№ 59
гр. С., 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20211870200260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
СТ. КР. В. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 21-0338-
000117/18.02.2021 г., издадено от Е.П.Ф., на длъжност началник група към ОДМВР –
С., РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Д.С., който
поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на
нейната основателност.
Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание и не заявява
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн.
ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП), поради което
е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е
образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставен на 14.02.2021 г. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Я.Д., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в РУ – С., за това, че на 14.02.2021 г. в 21,37 ч. в гр. С. по ул. „Г.“
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ** ****
** като не използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, преднамерено
извеждайки автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на
сцепление на задните му гуми, дрифт. Посочено е в АУАН, че с така описаното си
деяние жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП. В него
фактическите констатации на актосъставителя са възприети и пресъздадени дословно;
прието е, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; деянието
е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл.
трето от ЗДвП и за него на жалбоподателя са наложени административните наказания
„глоба“ в размер 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон.
Формулировката на деянието на жалбоподателя в обстоятелствената част на
АУАН и на НП не налага извод същият да е нарушил забраната, установена в чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП и деянието му да е административно-наказуемо съгласно чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП.
В чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е установена забрана за водач на МПС да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението на тази забрана е
административно-наказуемо съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.
Очевидно е, че както в АУАН, така и в НП еднозначно е посочено, че на
14.02.2021 г. в 21,37 ч. в гр. С. по ул. „Г.“ при управление на собствения си лек
автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ** **** ** жалбоподателят не използва пътя, отворен
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. С други думи, нарушението на забраната
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съставомерно като административно нарушение по чл. 175а,
ал. 1, предл. трето от ЗДвП изначално е отречено както от актосъставителя, така и от
административно-наказващия орган.
Евентуален извод, че това съдържание на АУАН и НП се дължи на словесно
объркване, не съответства на естеството на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, нито на събраните по делото доказателства.
2
Независимо от общата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН административното
нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, изразяващо се в нарушение на
забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, може да бъде извършено само с умисъл. Това е
така, защото по смисъла на тези разпоредби деецът следва да използва път, отворен за
обществено ползване, с друга цел, различна от използването му в съответствие с
предназначението на пътя за превоз на хора и товари.
От събраните гласни доказателства не се установява поведение на жалбоподателя,
насочено към ползване на пътя за такава друга цел.
Според св. Я.Д. – актосъставител, преди спирането на управлявания от
жалбоподателя автомобил за проверка, той е криволичил по платното за движение,
включително и по прави участъци от ул. „С.ш.“ и от ул. „Г.“, но не се е озовавал в
перпендикулярно положение спрямо пътя по посоката на движение, а задната част на
автомобила се е отклонявала от мислената ос на праволинейното му движение с не
повече от 50-60 см. Също така Д. изказва предположение, че пътната настилка е била
заснежена или заледена, но счита, че този начин на движение на автомобила не се
дължи на състоянието на настилката, а го нарича „дрифт“. Предположението на Д.
относно състоянието на пътната настилка се потвърждава от показанията на св. Д.П.,
който сочи, че е пътувал в автомобила, управляван от жалбоподателя от к. к. „Б.“ до
спирането му за проверка в гр. С. и че дотогава жалбоподателят не е предизвиквал
умишлено с действия със системите за управление на автомобила поднасяне на задната
му част, а ако е имало такова поднасяне, то се е дължало на обилния сняг по пътя и на
обстоятелствата, че автомобилът е със задно предаване, но не е бил оборудван със
зимни гуми.
Детайлната и съвкупната преценка на показанията на посочените свидетели сочи,
че при движението си по улиците „С.ш.“ и „Г.“ в гр. С. на 14.02.2021 г. управляваният
от жалбоподателя лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ** **** ** неколкократно е
„поднасял“ с изместване на задната му част с около 50-60 см. встрани от мислената ос
на праволинейното му движение, но са налице редица обективни фактори (заснежена
пътна настилка; ноторно известно задвижване на задните колела от двигателя при тази
марка и модел автомобили (т. нар. „задно предаване“); липса на сериозна амплитуда на
изместването на задната част на автомобила; млада възраст на жалбоподателя, в т. ч.
липса на сериозен негов опит като водач на МПС), които обосновават възможен извод,
че причина за тези поднасяния е бил недостатъчният контрол от страна на
жалбоподателя върху движението на автомобила, дължащ се на негова самонадеяност
или небрежност при действия със системите за управление на автомобила, но не и на
умисъл за използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с предназначението на пътя за превоз на хора и товари. Не се установява
по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН жалбоподателят
преднамерено да е извеждал автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки
3
задните му колела до загуба на сцепление, известно в житейската практика като
„дрифт“, каквото негово деяние би могло да бъде съставомерно като административно
нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.
В обобщение, обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в
редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване
на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателят е
извършил разноски в размер 350 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Заявеното в съпроводителното
писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН възражение на ответника по жалбата за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Уговореното и платено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер на това
възнаграждение, установен съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отговорността за
разноските не е същински елемент от предмета на настоящото производство, а е
предпоставена от неговия изход, поради което съдът не дължи изрично произнасяне за
отхвърляне на възражението за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0338-000117/18.02.2021 г., издадено
от Е.П.Ф., на длъжност началник група към ОДМВР – С., РУ – С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакция, обн. ДВ, бр. 94/2019
г.), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Районно управление – С. към ОДМВР – С., с адрес гр. С.,
ул. „П.В.З.“ № 1, да заплати на СТ. КР. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.Г.“ №
1, сумата 350 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С.-област в 14-
дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4