№ 638
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5103/26.01.2022г. , подадена от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, чрез юрк. П.В., срещу Решение
№2131/22.12.2021г., постановено по гр.д. № 11290/2021г. на ВРС, 24-ти
състав, с което е прието за установено по предявения от Д. Г. Н. иск срещу
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 620.90 лева с ДДС, представляваща незаплатени ВиК
услуги за обект, представляващ постройка, изградена в имот, находящ се в гр.
*** по фактура № **********/27.04.2021г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Въззивникът счита иска за недопустим
поради липса на правен интерес за ищцата, тъй като предвид учреденото
ограничено вещно право на ползване на Д.П., праводател на Д. Г. Н. по силата
на договор за дарение, по отношение на процесния имот и с оглед
направените още в исковата молба твърдения, че именно Д.П. живее в него,
то и последната се явява потребител на ВиК услугите в имота. Посочва, че и
при отчета на водомера /на 27.04.2021г./ и при неговия демонтаж /на
29.04.2021г./, извършени в интервал от два дни, е отчетено едно и също
показание от 343 куб.м, което означава, че за два дни липсва разход на вода,
както и че това е в унисон и с установеното в протокола на БИМ, че
водомерът измерва по-малко от реалното потребление, а именно -35.03%.
Излага, че няма пряко доказателство на 27.04.2021г. водомерът да е бил
повреден, както и че повреда може да е възникнала в периода между двата
дни от отчета до демонтажа на водомера. Подчертава, че според
1
императивната нормативна уредба доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалния водомер са задължения на
потребителя и след като ищцата е допуснала водомерът й да се повреди, то тя
не е изпълнила задължението си да го поддържа в изправност, поради което и
е станала причина за повредата му. Твърди се, че към момента на отчитане на
водомера и на фактуриране на потребеното количество вода от 191 куб.м.,
съставляващи разликата между 343 куб.м. и 152 куб.м., дружеството не е
разполагало с информация относно състоянието на процесния водомер.
Посочва, че той е бил фабрично нов при монтирането му през 2017г., поради
което и отчетеното на 27.04.2021г. количество вода е прието като изравняване
на прогнозно начислените количества вода през зимния сезон от месец
ноември 2020г. до месец март 2021г., тъй като през зимните месеци не е
извършван отчет, а са начислявани прогнозни количества вода, които са
изравнени при отчета, поради което е издадена и процесната фактура.
Навежда доводи, че първоинстанционният съд се е позовал на неприложими
за случая материалноправни норми, като излага, че водомерът е
индивидуален, доколкото измерва потреблението на вода само в процесния
имот. Твърди, че количеството от 102 куб.м. е неясно формулирано и не
трябва да се изважда от установените 343 куб.м. Моли за обезсилване на
обжалваното решение като недопустимо и прекратяване на производството
поради липса на правен интерес на ищцата, а в условията на евентуалност за
неговата отмяна. Претендира съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Д. Г. Н., която счита въззивната жалба за
неоснователна и навежда доводи, че въззивникът не е доказал валидно правно
основание, въз основа на което да е възникнало процесното вземане. Посочва,
че считано от юли месец 2021г. е титуляр по процесната партида и фактурите
за ВиК услуги се издават на нейно име, като тя дължи заплащане от момента
на придобиване на собствеността. Навежда доводи, че ответното дружество е
признало качеството й на потребител чрез конклудентни действия. Оспорва
възражението на въззивника, че по отношение на Д.Н. липсва качеството
потребител за процесната пъртида, като твърди, че това е признато от
ответното дружество-въззивник. Посочва, че доколкото водомерът е
монтиран през месец юни 2017г., то отчитането му започва от нулева
стойност на дата 30.06.2017г., като от този момент до момента на демонтажа
му средството за търговско измерване е било отчитано регулярно и за всеки
месец има отчетена константна консумация в порядъка от 1 до 4 куб.м. ВиК
услуги и за този период не е правено нито едно изравняване на количествата,
тъй като през зимния период не е имало редовен отчет. Посочва, че такива
отчети липсват след края на всеки зимен период за времето от 30.06.2017г. до
27.04.2021г. Навежда твърдения за техническа неизправност на процесния
водомер. Излага, че в настоящия случай изразходваното количество вода се е
отчитало съгласно чл. 39, ал. 7 от Наредба № 4 от 14.09.2004г, тъй като
процесният водомер е индивидуален. Твърди, че като не е приложило нито
чл. 26, ал. 2 от ОУ, нито чл. 39, ал. 8 от Наредбата въззивното дружество е
нарушило приложимото право. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се
поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
2
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
По възражението за недопустимост на предявения иск поради липса на
качеството на потребител на ВиК услуги на въззиваемата, следва да се посочи
на първо място, че съобразно приложимите Общи условия на ВиК оператора,
а именно чл.2 от тях, придава качеството на потребител на ВиК услуги както
на собственика на имота, така и на ползвателя му. Това е в съответствие с
нормативната уредба на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба №4 от 14
септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ведно с
изложеното, досежно наличието на правен интерес от водене на
производството сочи и установеното от писмените доказателства по делото, а
именно представената справка за облога и плащанията на частен абонат от
ответното дружество, от която е видно, че в системата на ВиК дружеството
като абонат за процесния адрес е вписана именно Д. Г. Н., като именно на нея
е начислена и сумата по процесната фактура № **********/27.04.2021г.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от Д.Н.
срещу “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна иск за установяване в отношенията между страните недължимостта на
сумата от 620,90 лв. с ДДС, претендирана като незаплатени В и К услуги за
обект, представляващ постройка, изградена в имот, находящ се в **** по
фактура № **********/27.04.2021г.
Ищецът твърди, че е потребител на ВиК услуги в качеството си на
собственик на постройка, изградена в имот, находящ се в ****, ½ ид. част от
тоалет – баня и ¼ ид. част от дворното място. Поддържа се, че “В и К –
Варна” ООД претендира за заплащане стойността на ВиК услуги от 191
куб.м., доставени за периода от 23.03.2021г. до 27.04.2021г в процесния
обект, които са остойностени във фактура № **********/27.04.2021г. По
подадена жалба досежно посочената сума е инициирана проверка на
средството за търговско измерване, което е било демонтирано и изпратено на
БИМ. Констатациите от метрологичната експертиза посочили, че водомерът
не е метрологично годно средство за търговско измерване, тъй като отчита
както с отрицателна, така и с положителна грешка. Следователно, то не би
могло да отчете действително доставеното и потребено количество вода.
Отказът на оператора да преразгледа формираното задължение е дал
3
основание на ищеца да предяви отрицателния установителен иск с твърдения,
че не е потребил 191 куб.м. услуги и не дължи сумата по издадената фактура.
Поддържа се още, че когато средството за търговско измерване е повредено,
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 1 ОУ, според
която В и К операторът изчислява количеството изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока
на предписанието по чл. 20 ОУ, като след изтичането му операторът таксува
потребителя по чл. 25, ал. 8 ОУ. Доколкото предписание не е дадено, то
дължимата сума за ВиК услуги следва да е равна на количеството
изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от
предходната година, т.е. за времето от 23.03.2020г. до 27.04.2020г. В случай,
че се приеме, че водомерът не е индивидуален, следва да се приложи чл. 39,
ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г., според който при провеждане на водомер
на водопроводното отклонение служебно се начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди от предходната година.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е релевирал възражение за недопустимост на производството
по съображения, идентични на изложените във въззивната жалба пред
настоящата инстанция. В случай, че производството по делото е допустимо,
се заявява основание за дължимост на процесната сума, а именно валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги, по
силата на което ищецът, в качеството му на собственик, чийто имот е
водоснабден, дължи стойността на предоставената му питейна вода. Твърди
се, че преди изготвяне на метрологична експертиза, водомерът е демонтиран с
показания от 343 куб.м., факт, удостоверен с полагане на подпис от страна на
представител на потребителя. Тъй като СТИ се намира в шахта, отчитането на
показанията му се извършват на осн. чл. 23, ал. 1, т. 3 ОУ – два пъти годишно.
Именно такова отчитане било извършено на 29.04.2021г. при демонтажа на
водомера. В междинните периоди между два отчета се е начислявала
ежемесечно вода, определена въз основа на средния месечен разход от
предните два отчета. Било извършено изравняване на начислените
средномесечни количества вода през зимния период за времето от месец
ноември 2020г. до месец март 2021г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 21.04.1993г. с договор за дарение, за който е съставен НА № 95, том
XIII, дело № 3336/1993г., Д.Н. и баща й Д.Р. са придобили правото на
собственост върху жилищна сграда към ул.“Кубрат“ с външно стълбище,
салон, две стаи, избено помещение със стълбище и антре и постройка в двора,
състояща се от антре, лятна кухня и клозет и ½ идеална част от дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул.“Кубрат“ № 28, представляващо парцел № 5060 в
кв. 1141 по плана на гр. Варна, а по скица парцел VII – 625 в кв. 51 при
запазено в полза на дарителката Д.П. право на ползване и обитаване върху
прехвърления имот до края на живота й.
С договор за доброволна делба от 20.07.1993г., сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, Д.Н. е получила Дял II, състоящ се
от ¼ идеална част от дворно място, представляващо парцел VII – 625 в кв. 51
по плана на 16 подрайон на гр. Варна, заедно с построената върху него
4
постройка, състояща се от входно антре, две стаи, стопанска постройка.
На 29.04.2021г. е съставен констативен двустранен протокол №
**********, подписан от служител на В и К оператора и от представител на
ищеца М.Г., явяваща се майка на Д.Н., факт, признат от пълномощника на
страната, който обективира подмяна на водомер № 013326 с показание от 343
куб.м. На същата дата е съставен и протокол №**********, отново подписан
от представител на ВиК и М.Г. за демонтаж на водомера с оглед изпращането
му за експертиза, в който също е посочено показанието от 343 куб.м., както и
че са налице всички необходими знаци за метрологичен контрол и пломба,
спазени са изискванията за монтаж, липсват данни за нерегламентиран достъп
до водомера от външна страна и до вътрешността му.
При извършване на метрологичната експертиза в БИМ, Главна
Дирекция „МИУ“- Регионален отдел – Варна, е установено, че водомер с
идентификационен № 013326/2017 с показание от 0343, 3 куб м., не
съответства на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, тъй като отчита с грешка от „+6, 25 %“ при допустима
от „+/- 5, 0 %“, т.е. отчита повече, но и с грешка от „-35, 03 %“ при допустима
от „+/- 5, 0 %“, т.е. отчита по-малко.
Съобразно заключението по назначената в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, процесният водомер е
монтиран на 30.06.2017г. в дворна водомерна шахта до оградата на имота,
който представлява жилищна постройка и тоалет и баня. Вещото лице е
посочило, че дебитът на кран предполага изтичането на 191 куб.м. за 14 дена.
За период от 23.03.2021г. до 27.04.2021г. е възможно да се достави и отводни
количество вода от 191 куб.м., като ще бъде завишено в сравнение със
средния месечен разход на процесния имот. Цената на 191 куб.м. е 620.90лв.
Въз основа на така установените факти и по наведените във въззивната
жалба оплаквания, съдът прави следните правни изводи:
Спорен по същество на делото във въззивното производство е
въпросът дължима ли е оспорената от потребителя сума, респективно
надлежно ли е остойностено заявеното вземане от ВиК оператора по фактура
№ **********/27.04.2021г.
Предявеният отрицателен установителен иск изисква отричане
дължимостта на сумата на всички основания.
Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4
от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата, доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са
задължение на потребителите. Поради това, безспорно установеният по
делото факт, че средството за измерване не съответства на всички изисквания,
обуславя извод за неизправност на потребителя в облигационната връзка.
Няма спор по делото и се установява от заключението на вещото лице,
че измервателният уред се намира в дворна водомерна шахта. В този случай
приложимата процедура за отчет е по чл.23, ал.1, т.3 и ал.3 ОУ – два пъти
годишно, а в междинните периоди се съобразява среден месечен разход. След
отчитане на показанията, количеството се изравнява в съответствие с
реалното потребление.
5
Не е спорно, че отчетеното показание на 29.04.2021г., обективирано в
два протокола, подписани без възражения, е в присъствие на представител на
потребителя, а именно майката на въззиваемата, което е в съответствие с
чл.23, ал.4 ОУ.
Въпреки безспорно установената неизправност на водомера, съставът на
въззивния съд намира, че процедурата по остойностяване на потребеното
количество ВиК услуги в случая не е опорочена по начин да се отрече
дължимостта на вземането от потребителя. За да достигне до този извод,
съдът отчита от една страна, както беше посочено по-горе, че задължение на
потребителя е да поддържа в изправност водомера си. Ведно с това,
установената в случая положителна процентна грешка на водомера е
„+6.25%“, при допустима „+/- 5%“, т.е. положителното отклонение е
незначително над нормата. А доказаната отрицателна грешка, т.е. отчитането
на по-малко количество от преминаващото през средството за измерване, е „-
35.03“. Т.е., дори при отчитане едновременно на положителна и отрицателна
грешка, средството измерва значително по-малко. По този начин повредата не
е в ущърб на потребителя, като не следва и да обуславя незаплащане на
потребените количества вода, отчетени при изравняване.
Горното мотивира съда да приеме, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство е провел успешно доказване на
предпоставките, обуславящи дължимост на оспореното вземане.
Настоящият съдебен състав намира, че разписаният ред по чл.26, ал.2
ОУ за отчитане въз основа на средномесечния разход за съответния период от
предходната година може да бъде приложен само занапред, както сочи и
цитираният текст – за срока на предписанието по чл.20 ОУ след установяване
на повредата, но не и за минал период.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, по силата на което предявеният отрицателен
установителен иск да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивното дружество сторените
в двете инстанции разноски в общ размер от 575лв., от които 350лв. депозит
за съдебно-техническа експертиза, 25лв. заплатена държавна такса за
въззивното производство и 200лв. юрисконсултско възнграждение за двете
инстанции /по 100лв. за всяка инстанция/, определено по реда на чл.78, ал.8
ГПК, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2131/22.12.2021г., постановено по гр.д. №
11290/2021г. по описа на РС-Варна, 24-ти съдебен състав, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес ****,
срещу “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп 33, иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 620,90 лв. с ДДС /шестстотин и двадесет лева и
деветдесет ст./, представляваща стойност на ВиК услуги за обект,
представляващ постройка, изградена в имот, находящ се в **** с абонатен
номер1151788 по фактура № **********/27.04.2021г.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп 33, сумата от 575 лв.
/петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в двете инстанции
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7