Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 975 30.07.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми юли две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 788 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ), вр. чл. 145 и сл. от АПК, и е образувано по
повод постъпила жалба от К.М.П. с ЕГН ********** против решение от 20.02.2020
г., издадено от директора на дирекция „Бюро по труда“- Поморие, потвърдено с
решение № 2 от 09.03.2020 г. на директора на дирекция „Регионална служба по
заетостта“.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, поради противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона, съставляващи отменителни основания по чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорват се констатациите на административния орган за
настъпила промяна в декларираните пред Дирекция „Бюро по труда“ обстоятелства,
като се сочи, че участието на жалбоподателката като съдебен заседател при
разглеждане на НОХД № 371/2019 г. по описа на Районен съд- Поморие на
29.01.2020 г. за времето от 10.00 часа до 10.15 часа не променя статута и́
на безработно и активно търсещо работа лице. Отбелязано е, че тя е безработно
лице, което не е осигурено на друго основание, поради което и с оглед размера
на полученото възнаграждение не подлежи на осигуряване за тази сума. По
същество се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателката
поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответната страна оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Моли да бъде отхвърлена жалбата,
като неоснователна. Подробни доводи излага в писмена защита.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 24.09.2019 г. жалбоподателката
К.М.П. е депозирала в Дирекция
„Бюро по труда“- Поморие заявление-декларация с рег. № ********* за регистрация
като търсещо работа лице. На основание чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ е декларирала, че
не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от
уведомяването и́ от дирекцията. Въз основа на заявлението-декларация
същата е била регистрирана като безработно лице и е била информирана за правата
и задълженията и́ по ЗНЗ, в т.ч. за задължението да уведоми Дирекция „Бюро
по труда“ при промяна на декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от тяхното
настъпване.
На 29.01.2020 г. от 10.00 часа до 10.15 часа П. е
взела участие при разглеждане на НОХД № 371/2019 г. по описа на Районен съд-
Поморие, като съдебен заседател. За изпълнението на тези функции същата е
получила възнаграждение в размер на 18.50 лева, определено въз основа на
действително отработеното време, съответстващо на времетраенето на съдебното
заседание. За тези обстоятелства не е уведомила Дирекция „Бюро по труда“ 7-дневен срок от
настъпването им.
В съответствие с изготвения план за действие, на 20.02.2020
г. П. посетила Дирекция „Бюро по труда“ и провела среща със съответния
служител, когото информирала, че е избрана за съдебен заседател и е участвала в
съдебно заседание на 29.01.2019 г. Попълнила предоставения и́ образец на
декларация, в който отразила посочените обстоятелства. При тези данни било
прието от директора на Дирекция „Бюро по труда“- Поморие, че са налице
предпоставките на чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията,
поради което било издадено обжалваното решение. С решение № 2 от 09.03.2020 г.
директорът на „Регионална служба по заетостта“- Поморие е отхвърлил жалбата на П.
с рег. № 10-02-80 от 24.02.2020 г., като неоснователна, по съображения, че е
настъпила промяна в декларирания статус на безработно лице, която не е
декларирана в законоустановения срок.
Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган- директор на дирекция
„Бюро по труда“- Поморие, в обема на правомощията му, съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗНЗ. Издадено е в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, но в нарушение на материалния закон.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ при
регистрацията лицето декларира статуса си по ал. 2 (безработен; зает; учащ се;
лице, придобило право на пенсия). За всяка промяна в декларираните
обстоятелства се уведомява някое от поделенията на Агенцията по заетостта в срок
7 работни дни (изр. 2), а при неизпълнение на това изискване регистрацията се
прекратява на основание чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ.
С подаденото на 24.09.2019 г. заявление-декларация
жалбоподателката П. е декларирала статус „безработен“. Според дефиницията,
дадена с нормата на § 1, т. 1 ДР на ЗНЗ, „безработен“ е лице, регистрирано в
дирекция „Бюро по труда“, което не
работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от
уведомяването му. Следователно, за да се приеме, че е променен този статус, е
необходимо да настъпи промяна в някой от посочените признаци. В случая такива
данни не са налице. По делото не е спорно, че жалбоподателката е била избрана
за съдебен заседател и е била призована да участва на 29.01.2020 г. при
разглеждане на наказателно дело от общ характер в РС- Поморие. За участието си
в съдебното заседание тя е получила еднократно
възнаграждение в размер на 18.50 лева, върху което не са били начислени
осигурителни вноски (такива не са дължими на основание чл. 5 от Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица, тъй като не е осигурена на друго основание и
размерът на полученото възнаграждение е по-малък от размера на минималната
работна заплата за страната). Явяването и́ в съда за изпълнение на
граждански и обществен дълг, каквото е участието като съдебен заседател, не внася
промяна в статуса и́ на безработно лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба
на ЗНЗ- лице, което не работи, активно търси работа и има готовност да започне
работа в двуседмичен срок от уведомяването му от поделението на Агенцията по
заетостта. Доколкото не е променен декларираният статус, за нея не съществува
задължение да уведоми дирекция „Бюро по труда“ за посочените обстоятелства. Ето
защо съдът приема, че не е налице една от изискуемите материалноправни предпоставки
за прекратяване на регистрацията и́ като безработно лице, поради което обжалваното
решение следва да се отмени, като издадено в нарушение на материалния закон.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да
се присъдят на жалбоподателката направените разноски по делото, съобразно
представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 20.02.2020 г., издадено от директора
на дирекция „Бюро по труда“- Поморие, потвърдено с решение № 2 от 09.03.2020 г.
на директора на дирекция „Регионална служба по заетостта“, с което е
прекратена, считано от 29.01.2020 г., регистрацията на К.М.П. с ЕГН **********,
с рег. № ********* от 24.09.2019 г.
ОСЪЖДА дирекция „Бюро по труда“- Поморие да заплати на
К.М.П. с ЕГН ********** сумата от 310.00 (триста и десет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.