Р Е Ш Е Н И Е № 474
гр. МОНТАНА, 11
ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 14 10 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 383 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., вр. чл. 166 от ДОПК, чл.
27 от ЗПЗП, вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.Т.Ж.,***,
чрез адв. Н*** С*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
02-120-6500/553#29 от 05.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие” София П*** С*** , с която моли актът да се обяви за нищожен, респ.
да се отмени като издаден в нарушение на материалния закон. Твърди, че Решението
е подписано от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие", без посочване на заповедта на Изпълнителния директор на фонда
по чл. 20а, ал. З от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), а в случай че такава не е налице, заместник-изпълнителният директор
няма необходимата компетентност. На следващо място твърди, че възможността
административният орган да издаде оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане е преклудирана с изтичането на четиригодишния давностен срок
по чл. З, пар. 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 на СЕО („относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности"), която разпоредба въвежда
четиригодишен давностен срок за започване на административни процедури и
налагането на административни санкции за установени нередности по смисъла на
чл. 1, пар. 2 от Регламента. Началото, когато започва да тече давностният срок,
е моментът, в който „нередността" е извършена - в конкретния случай, както
това е установено и в обжалвания акт, датата на „нередността" е 10.06.2011
год. Съгласно чл. З, пар. 1, ал. З от Регламента, срокът на давността се
прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на
лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва. В настоящия случай давността е прекъсната на 26.07.2013
год., когато на доверителя ми е нотифициран първият акт за прекратяване на
многогодишния ангажимент. Този акт е обявен за нищожен с решение №
468/23.01.2017 год. по адм.д. № 8769/2016 год. на АССГ, т.е. с постановяването
на това решение първоначалният административен акт се смята за несъществувал.
Следващият административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент е
постановен на 21.11.2017 год. (писмо изх.№02-120-6500/5 53 от 21.11.2017 г. на
ДФ „Земеделие") - между датата на нередността и датата на първия редовен
акт на компетентен орган са изтекли повече от четири години. Независимо от
горното, разпоредбата на чл. З, пар. 1, ал. 4 предвижда т.нар. „абсолютна
давност" - „Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на
датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната
процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф
1. В настоящият случай няма отлагане на административната процедура, поради
което срокът на абсолютната давност е изтекъл на 10.06.2019 год. и възможността
на административния орган да предприеме нова административна процедура по
установяване на „нередност" и налагане на административна санкция е
погасена по давност.
Ответната страна, чрез юрк Й., в с.з.
оспорва жалбата и моли да се отхвърли, а оспореният акт да се остави в сила. Счита,
че АУПДВ е издаден от компетентен орган, за което са представени надлежни
доказателства, а именно Заповед № 3-РД/2891-2 от 16.06.2021 г. на Изп. директор
на ДФЗ. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и същият е издаден в съответствие с
материалния закон. При наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на
многогодишния ангажимент за ДФЗ възниква задължение за АО да предприеме
принудително събиране на дължимата сума, посочена в оспорения АУПДВ. Налице са
предпоставките на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. като
правилно е определена сумата, която лицето следва да възстанови. Моли да се има
предвид, че задължението в настоящия случай, е възникнало с влезлия в сила акт
на 16.11.2020 г. - акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Относно
възраженията за изтекьл давностен срок за започване на административни
процедури и налагане на административни санкции, моли съдьт да има предвид практиката
на съда на ЕС и по-точно Решение от 24.05.2012 г. по дело С–188/11 и Решение от
07.02.2013 г. по дело С-454/11 и приетото, че неспазването на всички условия по
поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на всички плащания,
извършени във връзка с него. По силата на цитираната практика възстановяване на
платените суми не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на поетия
ангажимент, поради което счита за неотносими наведените аргументи в жалбата.
Моли с оглед изхода на делото, да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 24 09 2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Първоначално с Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони от програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., изх. № 02-120-6500/553 от 27 06 2013 г. на
Изпълнителен Директор на ДФЗ /л.44/, е прекратен поетият през 2007 г. от
оспорващия петгодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони”. Актът е издаден въз основа на
открито производство за прекратяване на ангажимента, съгласно писмо изх. №
02-120-6500 от 19 04 2013 г. Този акт е обжалван пред Адм Съд София-град, който
с влязло в сила съдебно Решение № 468 от 23 01 2017 г. по адм.д. № 8769/2016 г.,
е прогласен за нищожен.
Въз основа на постановеното съдебно
Решение № 468 от 23 01 2017 г. по адм.д. № 8769/2016 г. по описа на
Административен съд София – град, е издаден Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 –
2013 г., изх. № 02-120-6500/553 от 21 11 2017 г. на Зам Изпълнителен Директор
на ДФЗ е прекратен поетият през 2007 г. от оспорващия петгодишен ангажимент по
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони”. Този акт е отменен с постановен окончателен съдебен акт – Решение №
4613 от 28 03 2019 г. по адм.д. № 13961/2018 г. по описа на Върховен
Административен съд.
Въз основа на постановеното съдебно Решение
№ 4613 от 28 03 2019 г. по адм.д. № 13961/2018 г. по описа на Върховен
Административен съд, е издаден нов Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 –
2013 г., изх. № 02-120-6500/553 #24 от 16 08 2019 г. на
Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, с което спрямо оспорващия е прекратен поетият
от него през 2007 г. петгодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони”. Този акт е влязъл в
сила, съгласно окончателно решение № 14159 от 28 11 2020 г. по адм.д. №
1481/2020 г. по описа на Върховен Административен съд.
С Писмо изх. № 02-120-6500/553#28 от 05 02 2021 г. на ДФ Земеделие, оспорващият е уведомен за откриване на
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане,
поради неспазване на многогодишен ангажимент. В писмото е посочена недължимо
платената сума, която е в размер на 2861.53 лв. и която следва да бъде
възстановена доброволно чрез превод по банковата сметка на ДФ Земеделие - РА. Уведомителното
писмо е получено на 04 03 2021 г. лично от оспорващия.
С
оспорения Акт, издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698'2005 на Съвета; чл. 80, nap 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009
на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и във връзка с влязъл в сила Акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-120-6500-553#24 от
16.08.2019 г., ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция изключва от подпомагане
оспорващият Ж.Т.Ж.,*** и му издава акт за установяване на публично държавно
вземане в размер на 2861.53 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и
петдесет и три стотинки), представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка
211 за кампании 2007, 2008, 2009, 2010 на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. В акта е посочено, че установеното с този акт
публично държавно вземане подлежи на доброволно плащане, без да се дължи лихва
върху него, в 50-дневен срок от деня, следващ връчването на акта, чрез превеждане
на дължимите суми по банковата сметка на ДФ „Земеделие" Разплащателна агенция
и посочената банкова сметка. ***меделие" - Разплащателна агенция приема,
че е прекратил многогодишният ангажимент на Ж.Т.Ж., тъй като земеделският
стопанин не е подал заявление за подпомагане за петата година от поетия
петгодишен ангажимент, а именно за кампания 2011. Общата изплатена сума по
мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 11446.12 лв. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следва да възстанови 2861.53 лв.,
което представлява 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил
участието си по мярка 211 след четвъртата година от поетия ангажимент. С писмо
с изх. № 02-120-6500/553#28 от 05.02.2021 г., ДФ „Земеделие" РА е уведомил
кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ,
съгласно чл. 26. ал. 1 от АПК, в което са изложени фактическите обстоятелства,
въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ.
Дадена е възможност на оспорващия да предостави допълнителна информация -
становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с чл. 34, ал.
3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, а случай че приеме фактическите констатации за основателни. В указания
в писмото срок в ДФЗ-РА не е постъпила допълнителна информация, нито е
възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.
Със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16 06
2021 г. на Изпълнителен Директор на ДФЗ са делегирани правомощия на Зам
Изпълнителен Директор П*** С*** , в това число да издава и подписва всички
Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки
по директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27 02 2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Съгласно данни от информационна система на ИСАК към дата
месец август 2021 г. Заявления за подпомагане от оспорващия са подавани на дата
23 04 2007 г.; 14 05 2008 г.; 15 05 2009 г. и 21 04 2010 г. /л. 75 на делото/
Липсват данни за подадено Заявление през 2011 г., като това обстоятелство не е
спорно между страните.
По дадени от съда указания за представяне на всички издадени
актове по поетия многогодишен ангажимент, ведно с постановените по тях решения,
в писмо изх. № 01-121-1100/292 от 27 09 2021 г. и в с.з. на 14 10 2021 г. юрк Й.
пояснява, че за процесния ангажимент по делото са представени всички актове, както
и разпечатка от Себра за извършените по него плащания. Видно от извлечения от
тази информационна система /л. 16 на делото/ първото компесаторно плащане към
оспорващия е извършено на 27 06 2008 г., което обстоятелство също не е спорно.
По делото са представени още известия за
доставяне на изпратените от АО актове, доказателства за всички извършени
плащания по поетия ангажимент, подаденото през 2007 Заявление за подпомагане и
постановените съдебни решения по издадените Актове за прекратяване на многогодишния
ангажимент, ведно със съдебните решения постановени по тях.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано
лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права и интереси. Обжалваният
акт е получен на 02 08 2021 г., видно от известие за доставяне /л. 12/, а жалба
против него е подадена на 03 08 2021 г., видно от печат върху пощенския плик
/л. 6/ или същата е подадена в законоустановения 14 дневен срок.
Съгласно чл. 1, т. 6 и т. 7 от ЗПЗП -
Законът урежда прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и на
мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл.
28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември
2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото
в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП -
Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му
от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или
за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП - Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл. 27, ал. 7 и 8 от ЗПЗП -
Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на издадените от
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от
оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението им.
Съгласно чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК - Установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация.
Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК -
Публичното вземане се погасява по давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК - Публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК - С
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите изрично изброени от закона.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК - Давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за
установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №
5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания /Наредба № 5/2009 г./ - Заявленията се подават през периода
от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за
подпомагане изтича в първия следващ работен ден.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2008 г./ - Кандидатите
за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане; да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2008 г. -
Земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, както следва: след четвъртата година - 25
%. Тази Наредба е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, която
гласи, че Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по
прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. - Разпоредбите на чл. 14 не
се прилагат, ангажиментът се прекратява и
не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския
стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства.
Съгласно чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на
Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент
№ 2988/95/ - За целите на защитата на
финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи
правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и
санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.
Съгласно чл. 3, пар. 1, изр. първо, четвърто - седмо от
Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета - Срокът за давност за процедурите
е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф
1 е извършена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки
случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за
давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е
нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия,
отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко
действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила
най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок,
ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната
процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф
1.
Съгласно чл. 3, пар. 3 от същия Регламент № 2988/95 - Държавите-членки
запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в
параграфи 1 и 2 съответно.
Съгласно чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013
на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета /Регламент №
1305/2013/ - С настоящия регламент се определят общите правила, които регулират
подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, финансирано от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони („ЕЗФРСР"),
създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013. С регламента се определят целите, за
които ще допринася политиката за развитие на селските райони, и съответните
приоритети на Съюза за развитие на селските райони. С него се очертава
стратегическия контекст за политиката за развитие на селските райони; и се
формулират мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнение на политиката за
развитие на селските райони. Освен това с настоящия регламент се определят
правилата за програмиране, изграждане на мрежи, управление, мониторинг и оценка
на базата на отговорностите, поделени между държавите членки и Комисията, и
правилата за осигуряване на координация между ЕЗФРСР и други инструменти на
Съюза.
Съгласно чл. 64 и 65 от Регламент № 1305/2013 - С
оглед да осигури добро финансово управление в съответствие с изискванията на
член 317 от ДФЕС, в контекста на споделеното управление, Комисията прилага
мерките и извършва проверките, определени в Регламент № 1306/2013 от Регламент
№ 1305/2013; Държавите членки приемат всички законови, подзаконови и
административни разпоредби в съответствие с член 58, параграф 1 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013, за да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на
Съюза.
Съгласно чл.
58, пар. 1, б. „д” от Регламент № 1306/2013, с наименование „Защита на финансовите
интереси на Съюза” - В рамките на ОСП държавите членки приемат всички
необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички
необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите
интереси на Съюза по специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и
завеждат съдебни дела за целта, според случая.
Безспорно е, че с Общо Заявление за единно плащане на
площ, вх. № 118/19 04 2007 г. на ОС ЗГ гр. Чипровци, УИН 1223040701288 /л. 50
на делото/, оспорващият, в качеството си на земеделски стопанин, е
кандидатствал за подпомагане по предвидена в закона мярка на общата
селскостопанска политика /ОСП/, конкретно по мярката за подпомагане на
необлагодетелствани райони по програмата за развитие на селските райони/плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, при
условията и реда на Наредба № 107 от 2006 г., във вр. с чл. 35, ал. 5 от ЗПЗП. В
последствие Наредба № 5/2009 г. отменя Наредба № 107/2006 г. и мярката, по
която оспорващият е подал заявление е преименована на мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от Програма за
развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., в който смисъл е редакцията
на чл. 1, т. 4 / т. 7/ до 2011 г. на Наредба № 5/2009 г.
Безспорно е, че с подаване на Общото заявление за
подпомагане през 2007 г., оспорващият при условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 11/2008 г. е поел петгодишен ангажимент, а именно: да извършва
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подава
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане, който срок съгласно
Наредба № 5/2009 г. е от 1 март до 15 май. За кампания 2011 г. /петата година
от ангажимента/, оспорващият не е заявил участие, т.е. за тази последна година
от поетия през 2007 г. ангажимент, същият не е подал заявление за подпомагане, поради
което ДФЗ – РА, с уведомително писмо от 19 04 2013 г., открива производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Безспорно
е също така, че два от издадените, въз основа на откритото производство по
прекратяване на ангажимента, актове, тези от 2013 и 2017 г., са отменени от
съда, като следващият, трети по ред Акт за прекратяване на многогодишния
ангажимент, издаден на 16 08 2019 г., също обжалван пред съда е приет за
законосъобразен и е оставен в сила.
Спорно между страните е въпросът за компетентността на
административния орган издал оспореният акт, както и дали неговото издаване е
извършено след като вече е изтекла давността за неговото издаване.
Видно от
представената по делото Заповед за делегиране на правомощия /л. 13, 14 на
делото/, съдът установява надлежна компетентност на АО да издава актове от вида
и характера на оспорения. Законодателят не предвижда специална форма за този
вид актове, поради което обикновената писмена форма с отразяване на правните
основания и фактическите обстоятелства за издаването му е достатъчна, за да се
приеме, че актът отговаря на изискването за форма. Не се установяват да са
допуснати и такива съществени нарушения
на процесуалните правила, които да се отразяват на правилността на издадения
акт.
По отношение на
възражението за изтекла давност съдът от една страна счита, че Регламент №
2988/95 на Съвета, на който се позовава оспорващият, не е относим и приложим
към настоящия случай, предвид неговия общ и принципен характер. По въпросите,
касаещи общата селскостопанска политика значение имат приетите специални
Регламенти, а именно № 1305/2013 г., с последния е отменен предходно действащия
Регламент № 1698/2005 г., както и Регламент 1306/2013 г., в който смисъл е и
действащият, от май 2014 г., чл. 1, т. 7 на ЗПЗП. Самата ПРСР 2007 – 2013 продължава да е приложима и действаща и през
2014 г. /аргумент от чл. 4, ал. 2 и 3, вр. с чл. 14, ал. 4 от Наредба № 11/2008
г. и чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6/2015 г./, т.е. до следващата кампания от 1
март 2015 г. Дори да се приеме, че Регламент № 2988/95 на Съвета е относим, то
от значение в случая е, не първото, а четвъртото изречение на чл. 3, пар. 1 от
цитирания Регламент, тъй като е налице многогодишна програма, която не е
прекратена изрично. ПРСР 2007 – 2013 г. е действаща и през 2014 г., а именно до
кампания 2015 г., когато стартира ПРСР 2014 – 2020 г. или считано от 1 март
2015 г. ПРСР 2007 – 2013 г. вече е недействаща, но не и прекратена, двата
термина имат различно по своето естество съдържание, поради което и давността не
е изтекла. От друга страна следва да се има предвид и текста на чл. 3, пар. 3
от този Регламент № 2988/95 на Съвета, който предвижда, че по отношение
сроковете на давността, държавите членки имат право да прилагат срок, който е
по-дълъг от така предвидения в него.
Предвид посоченото по-горе този състав на съда приема,
че националният ДОПК урежда въпросът за давността, тъй като защитата на
финансовите интереси на Съюза е предвидена в чл. 64 и чл. 65 от Регламент № 1305,
във връзка с чл. 58 от 1306/2013 г. /респ. чл. 73 и чл. 74 от Регламент №
1698/2005 и чл. 9, пар. 1 от Регламент № 1290/2005 г./, които препращат към
националното законодателство и които Регламенти са издадени именно във връзка и
по приложение на ОСП и конкретно за ПРСР 2007-2013 г. В тази връзка сроковете
за давността, нейното спиране и прекъсване, както и изключенията от това
правило, са уредени в националния ДОПК, където е предвидено, че с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, респ. с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността са двата алтернативни срока, след
изтичането на които следва да се приеме, че публичното вземане е погасено по
давност.
Съдът счита, че актовете, с които е прекратен
многогодишният ангажимент, не са от вида и нямат характер на акт по
установяване и/или събиране на недължимо изплатени плащания. Последните
единствено постановяват прекратяване на поетия ангажимент, т.е. установяват, че
спрямо лицето адресат на акта, вече няма ангажимент и не се дължи подпомагане, което
е различно от установяването на задължение за възстановяване, било като част,
било изцяло, на платените компесаторни плащания, съгласно текста на чл. 14, ал.
1 от Наредба № 11/2008 г., във връзка с чл. 27, ал. 3, 7 от ЗПЗП и чл. 166 от ДОПК. В тази връзка издаденият Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, влязъл
в сила на 16 08 2019 г., както и двата отменени като незаконосъобразни такива актове,
нямат правно значение по въпроса за давността, уредена в ДОПК. Правно значение няма
и първият акт, с който е започнало производството по откриване на производство
по издаване на ИАА за прекратяване на многогодишен ангажимент, а именно писмо с
изх. № 02-120-6500/469 от 19 04 2013 г. /л. 46/, тъй като същото е по повод на
друго производство, а именно по прекратяване на поетия ангажимент, не и по
откриване на производство по установяване на публично вземане, в който смисъл е
чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
В случая актът, който установява недължимото публично
вземане по основание и размер, по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 166,
ал. 2 от ДОПК, е издаденият и оспорен в настоящото производство такъв, последният
от 05 07 2021 г., който акт, поради своето обжалване не е влязъл в сила, което
означава, че давностният срок по него не е започнал да тече, тъй като началната
дата, която е от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, все още не е настъпила. В случая тази дата е
1 януари 2021 г., тъй като това е годината, в която задължението е следвало да
се плати, предвид обстоятелството, че обжалването на акта не спира неговото
изпълнение.
При така действащата правна уредба, поети задължения и
издадени актове, настоящият състав счита, че нито по неотносимия към настоящия
случай Регламент № 2988/1995 г., нито по действащото и относимо българско
законодателство, давностният срок не е изтекъл.
При извършената
служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК съдът намира оспореният административен
акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила,
материалния закон и в съответствие с неговите цели.
При този изход на делото, основателно се
явява искането на процесуалния представител юрк Н.Й., на ДФЗ, за присъждане на
направените по делото разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж.Т.Ж.,***,
чрез адв. Н*** С*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
02-120-6500/553#29 от 05.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие” София П*** С*** .
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ДФ
„Земеделие” София 80 лева юрисконсултско възнаграждение - разноски направени в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Монтана
пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :