Решение по дело №779/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Решение № 77 / 13.04.2022 год., постановено от
Благоевградския окръжен съд по в.н.а. дело № 779 / 2021 год.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба от адв. Е.Я. – защитник на обв. Д. КР. Х. против Решение №
502312 / 31.05.2021 год., постановено по а.н.д. № 405 / 2018 год. по описа на
Районен съд – Разлог, с което обвиняемият е признат за виновен по
обвинение за извършено престъпление по чл.314 от НК, като на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Според изложението във въззивната жалба, поддържано в съдебно
заседание лично от обв. Д.Х. и неговите защитници – адв. Е.Я. и адв. Анг. Р.,
осъдителното решение на първоинстанциония съд е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че по делото не е доказано
по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият Х. е извършил съставомерно
деяние по чл.314 от НК. Ето защо се иска решението на районния съд да бъде
отменено и постановено ново, с която обвиняемият да бъде признат за
невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено
престъпление по чл.314 от НК.
Участващият производство пред въззивния съд представител на
ОП-Благоевград поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Във въззивното производство са събирани допълнително писмени
доказателства.
Окръжния съд разгледа жалбата на защитника в качеството си на
въззивна инстанция и след като прецени изложените в нея доводи,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на
обжалваното решение съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивната и жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна:
С обжалваното Решение № 502312 / 31.05.2021 год., постановено
по а.н.д. № 405 / 2018 год. по описа на Районен съд – Разлог, обв. Д. КР. Х. от
гр. Я е признат за виновен в това, че на 06.10.2015 год. в град Разлог в
кантората на нотариус М.К. - вписана с рег. № 533 в регистъра на НК на РБ,
район на действие PC - Разлог, с подадена молба за издаване на нотариален
акт за собственост по реда на чл.587, aл.1 от ГПК, към която е бил приложен
преправен документ - договор за доброволна делба от 25.01.1956 год.,
умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален
документ съставен съгласно установени ред въз основа на заявление на
частно лице - Нотариален акт № 118, том II, рег. № 2871, дело № 226/2015
1

год. за идеална съсобственост върху недвижим имот - имот № 723001 по
картата на възстановената собственост на землището на град Я, находящ се в
м. „Б“ Община Я, издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК, а именно, че е
съсобственик с Я Х. от град В на 227.5/814.003 идеални части на имота -
престъпление по чл.314 от НК. поради което и на основание чл.314 от НК вр.
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Обв. Д.Х. е осъден също да заплати по сметка Районен съд -
Разлог направените по делото разноски в размер на 395.70 лева, както и 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
По делото не се спори, установява се по несъмнен начин от
събраните писмени доказателства, че обв. Д.Х., св. ..., св. В Г, св. Я Х., заедно
с още много други техни сродници са наследници на Н и Я Х.и. Същите в
сънаследство притежават имоти в съответни идеални части имоти, в т.ч. имот
№ 723001 по картата на възстановената собственост на землището на град Я,
находящ се в м. „Б“ общ. Я, целият с площ от 814.003 дка при граници и
съседи на имота - имот № 000483 /залесена територия на ТП „ДГС Я“/, имот
№ 140001 - пасище, мера на ДПФ. Имота е възстановен, след водени съдебни
производства пред Районен съд - Разлог и пред Окръжен съд - Благоевград и
пред Европейски съд по правата на човека в Страсбург с последващо решение
№ 1А от 26.08.2015 г. на ОСЗГ - гр. Я на наследниците на Н и Я Х.и.
От приложената преписка по нот. д. № 226/06.10.2015 г. по описа
на нотариус М.К., с район на действие PC Разлог, се установява, че на
06.10.2015 г. в кантората на нотариуса обв. Д.Х. е подал молба за издаване на
констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК за
посочения по - горе имот, като наследник на ... Х.. Към молбата до нотариуса
е приложен договор за доброволна делба от 25.01.1956 г., в който след 47 - ми
ред е допълнен със следното съдържание: „синът Я П. X. Г. 7.5 ид.ч. от гора в
м. „К“. Заедно със синът ми А П Х. седем и половина части от 135 общо от
земята в м. „К“.
Видно от заключението на съдебно-графологична експертиза /л.
103 - л. 106, том 1 от ДП/, ръкописният подпис в молба до Нотариус М.К. за
издаване на Нотариален акт за собственост № 118 по нотариално дело №
226/2015 г., под № 2 е изпълнен и положен от Д. КР. Х.. Същевременно от
приобщената съдебно-графологична експертиза /л. 95 - л. 98, том 1 от ДП/ се
установява, че ръкописния подпис в молба до Нотариус М.К. за издаване на
Нотариален акт за собственост № 118 по нотариално дело № 226/2015 г., под
№ 1 не е изпълнен и положен от Я Х. /брат на обвиняемия/.
Безспорно е, че въз основа на подадената молба и приложените
към нея писмени документи, в т. ч. договора за доброволна делба от
25.01.1956 г. е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
издаден по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК № 118 по нотариално дело №
226/2015 г. по описа на Нотариус М.К., с район на действие PC Разлог, с който
2

обвиняемия Д. КР. Х. и Я Х. са признати за собственици по наследствено на
следния недвижим имот, възстановен по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ и
чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ на наследници на Н и Я Х., а именно: 277.5/814.003
ид.ч. от имот № 723001 по картата на възстановената собственост на
землището гр. Я, находящ се в м. „Б“, целият с площ от 814.003 дка,
представляващ залесена горска територия.
От заключението на приобщената съдебно-графологична
експертиза /л. 109 - л. 115, т. 1 от ДП/ става ясно, че ръкописните текстове до
ред № 47 в предоставения от св. ... оригинал и приложеното към
нотариалната преписка нотариално заверено копие от договор за доброволна
делба от 25.01.1956 г. са идентични с едни и същи текстове. След 47 ред в
копието има допълнително три реда, след които следва подточка в/. Това е
променило състава на първата страница, като е изместило съдържанието й
след допълнителните редове. Допълнителните текстове в три реда над
подточка в/ в завереното копие са със следното съдържание: „синът Я П. X. Г.
7.5 ид. ч. от гора в м. „К“. Заедно със синът ми А П Х. седем и половина части
от 135 общо от земята в м. „К“. В края на лицевата страна на оригинала е
изписан реда на подточка г/ : „дъщерите: М П. X. Г и М П“, а в представеното
нотариално заверено копие на последния ред е изписано: „П, път и байр“.
Според вещото лице промените и допълненията е възможно да бъдат
направени чрез компютърна програма за графичен софтуер, използвайки
части от тестовете в оригинала. Възможно е препечатването на тестовете
наново и привнасяне на втората част от гърба на документа съдържаща
подписите отново с компютърна програма. Предвид посоченото в
констативната част, вещото лице е дало заключение, че представения от св. ...
оригинал на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от
25.01.1956 г. не е идентичен и се различава с нотариално заверено копие на
Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 25.01.1956 г.,
приложен по нотариално дело № 226/2015 г. при нотариус М.К. с район на
действие PC Разлог в посочената по - горе тестова част.
В хода на съдебното следствие пред районния съд е назначена
съдебно-графологична експертиза, видно от която се установяват различия в
частите на стр. 2 между оригинал на Договор за доброволна делба на
наследствен имот от 25.01.1956 г. (представен от св. Кадурина) и
представеното нотариално заверено копие от същия в частта „договарящи“,
„свидетели“ и нотариална заверка на кмета на с. Я. В констативно -
съобразителната част са посочени в какво се състоят установените различия в
подписите на договарящи и свидетели в документа при изписване на
отделните елементи и в участъка от документа съдържащ подпис и заверка на
кмета. Също така експертизата установява, че шрифта като големина, размер
и вид, с който са изписани двата документа съвпада и е идентичен. Шрифтът
на буквите в документа на нотариално заверено копие на договор за
доброволна делба съвпада с шрифта използван в оригинала на договор за
доброволна делба и в установените допълнения в копието. Вещото лице
3

посочва, че програмата SuperPaint е едно от първите графични приложения
използвано като графичен софтуер. След него в края на 1980 г. и началото на
1990 г. се появяват множество други такива с разширени функции.
От заключението на допълнителната съдебно-графологична
експертиза, след направеното сравнение между Договор за доброволна делба
с нотариална заверка на подписите и приложеното в съдебно заседание копие
от изискания от св. Кадурина договор за доброволна делба, се установява
наличието на различие в абзаците на ред 36 и ред 38 на стр. 1 от документите
по отношение на имот м. „Барчовец“ и м. „Сливина“ в цифровите надписи за
площите на посочените в декари имоти. В нотариално завереното копие за
имот м. „Барчовец“ е отразена площ от 1 дек., а за имот м. „ливина“ 2 дка. В
приложеното в съдебно заседание копие от представения оригинал от св.
Кадурина е отразена площ за имот м. „Барчовец“ от 4 дка, а за имот м.
„Сливина“ - 3 дка. Според вещото лице останалите параметри като размер и
тип на шрифтовете, както и по място на изписване и отстояния между
редовете, буквите и думите двата абзаца в двата изследвани документа
съвпадат и са напълно идентични.
Видно от приложените по делото ксерокопия /л.36-37 и 70-72, т.1
ДП/ процесният документ, представен пред Нотариус М.К. по преписка по
нот. д. № 226/06.10.2015 г. представлява ксеро-копие на нотариално заверено
копие на договор за доброволна делба от 25.01.1956 г. От щемпела и печата на
последния се установява, че нотариалната заверка е извършена на 26.08.1998
год. от II Нотариус при Втори Районен съд – София, като оригинала е
представен от бащата на обв. Д. КР. Х. – К Яв Х. /починал 31.07.1999 год. –
л.72, т.2 ДП/.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа
обстановка по същество не се оспорва от страните по делото, както и се
установява по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства
и заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-графологични
експертизи.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, настоящият
състав на въззивния съд приема, че обв. Д.Х. не е извършил деяние,
осъществяващо състава на престъпление по чл. 314 от НК.
Съгласно правната теория и съдебна практика престъплението по
чл. 314 от НК е специална хипотеза на посредствено лъжливо документиране.
То се изразява в дейност, предхождаща или съпътстваща самото съставяне на
определен официален документ, при която вследствие на заявлението на едно
частно лице се внасят неверни обстоятелства или факти в този документ. Но
не е осъществен състава на това престъпление, когато се касае до такъв
писмен акт, който се издава от съответното длъжностно лице, в случая
нотариуса, при спазване на определен ред, след извършването на преценки и
проверки. Доколкото настоящият случай е именно такъв, то съдът намира, че
поведението на обвиняемия не се субсумира в престъпния състав на чл. 314
4

от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл.314 от НК (т. нар. посредствено лъжливо документиране) се изразява в
дейност, предхождаща самото съставяне на даден официален документ по
съответния ред, при която вследствие на заявления от едно частно лице се
внесат неверни обстоятелства или факти в този документ. Длъжностното
лице, изготвило официалния документ, в този случай се явява заблудено от
дееца - заявител. Необходимо е в този смисъл внасянето на неверни
обстоятелства или изявления в официалния документ да е станало само въз
основа на заявление на частно лице, т. е длъжностното лице да удостоверява в
съставения от него документ обстоятелства, когато установеният ред за
издаването на съответния официален документ включва съставянето му само
въз основа на такива заявления. Когато официалният документ е акт, чието
издаване включва извършване на проверки и преценки от длъжностното лице,
натоварено с неговото изготвяне, същият не може да бъде предмет на
престъплението по чл. 314 от НК (виж Решение № 488/07.11.2002 г. по н. д. №
381/2002 г., II н. о. на ВКС).
В настоящия случай, предмет на обвинението срещу обв. Д.Х. за
извършено престъпление по чл.314 от НК, е нотариален акт, издаден от
нотариуса по реда на проверка, в който последният, съгласно
компетентността си, признава обвиняемия Д.Х.и и св. Я Х. за собственици по
наследство на недвижим имот. За съставянето на констативни нотариални
актове в чл.587 от ГПК е установен ред, съгласно който правото на
собственост се удостоверява от нотариуса в нотариалния акт въз основа на
представените пред него писмени и гласни доказателства, на база на които
той извършва преценка дали молителят действително е собственик на имота.
Изводите на нотариуса за правото на собственост на молителя, които се
обективират в издадения от него констативен нотариален акт, се основават не
на заявлението на молителя, тъй като същото е само действие, с което се
инициира едно производство, в което нотариусът е длъжен да провери въз
основа на представените документи, или на разпита на свидетели дали лицето
- автор на заявлението е собственик на имота. В случая, установеният ред за
съставяне на официалния документ - констативен нотариален акт включва
извършване от страна на длъжностно лице - нотариуса на преценка на
събраните доказателства (писмени и гласни), обективирана в издадено от
него мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се
признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост
върху недвижимия имот. Именно поради предвидения в закона ред за
издаваното му, включващ извършване от страна на длъжното лице -
съставител на проверка на правото но собственост на молителя върху имота,
негов предмет, този акт не може да бъде предмет на престъплението по чл.314
от НК.
Наред с това следва да се отбележи, че деянието е несъставомерно
както от обективна, така и от субективна страна. По делото не се събраха
5

доказателства от които да се установи, че обв. Д.Х. е знаел, че представя пред
нотариуса преправен документ – ксерокопие на нотариално заверено копие на
договор за доброволна делба от 25.01.1956 год. Видно е, че нотариалната
заверка е извършена на 26.08.1998 год. от II Нотариус при Втори Районен съд
– София, като оригинала е представен от К Яв Х., които е баща на обв. Д.Х. и
св. Я Х.. От показанията на последния става ясно, че след смъртта на баща му
през 1999 год., са намерили архив с много документи, включително и
процесния документ. Същевременно липсват данни, че обв. Х. е знаел за
договора за доброволна делба, притежаван от св. .... Ето защо не може да се
приеме за доказано по несъмнен начин, че обв. Д.Х. е извършил умишлено
процесното деяние.
Всичко изложено по-горе обуславя извода на въззивния съд, че
инкриминираното деяние на обв. Д.Х. от обективна и субективна страна не
осъществява състава на престъплението по чл.314, ал.1 от НК. Ето защо и на
основание чл.334 т.2 във вр. с чл.336, ал.1 т.3 от НПК обжалваното решение
следва да бъде отменено и въззивната инстанция постанови ново такова, с
което признава обв. Д.Х. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го
оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление чл.314,
ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК сторените по делото разноски
следва да останат в тежест на Държавата.
При изложените съображения съдът постанови решението си.

Председател: Членове: 1.

2.
6

Номер на акта:	77
Дата:	14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия:	Атанас Маскръчки

Дело:	20211200600779
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 октомври 2021 г.

Решение по дело №779/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите