РЕШЕНИЕ
№ 1755
гр. Варна, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х. - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно
наказателно дело № 20233110203637 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и е образувано по жалба от „Кауфланд
България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София 1233, район „Сердика“, ж.к. „ Банишора“, ул. „Скопие“ № 1 А,
представлявано от И.Н.Ч. - управител и И.К.Г. - прокурист на неограничено
отговорния съдружник „Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК *********, депозирана чрез
процесуален представител против Наказателно постановление № В-002984 от
25.07.2023 г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
основание чл. 210в вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на
дружеството е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 35 000 / тридесет и пет хиляди/ лева.
С жалбата въззивникът твърди, че в производството, приключило с издаването на
Наказателното постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения, а
самото Наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на
материалния закон.
Наличието на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения се
обосновава със следните аргументи:
1
1.АУАН не е връчен на законните представители на Кауфланд или на надлежно
упълномощено лице с представителна власт за получаване на АУАН.По този начин
още от самото начало на производството е нарушено правото на защита на
дружеството - жалбоподател, тъй като то е било лишено от възможността да узнае за
повдигнатото административнонаказателно обвинение. За него то е узнало едва с
получаването на обжалваното Наказателно постановление, приключващо процедурата
по реализиране на административнонаказателната отговорност.
2. В Наказателното постановление не са посочени датата и мястото па извършеното
нарушение. В НП била посочена дата 23.02.2023 г. като датата, на която е извършена
проверката. Видно от мотивите на Наказателното постановление обаче, АНО е
изследвал наличието/липсата на процсния промоционален артикул не само на тази
дата, но и на други дати, а именно: 24.02.2023 г.. 25.02.2023 и 26.02.2023 г. Не става
ясно на коя точно дата Кауфланд е осъществило предполагаемото нарушение.
На следващо място, липсвало и точното посочване на мястото, на което е извършено
предполагаемото нарушение, тъй като проверката била извършена в един от
търговските обекти на веригата, а в НП се споменавали и други обекти.
3. Наказателното постановление било издадено в нарушение на принципа на
безпристрастност, като в тази връзка се цитират интервюта на председателя на КЗП
дадени за различни медии в страната.
В жалбата се излагат пространни аргументи за неправилно приложение на
материалния закон и за недоказаност на административното обвинение.
С тези и други аргументи се иска отмяната на НП или алтернативно прилагане на
чл.28 от ЗАНН, или изменение на наложената с НП санкция до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от адв. Р.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Развива и други аргументи за
незаконосъобразност на оспореното НП, като представя писмени бележки в тази
връзка. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски, като представя
доказателства за тяхната направа.
Органът издал НП не се явява и не се представлява по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.02.2023г. от длъжностни лица на РД-Варна, сред които и св.Цв.Х., с КП №
2
К-2748887 /23.02.2023г., била извършена проверка в обект - хипермаркет „Кауфланд“,
находящ се в град Варна, ул. „Девня“ № 24, стопанисван от въззивното дружество.
Поводът за проверката бил провеждане на месечна кампания „Обозначаване на цените
на хранителни стоки“.
В хода на проверката в магазина било установено, че в търговския обект имало и
били достъпни за потребителите рекламни брошури „Kaufland“. Същите се
разпространявали на територията на гр. Варна.
При проверката била използвана рекламна брошура от магазина. В нея били
поместени снимки и обявени съответно цени в български лева на хранителни и
нехранителни стоки. Обявеният период за валидност на брошурата бил от 20.02.2023г.
до 26.02.2023г.
Установено било, че в търговския обект не се поддържали количества и нямало
наличност от артикул, поместен на стр. 38 от брошурата с лого „PARKSIDE вече в
KAUFLAND“, а именно „PARKSIDE“ Пистолет за боядисване PFS450A1 за малки до
средни работни повърхности 4 дюзи/Ф 1.5 мм./1.8 мм./2.2 мм./2.6 мм./ кръгла,
хоризонтална и вертикална струя, 450W, само 59,99 лв.
От търговеца била представена разпечатка от системата в обекта за доставени и
реализирани количества за липсващия артикул, от която се установило, че на
20.02.2023г. са доставени 4 броя. Към дата на проверката 23.02.2023г. в обекта нямало
наличност от артикула.
На 28.02.2023г. на електронна поща на РД-Варна *****@***.**, с вх. № В-00-400
била заведена депозираната от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД справка за броя
на отпечатаните брошури за промоционалния период 20.02.2023г.- 26.02.2023г. и
тяхното разпространение, ведно със справка за доставки и продажби на неналичния
при проверката артикул.
Било констатирано, че общият брой рекламни брошури за района на град Варна е
153 320 броя, от които 146 120 броя са разпространени безадресно, а останалите 7 200
броя били оставени във филиалите за свободно вземане. Т.е. на територията на град
Варна били разпространени общо 153 320 брошури, които били достигнали до голям
брой потребители.
От справката за доставки и продажби на неналичния при проверката артикул било
констатирано, че в проверения обект били доставени и продадени следните
количества: към дата 20.02.2023г. - 4 бр., които били продадени както следва: на
21.02.2023г. -1 бр. и на 22.02.2023г. останалите 3 броя.
При тези фактически констатации, св.Х. преценила, че може да се направи извода,
че получените доставки не са достатъчни за стока, която се рекламира на промоция в
определен период. Количеството не кореспондирали с доставките за ден на
3
промоционалния период. Счела, че в другите обекти на територията на гр. Варна
доставките и продажбите са отново символични.
От проверяващите било преценено, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД
отправя покана за покупка на гореописания артикул без да е осигурил количества от
стоката за всички дни на промоционалния период. Отпечатаните и разпространени в
града 153 320 броя рекламни брошури, достигали до голям брой потребители, които
подведени от рекламното послание, биха променили икономическото си поведение и
биха посетили търговския обект.
Счетено било, че търговецът по никакъв начин не е предоставил информация на
входа на обекта, както и в него, че описаната промоционална стока не е налична.
Поради това било прието, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД е насърчил
потребителите да посетят търговския обект за закупуване на рекламираните стоки,
като не е посочил разумни основания, поради които няма да може да ги достави или да
осигури доставянето им от друг търговец. Търговецът не е осигурил други
равностойни стоки на обявената цена за определения период от време и в разумно
количество съобразно стоката, обема на направената реклама и предложената цена.
Това бездействие променяло или било възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засягало или към когото
било насочена. При посещение в обекта потребителите установявали, че не е налична
рекламираната стока за посочения период в рекламната брошура. Според
проверяващите упражнената търговска практика целяла да насърчи продажбите и
можела да доведе до вземането на търговско решение, което потребителя не би взел без
използването на тази търговска практика. Потребителите изразходвали време и усилия,
а било възможно и да изразходват средства в желанието си да закупят именно тази
стока, подтикнати от обявената цена за стоката за посочения период в рекламната
брошура, което не биха взели без използването на тази практика.
Анализът на предоставените от търговеца документи провокирал извод, че за
периода 20.02.2023г.-26.02.2023г. за филиала на „Кауфланд“- филиал „Одесос“,
находящ се в гр. Варна, ул. „Девня“ №24 са доставени общо 4 бр. Пистолет за
боядисване HVLP PFS450A4 , като 4 бр. от тях са били доставени за първия ден от
старта на промоцията, съответно и реализирани до 3-тия ден от промоцията, а през
останалите дни, до края на периода не е имало налични бройки, т.е. промоционалния
артикул е липсвал с дни в обекта, както следва 23.02.2023 г.;24.02.2023 г.; 25.02.2023.
г,; 26.02.2023 г. За територията на гр. Варна били доставени общо 24 броя, по няколко
броя в обект- от 4 до 8 броя.
Предвид горното било прието, че търговецът не е организирал и осигурил доставка
на разумни количества, не е осигурил доставянето от друг търговец на стоката или
равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време.
4
Проверяващите преценили, че повлиян и привлечен от рекламната брошура,
потребителят взема решение да посети търговски обект „Кауфланд“, но там
установява, че желания от него артикул не е наличен. Приели, че упражнената
търговска практика цели да насърчи продажбите на определени стоки и може да доведе
до заблуда средния потребител и / или вземането на търговско решение, което средния
потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Поканата,
отправена към потребителите чрез рекламната брошура влияела на икономическото
поведение на потребителя.
В депозираното от търговеца становище по случая било посочено, че пистолет за
боядисване PFS450A1 е артикул обозначен със звездичка, включен е по изключение и
предложението важи до изчерпваме на количествата. Във връзка с този аргумент било
преценено, че предупреждението на търговеца „до изчерпване на количествата“ не е
достатъчно, за да оправдае липсата на разумни количества от промоционалната стока
за съответния промоционален период.
В конкретния случай проверяващите вземайки предвид вида на стоката, обема на
направената реклама за стоката и предложената цена на така осигурените количества /4
в търговския обект/ преценили, че не може да се приемат за „разумни количества“.
Реалната преценка за налични количества и доставки следвало да се извършва
предварително с оглед ненарушаване на икономическите интереси на потребителите,
като при включване на артикула в брошурата трябвало да се прецени съвкупно периода
за осигуряването и поддържането на разумни количества, съобразно направената
реклама на стоката.
Поради това било счетено, че се налага извода, че при упражняване на своята
дейност „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика, тъй като включването му в промоционалната брошура било
изцяло под контрола на търговеца.
Било преценено още, че при упражняване на своята търговска дейност търговецът
уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на
нелоялна търговска практика, като чрез разпространени безплатни и достъпни за
потребителите рекламни печатни издания Кауфланд / в магазин Кауфланд безадресно
/в пощенските кутии/ отправя послания с невярна информация за стоки /включително и
за градински Пистолет за боядисване HVLP PFS450A4 / с обявени изгодни продажни
цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества и без да е
осигурил равностойни стоки на обявена цена за промоционалния период от време.
Било преценено, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД прилага същата
нелоялна търговска практика, за която има издадена Заповед № 349/25.05.2018г. на
Председателя на КЗП и влязла в сила на 27.01.2020г. с решение № 1221/27.01.2020г. на
5
ВАС на РБ, с която на основание чл. 68л, ал 1 от ЗЗП се забранява прилагането на
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 , във връзка с чл. 68г, ал 4 от
ЗЗП, а именно : търговецът да отправя покана за покупки на стоки на определена цена
чрез разпространяването на брошура без да са посочени разумни основания, поради
които няма да може да се достави или да се осигури доставянето от друг търговец на
стоките на обявената цена за определения период от време.
Поради горното св.Х. приела, че по описания начин „Кауфланд България ЕООД енд
Ко“ КД е нарушил разпоредбата на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, тъй
като не е изпълнил Заповед №349/25.05.2018г., която забранява прилагането на
търговската практика по чл. 68л, ал.1 от ЗЗП. Поради което и на 03.05.23г. съставила
срещу възз. дружество АУАН №002984. Актът бил предявен и връчен още същата дата
на лицето С.В.Ц., легитимиращ се с пълномощно от пълномощник на дружеството.
На 25.07.2023г., въз основа на материалите по преписката, като приел фактическите
и правните констатации на актосъставителя, АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка. С него възз. дружество било санкционирано с имуществена
санкция в размер на 35 000 лв., обоснована от наличните в търговския регистър
нетните приходи от продажби на стоки на дружеството за 2021г. възлизащи на 1 864
248 000 лева.
В хода на съдебното производство бе непосредствено разпитана като свидетел по
делото актосъставителят Ц. Х.. Съдът кредитира показанията на св.Х., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали
кредитирани от съда доказателства.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени и веществени доказателства, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на
свидетеля Х., дадени в с.з., както и от писмените и веществени материали по
преписката-, АУАН, КП, заповеди, брошура, пълномощни, констативни протоколи,
разписки и от останалите приети по делото писмени доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН,
съдът счита следното :
АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Настоящият въззивен състав
намира, че не е налице пропускане на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН
по чл. 34 ал. 1 ЗАНН е този на открИ.ето на нарушението и нарушителя. Нарушението
6
се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия са последващи открИ.ето
на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и
налагането на административните санкции.
В конкретния случай АУАН е съставен на 03.05.2023г., а нарушението и
нарушителят са открити на 23.02.2023г. при направената проверка в хипермаркета.
Поради което и сроковете предвидени в ЗАНН безспорно са спазени.
НП е издадено на 25.07.23г. в 6- месечния преклузивен срок. За съда няма никакво
съмнение, че щом в НП от тази дата фигурира подписът на издателя му, то същото е
издадено именно на тази дата.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на наказания субект,
че АУАН поставил началото на АНП не е предявен и връчен на наказания субект по
предвидения в ЗАНН ред. Видно от съдържанието на АУАН същият е съставен в
присъствието и връчен на лицето С.Ц. - управител на проверявания филиал на
дружеството, който е бил преупълномощен от пълномощник на дружеството да
представлява същото пред КЗП. Видно от съдържанието на приложените по
преписката две пълномощни, към датата на съставяне и връчване на АУАН, Ц. е бил
упълномощен да представлява дружеството пред органите на КЗП, като е разполагал с
правомощието да представлява официално и документално дружеството, в това число
и да получава документи от КЗП. Поради това и не се споделя становището, че АУАН
не е връчен на въззивника.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност и са
абсолютно основание за отмяна на НП.
Съгласно чл.233 от ЗЗП актовете за установяване на нарушенията се съставят от
длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от
кмета на общината, а наказателните постановления се издават от ръководителя на
контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни
лица.
7
В настоящият случай НП е издадено от Директор в Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище Варна
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите,
легитимиращ се като компетентен да издаде НП въз основа на Заповед №
668/06.07.2023г., издадена от председателя на КЗП. Видно от приложената Заповед
№668/06.07.2023г. наказващият орган е оправомощен да издава НП за нарушения на
ЗЗП от г-н А.Д.- подписал се за председател на КЗП. Към момента на издаване на
посочената заповед, считано от м.09.22г., председател КЗП е г-н С.А., видно от
отразеното на сайта на КЗП. Действително в Заповед №668/06.07.2023г. е цитирана и
заповед №662/30.06.2023г., но същата не е приложена по преписката, за да бъде
установено в крайна сметка на какво основание г-н Д. е издал цитираната по-горе
заповед и имал ли е правомощия да го стори и съответно имал ли е правомощия да
оправомощи издателя на процесното НП . Следва да се отбележи и че на сайта на КЗП
също не е налична Заповед №662/30.06.2023г., за да бъде проверена компетентността
на издателя на НП. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че АНО
е длъжен да удостовери своята компетентност по издаване на НП, като в случая това не
е сторено.
На следващо място, съдът споделя изложените в жалбата аргументи, че по
преписката отсъстват доказателства, че и актосъставителят е компетентен да съставя
актове по ЗЗП. Видно от приложената по преписката Заповед №371 ЛС/22.04.2015г.
компетентността на актосъставителя се удостоверява със заповед, издадена от Д.М.-
председател на КЗП. Както бе посочено по-горе към момента на съставянето на АУАН
председател на КЗП е бил г-н А.. Поради което и отсъстват доказателства АУАН да е
съставен от компетентно лице , съгласно изискванията на чл.233 от ЗЗП.
Липсата на компетентност на наказващия орган и на актосъставителя е съществено
процесуално нарушение, което води до безусловно основание за отмяната на НП.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. В тази връзка от съдържанието на НП, както и от съдържанието на
АУАН не става ясно коя е датата на нарушението, нито мястото на нарушението.
Съгласно съдържанието на НП, което е буквален препис на АУАН, в него е посочено,
от една страна , че проверката в обекта е извършена на 23.02.23г., като в търговския
обект е липсвал промотиран продукт -Пистолет за боядисване HVLP PFS450A4. Във
възведеното в НП, а и в АУАН фактическо обвинение е посочено, че промоционалният
артикул е липсвал с дни в обекта, както следва 23.02.2023 г.;24.02.2023 г.; 25.02.2023.
г,; 26.02.2023 г. От друга страна търговецът е наказан за нарушение на чл.210в, ал.1 вр.
чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Съгласно посочените текстове отговорността на дружеството е
8
ангажирана за неизпълнение на влязла в сила заповед на председателят на КЗП, с която
на дружеството е забранено да прилага нелоялна търговска практика. В крайна сметка
от така изложеното фактическо обвинение не става ясно на коя дата според АНО е
извършено нарушението – на 23.02.23г- когато е извършена проверката и е установена
липсата на артикула, или пък на 24.02.2023 г., на 25.02.2023. г., на 26.02.2023 г.,
когато също е установена липса на въпросния артикул или отговорността е ангажирана
за всички тези дати. От така описаното в АУАН и НП не става ясно на коя дата АНО е
приел, че е извършване/довършване на нарушението.
В АУАН и в НП не е посочено и мястото на нарушението. Понеже отговорността е
ангажирана за неизпълнение на заповед, то е следвало да бъде изрично упоменато в
двата акта /АУАН и НП/ къде е извършено деянието /неизпълнението/ дали в
проверявания обект, дали в другите цитирани в НП обекти или пък по седалището на
дружеството.
Съдът намира, че е недопустимо съставомерни факти от предмета на доказване да
бъдат изяснявани за пръв път едва в с.з., или пък да се извличат по тълкувателен път
от съдържанието на НП и/или от материалите по преписката , тъй като с това се
нарушава грубо правото на наказания субект да разбере за какво нарушение е
санкциониран.
Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да
бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича
от материалите по преписката или от показанията на свидетелите по делото, тъй като
това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на
административното обвинение. В НП и АУАН са посочени факти и обстоятелства, от
които не може да се направи извод на коя дата и на кое място е извършено на
нарушението.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
същото е извършено, особено датата и мястото на нарушението, и доказателствата,
които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, да прецени спазени ли са давностните срокове по смисъла на
чл.34 от ЗАНН, компетентен ли е съдът да разгледа делото съобразно месната
подсъдност и прочие. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо
9
нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е
обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни
реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят
до безусловна отмяна на НП.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Поради горното и съдът намира, че
не следва да излага аргументи във връзка с наведените доводи от възз. за неправилно
приложение на материалния закон и за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие
от 18.08.2023 г. и приложеното пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на АД „Камбуров и Съдружници“ оказването на правна защита и
10
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
5 000 лева без ДДС или общо 6 000 лв., което е заплатено по банков път, за което са
представени доказателства- извлечение от банкова сметка т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на
АНО. Въпреки това съдът следва да отбележи, че минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.-31.07.2020г. ,изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2 650 лв. плюс 8 % за
горницата над 25 000 лв. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 35 000 лв. и минималното адвокатски
възнаграждение се явява 3 450 лв., съобразно горепосочения текст от наредбата.
Предвид липсата на възражение за прекомерност, съдът намира, че следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да
бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 6 000 лева . Същите следва да бъдат възложени в тежест
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, към чиято структура се числи издателят на
процесното НП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-002984 от 25.07.2023 г., издадено от
Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисията за защита на потребителите, с което на „Кауфланд България ЕООД
енд КО“ КД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1233, район
„Сердика“, ж.к. „ Банишора“, ул. „Скопие“ № 1 А, представлявано от И.Н.Ч. -
управител и И.К.Г. - прокурист на неограничено отговорния съдружник „Кауфланд
България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 210в вр. чл.68л, ал.1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 35 000 / тридесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисията за защита на потребителите да заплати на „Кауфланд България
ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София
1233, район „Сердика“, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1 А, представлявано от
И.Н.Ч. - управител и И.К.Г. - прокурист на неограничено отговорния съдружник
„Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 6 000 /шест хиляда/ лева,
представляваща разноски по АНД №3637/2023г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12