.

Неоснователно е възражението на ответника, че въпреки установеното нарушение на процедурата по издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, в мотивите на съдебното решение са установени факти по извършено дисциплинарно нарушение. Доколко и дали при извършения съдебен контрол на издадената и отменена Заповед за дисциплинарно наказание, е установено само и единствено допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, не е въпрос на контрол от настоящия състав в настоящото производство, тъй като разрешен с влязло в сила решение спор, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго – чл. 299, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Правно значение към основателността на предявеният иск има единствено фактът на отмяна на индивидуалния административен акт, от който се претендират настъпилите вреди, не и причините за това, което следва от чл. 298 на ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и пределите на съдебните решения, а именно: Решението влиза в сила само между същите влизат в сила по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, като мотивите към тях, не се ползват със сила на пресъдено нещо. В тази връзка и в случай, че административният орган счита, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, то същият разполага с процесуална възможност да издаде нов акт като спази всички законови изисквания за това.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът в настоящото съдебно производство доказа наличието на всички законови предпоставки предвидени в чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Поради това и исковата претенция в размер на 500 лева, претърпени неимуществени вреди и исковата претенция в размер на 1000 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху сумата от 1500 лв. /общият размер на двете обезщетения/, от датата на влизане в сила на постановеното съдебно Решение № 161/01.02.2024 г. по адм. дело №723/2023 г. на АдмС – Монтана до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Сухопътни войски на РБ, адрес гр. София, бул. „Тотлебен“ № 34 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., [ЕГН] сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за периода 26.10.2023 г. до 01.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Сухопътни войски на РБ, адрес гр. София, бул. „Тотлебен“ № 34 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., [ЕГН] сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди за периода 26.10.2023 г. до 01.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Сухопътни войски на РБ, адрес гр. София, бул. „Тотлебен“ № 34 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., [ЕГН] сумата от 10,00 /десет/ лева разноски в настоящото производство, представляващи заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд – Монтана пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от Решението да се изпрати на страните.