РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Благоевград, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20231200900077
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р. Г. К., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. Г. Д., АК - Благоевград, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Гоце Делчев“ № 100, вх. А, офис 22, с която срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ********* - е предявен осъдителен иск , с
искане за осъждане на ответника, като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност за автомобилисти“ на лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Румстър“, с регистрационен № Е9686ВК, да заплати
на ищеца сумата от 80354,43 лв. /осемдесет хиляди триста петдесет и четири
лева и четиридесет и три стотинки/ - главница, от които 70000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани с
травматичните увреждания вследствие на претърпяното ПТП и сумата от
10354,43 лв., като обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие
от същото, както и сумите по акцесорните искове за заплащане на
мораторната лихва от датата на ПТП - 17.03.2021г., до датата на завеждане на
исковата молба и законната лихва, върху цялата главница от датата на
завеждане на исковете до окончателното им изплащане.
1
С молба с вх.№ 6811/29.05.2023г. претенцията за неимуществени вреди е
намалена в размер от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лв., а претендирания
размер на имуществените вреди е увеличен още със сумата от 333, 40 лв., от
които 295,40 лв. - за престой, с цел рехабилитация в „Специализирани
болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - филиал Баня-
Карловско, от 22.04.2023г. до 29.04.2023г., за 8 лв., за проведеното по време на
престоя калолечение и 30 лв. за РГ на гръбначни прешлени, таксувано на
10.04.2023г. или общ размер на поисканите имуществени вреди от 10 678, 83
/десет хиляди, шестстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и три
стотинки/.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 17.03.2021 г. в гр. Разлог, около
17,10 ч., в района на паркинг за платено паркиране на ул. „Екзарх Йосиф“, е
претърпяла ПТП, като е била блъсната от лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Румстър“, с регистрационен № Е9686ВК, в следствие което й е
причинена ***** □
Твърди се, че хода на прегледа са установени и следните други увреждания:
Т**** част от които и към настоящия момент е принудена да ползва, като
предвид липсата на осезаемо подобрение, такива вероятно ще се наложи да се
приемат и в бъдеще.
Твърди се, че първите два месеца след получаване на травмата ищцата е
била п*** Почти не е излизала от дома си /редките излизания са били по повод
посещение при лекар или рехабилитационни процедури/ и е била обгрижвана
от роднини и близки. Изпитвала е *** Не е могла да осъществява служебните
си задължения, което също се отразило негативно, предвид професионалната
й отдаденост. Въпреки, че непосредствено след инцидента *** ищцата е била
принудена да продължава да изпълнява дистанционно част от работните си
ангажименти, предвид работата и длъжността, която заема, в известен период,
предвид необходимостта от установяване на временна организация в
структурата, като част от ръководните й функции - до поемане на текущата
работа от други колеги, което обстоятелство е довело допълнителни за нея
затруднения.
Твърди се, че освен медикаментозното лечение, на ищцата е предписвано и
осъществено и рехабилитационно такова, както в МБАЛ- Разлог, така и при
частни рехабилитатори и масажисти, както и в басейн. Изтъква се, че
2
инцидентът се е случил в период на пандемията на КОВИД-19, в който период
е била налице извънредната епидемична обстановка, предизвикана от вируса,
което допълнително усложнило лечението и начина на провеждането му.
Посочва се, че в края на месец май 2021г. на ищцата са й били предписани и
изпълнени рехабилитационни интервенции в МБАЛ-Разлог, като предвид
рецидивиране на симптомите, такива са извършени и през месец август
същата година. Оттогава, поради факта, че *** а симптоматика, идентична с
тази от периода непосредствено след инцидента се твърди, че се появява
ежедневно, ищцата е принудена да посещава периодично такива процедури.
Твърди се, че допълнителни, както физически, така и психически болки и
страдания, ищцата е търпяла, във връзка с това, че като функция от
обездвижването и другите, а и получените в последствие травми, не е могла, а
и към настоящия момент не е в състояния да полага същите грижите, каквито
е полагала преди инцидента за децата си.
Твърди се, че и към настоящия момент травмата още не е отшумяла - ***
Във връзка с изложеното се изтъква, че ищцата е в невъзможност да поддържа
здравословен начин на живот, какъвто е осъществявала до момента на
произшествието, спортувайки и разхождайки се активно, почти ежедневно,
вместо което, заради травмите от инцидента, все още е принудена да посещава
процедури по рехабилитация. Твърди, че не може да използва официални
обувки с твърда подметка и/или с токове, а вече използва само такива с мека
подметка и изработени от плат, което предвид специфичния за професията й
на прокурор етикет за облекло, и обусловената от професията й социална
среда я поставя в редица неудобства. Твърди се влошаване на социалния й
живот в значителна степен.
Твърди се изпитване на негативни емоции при извършване на дейности,
свързани с припомняне на инцидента, като пресичане на улици , вследствие на
изживения стрес. Сочи се, че след инцидента ***., което налага ползване на
медикаменти.
По повод раждане на трето дете година след инцидента, получените
увреждания и негативни емоции от това пречат да полага активни грижи за
децата си.
По отношение на имуществените вреди. Твърди, че е претърпяла и такива
от инцидента. Сочи, че близо два месеца след инцидента ищцата е била в
3
отпуск по болест, предвид което са налице пропуснати ползи, обективиращи
се в разликата между полученото от Националния осигурителен институт
/НОИ/ обезщетение за болничните и сумата за трудово възнаграждение, което
би получила ако би осъществявала редовно служебните си ангажименти.
Сумата, която е получила за обезщетение от НОИ е в размер на 4 529, 03 лв. за
двата месеца, в които е била в болничен заради инцидента, а тази, която е
щяла да получи при обичайното изпълнение на служебните си ангажименти е
размер на 11 226 лв. Това обуславя разлика в двете, която е размер на 6696, 97
лв., които определя като вреда и претендира да се обезщети.
Сочи се, че ищцата, на основание Договор от 29.10.2022г. е заплатила на
пълномощника й сумата от 1000 лв. за разглеждане на документите, изготвяне
и предявяване на претенцията пред застрахователя, а за медикаменти
/лекарства и други медицински продукти/ е заплатила сума в размер на
1608,07 лв. /хиляда шестстотин и осем лева и седем стотинки/, за която е
запазила доказателства за направени разходи.
Сочи се, че за проведените в профилакториум „Терма Вита“ в Огняново
медицински процедури в периода 12-18.03.2023г., ищцата е заплатила сумата
от 1038,60 лв.
С допълнителна молба вх.№ 6811/29.05.2023г. претендирания размер за
имуществените вреди е увеличен със сумата от още 333, 40 лв., от които
295,40 лв. - за престой, с цел рехабилитация в „Специализирани болници за
рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - филиал Баня-Карловско от
22.04.2023г. до 29.04.2023г., за 8 лв., за проведеното по време на престоя
калолечение и 30 лв. за РГ на гръбначни прешлени, таксувано на 10.04.2023г.
или общ размер на поисканите имуществени вреди от 10 678, 83 /десет
хиляди, шестстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/.
Твърди се, че вина за настъпване на ПТП има водача на застрахования при
ответното дружество автомобил , като вината му е санкционирана с
Наказателно постановление № 22-0331-000997, с което на водача е наложено
наказание по чл. 179, ал 2 от ЗДвП и чл.179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Изтъкват се подробни съображения, че са налице в кумулативност всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда
на чл.493, ал.1 КЗ - за покриване на вредите, причинени на трети лица, в това
число и пешеходци, от застраховани при ответника водачи на ППС.
4
Доказателствените искания на ищеца изискване и прилагане на НАХД №
991 от 2022г. на РС Благоевград;за изискване преписката по издаване на НП
№ 220331-000997 на ВПХ Началник на РУ - Разлог; за назначаване на СМЕ с
поставени задачи; за събиране на гласни доказателства, както и на основание
чл. 190, ал. 1 от ГПК да се задължи ответника да представи в оригинал или в
заверен препис доказателства - застрахователна преписка № 43072952200247 -
в цялост, с оглед установяване на датата на завеждане на претенцията и
действията на застрахователното дружество по същата и Полицата,
обективираща застраховката за процесното МПС със серия G0, № 81494462 от
21.01.2021 г. В случай, че валидната към относимия момент - 17.03.2021г.,
застраховката „Гражданска отговорност за автомобилисти“ е била сключена
по друга полица /или ако номерът е различен от този, съгласно представената
извадка от интернет- страницата на "Гаранционния фонд“/, както и да се
задължи ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да представи съответната
валидна такава, с оглед установяването на валидно застрахователно
правоотношение. Иска се по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК да се задължи НОИ да
предостави официално по делото данни за следните обстоятелства: Колко дни
през 2021 г. Р. Г. К., с ЕГН **********, е била в отпуск по болест, по какви
причини е била в невъзможност да изпълнява професионалните си
ангажименти, в какви периоди от годината и какви суми е получила от НОИ,
като обезщетение за всеки от същите периоди.
Препис от исковата молба е връчена на ответната страна, която в срока по
чл. 367 ГПК е подала писмен отговор.
Не се оспорва допустимостта на иска. Възразява се по основателността му.
Оспорват се всички фактически твърдения на ищцата в исковата молба, с
изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното
ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л. а. марка „Шкода”, модел
„Румстър“, с рег. № Е 9686 ВК.
Оспорва се твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи отговорността на застрахования в ответното дружество водач.
Оспорва се наличието в кумулативност на всички елементи от деликтния
състав по чл.45 ЗЗД. Оспорва се твърдението в исковата молба за виновно
5
извършено противоправно поведение от страна на водача на марка „Шкода”,
модел „Румстър“, с рег. № Е 9686 ВК, както и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия
вредоносен резултат. Оспорва се установяването по категоричен начин на
описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и
обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните
последици за ищцата.
Оспорва се вида и характера на описаните в исковата молба телесни
увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-
следствената връзка със събитието, твърденията за наличие на дълбоко
емоционално разстройство и силен психологически стрес, както и размера на
иска, а при евентуалност се иска редуциране с оглед приноса на ищеца за
настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.
В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите са
причинени вследствие на виновното поведение на застрахования в „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД водач, то се поддържа твърдението, че видът и
интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент
претендирания от ищеца размер ето защо при евентуално определяне на
размер се иска съобразяването му с критерия за справедливост и с оглед
особеностите на случая.
При условията на евентуалност, в случай, че предявената претенция бъде
установена по основание, се прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице.
Оспорва се и иска за присъждане на законна лихва като акцесорен на
главния.
Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Възразява се на искането по реда на чл. 190 от ГПК да се представи полица
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност
към момента на настъпване на ПТП, доколкото не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение и по искането за свидетели.
Поискано е допускане и назначаване на САТЕ с посочени задачи, а по
останалите доказателствени искания на ищеца не се възразява.
6
На основание чл.372 ГПК препис от отговора на ответната страна е
връчване на ищеца, който в срок е подал допълнителна искова молба.
Иска се за обявяване за ненуждаещ се от доказване признатия от ответника
факт, че към релевантния момент - 17.03.2021г. между водача на автомобила, с
който е причинил процесното ПТП и ответната страна е имало валидно
сключена застраховка ГО.
Във връзка с оспорванията на ответника се иска допускане събиране на
трима свидетели - при довеждане за установяване на търпените от ищцата
болки и страдания и данни за здравословното й състояние.
Оспорва се искането на ответника за назначаване на САТЕ , като се определя
за неотносимо.
Сочат се писмени доказателства за факти, които се твърдят, че са настъпили
след подаване на иска.
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответното дружество, което в
срока по 373 ГПК не е подало отговор.
Ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа иска.
Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска, като сочи аргументи в
тази насока.
По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства. Допуснати
и назначени са съдебно – автотехническа и медицинска експертизи и са
приети заключения на вещи лица.
В съдебно заседание на 17.06.2024г., на основание чл.214, ал.1 ГПК по
искане на ищеца - е допуснато изменение на размера на иска за имуществени
вреди , като същият е увеличен вместо за сумата от 55 000 /петдесет и пет
хиляди/ лв. на 100 000 /сто хиляди/ лв., както и е допуснато изменение на
размера на иска за имуществени вреди и такива се претендират за сумата от
13 248,39 лв. , ведно с мораторната лихва върху горните суми, считано от
датата на увреждането – 17.03.2021г. до исковата молба и ведно със законната
лихва от подаване на иска до изплащането.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Не е спорен по делото /обявен и за ненуждаещ се от доказване/ фактът, че
7
към датата на процесното ПТП - 17.03.2021г. ответния застраховател „ДЗИ-
ОЗ“ ЕАД е имал сключен валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за л. а. марка „Шкода”, модел
„Румстър“, с рег. № Е 9686 ВК.
Ищцата е отправила заявление до ответния застраховател за заплащане на
обезщетение, по което има данни, че е образувана застрахователна преписка
№ 4307295220247, като с писмо изх.№ 0-92-2510/21.02.2023г. /л.39 –том 1/ от
застрахователя са изискани допълнителни доказателства от ищеца, за да се
произнесе по претенцията му за имуществени и неимуществени вреди. Няма
данни по преписката да има произнасяне от застрахователя и на ищеца да е
определено обезщетение.
От материалите на приобщеното НАХД № 991/2022г. по описа на РС
Благоевград се установява, че делото е било образувано по постъпило
Постановление от 13.07.2022г. на прокурор от РП Благоевград с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78А НК на лицето Г. А.Ч. за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б „б“ вр. с чл.342, ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП. С
влязло в сила протоколно определение № 2005/10.10.2022г. по НАХД №
991/2022г. на РС Благоевград производството по делото е прекратено, на
основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК.
С НП № 22-0331- 000997/12.12.2022г. , издадено от ОД МВР Благоевград,
РУ Разлог, на лицето Г. А.Ч. е ангажирана административно – наказателната
отговорност за това, че на 17.03.2021г., около 17:10 часа, в гр.Разлог, в района
на вход за паркинг за платено паркиране на ул.“Екзарх Йосиф“, управлява лек
автомобил „Шкода Румстър“ с рег.№ Е 9686 ВК е нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2 – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.116 от
ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
8
предпазлив към пешеходците..“ и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на пешеходеца Р. Г. К. от гр.Разлог, като нарушението е
установено в хода на АНД № 20221210200991/2022г. по описа на РС
Благоевград, ДП № 82/2021г. по описа на ОСлО при ОП Благоевград.
НП е връчено на водача лично на 21.22.2022г. Няма данни да е било
обжалвано, поради което следва да се счете за установен фактът, че е влязъл в
законна сила и че с него на водача Г. А.Ч. е ангажирана административно –
наказателната отговорност за извършени административни нарушения по
чл.179, ал.2 от ЗДвП и по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и на водача е
наложено наказание глоба в общ размер от 400 лв. От писмо от РУ Разлог
/л.272/ се установява, че НП е издадено след прекратяване на наказателното
производство по НАХД № 991/2022г. по описа на РС Благоевград и по реда на
чл.36, ал.2 ЗАНН по молба на пълномощника на ищеца.
От удостоверение № 001 – 00183744/11-12-2023г. /л.269/ от ТП на НОИ
София, офис Благоевград се установява, че за периода м.03.2021г. до
м.05.2021г. ищцата Р. Г. К. е получила общо сумата от 4529,03 лв., на
основание обезщетение за временна нетрудоспособност.
Вещото лице, изготвило САТЕ, сочи, че за да изготви заключението си е е
ползвало освен материалите, събрани по настоящото дело, още и материалите
от НАХД № 991/2022г. на РС Благоевград и тези към ДП към него. Вещото
лице е описало механизма на настъпване на ПТП и е отразило същото на
схема. ПТП е настъпило на 17.03.2021 година в 16 часа, 58 минути и 36
секунди, в светлата част от денонощието, наличие на слаб снеговалеж, вятър,
настилката на платното в района и мястото на ПТП е от каменни павета и
други.Мястото на ПТП е паркинг в гр.Разлог, намиращ се отляво на
ул.“Екзарх Йосиф“, непосредствено след кръстовището с улица „Шейново“,
гледано в посока центъра на града. Съобразно изготвената от вещото лице
схема на ПТП, последното се осъществило по следния начин: с Пн е отразено
мястото на пешеходеца като начална позиция при слизане от тротоара и
започване пресичане през ул.“Екзарх Йосиф“. От страни на автомобил Шкода
е имало паркирани също други автомобили, описани от вещото лице – отляво
спрямо движението – лек автомобил Мерцедес, а отдясно на него се е движела
пешеходката. От ляво спрямо движението на л.а. Шкода е имало и друг
автомобил – Фолксваген голф. На схемата /л.301 – том 2/ вещото лице е
9
отразило с Пу мястото на пешеходката, а с Шу мястото на автомобил Шкода
по време на удара, който съобразно схемата се е осъществил при пресичане на
пешеходката на паркинга от към ул.Екзарх Йосиф. От данните по делото
вещото лице заключава, че контакта между л.а. Шкода и пешеходката е бил
реализиран с предната лява част на бронята /страницата/ в зоната на ляв
габарит с предната лява гума. При огледа на място не са установени спирачни
следи,а при анализ на снимките вещото лице заключава за следи от екстремно
спиране в зоната на предна лява гума на л.а. Шкода в крайното му положение.
Отразените в досъдебното производство според вещото лице данни за
разлепена подметка на десен ботуш в предната част от зоната на пръстите до
около средата на ходилото, силно протрита и намачкана кожа по външната
повърхност на ботуша в обхвата от предната част на стъпалото и пръстите
води до извод за вещото лице, че това увреждане на ботуша с установеното
травматично увреждане на десен крак от техническа гледна точка е
характерно за преминаване през предната част от ботуша на блокирана за
спиране предна лява гума на л.а. Шкода.
Вещото лице обобщава, че разстоянието за водача от л.а. Шкода до
местоположението на пешеходката К. в начално й положение ( ПН ) върху
мястото на тротоара, мястото от което е започнала да пресича през улица
“Екзарх Йосиф“ в зоната за платен паркинг на автомобили, има дължина
кръгло 34,10 метра. Това разстояние е определено според надлъжното
разстояние от 33,70 метра и напречното разстояние от 5,40 метра на
положението на пешеходката спрямо преден ляв габарит на л.а.Шкода.
Разстояние за забелязване на пешеходката от водача от л.а. Шкода към
местоположението на пешеходката К. в начално й положение ( ПН ) до
мястото на удара има дължина кръгло 36,30 метра. Л.а. Шкода е бил с начална
скорост на движение около 29,4 км/ч , а в момента на удар в пешеходката е бил
кръгло 13,9 км/ч . В конкретната пътна обстановка и режим на управление,
водачът на л.а. Шкода е разполагал с време за реакция от 1,20 секунди, за да
дозадейства спирачната уредба за спиране с максимално закъснение. От
техническа гледна точка в конкретният случай времето за реакция, се счита от
момента за възникването на предпоставка за удар при наличие на пряка
взаимна видимост между водача и пешеходката, която е пресичала зад
габаритите на паркираният л.а. Мерцедес, ограничавал пряката видимост на
водача в посока наляво. За това време водачът не е имал техническа
10
възможност да спре управляваният от него л.а. Шкода преди мястото на удара.
Така посочените две разстояния от 34,10 метра до 36,30 метра по дължина са
по - големи от дължината ( 17,40 метра ) на пълният спирачен път или
„Опасната зона“ за спиране на автомобила. В конкретното ПТП и конкретна
пътна обстановка такава пряка съпоставка е технически неправилна и не е
относима към анализа за предотвратяване на ПТП по няколко съображения :
Към момента на започването на пресичането от страна на пешеходката К., се е
намирала зад л.а. Мерцедес,като при движението си първоначално частично, а
в последствие и напълно е била закрита от габаритите л.а. Мерцедес. При това
движение от дистанцията на разстоянието за забелязване, технически за
водача не представлява опасност и ясно дали няма да се качи в л.а. Мерцедес
или друг близък до него автомобил. Вещото лице е посочило още, че не е
отчетено, че в конкретния пътен участък л.а. Шкода преминава през две
кръстовища, а към момента на започване на пресичане на пешеходката, лек
авт. Шкода е бил разположен по дължина преди първото от двете кръстовища,
през които е следвало да премине преди да навлезе в площта, предназначена за
паркинг.
При пресичането си по установената траектория пешеходката К. се е
движила по траектория, която е била разположена под ъгъл спрямо
траекторията за движение на л.а. Шкода. От момента на започване на
пресичането на плаща за платено паркиране върху улицата, технически върху
платно за движение и паркиране на автомобили, Пешеходката е попадала в
зона на ограничена видимост от габаритите на л.а. Мерцедес ( паркиран
отдясно непосредствено до траекторията и за пресичане, гледано в същата
посока ) и на л.а. Фолксваген (паркиран отдясно на л.а. Мерцедес, гледано в
посока за пресичане ). Вещото лице е категорично, че и двата автомобила с
габарити си са ограничавали пряката видимост надясно, което от техническа
гледна точка показва, че пешеходката К. е разполагала само с времето от
максимум 1,30 секунди, за да възприеме пряко движещият се л.а. Шкода към
нейната траектория на пресичане. При установената траектория за пресичане
и позицията на тялото на Пешеходката в мястото на удара технически показва,
че при движението си К. е била обърната частично с гръб към предната част
на л.а. Шкода. Това движение на пешеходката при установената й скорост не е
предоставяло техническа възможност, тя пряко да възприеме приближаващия
отзад и отдясно л.а. Шкода, но е имала възможност да възприема издавани
11
шумове и звуци от автомобила.
От техническа гледна точка със скоростта, с която се е движила,
пешеходката не е разполагала с достатъчно време, за да преустанови
движението си, както и да спре неподвижно преди левите габарити на л.а.
Шкода. Това е довело до стъпването на десният й крак пред траекторията на
предната лява гума на спиращият л.а. ШКОДА, припръзването и натиска на
блокирана гума върху стъпалото довело до основните травми, както и до
контакта на горните и долни крайници с външните повърхности на части по
предната лява част от купето на автомобила. Водачът на л.а. Шкода
технически също е управлявал в условия на ограничена видимост към
пешеходката от габаритите на л.а. Фолксваген ( първи по ред ) и основно от
габаритите на Мерцедес( втори по ред, успоредно на първия ), паркирани
отляво спрямо посока му на управление. От техническа гледна точка за
конкретната пътна обстановка се установява, че за времето от 1,30 секунди
водачът на л.а. Шкода е успял да задейства спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение, но не разполагал с достатъчно надлъжно разстояние, за
да спре автомобила неподвижно преди мястото на удара. Водачът е действал
закъснително за времето от минимум 0,65 секунди за намаляване на началната
скорост и/или спиране до състояние на покой, преди да навлизането в зоната
за паркиране и преди предприемане на ефективни действие за спиране с
максимално спирачно закъснение преди мястото на удара .
Водачът е разполагал с техническа възможност преди навлизането на
автомобила в павираната площ за паркинг, своевременно да намали скоростта
с която е управлявал до минимална техническа скорост до около 5,0 - 7,0 км/ч.
Посочените скорости, са препоръчителни като безопасни за територии и
съоръжение с предназначени за паркиране на автомобила и движението на
пешеходци в района на паркиране свързани с това.
Според приетата СМЕ се установява, че в резултата на ПТП, настъпило на
17.03.2021г. в гр.Разлог, в района на паркинг за платено паркиране на улица
Екзарх Йосиф, ищцата е получила следните травматични увреждания -
*********
Механизмът на причиняване на телесните увреждания е пряк (или
директен) и отговаря на описания от ищцата начин на претърпяното ПТП.
Лечението, което е предписано и проведено е било неоперативно - чрез
12
***** Като допълнение към физиотерапевтичните процедури според вещото
лице са проведени и компреси с луга, лазерна терапия, магнито терапия,
тангентор, интерферентен ток и ултразвук/фонофореза, провеждала е точно
предписаните й терапии и рехабилитации, без обаче да е конкретизирано кои
от тях са предписани от съответните компетентни здравни органи и кои не. В
заключението вещото лице не е отграничило кои от изброените от него
терапии и и лечения, проведени от ищцата са били предписани от лекар по
повод на конкретната травма. Ето защо при анализа на представените писмени
доказателства – медицински документи, фактури и фискални обоснове съдът
е анализират всеки един от тях поотделно с оглед на отразеното в тях по вид
лечение, неговата стойност и връзката на всяко едно от тях с лечение на
конкретно причинената травма, като са признати са направени за лечението
само тези разход, за които в медицинските документи има преки данни, че
касая лечение на травмата на крака, но не и на други органи и заболявания, за
които няма данни, че са в резултат от ПТП.
Експертът сочи още, че здравословното състояние на ищцата, след така
проведеното лечение, *****
За момента, давността на фрактурата от три години, е довела **** Ако
трябва да се върне предишното състояние на ***** Заедно с това е
необходимо да се проведе и либерация на меките тъкани -****Самото
техническо изпълнение е съпроводено и с риск да не се получи на 100%
възвръщане на първоначалната анатомия, поради настъпилите вече
контрактури.
Болките, които е търпяла ищцата до настоящия момент са остри и
хронични. Острите болки са били около десет дни след получената травма
като след това те са се превърнали в хронични, които са продължили около 5-6
месеца. Тяхната проява и интензитет е била свързана и със сезонност и
денонощен ритъм. Към момента тя изпитва хронични болки при ходене, като
вече не може да носи обувки с висок ток. При опит за повдигане на пръсти е
съпроводено с появата и на остри болки в дясното ходило. Всичко това е
свързано и с нарушение на походката като се забелязва леко накуцване на
дясно. Възможно е оплакванията свързани с дискомфорта в областта на
дясното ходило да се засилват с течение на времето, както и появата на
допълнителния проблем, който е свързан с образуването на Halluxvalgus.
13
Чрез измервания с визуалната аналогова скала, болките при ходене са
умерени или отговарящи на стойности 4-5, докато при ходене с по-висок ток
болките се засилват и досигат стойности 7-8. Към момента здравословното
състояние на ищцата се определя като задоволително имайки предвид
хроничните болки, които изпитва при нормална походка и в покой.
Оздравителният процес при ищцата все още не е приключил.В допълнение на
това, болката се засилва в преходните сезони пролет — лято, есен – зима.
Настъпилите травми в психо-емоциалната сфера не трябва да се забравят.
Като усложнения се смятат настъпилите контрактури на меките тъкани,
контрактура на първата МТФС (метатарзофалангиална става) на дясно ходило
и появата на Halluxvalgus. Всеки индивид по различен начин понася травмите
и по различен начин отговаря на приложеното лечение. Самото излекуване се
влияе от много фактори: като възраст, пол, хранене, рехабилитация и други.
Последиците от травматичните увреждания засягат качеството на живот на
ищцата. Страданията продължават и до момента и ще продължават още
време. На лице са трайни остатъчни последствия за здравето - ограничени и
затруднени движения в областта на дясното ходило, деформация на стъпалото
в следствие новопоявилият се деформитет, загрозяване на походката.
Медикаментозното и рехабилиатационно лечение ще продължат още много
дълго време, вероятно до края на живота й.
По делото от ищеца са посочени и събрани гласни доказателства, от които
се установява следното:
Св.И. П. сочи, че е приятелка с ищцата , с която се познават от 2000г. по
повод на работата им. Разбрала за инцидента през март 2021г. от социалните
мрежи. Обади ла й се да я попита как е, а впоследствие я посетила в дома й.
Свидетелката сочи, че ищцата е била в болничен, не е изглеждала добре, била
с гипсиран крак в дома си и обездвижена глава, не е могла да се придвижва
самостоятелно, а с помощни средства. Свидетелката описва ищцата като
спортна натура, ходела да спортува, да плува почти ежедневно, като след
инцидента това се променило, ищцата спряла да носи и високи обувки
/токчета/. Наложило се да поръчва специални обувки. Била болнични няколко
месеца. През това време на два пъти в месеца е ходела в дома й, чисто
психически не била добре след инцидента, била различна от преди, смълчана,
мълчалива. След като се върнала на работа била с бастунче, с която се
14
подпирала като помощно средство доста време след инцидента. Пътувала
непрекъснато след това, но споделила, че прави почивки по време на
шофирането, тъй като я натоварвало. След инцидента забременяла, но била
трудно подвижна, куцала. Ходела на лечебен пилатес за раздвижване, както и
провела много рехабилитации. Вече не ходи да плува. Свидетелката уточнява,
че откакто ищцата работа на друго място се чуват по телефона , но споделяла,
че и до момента приема медикаменти, защото изпитвала болки. След
инцидента ищцата е променила начина си на живот, като преди това винаги е
ходела да плува на различни места, както и е ходела много активно по
планините събота и неделя, но след инцидента това вече не го прави.
Свидетелката уточнява, че след инцидента на ищцата са помагали майка й,
брат й и бившият й съпруг. След това е била много пъти на рехабилитация, но
не може да уточния роя им. Посочва, че знае за една такава в Павел баня. Дори
веднъж по молба на ищцата свидетелката сочи, че й е купувала медикаменти,
но не конкретно по вид не може да ги посочи.
Св.К. – брат на ищцата потвърждава, че е видял сестра си в спешния център
на Разлог в деня на инцидента. Правили й манипулации. Разбрал, че има
счупване на костите на десния крак. Чак на другия ден сутринта я видял, била
отчаяна, не й се говорело. Изписали я и се лекувала вкъщи, но кракът й бил
гипсиран. Майката на ищцата й помагала от сутрин до вечер, а свидетелят
пазарувал. Ищцата не е ставала през този период от леглото. Десет дни след
инцидента се наложило да й свалят гипса, тъй като при преглед в болницата
установили, че кракът й бил с „нещо като гангрена“ и това още повече
уплашило и отчаяло ищцата. Въобще не е ставала от леглото и не е говорела с
никого и плачела. Всеки ден или през ден я водел на прегледи св.Елчинов.
Около един месец, но може би и повече е била с гипс. След свалянето на гипса
започнала да пристъпва леко в къщи, а след това и бастун много дълго време
продължила да ходи. От тогова знае, че ищцата вече не може да ходи с
нормални обувки, а само с обувки по поръчка. Има болки в крака. Преди това
ходели почти всяка събота и неделя почти в планината, на преходи. От тогава
не са ходили в планината на преходи. Ищцата е споделяла, че изпитва болки в
крака, изпитва страх като пресича улицата. Боли си я все още, защото ходи
периодично на профилакториум на лечение в Огняново, в Павел баня, в Баня,
Карловско. Преди инцидента е спортувала, плувала почти ежедневно, а след
това също е ходила, но вече не било същото, не е могла да плува така, както
15
преди.
Св.Е. – бивш съпруг на ищцата сочи, че три, четири пъти са ходили след
инцидента в рамките на месец, месец и нещо на лекар. Ищцата първоначално е
била много уплашена от болката, като при ищцата нещата се усложнили. На
второ, трето ходене при лекаря се появили някакви възпалителни процеси.
Свидетелят потвърждава, че е влизал с ищцата и присъствал на всички
прегледи с нея, защото тя била почти неподвижна, дори й е помагал да седне
на леглото. Появило се усложнение. Имала някакво възпаляване, което било
въпрос да се проследи. Това психически й повлияло много зле. Загубила си
настроението, защото така и така беше уплашена, и трудно комуникативна.
Гипсът го носила повече от месец, около месец и половина поне. Променена
била походката й.
Спряла да ходи в планината, на пилатес. И от ищцата и от дъщеря им
разбрал, че поне два, три месеца е била много нервна, викала, доста зле й се
отразило събитието. През този период не е оставала без човек, който да й
помага. Според свидетеля след инцидента е много по-затворена, по-малко
общува, не е активна така, както е била в миналото. Знае, че на няколко пъти
ищцата е ходила на няколко различни санаториуми, но не е същият човек,
който обикаля планината, обича да се движи. Свидетелят твърди, че и към
настоящия момент ищцата търпи болки на палеца , защото още й купуват от
аптеката обезболяващи. Сменила е обувките си, сега ходи с равни.
От ищцата са представени множество писмени доказателства –амбулаторни
листове, фискални бонове, фактури. Една част от тях са представени с
исковата молба, а останалите в хода на процеса с твърдението на ищеца, че се
касае до установяване на факти, настъпили в хода на производството. От
анализа на тези писмени документи се установява следното:
От фиш за СМП, Разлог, издаден на 17.03.2021г. се установява, че на
посочената дата ищцата е приета за лечение с анамнеза – ударена от кола с
болки в дясно стъпало. Във връзка с инцидента в книгата за повиквания и
посещения на екипите на ФСМП Разлог за периода от 25.12.2020г. –
23.05.2021г. е отразен подаден сигнал с пострадал – ищцата и отразен в
книгата под № П268.
Представени са и приети като писмени доказателства представени към
исковата молба общо 19 броя амбулаторни листа, от следните дати:
16
18.03.2021г., 19.03.2021г., 24.03.2021г., 26.03.2021г., 29.03.2021г., 31.03.2021г.,
13.04.2021г., 16.04.2021г., 19.04.2021г., 05.05.2021г., 14.05.2021г., 27.05.2021г.,
08.06.2021г., 21.06.2021г., 04.08.2021г., 09.08.2021г., 18.08.2021г., 22.03.2023г. и
03.04.2023г. От тях се установява, че на посочените дати ищцата е посещавала
лекар и във всички тях като основна диагноза е отразено – счупване на палеца
на стъпалото или фрактура фаланги базилис халоцис декстра по анамнеза от
пациента – оплаквания в болки в крака след травма от ПТП. В амбулаторните
листове са описани и конкретни по вид изписани лекарства за прием от
пациента.
От ищцата са представени три броя медицински направления – л.35-37,
издадени на 04.08.2021г., 14.05.2021г. и 03.04.2023г., с които са и предписани
– физикална и рехабилитационна медицина.
За периода от 18.03.2021г. – до 20.05.2021г. ищцата е била в болничен /3 бр.
болнични листа – л. 46,48 и 49, ведно с протоколи от ЛКК/, с диагноза –
счупване палец на стъпало с предписан свободен режим на лечение.
Представени са седем броя рецепти с изписани в тях лекарства, с дата на
издаване на 17.03.2021г. /датата на ПТП/, на 19.03.2021г., на 24.03.201г., на
16.04.2021г., т.е. в датите, на които има издадени и амбулаторни листове за
преглед на ищеца, както и три боря от рецептите са без дати.
Като доказателство са приети фактури за извършени разходи за закупуване
на лекарства, както следва: с фактура № 110/22.03.2021г. /л.64-том 1/, ведно с
фискален бон се установява закупуване на патерица на стойност 40 лв.; с
фактура № 4391/22.03.2021г. /л.65-71, том 1/, ведно със седем броя фискални
бона към нея, се установява закупуването на лекарства, медикаменти и
превързочни материали на обща стойност от 363 лв.; с фактура №
**********/25.03.2021г., ведно с фискален бон към нея/л.73-74, том 1/ се
установява извършване на разход от 37,15 лв. за лекарство фраксипарин
/изписано в амбулаторния лист, издаден на 24.03.2021г./; с фактура №
4394/27.03.2021г., ведно с два фискални бона към нея /л.75-78, том 1/ се
установява закупуването на лекарства на стойност 63,90 лв.; с фактура №
5672/17.05.2021г. , ведно с фискален бон /л.79-80, том 1/, се установява
закупуване на лекарства, описани в амбулаторния лист от 05.05.2021г., като
напр.детралекс, на стойност 55,11 лв.; с фактура № 4454/25.05.2021г., ведно
със 7 бр. фискални бона /л.88,том 1/ се установява закупуването на лекарства
17
и консумативи по рецепти на обща стойност 334,05 лв.; с фактура №
**********/12.07.2021г., ведно с фискален бон към нея /л.90-91, том 1/ се
установява закупуването на лекарства на стойност 56,52 лв.; с фактура №
4541/17.08.2021г., ведно с 2 бр.фискални бона, към нея /л.92-94/ се установява
закупуването на лекарства на стойност 14,35 лв.; с фактура №
4948/28.10.2022г., ведно с пет фискални бона /л.96-102/ се установява
закупуване на лекарства на обща стойност от 109,20 лв.;
С всички описани фактури и фискални бонове към тях се установява
закупуване на лекарства и медицински консумативи по повод на прегледите,
отразени в амбулаторните листове и за лекарства, описани в тях и в
представените рецепти, на обща стойност от 1073,28 лв.
С фактура № **********/17.03.2023г., ведно с фискален бон и разписка з
плащане чрез банкова карта /л.103-105, том 1/ се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 1038,60 лв. на Терма вита – Профилакториум Огняново.
Във фактурата е отразено основанието за плащане – хотелски услуги, а във
фискалния бон освен заплащане стойност на храни и напитки е отразено
заплатена сума от 465 лв. и 400 лв. за – лечебни пакети. Представени са и две
фактури от МЦ Свети Павел ЕООД, Терма Вита – Профилакториум Огняново
- № 1033/17.03.2023г. за заплатена сума от 465 лв. и фактура №
1036/17.03.2023г. за заплатена от ищеца сума от 430 лв. – и двете – за лекарски
прегледи и процедури. За провеждане на това лечение в Терма Вита Огняново,
за което е представени общо три фактури и финансов бон на стойност от
1038,60 лв. липсва представено направление от съответните медицински
органи. С исковата молба са представени две направления - за 2021г. от 14.05.
и 04.08.2021г. , а за 2023г. – първото направление е от 03.04.2023г. /л.35, том 1/
и от 13.04.2021г. /л.195, том 1/, т.е. към датата на престоя на ищеца в Терма
Вита – Профилакториум Огняново на 17.03.2023г. по делото няма данни за
издадено направление и предписание за това лечение от съответните
медицински органи.
С поръчка № **********/05.10.2022г., ведно с фискален бон /л.108-109, том
1/, се установява, че на 05.10.2022г. ищцата е закупила лекарства на стойност
50,82 лв. На тази дата обаче липсват данни за наличие на амбулаторен лист,
който да удостовери, че на тази дата ищцата е посетила лекар и той е изписал
закупените лекарства във връзка с лечение на получената от ПТП травма. Ето
18
защо този разход не се установи да има пряка връзка с лечението на
полученото от ищеца увреждане от процесното ПТП, поради което не следва
да се определя като имуществена вреда. Аналогични са аргументите за извод,
че от 13 бр фискални бона /л.110-125, том 1/, не се установява конкретни какви
по вид стоки са закупени. В част от боновете закупените стоки не са описани
ясно и недвусмислено, а лекарствата в останалите няма данни да имат връзка
пряко с лечение на конкретно полученото от ПТП увреждане.
С исковата молба ищцата е представила и документи, част от кадровото й
досие, от които се установява, че към датата на ПТП е заемала длъжността
заместник районен прокурор на РП Разлог, имала е стаж от 24г., с ранг
прокурор във ВКС/ВАС и допълнителна квалификация доктор по право.
В хода на процеса от ищеца са представени допълнителни писмени
доказателства за установяване на факти, осъществили са след подаване на
исковата молба, както следва:
От амбулаторен лист от 05.04.2023г. /л.194 – том 1/, се установява, че на
посочената дата ищцата е посетила лекар е поставена основна диагноза –друга
уточнена дегенерация на междупрешленен диск. На същата дата от МБАЛ
Разлог е издадена и епикриза – с диагноза на ищеца – друга уточнена
дегенерация на междупрешленен диск, по анамнеза от пациента – болки,
появили се в резултат на неправилна походка по повод фрактура на стъпало от
ПТП. Предписано е физио и кинезитерапия, лечение с магнитно поле и
ултразвук. На 13.04.2023г. на ищцата е издадено направление за
хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури – л.195, том1/. За периода
от 22.04.2023г. – 29.04.2023г. е провела лечение в Специализирана болница за
рехабилитация – НК ЕАД, филиал Баня Карловско, където е проведено
лечение – калолечение на стойност 8 лв., РГ на гръбначни прешлени на
стойност 30 лв. и заплатено за престоя общо 295,40 лв. – фактура №
1209583/22.04.2023г., ведно с фискален бон, или общо направени разходи за
това лечение от 333,40 лв.
С молба с вх.№ 11645/19.09.2023г. от ищцата са представени допълнителни
писмени документи. С амбулаторен лист от 08.06.2023г. се установява, че
ищцата е посетила лекар с оплакване болки в крака след травма от ПТП и с
посочена основна диагноза –счупване палеца на стъпалото. На ищцата е
предписано провеждане на балнеолечение. На 04.07.2023г. на ищцата е
19
издадено медицинско направление /л.232 и л.233/ за санаториално лечение.
Такова лечение е проведено в „ПРО“ ЕАД, клон Централен, като за престоя и
лечението ищцата е представила три фактури, съответно на стойност 180 лв.
/фактура № **********/17.07.2023г./, за заплатени услуги – пакет НОИ и др.
на стойност 170 лв. /фактура № **********/15.05.2023г., платено като
авансова вноска пакет/ и на стойност 578,90 лв. /фактура №
**********/27.07.2023г./ или общо лечение на стойност 928,90 лв. В лечебно –
процедурния картон на ищцата, издаден от НОИ, ПРО ЕАД са отразени по
дати извършените лечебни процедури.
С фактура № 1087/21.06.2023г. и два фискални бона към нея /л.235 -236 –
том 1/ се установява, че ищцата е заплатила сумата от 144 лв. на основание
масаж –цяло тяло и класически на МЦ Свети Павел ЕООД, Терма Вита –
Профилакториум с.Огняново, с молба с вх.№ 16393/28.12.2023г. ищцата е
представила два билета, от които се установява, че на 27.10.2023г. и на
28.10.2023г. е посетила басейн в с.Добринище. В билетите няма данни за
заплатена цена. Представени са и два фискални бона за заплатени суми,
съответно от 47,30 лв. и 42,29 лв. за закупуване на лекарства. Както разходите
за двата масажа, така и за двете посещения на басейн в Добринище, както и
разходите по двата фискални бона, съответно от 20.11.2023г. и от 27.11.2023г.
за лекарства нямат данни да са предписани от лекар и да имат пряка връзка с
лечението на процесната травма. От представеното към тази молба
амболаторен лист, се установява извършен преглед на 14.12.2023г., т.е. след
закупуване на тези лекарства, като в амбулаторния лист е изписано само
лечение с аулин. Ето защо тези разходи не следва да се отчетат като такива,
имащи пряка връзка с увреждането.
В хода на процеса от ищцата са представени още писмени доказателства –
л.313 , том2, амбулаторен лист за преглед на 21.02.2024г. В същият като
основна диагноза е посочено – счупване на палеца на стъпалото, с предписана
терапия – лекарства диклофенак, темпалгин, милгама, фастум гел. За тези
медикаменти е издадена рецепта, и представен фискален бон за закупуването
им на стойност от 35,10 лв. /л.314, том 2/, ето защо тези разходи следва да се
счетат, че са във връзка с процесното увреждане, посочено като такова в
медицинския документ и представени разходо-оправдателни документи за
закупуване на предписани лекарства за лечение именно на това увреждане.
20
Сумите от фискалните бонове /л.315-том2/ на стойност 36,30 лв и 66,57 лв.
не следва да се примат за разходи за конкретното лечение. В описанието на
закупената стока не става ясно дали същата е предписана от лекар във връзка с
лечение на процесното заболяване/увреждане/. Става дума за закупени с тези
два фискални бона медикаменти, за които няма данни да са изписани от лекар
и в тази връзка да имат отношение към лечението, поради което не следва да
се признават за разход на ищеца по повод на конкретната вреда.
Не следва да се признават като имуществена вреда и следните разходи, по
следните аргументи: сумата от 10 лв. за заплатена рентгенова снимка за
изготвяне на заключението. Имуществени вреди са само преките и
непосредствени такива, т.е. тези вреди, които са типичният и непосредствен
резултат от вредоносното и противоправно деяние. Разходът от 10 лв. за
снимка, необходима за експерта да изготви заключението си, не е такъв пряк
резултат от увреждането. В случая е налице опосредяване на този имуществен
резултат.
С фактура № 12/01.02.2024г. се установява заплащане от ищцата на ТЕрма
ВИта – Профилакториум Огняново на сумата от 188,80 лв., като основанието
за плащане е посочено във фактурата авансово плащане; с фактура №
542/05.03.2024г. е заплатила на същия доставчик на услуги – сумата от 519,20
лв., като основание за плащане е отразено във фактурата – хотелски услуги; с
фактура № 1207/08.03.2024г. е заплатила сумата от 89 лв. за медицински
услуги; с фактура № 572/08.03.2024г. е заплатила сумата от 81,10 лв. на
основание хотелски услуги. С две фактури № **********/20.03.2024г. и №
**********/20.03.2024г. е заплатила на Мегавел ООД съответно : сумата от
278 лв. с ДДС, за извършени на 18.03.2024г. масаж с масло от канабис и
сумата от 89 лв. с ДДС за извършен на 19.03.2024г. класически масаж.
Представени са фискални бонове и за посещение на басейн в гр.Добринище и
заплащане за това на съответни такси за периода от 04.04.2024г. до
15.04.2024г. Разходите, удостоверени с описаните документи не следва да се
признават като вид имуществена вреда. Няма доказателства, че тези разходи
са направени при и по повод на предписани от медицинските органи лечения с
оглед на конкретно получената от ПТП травма. За периодите, през които тези
разходи са направени /м.февруари и м.март 2024г./ липсват представени
медицински направления или др.документи, от които да се установи, че на
21
лицето са предписани точно тези процедури и то относими с получената от
ПТП травма на крака.
Едва с амбулаторен лист от 22.05.2024г., т.е. след като горните процедури и
разходи са вече били извършени, на ищеца е предписана терапия – **** по
амбулаторни процедури от 22.05.2024г. В изпълнение на така предписаното
лечение ищцата е провела такова за периода от 4.06.2024г. до 11.06.2024г. в
СБР – НК ЕАД, Филиал Баня Карловско /назначено лечение – л.380 и
епикриза – л.385, том 2/, за което ищцата е заплатила сумата от 27360 лв.
/фактура № 1258869/4.06.2024г., както и 8 бр. фискални бона /л.381, 386-388,
том 2/ за проведени процедури на обща стойност от 68 лв. или сумата на обща
стойност от 341,60 лв., направени разходи за провеждане на лечение в СБР-
НК ЕАД, Филиал Баня Карловско за периода от 4.06.2024г. до 11.06.2024г.
следва да се счетат, че са направени при и по повод на конкретно полученото
нараняване в резултат от процесното ПТП.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта на иска и правната квалификация:
Твърдените факти, на които се основава иска и искането за защита, сочат на
предявен осъдителен иск – прекия иск на третото увредено лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Налице активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на иска.
Налице е специалната, нормативно установена процесуална предпоставка
/условие/ за допустимост на иска – В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към
застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай с обратна
разписка /л.38, том 1/ се установява, че ищцата е поискала от застрахователя
заплащане на застрахоателно обезщетение , което искане е получено на
21.11.2022г., а от писмо от ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, Изх.№ 0-92-
2510/21.02.2023г. /л.39, том 1/ се установява, че от застрахователното
дружество в последния ден на срока по чл.496, ал.1 КЗ са поискани
допълнителни доказателства. Няма данни по делото застрахователят да се е
произнесъл с решение за изплащане на обезщетение за поисканите вреди, или
за отказ от изплащане на такива, но също така липсват доказателства дали и
22
кога пострадалият ищец е представил на застрахователя изисканите от него с
писмо Изх.№ 0-92-2510/21.02.2023г. допълнителни доказателства. Независимо
от това – по делото е доказано преди подаване на иска сезиране на
застрахователя за заплащане на обезщетение във връзка с процесния деликт,
поради което искът е допустим.
По същество:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото
лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
В тази връзка фактическият състав на иска включва установяване наличието
на валидно застрахователно правоотношение между водача на автомобила,
причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на
фактическия състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД. Прякото право
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е
функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако
третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
17.03.2021г. е имало валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответника, в
качеството му на застраховател.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца претендирани неимуществени вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от САТЕ и
СМЕ се установява механизма на настъпване на ПТП на 17.03.2021г., около
17:10 часа, като водачът на л.а. Шкода Румстър с рег.№ Е 9686 ВК, в
23
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116
ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца
Р. К., изразяващо се в счупване на палец на десния крак. За това деяние с
влязло в сила наказателно постановление е ангажирана административно –
наказателната отговорност на водача на МПС.
При нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост
водачът е причинил средна телесна повреда на ищеца. Противоправното
поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на пешеходеца -
ищец средна телесна повреда /в тази връзка са изводите, както на САТЕ,
относно механизма, така и от СМЕ, относно уврежданията/.
Деянието е виновно извършено /по непредпазливост/, доколкото по арг. на
чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, разместваща
доказателствената тежест в лицето на ответната страна, която не ангажира
доказателства, да я опровергае.
В резултат на ищеца са причинени телесни увреждания, за лечението на
които от многобройните писмени доказателства и от СМЕ се установи, че
ищецът е направил разходи , изразяващи се, както за лечение, с което е
намаляло имуществото му, т.е. претъпяла е загуба, така и е пропуснал да
увеличи имуществото си чрез получаване на допълнителен доход, вместо
заместващата облага – обезщетение за временна нетрудоспособност, с което
твърди че е претърпял и имуществена вреда под формата на пропусната полза.
От причиненото увреждане на тялото ищецът е претърпял и неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на полученото увреждане.
По иска за неимуществени вреди:
Според приетата СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила многофрагментно счупване на проксималната (основната)
фаланга на първи пръст на дясно ходило, травматичен деколман на гърба на
дясно ходило и охлузна рана в областта на предната част на лявата колянна
става. Фрактурата на проксималната фаланга е довела до нарушение на
дължината и ширината на фалангата и съответно до нарушение и на
дължината на първи пръст на дясно ходило. Травматичният деколман на гърба
на дясното ходило е довел до нарушаване на интегритета между кожа,
подкожие и фасцията на гърба на ходилото, като се е получил хематом в така
сформираното ново пространство, в следствие на размачкването на съдовете
24
на гърба на ходилото. Охлузната рана на лявата колянна става се е получила
вследствие на остъргване на кожата в областта. Механизмът на причиняване
на телесните увреждания е пряк (или директен) и отговаря на описания от
ищцата начин на претърпяното ПТП. Вещото лице потвърждава
провеждането на медикаментозно лечение с изброяване на относимите за
лечението лекарства, както и провеждане на физиотерапия със средно-
честотни токове (СЧТ), с ниско-честотно магнитно поле и ултразвук. Като
допълнение към физиотерапевтичните процедури са проведени и компреси с
луга, лазерна терапия, магнито терапия, тангентор, интерферентен ток и
ултразвук/фонофореза.
Както вещото лице, така и свидетелите сочат, че първоначално ищцата е
била с гипсиран крайник, като обездвижването е продължило повече от месец,
месец и нещо. Вещото лице е категорично, че здравословното състояние на
ищцата, след така проведеното лечение, не може да се възстанови напълно.
Предприетата стратегия за неоперативно лечение на фрактурата е довела до
задълбочаване на проблема, а за да се спазят основните принципи при
лечението на фрактурите - анатомична репозиция и ранна рехабилитация, е
трябвало да се пристъпи към оперативно лечение - поставянето на
остеосинтезни средства. В следствие на получената фрактура в тази област и
провеждането на неоперативно лечение се е получило
Halluxvalgusinterphalangeus. Това е състояние, при което първият пръст на
ходилото се отклонява в латерална посока, в следствие на което първата
метагарзална кост се отклонява в медиална посока като се образува т.нар.
„кокалче на ходилото“. Поради нарушената анатомия на първи лъч на
ходилото сухожилията на мускулите, които сгъват и изправят първи пръст,
вече не действат като такива, а се превръщат в „тетива на лък“ и така
допълнително отклоняват първи пръст. Експерта уточнява, че тенденцията е
тази деформация да се засилва с течение на времето, като първи пръст ще
избутва останалите пръсти, ще се разположи под тях и ще се получат
допълнително пръсти тип „чукче“. За момента, давността на фрактурата от три
години, е довела до срастване или консолидация. Ако трябва да се върне
предишното състояние на първи лъч на ходилото трябва да се направи
остеотомия на проксималната фаланга и съответната остеосинтеза, за да се
откоригира намаляването на дължината, увеличването на ширината и
неутрализиране на така получилия се вече ъгъл на основната фаланга. Заедно
25
с това е необходимо да се проведе и либерация на меките тъкани - сухожилия,
ставна капсула; тенотомия на аддуктура на първи пръст. Самото техническо
изпълнение е съпроводено и с риск да не се получи на 100% възвръщане на
първоначалната анатомия, поради настъпилите вече контрактури. Болките,
които е търпяла ищцата до настоящия момент са остри и хронични. Острите
болки са били около десет дни след получената травма като след това те са се
превърнали в хронични, които са продължили около 5-6 месеца. Тяхната
проява и интензитет е била свързана и със сезонност и денонощен ритъм. Към
момента тя изпитва хронични болки при ходене, като вече не може да носи
обувки с висок ток. При опит за повдигане на пръсти е съпроводено с появата
и на остри болки в дясното ходило. Всичко това е свързано и с нарушение на
походката като се забелязва леко накуцване на дясно. Възможно е
оплакванията свързани с дискомфорта в областта на дясното ходило да се
засилват с течение на времето, както и появата на допълнителния проблем,
който е свързан с образуването на Halluxvalgus.
Вещото лице сочи, че оздравителният процес при ищцата все още не е
приключил, като в преходните сезони се засилва. Сочи и настъпили
усложнение – т.нар. контрактури на меките тъкани, контрактура на първата
МТФС (метатарзофалангиална става) на дясно ходило и появата на
Halluxvalgus. Експерта е категоричен, че последиците от травматичните
увреждания засягат качеството на живот на ищцата. Страданията продължават
и до момента и ще продължават още време, както и че са налице трайни и
остатъчни последствия за здравето - ограничени и затруднени движения в
областта на дясното ходило, деформация на стъпалото в следствие
новопоявилият се деформитет, загрозяване на походката. Медикаментозното и
рехабилиатационно лечение ще продължат още много дълго време, вероятно
до края на живота й.
При тези данни от СМЕ и САТЕ съдът счита, че е налице пряка причинна
връзка между получените от ищеца увреждания с установения механизъм на
настъпване на ПТП. Вещите лице и от двете експертизи са категорични, че с
оглед данните за механизма на настъпване на ПТП получените телесни
увреждания съответстват да бъдат причинени от такъв механизъм.
На това основание следва да се приеме за установен и фактът на причинени
на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
26
от увреждането.
При претърпени неимуществени вреди се дължи обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост
по см. чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на
ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС,
IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според съдебната
практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги съобразяването на конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за
ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки,
установени по делото.
Следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС
№ 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). От значение да определяне на размера на
обезщетението по справедливост следва да се отчетат установените от
страните по делото конкретните обективни факти и връзки между тях,
конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, механизма на
причиняване на вредите, вида, естеството на вредите, интензитета и
продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия,
характера и тежестта на увреждането, обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди, вероятната прогноза за отзвучаването на травмите и възстановяване на
27
вредите, евентуални данни за трайни последици от увреждането, като
загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв начин за в бъдеще
претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на пострадалия,
конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на пострадалия,
съдебната практика при определяне на обезщетения в близки или сходни
случаи и др. обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от
12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и
мн.др./.
С ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. ОСГТК на ВКС е постановено,
че основната функция на съда е да осигури прилагането на императивния
материален закон, установен в обществен интерес, макар и във връзка с
разглеждане на въпроса при възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, е изведено принципното становище, че при определяне
на размера, дължимо по справедливост обезщетение съдът не е обвързан от
поисканото, а следва да изложи съображенията си за това в мотивите, като с
оглед диспозитивното начало да се произнесе, само в рамките на поисканото.
Ето защо в случая следва да се определи такова обезщетение, което с оглед на
конкретните особености на случая се дължи на пострадалото лице по
справедливост, независимо от претендирания размер. Едва след определяне на
такъв следва да се съобразят и допълнителни обстоятелства, свързани с
направени от насрещната страна възражения, като съпричиняване, погасяване
по давност, плащане и др.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди
от настъпилото застрахователно събитие.
При съобразяване на горните критерии, относими към определяне на
конкретен размер обезщетение по справедливост, съдът счита, че в случая с
оглед на полученото по вид нараняване – счупване на преден пръст на долен
десен крайник, обездвижване на крайника за период от около месец и
половина, свързаните с това болки и неудобства от невъзможност ищецът да
се обслужва сам, а е било нужна чужда помощ; претърпените първоначално
интензивни болки от получаване на увреждането, последващите такива
съпътстващи оздравителния процес; предвид посоченото от свидетелите
усложнение по време на възстановителния процес, изразяващо се във
възпаление на меките тъкани, което наложило сваляне на гипса по средата на
28
лечението и проследяване на това състои, което допълнително допринесло за
възникване на допълнителен страх, стрес и болка от евентуално усложняване
на оздравителния процес, предвид данните от СМЕ, че пълно оздравяване на
крайника не е настъпило; данни, че такова не е налице, предвид предприетия
начин на неоперативно лечение, довело до усложнение, изразяващо се в
отклонение в латерална посока, в следствие на което първата метагарзална
кост се отклонява в медиална посока като се образува т.нар. „кокалче на
ходилото“, която деформация ще се засилва с течение на времето;
установеното от вещото лице, че се касае до търпени от ищеца на остри и
хронични болки, особено през преходните сезони;установеното и по данни от
свидетелите и от вещото лице, продължаване и към настоящия момент ищцата
да търпи болки и страдания на мястото на увреждането, което налагало да
взема обезболяващи медикаменти; данни от СМЕ, установяваща болки при
стоене и ходене, както и данните от експертизата за настъпила трайна промяна
в походката на ищеца; установеното от свидетелите категорична промяна в
начина на живот на ищеца след инцидента – преустановила активния си начин
на живот, промяна и на походката на ищеца и на вида обувки, които носи след
увреждането, сочи на извода за влошаване на социалния й живот след
инцидента. От друга страна обаче, от ищеца са представени писмени
доказателства – фискални бонове, от които се установява заплатена такса за
басейн. Горното сочи, че промяна на начина на живот на ищеца след инцидент
не е в негативната и необратима насока, в каквото се твърди в исковата молба
и установява от свидетелските показания.
При съобразяване на всички изброени обстоятелства относно вида,
естеството на получените телесни наранявания, продължителността на
търпените болки и страдания, липсата на данни за пълно възстановяване, а
напротив наличието на изменение и на походката, на начина на живот на
ищеца, но единствено по отношение на вида обувки, които трябва да носи,
като съобрази и съдебната практика в сходни случаи, при които размерът на
неимуществените вреди и то при повече от едно счупвания и проведено и
съпътстващо оперативно лечение размерът на присъжданите неимуществени
обезщетение не надхвърля 30 000 – 35 000 лв. Ето защо с оглед на
конкретните обстоятелства, съдът счита, че в случая сумата от 25 000 лв. се
явява справедливо парично възмездяване на всички претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП.
29
Над този размер до поискания от 100 000 лв. за неимуществени вреди искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за имуществени вреди:
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определена в договора сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.Отговорността на застрахователя е
договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, съгласно чл.45 и сл ЗЗД.Следователно,
застрахователят ще отговаря за ония вреди,за които би отговарял делинквента
– виновно причинени от същия,при презумиране на вината,които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с увреждането,съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД,както
и при условията при които би отговарял делинквента. Следователно,
отговорността на застрахователя е за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането ,може да обхваща и всички бъдещи вреди,
доколкото е сигурно,че такива действително ще настъпят /така ППВС №
4/23.12.1968г., ППВС № 7/04.10.1978г., постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 153/02.06.2011г. по гр. д. № 526/2010г. на ВКС, IV г. о., решение №
317/01.07.2011г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №
197/02.02.2015г. по т.д.№ 869/2012г. на ВКС, ТК, 2 т.о.; решение №
199/10.05.2016г. на ВКС по т.д.№ 3137/2014г., ТК,1 т.о. и мн. други/.
Ищцата е претендирала имуществени вреди и в двете форми – претърпени
загуби и пропуснати ползи. Във връзка с твърдението, че е пропуснала да
увеличи имуществото си чрез получаване на допълнителен доход, вместо
заместващата облага – обезщетение за временна нетрудоспособност, с което
твърди че е претърпял и имуществена вреда под формата на пропусната полза
в размер на 6 696,97 лв., а над тази сума до общия претендиран размер за
имуществени вреди до 13 248,39 лв. твърди, че е намаляло имуществото й, с
което е претърпяла загуба с извършване на разходи за лечение, закупуване на
лекарства, извършване на рехабилитационни и др.процедури. Част от тези
разходи сочи, че са и направените такива за 1000лв., заплатени на адвокат за
разглеждане на документи, изготвяне и предявяване на претенция пред
застрахователя.
Искът за имуществени вреди е частично основателен:
30
За периода от 18.03.2021г. – до 20.05.2021г. ищцата е била в болничен /3 бр.
болнични листа/. За периода, в който е била в болнични е получила
обезщетение за временна нетрудоспособност в общ размер от 4529,03 лв.
/удостоверение от НОИ с изх.№ 001-00183744/11.12.2023г./. От представената
кадрова справка, относно стажа и ранга на ищцата и заеманата от нея
длъжност към датата на ПТП, от една страна, а от друга служебно известния
факт относно размера на получаваната заплата според действащия към датата
на настъпване на ПТП таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните
основни месечни работни заплати на магистратите, размера на заплатите за
тези длъжности и установените данни за стажа и ранга на ищцата дължимото
месечно трудово възнаграждение, което би получила средномесечно ако бе на
работа през този период е в размер на общо 5613 лв. /3302 лв. основна заплата
за заеманата към датата на ПТП длъжност – зам.районен прокурор, 440 лв. за
ранг, 1496,80 лв. клас за ДТВТСПО, 374,20 лв. за придобитата докторска
степен/. Става дума за сума, която с оглед на останалите относими към
определянето й данни, са установени по делото, е определяема величина и
съдът разполага със знания по реда на чл.162 ГПК да я определи, поради
което за установяването й не са необходими специални знания и утежняване
на процеса с допълнителни разноски. Тази сума ищцата е пропуснала да
получи, в следствие на ползвания отпуск по болест. Следователно, налице е
пропуснато сигурно увеличаване на имуществото на пострадалото лице по
причина реализиране на непозволеното увреждане. Ето защо , установената
разлика в дохода на ищеца от сумата, която е щяла да получи, ако беше на
работа /11 226 лв./ и тази, която е получила като заместваща облага от
общественото осигуряване /4 529,03 лв./ в размер на 6 696,97 лв.,
представлява пряка и непосредствена последица от увреждането, поради
което същата подлежи на репариране като вид имуществена вреда.
Подлежат на възстановяване само тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, но не и такива, които са направени
като разход от ищеца, но не са пряка последица от увреждането, а е налице
опосредяване на направеното имуществено разместване. Такава е например
претенцията за сумата от 1 000 лв. за заплатено на адвоката възнаграждение за
запознаване на документи за сезиране на застрахователя. Отделно от това не
са имуществени вреди и не подлежат на обезщетяване тези, за които пълно и
главно /въпреки указаната тежест в доклада по чл.146 ГПК/ ищецът не
31
установи, че са направени по повод лечение на конкретно получената от ПТП
травма или такива, за които няма преки и категорични доказателства, че са
били предписани от лекарските органи като терапии и лечебни процедури.
Искът за имуществени вреди е основателен и за сумите, изразходвани от
ищеца за закупуване не лекарства, за което по делото са налице
разходооправдателни документи – фактури, на л.64, л.72, л.73-74, л.78-79,
л.80, л.88, л.91, л.94, л.96, л.102 от делото, които са на обща стойност от
1073,28 лв. Касае се до лекарства, предписани от лекар във връзка с лечението
на конкретно получената травма – счупване на палец на десен крак. Сумите за
проведени лечебни процедури ,предписани от лекарските органи и проведени
в Баня Карловско за общата сума от 333,40 лв. и в ПРО ЕАД на обща стойност
от 928,90 лв., както и за закупени предписани лекарства с фактура на л.314 на
стойност 35,10 лв. и за лечението по фактура на л.379 и фискални бонове на
обща стойност от 341,60 лв. също следва да се признаят за разходи,
предписани и свързани с лечението на полученото увреждане. Или тези
разходи за лекарства, процедури за лечение, установени като направени и от
вещото лице и съвпадащи с представените медицински направления или
амбулаторни листове, в които такива терапии са предписани, следва да се
признаят на ищеца като претърпяна загуба, доколкото представляват
намаляване на имуществото му като пряк резултат от увреждането и са на
стойност от 2712,28 лв.
Или общо дължимата сума за имуществени вреди следва да се присъди в
размер на 9409,25 лв. /6 696,97 лв., представляваща разлика в неполучените
заплати и 2712,28 лв. разходи за лекарства, лечение и консумативи с пряка
връзка с конкретно получената травма/, а над тази сума до поискания общ
размер от 13 248,39 лв. искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли
като неоснователен. Подробни аргументи защо други разходи, направени от
ищеца не се признават като имуществени вреди, са изложени при излагане на
фактическата обстановка по делото и по-специално при анализа на писмените
доказателства. Вещото лице по СМЕ само общо е посочило видовете терапии,
проведени от ищеца за лечение, но при липса на посочване на конкретна сума,
която е била заплатена за всяка от тях. Отделно от това, по делото от ищеца не
са представени доказателства, че за сумата над 2712,28 лв., останалите разходи
за лечения, посещение на различни терапии и др. са направени по повод
32
лечение на конкретната травма, получена като пряк резултат от ПТП. Ето
защо, като вид имуществени вреди – претърпян загуба, на ищеца следва да се
присъдят само тези разходи, за които има ясни и категорични доказателства,
отразени в медицинските документи, че пряко са направени за лечение на
травмата на крака и това е било изрично предписано от лекар, било в
амбулаторните листове, било в издадените направления или в другите
медицински документи, отразяващи провеждане на лечение само на крака, но
не и на други увреждания, за които няма данни, че са получени в резултат на
травмата от ПТП.
В срока за отговор ответникът е поддържал възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.
7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т.
о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение №
206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г.,
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна
връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
33
неблагоприятен резултат. С оглед данните от САТЕ относно причините за
ПТП и поведението на двамата участници в него не се установи при условията
на пълно и главно доказване от страната, която носи доказателствената тежест
да установи възражението си – ответникът, че ищецът с поведението си е
допринесъл за вредосносният резултат. Ето защо възражението на ответника
по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се приеме за недоказано и поради това липсва
основание за намаляване на така определените размери на дължимите
обезщетение, както за имуществени, така и за неимуществени вреди.
По искането за лихва:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
34
До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.);
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за
заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването
на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на
предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от увредения.
Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането
до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в
застрахователната сума по реда на КЗ (отм.);. В КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /
липсва аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); , а по отношение на
правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 КЗ и чл.
500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят
може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото
лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на
начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.
е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие
всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на
условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите
по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава
от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на
чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
застраховка“ на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
35
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с две последици – изпадане на застрахователя в забава
– чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай дължи лихва за собствената си
забава, и с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното, следва да се посочи ,че в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г. /
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането /в този смисъл реш.№ 167/30.01.2020г. на ВКС по т.д.
№ 2273/2018 г.,второ т.о,реш. № 50101/20.10.2022 г. на ВКС по т.д. №
1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС ,реш. № 72/29.06.2022 г. на ВКС по т.д. №
1191/2021г., първо т.о. ,ТК и множество други .
Относно тази лихва конкретната начална дата на начисляването се определя от
съда съгласно нормите на Кодекса на застраховането според установените
факти по спора, според поисканото от ищеца и без ограничаване относно
крайния момент на предявяване на това искане /така решение № 36/12.05.2014
г. по т. д. № 1065/2013 г. на ВКС, I т. о. /.
Или с оглед на изложеното в случая върху двете обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди законна лихва.
Съгласно чл.497 КЗ застрахователят изпада в забава само в две хипотези и по
отношение по- ранната от двете дати - непроизнасяне в 3- месечен срок от
сезирането или непроизнасяне в 15 дневен срок, ако пострадалото лице е
представило допълнително изисканите от него документи. В случая не са
налице нито едно от двете хипотези. В тримесечния срок от сезирането
застрахователят е изискал допълнителни писмени документи от пострадалото
лице. Последното не е представило доказателства дали и кога такива е
представило на работодателя, за да се отчете втората дата, тази по чл. 497,
ал.1, т.1 КЗ, от която евентуално да се присъди лихва за забава. Ето защо е
неоснователно искането на ищеца за присъждане на лихва върху
обезщетенията, считано от датата на деликта до подаване на искането за
36
обезщетение, както и до подаване исковата молба. Законна лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в случая следва да се
присъди от подаване на иска – 24.04.2023г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора ответното дружество дължи на ищеца разноските по
делото, съобразно уважената част от иска – арг. чл.78, ал.1 от ГПК. Такива по
делото от ищеца са направени в размер на 4529,93 лв., на основание заплатена
държавна такса и сумата от 1931 лв. за експертизи или общо направени от
ищеца разноски от 6460,93 лв. Съобразно уважената част от исковете общо за
сумата от 34 409,25 лв. спрямо заявения общ размер от 113 248,39 лв., на
ищеца от ответната страна се дължат разноски от 1963,08 лв.
Ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при
условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така
определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на
чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед вида и размера на спорния материален интерес или в
случая 9179,94 лв. /арг. чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата/. Неоснователно е
възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението.
Делото се отличава със съответна фактическа сложност, предвид обема и вида
на свършената работа, предвид броя на проведените съдебни заседание, вида
и обема на събраните доказателства, поради което възнаграждението се явява
пропорционален и съответен не само на материалния интерес, но и на
действително свършената работа. С оглед частичното уважаване на исковете
на адвоката на ищеца, осъществил защитата му по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА,
следва да се определи възнаграждение, съобразно уважения размер или за
сумата от 2789,22лв., като това вземане се дължи директно на пълномощника.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответната страна
направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е
37
направил разноски от 1540 лв. /1000 лв. за експертизи и 540 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 вр. с ал.2 от НЗПП/. Или съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 78 839,14 лв. на ответната страна й се дължат
разноски от 1072,09 лв.
Страните не са направили изявления за прихващане на сумите за разноски,
поради което съдът не дължи служебно произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК вр. с чл.38 от ЗА, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Р. Г. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Г. Д., гр.С.,
бул.“** № **, вх.*, офис ** сумата от 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на причинени увреждания –****** в резултат на ПТП от 17.03.2021г.
в гр.Разлог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на иска – 24.04.2023г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
като НЕОСНОВАТЕЛЕН искът за неимуществени вреди над горния уважен
размер до поискания от 100 000 /сто хиляди/ лева, както и за мораторна лихва
от датата на деликта 17.03.2021г. до подаване на иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Р. Г. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Г. Д., гр.С*
бул.“***“ № **, вх.*, офис * сумата от 9 409,25 /девет хиляди четиристотин и
девет лева и двадесет и пет стотинки/ лева,представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от които: сумата от 6 696,97 /шест хиляди шестстотин
деветдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., пропусната полза
от получаване на пълен размер на трудово възнаграждение за периода
18.03.2021г. – до 20.05.2021г. и сумата от 2712,28 лв., като претърпени загуби
за разходи за лекарства, лечения и медицински консумативи, които
имуществени вреди са причинени в резултат на ПТП от 17.03.2021г. в
гр.Разлог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на иска – 24.04.2023г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за имуществени вреди над горния уважен
38
размер до поискания от 13 248,39 /тринадесет хиляди двеста четиридесет и
осем лева и тридесет и девет стотинки/лева, както и за мораторна лихва от
датата на деликта 17.03.2021г. до подаване на иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на адв.Г. Д., гр.С* бул.“**** № **, вх.**, офис ** сумата от
2789,22/две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и две
стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете за осъществена защита на ищеца по чл.38, ал.1,т.3 ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Р. Г. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Г. Д., гр.С*,
бул.“**“ № **, вх.*, офис * сумата от 1963,08 /хиляда деветстотин шестдесет
и три лева и осем стотинки/ лв., представляваща направените от ищеца
разноски, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Г. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: чрез адв.Г. Д.,
гр.С*, бул.“*“ № *, вх.*, офис ** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1072,09 /хиляда
седемдесет и два лева и девет стотинки/ лв., направени от ответника разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис страните пред Апелативен съд - гр. София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
39