за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 89/ 03.11.2006 г., постановено по гр.д. № 91/ 2006 г. на Кърджалийски районен съд , с което е признато за установено по отношение на Иван Вълков Арнаудов от г. Кърджали , че Мариана Тодорова Арнаудова от с.г. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място , представляващо парцел ХVІ- 1305 в кв. 39 по плана на г. Кърджали , целият от 398 кв.м , ведно с построената в него северна половина от масивна жилищна сграда – близнак , на два етажа и призем , със застроена площ от 50.40 кв.м ,състояща се от две стаи и салон в призема , две стаи и салон на първия етаж и две стаи и салон на втория етаж , при граници на целия имот : запад – улица, север - парцел ХVІІ- 1307, юг- парцел ХV – 3206 и изток – парцел VІ- 1303 и 1302 , който е нейно лично имущество придобито по време на бракът й с Иван Вълков Арнаудов на основание чл.21,ал.1 от СК. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано . Счита , че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставки за преобразуване на лично имущество. Съдът не е взел предвид показанията на неговата майка , че е получил средства, дарени от нея и заем , получен от брат му, за закупуване на процесния недвижим имот. Придобитото по време на брака жилище е закупено и с негови парични средства , при което неправилно съдът е приел , че спорния имот е изцяло лична собственост на ищцата , без негов принос . Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество, като отхвърли изцяло предявеният иск ведно с разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Въззиваемата, чрез защита си намира жалбата за неоснователна и моли съдът да остави в сила решението на районния съд. Твърди, че при двете сделки е настъпила пълна трансформация на личното имущество, придобито по време на брака с въззивника, с лични средства и такива , дарени й от родителите. По отношение на средствата дарени от родителите на въззивника счита , че свидетелските показания не са логични и конкретни. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е процесуално допустима , разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството е по чл.21, ал.1 във вр. с ал.2 от СК. От съдържанието на исковата молба се установява, че преди брака , на 05.10.1984 г., ищцата придобила недвижим имот – апартамент № 86 в г. Кърджали , кв. “Възрожденци” , бл. 1-а със заемни средства от Банка ДСК АД , РК -Кърджали . С ответника сключили брак на 06.04.1986 г. На 05.06.1996 г. , т.е. по време на брака , продала апартамента за сумата от 297 100 лв. и с получените средства закупила апартамент № 51, г. Кърджали, кв. “Възрожденци”, бл. 2 за сумата от 362 100 лв. На 23.07.1996 г. продала този апартамент за сумата от 362 100 лв. и с получените средства бил закупен недвижим имот- ½ ид.ч. от дворно място , ведно с построената в него жилищна сграда – близнак на два етажа и призем , със застроена площ от 50.40 кв.м , и този имот представлявал лично нейно имущество , придобито изцяло чрез преобразуване на лично имущество по чл.20,ал.1 от СК. За да уважи предявения иск съдът е приел, че с получените от продажбата на лично имущество- апартамент № 86, кв.”Възрожденци” средства от 297 000 лв. и с получени от дарение от родителите на ищцата 65 000 лв. е закупен апартамент № 51 , кв.”Възрожденци” бл. 2 за сумата от 362 100 лв. , а от продажбата на последния , със същата сума, е закупен друг недвижим имот за сумата от 301 000 лв. Този извод съдът е обосновал със свидетелските показания на св. Петкова и Белева , които са съответно майка и леля на ищцата. Прието е, че показанията на св. Арнаудова и Арнаудов/ на ответната страна / са противоречиви и взаимно изключващи се, а и установеното от показанията на тези свидетели разлика в цената на жилището е не 50 000 лв. , както твърдят свидетелите , а 64 993 лв. С оглед на установеното съдът е приел ,че закупеното на 24.06.1996 г. жилище- апартамент № 51 в кв. “Възрожденци”, представлява лично имущество на ищцата , защото е било закупено с лични средства и без принос на ответника , със сумата от 297 100 лв. , представляващо парична равностойност на трансформирано по време на брака лично имущество на ищцата /апартамент № 86 в кв. “Възрожденци”/ и със сумата от 65 000 лв. дарени на ищцата от родителите и. Придобитото лично имущество е било продадено отново по време на брака – на 23.07.1996 г. за сумата от 362 100 лв. и с по-голямата част от получените от продажбата на това жилище средства, на 23.07.1996 г. и на 30.07.1996 г. е придобито процесното жилище , което също представлява лично имущество на ищцата , тъй като е придобито при пълна трансформация на негово лично имущество в размер на 301 000 лв. Характерна особеност на установителния иск по чл.21 от СК , за трансформация на лично имущество в семейна имуществена общност е , че правното положение на придобитото имущество следва правното положение на вложеното при придобиването имущество ,или ако един от съпрузите докаже , че е вложил лични средства при придобиваното на семейното имущество , то лично ще бъде и придобитото имущество и ще е налице пълна трансформация . Ако са вложени само частично лични средства на единия съпруг в придобитата вещ, лична собственост ще бъде само част, съответна на вложеното и ще бъде налице частична трансформация. Или в случая от съществено значение е да се установи собственосттÓ върху вложените средства към момента на придобиването на недвижимия имот, предмет на делото , да се установи как е прекратен бракът между страните – по чл.100 от СК или по чл.99, ал.3 от СК и кой владее вещта към момента на предявяване на иска . По делото не се спори , че бракът между страните е прекратен на основание чл.99,ал.1 от СК и към момента на предявяване на иска страните владеят недвижимия имот , находящ се в г. Кърджали, бул. Беломорски” № 11 , който е предмет на делото. По отношение на вложените средства за придобиване на процесния недвижим имот по делото липсват доказателства. Установява се, че при придобиването на имотите страните по делото са участвували заедно , заедно са получавали средствата от продажбата на двете жилища и заедно са придобили недвижимия имот , който е предмет на делото . Да се приеме, че изявленията на ответника са признание , че част от средствата , с които е придобит недвижимия имот , предмет на делото , са лична собственост на ищцата , е несъстоятелно, такива твърдение от страна на ответника не се правят. Писмени доказателства по делото не се представят, при което гласните доказателства са относими към спора с оглед разпоредбата на чл.133,ал.1,б. “в” от ГПК . От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата и ответната страна обаче не се установява по безспорен начин кога родителите на ищеца и ответника са им предоставили средства за закупуване на процесния имот и тези средства да са предназначени за закупуване именно на процесното жилище . Този факт не се установява и от показанията на св. И. Белева. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ответната страна , тъй като били противоречиви и взаимно изключващи се , но настоящата инстанция намира , че показанията на свидетелите са относими към спора , но и от тях не може да се направи категоричен извод за участието им в закупуване на процесния имот . Или по делото не се установят данни както за пълна , така и за частична трансформация на лично имущество в семейна имуществена общност. Няма пречка при иск по чл.21,ал.1 от СК съдът да изследва данни за иск по чл. 21,ал.2 от СК за частична трансформация. Или от доказателствата по делото се установява, че апартамент № 86 , кв. “Възрожденци” , г. К-ли е придобит със заемни средства от ищцата и е лична собственост . От продажбата на този имот страните са придобили друг имот – апартамент № 51,кв.”Възрожденци”, г.К-ли с лични средства на ищцата и със средства, произходът на които не се установява по делото по категоричен начин . Трудно може да се приеме, че сумата от 65 000 лв. са дарени от родителите на ищцата и със сумата от продажбата на имущество лична собственост на ищцата е придобит апартамент 51,кв. “Възрожденци” ,г. К-ли , и от там , че е налице трансформация, тъй като и двете страни са участвували в сделката и са получили средствата от същата. От гласните доказателства не се установява по категоричен начин, че сумата от 65 000 лв. е вложена за закупуването именно на апартамент № 51 , кв.”Възрожденци” . А още повече липсват доказателства за придобиване на недвижимия имот, предмет на делото/ макар че е на по-ниска цена и покупко-продажбата на трите имота да е станало в продължение на близо два месеца /, от ищцата , да е станало от средства от трансформираното имущество. Освен това по делото няма данни страните да са били във фактическа раздяла през времето на покупко-продажба на имотите, нещо повече установява се , че двамата са полагали грижи за детето си и са работили, получавали са трудово възнаграждение. По изложеното съображения следва решението на районния съд да бъде отменено и постановено друго , с което искът да бъде отхвърлен като недоказан. При тези данни в тежест на ищеца следва да останат направените по делото разноски от ответника в размер на 100 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 89/ 03.11.2006 го гр.д. № 91/ 2006 г. на Районен съд – Кърджали , с което е признато за установено по отношение на Иван Вълков Арнаудов от г. Кърджали бул. “Беломорски ” № 11 , че Мариана Тодорова Арнаудова от г. Кърджали, с.а. е собственик на недвижим имот , представляващ ½ идеална част от дворно място , представляващо парцел ХVІ-1305 в кв. 39 по плана на г. Кърджали , ведно с построената в него северна половина от масивна жилищна сграда – близнак на два етажа с призем ,състояща се от две стаи и салон в призема , две стаи и салон на първия етаж и две стаи и салон на втория етаж, при граници на целия имот: запад - улица , север – парцел ХVІІ-1307 , юг- парцел – ХV – 3206 и изток парцел VІ -1303 и 1302 на основание чл.21 от СК , вместо което постановява : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Мариана Тодорова Арнаудова от г. Кърджали иск за признаване за установено по отношение на Иван Вълков Арнаудов от с.г., че Мариана Тодорова Арнаудова е собственик на недвижим имот , представляващ ½ идеална част от дворно място , представляващо парцел ХVІ-1305 в кв. 39 по плана на г. Кърджали , ведно с построената в него северна половина от масивна жилищна сграда – близнак на два етажа с призем, състояща се от две стаи и салон на първия етаж и две стаи и салон на втория етаж при граници на целия имот: запад - улица , север – парцел ХVІІ-1307 , юг- парцел – ХV – 3206 и изток парцел VІ -1303 и 1302 . Осъжда Мариана Тодорова Арнаудова от г. Кърджали да заплати на Иван Вълков Арнаудов от с.г. разноски по делото в размер на 100 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните .
Председател : Членове:1.
2. |