№ 1460
гр. Велико Търново, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110100538 по описа за 2025 година
Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр
чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване
на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника. В исковата молба се излагат се
твърдения, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД – гр. В. Търново е
предоставяло на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни
води и канализация за обект в с.***, ул.“***“ №10 по абонатен номер №*******. Твърди се,
че за отчетния период 10.09.2018г.-8.03.2023г. са предоставени горепосочените услуги на
ответника, за което са издадени фактури, посочени в исковата молба на обща стойност
578.28 лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е заплатена на установените падежи,
поради което от забавата на ответника е възникнало правото на ищеца да претендира и
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите,
считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска, която лихва се претендира в общ
размер на 110.85 лв. Навеждат се твърдения, че относно посочените суми е издадена заповед
за изпълнение по частно гражданско дело №3349/2024г., по описа на Великотърновския
районен съд, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПКПК. Ищецът твърди, че
претендираните суми за предоставените услуги по партидата на ответника в размер на
578.28 лв. главница, 110.85 лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от
фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за
1
забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
задължението са дължими, поради което иска да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 3349/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за
присъждане нанаправените по делото разноски.
Ответникът И. Й. И., лично и чрез назначения й особен представител в срока по чл.
131 от ГПК, не заема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът И. Й. И. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер ******* за обект находящ се в
с.***, ул.“***“ №10.
По делото са представена фактура, издадени за отчетен период 10.09.2018г.-
8.03.2023г., за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 578.28 лв. До ответното
дружество е отправена покана за доброволно плащане на сумите по фактурите издадени в
горепосочения период.
От представената като доказателство по делото справка за консумация е видно, че в
обекта през процесния период е отчетено на 8.3.2023г. потребление на вода, като са
посочени показанията на водомера и количеството консумирана вода – 322 куб.м..
Представени са нотариален акт и заявление от новия собственик за промяна на партидата
след процесния пеирод. По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК Йовковци гр.В.Търново, действащи към
процесния период.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение
по чл.414 от ГПК. Разгледани по същество са основателни.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на
вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест
да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая
ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на
2
ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли
са начислени съответните суми за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и
отвеждане на отпадни води, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото се установи, че имотът, в който се намира обекта, собственост на
ответника към процесния период, е водоснабден, за който е открита партида с абонатен
номер, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от
ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК
услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, катоза предоставяне на ВиК
услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в имота няма водомер. Видно от
представените по делото писмени доказателства, процесния обект е водоснабден и
доставяната в обекта вода и ВиК услуги са били отчитани по редовен отчет, видно от
представените по делото извлечения от карнета и справка.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е
доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури,
издадени за за отчетен период 10.09.2018г.-8.03.2023г на обща стойност 578.28 лв. Съгласно
чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К Йовковци”
В.Търново, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството
доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като
съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях
ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. Видно от справката е отчитано потребление на вода
в имота, посочено по количество в представената по делото справка за консумация.
След като ищецът доказа, че за процесния период е доставил количество вода и ВиК
услуги в обекта на ответника, за ищеца е възникнало право да получи насрещно заплащане
на стойността на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира заплащане на
реално доставено и потребено количество вода. Стойността на потребеното количество вода
и Ви К услуги се установява от приетите по делото писмени доказателства и възлиза на
сумата общо 578.28 лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на
сумата за главница.
С оглед изложеното искът за главница е изцяло основателен и доказан в
претендирания размер от 578.28 лв. Върху начислената сума за дължима питейна вода при
неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на
фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
задължението.
С оглед дължимостта на главницата в размер на 578.28 лв., се дължи и съответно
обезщетение за забава, възлизащо на 110.85 лв., определено от съда по реда на чл162 от
ГПК. Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за
3
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.10.2024г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
ОУ за разноските в заповедното производство.
В заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25
лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 75 лв.
По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение
да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от
ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на
това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в
минимален размер от 100 лв. Общият размер на разноските на ищеца възлиза на 250лв.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата общо 250 лв. за разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че И. Й. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес и настоящ адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново ул. „П. Яворов” № 30, със законен представител И.Б.И. –
управител и представляван по пълномощие от юрисконсулт М. Й., сумата от 578.28 лева
(петстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща общата
стойност на ползвана но незаплатена от длъжника питейна вода за периода от 10.09.2018
год. до 08.03.2023 год. и сумата от 110.85 лева (сто и десет лева и осемдесет и пет стотинки)
– лихва за забавено плащане, считано 30 дни след датата на издаване на фактурата (чл. 44 от
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В и К Йовковци”
ООД), по фактура, издаден на 31.03.2023 год., по абонатен № ******* за обект в с. ***, общ.
В. Търново, ул. „***“ № 10, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 24.10.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3349/2024г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА И. Й. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес гр. ***, ул.
4
„***“ № ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново ул. „П. Яворов” № 30, със
законен представител И.Б.И. – управител и представляван по пълномощие от юрисконсулт
М. Й., сумата от общо 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца
разноски в заповедното и исковото производства за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5