Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливен, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданска колегия, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева като разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 4164 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК за прекратяване с развод на сключен
между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, без произнасяне по въпроса за вината.
В исковата молба ищцата твърди, че с
ответника са сключили гр. брак на 24.05.1989 г., от който имат родено едно дете
Георги Пламенов В. – роден на *** г.
Сочи, че в началото на брака си нямали
проблеми, но през последните повече от 10 години се отчуждили и не консумирали
брачните си отношения.
Ответникът от 2010 г. трайно се установил
да работи в гр. Пловдив, където живеел на квартира. Прибирал се периодично през
почивните дни през месец- два, за да отиде на лов. Винаги имал достъп до
семейното жилище, въпреки че тя никога не била поканена да отиде в гр. Пловдив,
нито й бил известен адреса, който обитавал ответника. Имали устна уговорка преди 5 години,
ответникът да поеме заплащането на разходите към „Топлофикация – Сливен” ЕАД,
но установила, след като й запорирали заплатата, че не е внасял средства от
2016 г. Принудена била да заплати сумите за топлоенергия и такси по изп.
производство. Сочи, че е инвалид, с два инфаркта и се нуждаела от спокойствие.
Предвид изложеното моли съда да
прекрати брака между страните без да се произнася по въпроса за вината.
Претендира ползването на семейното жилище. Желае да продължи да носи брачното
си фамилно име В..
В дадения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника, в който сочи, че желае бракът да бъде прекратен. Оспорва
твърдяното от ищцата в исковата молба. Желае да ползва семейното жилище заедно
с ищцата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните са
съпрузи и са сключили граждански брак на 24.05.1989 г. в гр. Сливен. От брака си имат родено едно дете, което към
момента е пълнолетно.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка
Марина Николова заявява, че познава страните от 1998 г., приятелски семейства
са. От 2010 г. страните са разделени, тъй като ответникът заминал да работи в
Пловдив. Доколкото знае, там е местоработата му. Рядко се прибирал. От ищцата
знае, че първо е живял в апартамент на неин братовчед, а след това е получил
служебен такъв. М. работи в Електротехникума и живее в семейното жилище. Знае,
че П. ***, но не може да каже дали е негова собственост. Знае, че е собственост
на родителите му. Знае, че родителите му живеят над магазин Тернопол, както и
че имат земеделски земи. Майка му е починала. Доколкото знае, единственото
жилище, което ищцата притежава е семейното в кв. „Дружба”.
В показанията си свидетелката Милена Койчева
заявява, че познава ищцата от близо 10 години. Посещава дома на ищцата много
често, но не е виждала ответника там. Той живеел и работел в Пловдив. Разделени
били от около 10 години. Не знае М. да притежава друг имот, в който да може да
живее. Знае, че П. има наследствен имот в едно сливенско село. Не го е виждала
никога. От ищцата знае, че той се прибира петък, събота и неделя, за да може да
го изпере и да сготви.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като
безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Установеното
от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански
брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е допустим, а разгледан по същество е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие
между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на
закона и морала. Страните от около 10 години живеят разделено, като ищцата
живее в семейното жилище в гр. Сливен, а ответникът живее и работи в гр.
Пловдив. Установи се от свидетелските показания, че ответникът се прибира от петък до неделя и през този период живее в
семейното жилище. Съдът намира, че са преустановени всякакви духовни,
емоционални и физически връзки между тях. Техният брак съществуващ само
юридически, не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от
събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Спорен е
въпросът относно ползването на семейното жилище. Ищцата желае то да бъде
предоставено на нея за ползване, а ответникът моли съдът да постанови решение с
което ползването да бъде съвместно между двамата съпрузи.
Установи се от изслушването на
ответника в с.з. , че същият притежава имот в с. Блатец, който в момента е в
ремонт и не би могъл да се ползва по предназначение. В гр. Пловдив, където
работи, живее под наем. Не притежава друг жилищен имот, освен 1/6 ид.част от
апартамент, в който живее баща му и семейството на брат му. Не се установи
ищцата да притежава друг жилищен имот, освен семейното жилище
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът счита , че семейното жилище следва да бъде предоставено за
ползване от двамата съпрузи, като ответникът да ползва същото за период от шест
месеца, считано от датата на последното с.з.- 16.02.2021 г. всяка събота и неделя, като след този период ищцата
ще продължи да ползва жилището самостоятелно. Следва
да бъде дадена възможност на ответника да приключи с ремонта на жилището си в
с. Блатец и да бъде същото годно за живеене.
Фамилното
име на ищцата след развода следва да остане брачното – В., тъй като от нея е заявена такава претенция. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 от СК личен избор
на лицето, приело да носи фамилното име
на своя съпруг при сключване на брака е дали да продължи да го носи или да
възстанови фамилното си име преди брака..
Окончателната
д.т., която съдът определя в размер на 50 лв. следва да се заплати от двамата
съпрузи по равно в размер на по 25 лв., а разноските да останат за страните,
така както са ги направили, тъй като няма произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 24.05.1989 г. в гр. Сливен граждански брак между М.Д.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Г.Х. и П.Г.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Й., поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брачните отношения.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването
на семейното жилище, находящо се гр. Сливен кв.
„Дружба” бл.16 вх.Б ет.5 ап.14 на М.Д.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** чрез адв. Г.Х. и на П.Г.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
чрез адв. Д.Й. всяка събота и неделя за срок от шест месеца считано от датата
на последното с.з.- 16.02.2021 г., като след този период ищцата ще продължи да
ползва жилището самостоятелно.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака М.Д.В. с
ЕГН ********** да
носи брачното си фамилно име - В..
ОСЪЖДА
М.Д.В. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната
власт окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА
П.Г.В. с ЕГН **********ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната
власт окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: