№ 171
гр. Сливен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230106135 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за прекратяване с развод
на сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК, като не се прави искане съдът да се произнесе относно вината и
иск по чл.53 от СК относно фамилното име на съпругата след развода.
В исковата молба ищецът П. Д. К., ЕГН:********** от гр. Сливен, ул.
„Хаджи Димитър“ № 43 чрез адв. М.С. твърди, че с ответницата Д. Д. К.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Г.С. Раковски“ № 13, ет. 1 сключили
граждански брак на 27.08.1989 г. в гр. Сливен, който бил първи по ред и за
двамата, като от брака имали роден един пълнолетен син, който бил живеел в
чужбина. Посочва, че с ответницата били живеели разделени от 2001 г.
Решението им да прекратят сключения между тях брак било непоколебимо,
тъй като били съществували непреодолими различия между тях и те се били
отчуждили помежду си и нямало възможност бракът им да бъде заздравен.
Ответницата била живеела и работила в Испания и нямало възможност да се
върне в България за да се премине към развод по взаимно съгласие. Не били
притежавали общи влогове и имущества, които да съставляват СИО, като
семейното им жилище в гр. Сливен го били напуснали още през 2001 г.
Бракът им бил изчерпан от съдържание.
1
Моли РС да прекрати сключения между тях брак поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася
относно вината.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
чрез адв. В.С. от АК-Сливен. Счита, че предявеният иск е основателен и
допустим. Ответницата също била желаела да бъде прекратен сключения
между тях брак и не отричала, че били фактически разделени от 2001 г., като
тя била живеела в Испания и рядко се била завръщала в България. Не били
притежавали общи влогове и имущества, които да съставляват СИО, като
семейното им жилище в гр. Сливен го били напуснали още през 2001 година.
Не претендирала издръжка от ищеца и желаела да запази фамилното си име
К.. Нямала възможност да се завърне в България и да заяви категоричното си
съгласие за прекратяване на брака пред съда. Бракът им бил изчерпан от
съдържание.
В съдебно заседание редовно призованият ищец се явява лично и с пълномощник.
Исковата молба се поддържа изцяло и се претендира за уважаването й.
Редовно призованата ответница не се явява лично. Представлява се от
пълномощник, който поддържа изцяло депозираният писмен отговор на исковата
молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът П. Д. К., ЕГН:********** и ответницата Д. Д. К., ЕГН:
********** са сключили граждански брак на 27.08.1989 г. в гр. Сливен, който
бил първи по ред и за двамата, като от брака имали роден един пълнолетен
син, който живеел в чужбина. Посочва, че с ответницата били живеели
разделени от 2001 г. Решението им да прекратят сключения между тях брак
било непоколебимо, тъй като били съществували непреодолими различия
между тях и те се били отчуждили помежду си и нямало възможност бракът
им да бъде заздравен. Ответницата била живеела и работила в Испания и
нямало възможност да се върне в България за да се премине към развод по
взаимно съгласие. Не били притежавали общи влогове и имущества, които да
съставляват СИО, като семейното им жилище в гр. Сливен го били напуснали
още през 2001 г. Бракът им бил изчерпан от съдържание.
Видно от разпитаните по делото свидетели **** и ****, страните се
намират в продължителна фактическа раздяла, повече от 15 години, като
2
ответницата живее в Испания. Не съществува възможност брака между
страните да бъде заздравен, тъй като страните поддържат отношение
единствено по повод тяхното дете.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 49 от СК е допустима и основателна.
Безспорно се установи, че страните са в продължителна фактическа раздяла и между
тях е налице отчуждение, което не може да бъде преодоляно. Между съпрузите
напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието
и желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и
юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с
развод.
Искането на ответницата, след прекратяване на брака да запази брачното си
фамилно име е допустимо и основателно и като такова следва да се уважи.
По правилата на процеса, всяка от страните следва да заплати окончателна
държавна такса за развода в размер на по 25,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 27.08.1989 година в град Сливен.
граждански брак между П. Д. К., ЕГН:********** от гр. Сливен, ул. „Хаджи
Димитър“ № 43 и Д. Д. К., ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. Сливен,
ул. „Г.С. Раковски“ № 13, ет. 1 поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Д. К., ЕГН: ********** да носи брачното
си фамилно име К..
Страните СА ЗАЯВИЛИ, че не притежават влогове в банки, имущество и други
облигационни вземания и ценни книги, които да са семейна имуществена общност.
Страните СА ЗАЯВИЛИ, че не желаят издръжка един спрямо друг, а
разноските ще останат за всеки така както са направени.
3
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт окончателна държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт окончателна държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4