№ 344
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Н.а
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Н.Н.Н.а Въззивно частно наказателно дело №
20221800600332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С определение от 18.01.2022 г., постановено по ч.н.д. № 407/2021 г. по описа на
Районен съд – С., е оставена без разглеждане жалбата, подадена от В. ИВ. Б. срещу
постановление от 14.07.2021 г. на прокурор при С.ска районна прокуратура, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №531/2018 г. по описа на РУ-С., пр. пр. №
1359/2018 г. по описа на РП-С., водено срещу неизвестен извършител за това, че на
06.11.2018 г. в дворно място в с. Я, ул. „2-ра“ № 7 е проявена жестокост към гръбначно
животно – куче от смесена порода на възраст около 3-5 месеца, като са му причинени
противозаконно тежки увреждания – престъпление по чл. 325б, ал. 1 НК.
Срещу така постановено определение е постъпила частна жалба от В. ИВ. Б..
Жалбоподателят изразява несъгласие с приетото, че няма качеството на пострадал от
престъплението и оспорва изложената от прокурора фактическа обстановка. Твърди, че е
собственик на кучето и че то е било отровено с кренвирш. Иска се отмяна на определението
на С.ския районен съд като неправилно.
С. окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и ги обсъди във връзка
с доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество - неоснователна.
Доводите, изложени в жалбата, налагат най-напред проверка на допустимостта на
жалбата, подадена по реда на чл. 243, ал. 3 НПК и инициирала съдебното производство пред
първоинстанционния съд, чийто акт е предмет на настоящата въззивна проверка,
извършвана по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Видно от материалите по ДП №531/2018 г. по описа на РУ-С., пр. пр. № 1359/2018 г.
по описа на РП-С., наказателното производство е образувано и водено срещу неизвестен
извършител за това, че на 06.11.2018 г. в дворно място в с. Я, ул. „2-ра“ № 7 е проявена
жестокост към гръбначно животно – куче от смесена порода на възраст около 3-5 месеца,
като са му причинени противозаконно тежки увреждания – престъпление по чл. 325б, ал. 1
НК.
С обжалваното пред първоинстанционния съд постановление прокурорът е прекратил
1
наказателното производство на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
– поради това, че деянието не е извършено. Прокурорът е приел, че не са събрани
доказателства за наличие на елементите от обективна и субективна страна от състава на
престъплението.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е
оставил без разглеждане жалбата на В. ИВ. Б. срещу постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като е приел, че жалбоподателят не разполага
с активна процесуална легитимация по чл. 243, ал. 3 НПК, тъй като не притежава качеството
пострадал от престъплението, и е прекратил производството по делото поради
недопустимост на жалбата. Развитите в тази връзка доводи на първия съд са правилни и
изчерпателни, и напълно се споделят от въззивната инстанция.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата срещу
това определение, доколкото поддържаното в нея схващане недопустимо разширява кръга
на лицата, на които законът предоставя процесуалното качество на пострадал по смисъла на
чл. 74 НПК.
Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК пределно ясно сочи лицата, на които законът
предоставя правото да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници,
или ощетеното юридическо лице. Пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от престъплението, във връзка с което законът му предоставя
определени права в досъдебната фаза на наказателния процес, които са насочени единствено
към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса – частен
обвинител или граждански ищец. В кръга на тези права е и правото по чл. 243, ал. 3 НПК на
пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Следователно
процесуалноправната легитимация на пострадалия е свързана с наличието на данни, че е
претърпял вреди /имуществени или неимуществени/, които са елемент от защитените от
престъпното посегателство, за което е образувано наказателното производство, обществени
отношения и са в причинно-следствена връзка с това престъпление.
В случая наказателното производство е образувано и водено за престъпление по чл.
325б, ал. 1 НК. Обектът на защита по този текст, както правилно е посочил първият съд, е
законосъобразното протичане на обществените отношения, свързани с реда и общественото
спокойствие. Съставът на това престъпление не е свързан с причиняване на съставомерна
вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице предвид
систематичното му място в Глава десета на Наказателния кодекс. Това поначало изключва
наличието на пострадал от престъплението по чл. 325б, ал. 1 НК.
Съгласно установените от българското и европейско законодателство стандарти, и
практиката на ВКС и на Европейския съд в Страсбург по приложението на чл. 6 от КПЧОС,
справедливият процес изисква създаване на ефективни средства за защита на пострадалите
лица и осигуряване на гаранции за реализация на процесуалните им права, при образувано
по инициатива на прокурора наказателно дело за извършено престъпление от общ характер,
но в рамките на повдигнатото от представителя на държавата фактическо и юридическо
обвинение (вж. Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г.,
ОСНК, докладчик съдиите Вероника Имова и Цветинка Пашкунова по т. 1 и т. 2, и съдия
Капка Костова по т. 3.).
В случая именно от гледна точка на обвинението, за което се води разследването, за
2
съставомерността на деянието, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, е без
значение дали вещта (в случая гръбначно животно) принадлежи на конкретно лице, или е
безстопанствена, тъй като законът не взема предвид тези обстоятелства.
Това налага извода, че жалбоподателят поначало няма правната възможност да
предяви претенция за обезщетение от настъпили вреди като пряка последица от
престъплението по чл. 325б, ал. 1 НК и не може да бъде третиран като пострадал,
респективно да се конституира в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец в
хода на евентуално съдебно производство.
С оглед на така приетото относно допустимостта на жалбата пред първата инстанция,
съдът е в невъзможност да разгледа останалите изложени от жалбоподателя доводи по
същество.
Предвид изложеното, атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде
потвърден, поради което и на основание чл. 243, ал. 7 НПК С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.01.2022 год., постановено по ч.н.д. № 407/2021
год. по описа на Районен съд - С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3