Р Е Ш Е Н И Е
№ 318 29.08.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 949 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.Х.Т. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 000203 от 30.05.2018 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на ВПД Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Т.Х.Т. ***, редовно призован, не се явява, като чрез упълномощения по делото представител – адв. Д.Р. *** заявява, че поддържа подадената жалба, но в съдебно заседание, в което е даден ход по същество не изпраща представител, за да развие бланктените доводи в нея.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, като техническият пропуск при изписване на една от цифрите в номера на НП не променя извода за волята на жалбоподателя относно предмета на обжалване, след като санкционният акт е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на вида, размера и основанието на всяка от санкциите. Жалбата е депозирана от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 04.03.2018 г. свидетелите Б.С.Д. и П.А.П. , съответно на длъжност „мл. инспектор“ и „ст. полицай“ в РУ на МВР – Хасково, в около 02:00 часа се движели с патрулния автомобил на ул. „Цар Освободител” в град Хасково, в посока от Банка „ОББ“ към Бензиностанция „Петрол“, когато възприели пред тях да се движи лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, сив на цвят, с рег. № *******. Решили да спрат превозното средство за проверка, като подали светлинен сигнал. На място възприели визуално водача в лекия автомобил марка „*******“, модел „*******“, сива на цвят, с рег. № *******, в чието лице установили, впоследствие, жалбоподателя Т.Х.Т.. Представили се като органи от състава на РУ на МВР – Хасково и поискали документи за проверка. Жалбоподателят, който седял на мястото на водача в автомобила заявил, че не може да представи, тъй като не носел в себе си никакви документи - свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено на негово име и контролен талон към него, съответно свидетелство за регистрация на МПС, част II. Отказал и да съобщи имената си, за да бъде извършена проверка в информационната система на МВР за неговата самоличност и правоспособност. На контролните органи им направило впечатление, че същият бил във видимо нетрезво състояние. В резултат, жалбоподателят бил поканен до патрулния автомобил на РУ на МВР – Хасково, а междувременно бил сигнализиран оперативния дежурен и на място пристигнал с друг патрулен автомобил, екип на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, включващ в състава си и свид. Д.Д.Б., разполагащ в момента с техническо средство, за да бъде тестван водача за употреба на алкохол. Последният обаче, след като бил поканен от свид. Д.Д.Б., на длъжност към онзи момент мл. автоконтрольор в СПП при ОДМВР – Хасково, отказал да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест „Дрегер” 7510, № ARDN - 0091, както отказал и да получи издадения му талон за медицинско изследване № 0027331. С оглед тези констатации, на същата дата, след като бил отведен в сградата на РУ на МВР и там била установена самоличността и правоспособността му, както и собствеността на моторното превозно средство – фирма „Ю – Брадърс“, град Хасково, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Д.Д.Б., Акт за установяване на административно нарушение, Серия Д № 0300850, който Т.Х.Т., отказал да подпише, удостоверено с подписа на нарочен свидетел – Т. Д. Т., както и да получи препис от него, видно от отбелязването в същия. Последното обстоятелство на свой ред също било удостоверено с подписа на свидетел – Т.Т.. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в рамките на законоустановения срок от съставянето му.
В хода на административнонаказателното производство, при самото му образуване със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и с изготвена справка за водача/нарушител, било установено, че жалбоподателят Т.Х.Т. е правоспособен водач и на негово име има издадено валидно до 16.02.2020 г. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя процесните административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Д.Б. относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се след пристигането му като част от състава на екипа от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е бил спрян на проверка процесния лек автомобил, както и тези на свидетелите Б.С.Д. и П.А.П. – относно осъществените преди това събития и най – вече факта на управление на превозното средство преди спирането му именно от жалбоподателя, чиято самоличност била установена по – късно, имащи значение по въпроса за авторството. Показанията на изброените свидетели са логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, а така също и съответни на събраните писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Според чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а съгласно т. 2 - и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание по отношение на деянията по пункт 1 и 3 от санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като отказът да го подпише е факт, удостоверен с подписа на нарочен свидетел и в съответствие с изискванията на ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити в частта относно деянията по пункт 1 и пункт 3. Що се отнася до това, описано в пункт 2, следва да се отбележи, че волята на наказващия орган очевидно е формирана да наложи санкция по чл. 183, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон за това, че жалбоподателят, като водач на моторно превозно не носи посочените в цитираната норма документи – както свидетелство за управление на МПС, така и контролен талон към него, като пропускът по отношение на който и да е от двата документа е съставомерно по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С налагането на единствена административна санкция – административно наказание „глоба“ за две деяния, с оглед изложеното по – горе за наказуемост на всяко от тях поотделно, е допуснато в процеса на ангажиране на отговорността нарушение на принципа, установен в чл. 18 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това налага отмяна в тази част на наказателното постановление на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество, относно деянията по пункт 2 от него.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение в частта относно нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП се потвърждават от събраните по делото доказателствени източници. Установено в хода на административнонаказателното производство, а впоследствие и пред съда е, че на посочената в АУАН дата – 04.03.2018 г. е налице най – напред упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*******”, модел „*******“, с рег. № ******* и че тази дейност към момента на предприемане на проверката е осъществена именно от жалбоподателя Т.Х.Т., явяващи се основните моменти по делото, като анализът на доказателствата, направен по – горе, категорично предпоставя, по изложените в него съображения, извода за пълно съвпадане на преценката на контролните органи и тази на съда относно качеството „водач” на моторно превозно средство на жалбоподателя в момента, непосредствено предшестващ извършването на проверка. Поради това, отказът от страна на жалбоподателя да даде проба за алкохол с техническо средство – Алкотест „Дрегер” 7510, № ARDN - 0091, техническо изправно за процесния период – факт, служебно известен на съда, а така също и да получи издадения му талон за медицинско изследване, потвърждава извода за съставомерното му поведение. Оттам и съответствието на дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни доказателствени средства
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно приложена.
По отношение на деянието, описано в т. 3 на процесното НП, следва да се отбележи, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Т.Х.Т. *** след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил, не е изпълнил задължението си в това си качество да носи част от документите изброени в чл. 100 от ЗДвП и конкретно свидетелство за регистрация на МПС, доколкото за установеното неизпълнение по отношение на свидетелство за управление на негово име и контролен талон, НП подлежи на отмяна на процесуално основание, за да ги представи пред контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в последващ момент, когато е бил установен и спрямо него е била инициирана проверка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3, вр. чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, е то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по т. 3 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 3 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 1253 – 000203 от 30.05.2018 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП, на Т.Х.Т. *** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.