№ 569
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520201535 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КАПРЕ" ЕООД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
обл. Русе, общ. Иваново, с. Щръклево,
представлявано от П.С.З., ЕГН:**********, против НП №18-001633/2021год. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе, с което за нарушение на чл.10 т.1, т.2 от
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл.413 ал.2 КТ, в качеството му на работодател на
дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 2000 лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
РРП не взема становище по жалбата.
Представителят на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе поддържа
наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установино
от фактическа страна:
През м. юни 2021 г. в Дирекция „ИТ“ – Русе постъпил сигнал за трудова злополука на работно място в цех
за преработка на месо в с. Щръклево, стопанисван от „Капре“ ЕООД. Екип инспектори, между които св.Л.
посетили обекта и извършили проверка на место. Установили, че работник на „Капре“ ЕООД загубил ръката си
при работа с машина – „смесител за месо”. Последната била с електрическо захранване и имала функциите на
мелачка за месо. При огледа поверяващите констатирали редица, свързани с последната, нарушения на
здравословните условия на труд. Св. Л. изискала досието, по смисъла на чл.10 от НАРЕДБА № 7 от
1
23.09.1999 г., като такова не и било представено. Така установила, че въпросното
оборудване било въведен в експлоатация без да бъде съставено такова техническо
досие, съдържащо протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания на
машината и актьт удостоверяващ въвеждането в експлоатация, всички документи
отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително
ремонтите. Констатациите били материализирани в протокол за извършена проверка, с който били дадени и
задължителни предписания, а впоследствие бил съставен акт, с който обвинила „Капре“ ЕООД за
нарушение на чл.10 т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. И протоколът и актът били предявени и
подписани от пълномощник на управителя, без възражения. Впоследствие било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото нарушение,
на основание чл.413 ал.2 КТ, наложили на „Капре“ ЕООД горепосоченото
административно наказание.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и приложените към
преписката писмени доказателства и събраните гласни, съдържащи се в показанията на
св.Л., констатира:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна
проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление,
констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да го опорочават. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и
връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието
си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
Следва да се има предвид, че и в АУАН и в НП деянието е описано в необходимата
конкретика, даващи възможност на лицето, сочено като нарушител, а и на съда в
рамките на контрола за законосъобразност, да подведат същото под определен състав
на нарушение. Чл. 10 от Наредба № 7/1999 г. вменява задължение на собствениците
или ползвателите на предприятие, обект или работно оборудване да поддържат досие,
което съдържа: 1. екзекутивната документация на строежа или частта от нея, отнасяща
се до проектното осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд, в част
"Технологична", протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания
на машини и съоръжения и актът, удостоверяващ въвеждането на строежа в
2
експлоатация, доказващи съответствието на изпълненото строителство с изискванията
на ЗЗБУТ и 2. всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при
експлоатацията, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на
работната среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв.
В конкретния случай съдът преценява за безспорно доказано обстоятелството, че
„Капре“ ЕООД към момента на проверката нямало документация,включваща
протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания на
машината и актьт удостоверяващ въвеждането в експлоатация, всички документи
отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително
ремонтите. Този факт се доказва с показанията на св.Л., като наказаното дружество не
представя доказателства, които да го опровергаят. С това си бездействие жалбоподателят
не е изпълнил задължението си като работодател да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя
да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Това задължение е регламентирано от
своя страна и в нормата на чл. 275, ал.1 КТ, както правилно посочил Наказващият
орган. Ясно, непротиворечиво и в съответствие със закона е посочено, че се касае за
едно нарушение, регламентирано в чл. 10 т.1 и 2 от Наредба № 7/1999 г. С последната
разпоредбата се вменява задължение на работодателя да състави досие, съдържанието
на което е посочено в т.1 и т.2. Документите са изброени в две точки, тъй като те се
съставят последователно във времето и в такъв порядък се изисква прилагането им в
досието. Т.1 на чл. 10 визирани първичните документи - актът, удостоверяващ
въвеждането в експлоатация на съоражението; документацията за съответствието му с
изискванията на ЗЗБУТ при въвеждането в експлоатация и др., а в т.2 – всички
последващи документи, отразяващи периодичните изпитвания и проверки при
експлоатацията във времето на съответното работно оборудване. Изброяването на
съставните на досието документации в две отделни точки не е основание да се приеме,
че разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. регламентира две
самостоятелни задължения за работодателя. Обратното, последният има задължението
да състави едно досие, което да включва всички изброени от нормата на чл. 10
документи. Именно в този смисъл законодателят е употребил и думата "досие" в
единствено число, а не в множествено. В подкрепа на това тълкувание е и разпоредбата
на чл. 168а, ал.5 от Наредба № 7, според която за резултатите от извършените от
работодателя проверки се съставя протокол, който се съхранява в досие съгласно чл.
10, което се предоставя на контролните органи при поискване.
Съдът не приема възражението, че представените пред контролният орган от
работодателя длъжностна характеристика при постъпване на работа, проведеният
първоначален инструктаж за длъжността, запознаване с Правилника за вътрешният трудов
ред, с инструкцията за безопасна работа със смесител за месо, утвърдена от управителя на
дружеството са достатъчни за осигуряването на
3
безопасни условия на труд на работещият на смесителя за месо П. Г.. Посочените писмени
документи се издават и предоставят на различно основание, което не изключва
задължението на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г, което „Капре“ ЕООД не
изпълнило, поради което правилно била ангажирана отговорността му съгласно чл.413 ал.2
от КТ.
В чл. 413, ал. 2 са предвидени санкции за работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. регламентира
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на всяко
работно място, съгласно чл. 1, ал. 1, а съгл. ал.2 нормите й намират приложение „..във
всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като прилагането на
регламентираните в нея изисквания се осигурява от работодателя, съгласно чл. 2, ал.
1 от същата наредба.
Не са налице условията на чл. 415в, ал.1 КТ - маловажност на нарушението,
доколкото от него са произтекли сериозни вредни последици за работника П.Г.,
свързани с причинената трудова злопулука, както и предвид констатираните
множество други нарушения на трудовото законодателство.
Размерът на санкцията съдът намира за законосъобразен, тъй като по делото се
установи, че работодателят не е изготвил и поддържал не само отделни документи по
екзекутивната документация, а изобщо не е съставил такова досие. Ето защо, самото
нарушение е такова с по-висока степен на обществена опасност, която налага и
завишеност на наложената санкция, като последната е малко над минимума.
Всичко изложено, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
юрк. Трендафилова, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
минимален размер от 100лв..
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-001633/2021год. на Директора на
4
Дирекция „Инспекция по труда” - Русе, с което за нарушение на чл.10 т.1, т.2 от
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл.413 ал.2 КТ, на „КАПРЕ" ЕООД, ЕИК:*********,
представлявано от П. С. З., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000лв.
Решението подлежи на касационно облжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5