Определение по дело №2/2021 на Апелативен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260024/21

 

14.01.2021г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 654

по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД със седалище гр. Варна, еик *, подадена чрез адв. Д.С. от ВАК, срещу определение № 2109/27.11.2020г., постановено по т. д. № 1234/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което, след оставяне без уважение на искане за продължаване на срока за изпълнение на указания, дадени с разпореждане № 6797/05.11.2020г., производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се твърди, че е определението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като отсъствието на управителя на дружеството – ищец в рамките на срока за изпълнение на указанията е предизвикало необходима непреодолимост от допълнителен срок за изпълнение на разпореждането в цялост, а не само в частта за заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и съобрази данните по делото намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 1234/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, е оставено без движение с разпореждане № 6797/05.11.2020г., в което са обективирани ясни и изрични указания до ищеца за изправяне нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК, както и за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 2 468.32 лв. – нередовност по чл. 128, т. 2 ГПК. На ищеца е посочен срок за изпълнение, с предупреждение за последиците по чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК от неизпълнението.

Доколкото при преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК, а жалбоподателят не релевира други оплаквания, освен за неправилност на съдебния акт в частта по искането по чл. 63, ал. 1 ГПК, произнасянето по частната жалба срещу приключващото определение не предполага задължителна преценка за правилност на предходното, неподлежащо на самостоятелно обжалване разпореждане № 6797/05.11.2020г. Въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че с разпореждането са дадени ясни и изрични указания до ищеца за изправяне нередовности на исковата молба, които действително са налице, в това число и за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 2 468.32 лв. На ищеца е посочен срок за изпълнение, с предупреждение за последиците по чл. 129, ал.3 вр. ал. 4 ГПК от неизпълнението.

Съобщение за разпореждане № № 6797/05.11.2020г., ведно с препис от съдебния акт, са редовно връчени на 18.11.2020г., чрез сътрудник на адв. Д. С.. В последния ден на срока за изпълнение на указанията, а именно на 25.11.2020г., е подадена молба от адвоката на ищеца, постъпила в деловодството на съда с вх. № 24925/25.11.2020г., в която се излага, че предвид високия размер на държавната такса дружеството има необходимост от допълнителен срок за изпълнение на указанията. Това изявление може да се тълкува като такова за временни финансови затруднения на дружеството ищец, и е относимо единствено към указанията за заплащане на държавна такса.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Преценката дали посочената причина е уважителна, следва да се извърши при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото, като бъде взето предвид дали посочената от страната пречка за извършване на действието зависи от нейната воля и е от естество да препятства възможността й да извърши дължимото действие в срок.

Финансовите затруднения на страната и необходимостта от допълнително време за събиране на дължимата държавна такса могат да представляват уважителна причина за продължаване на срока за внасянето й. Липсата на пари не освобождава ищеца от задължението й да внесе държавна такса, но временните финансови затруднения, препятстващи възможността за внасяне на същата, в установения в закона едноседмичен срок, могат да обосноват продължаване на срока за изпълнение на това задължение и уважаване на искане в този смисъл.

В случая, изявлението на пълномощника на ищеца, че предвид високия размер на държавната такса дружеството има необходимост от допълнителен срок за изпълнение, е относимо единствено към указанията за заплащане на държавна такса. Т. е. размерът на държавната такса не би могъл да е в причинна връзка с временна невъзможността на адвоката да изправи нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК.

За първи път в частната жалба са релевирани твърдения за обстоятелства, които могат да се приемат за годни да бъдат обсъждани като такива, причиняващи невъзможност за изпълнение в първоначалния срок на указанията на съда, несвързани със заплащането на държавна такса: отсъствие на управителя на дружеството – ищец /не е посочен период/, необходимост от снабдяване на адвоката с някакви допълнителни документи от счетоводството на ищеца за надлежно попълване на заявеното фактическо основание на иска и за уточняване на петитума. Тъй като тези обстоятелства, сочещи на уважителни според страната причини за невъзможността за изпълнение на указанията, са релевирани несвоевременно, едва в частната жалба, след изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат обсъждани за първи път от въззивния съд и да обосноват извод за неправилността на обжалвания съдебен акт.

Така мотивиран съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 278 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2109/27.11.2020г., постановено по т. д. № 1234/2020г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.