Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.01.2022
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като
разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 570/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, СО-район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г. от …,
като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против Н.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът
го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК -
10.02.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д.
№ 72/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 96 от 11.02.2020 г. за следните суми: сумата от 128,57 лева – главница, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси, и сумата от 102,59
лева – главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги, заедно със законната
лихва върху двете главници, считано от 10.02.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 205 лева
разноски по делото, от които 180 лева адвокатски хонорар и 25 лева заплатена
държавна такса. Вземането произтича от договор за мобилни услуги от 02.04.2017
г. с ползван мобилен номер ……., сключен между Н.А.Б. и „Теленор България” ЕАД, като
сумата 128,57 лева представлява дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за периода от 05.05.2018 г. до 04.08.2018 г., а сумата от 102,59 лева
представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
от 02.04.2017 г. вследствие
на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора. За сумите са издадени четири
броя фактури на 05.06.2018 г., на 05.07.2018 г., на 05.08.2018 г. и на 05.10.2018 г.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.А.Б.,
че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България” ЕАД, в общ
размер на 206,05 лева, от които: сумата 128,57
лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№ ….. за периода от 05.05.2018 г. до 04.08.2018 г.; сумата 77,48 лева, представляваща неустойка, в трикратен размер на
абонаментната такса, за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
02.04.2017 г., за абонамент Нонстоп 30,99 лв. за мобилен номер ….., предсрочно
прекратен на дата 25.09.2018 г. Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
За горницата над 77,48 лева до 102,59 лева – главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 02.04.2017 г. и за законната лихва върху двете главници, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 96 от
11.02.2020 г. на Районен съд Своге, считано от 10.02.2020 г. до изплащане на
вземането, не е предявен иск, следователно в тези й части, както и в частта й
за разноските, за сумата над 182,73 лева до 205 лева, заповедта за изпълнение
подлежи на обезсилване, на основание
чл. 415, ал. 5 от ГПК.
На ответника
са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не
е подаден писмен отговор. Н.А.Б. не се явява и не
се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се
произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК – с Молба-становище
с вх. № 261682 от 16.11.2021 г.
По делото
са приети писмени доказателства представени от дружеството-ищец.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Налице
са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид
обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание – с
разпореждането от 08.12.2020 г., с определението на съда по чл. 140 ГПК от 05.10.2021
г. и с призовката от 06.10.2021 г.
Исковете
са допустими, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства
- вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира
и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 255 лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и 75 лева – заплатена държавна
такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава съда да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, които според установената
част от вземанията са в размер на 182,73 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата
дължи на Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, СО-район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 128,57 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № ….. по договор за мобилни услуги от 02.04.2017 г. за периода
от 05.05.2018 г. до 04.08.2018 г. и сумата от 77,48 лева, представляваща неустойка, в трикратен размер на
абонаментната такса, за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
02.04.2017 г. за абонамент Нонстоп 30,99 лв. за мобилен номер ……., предсрочно
прекратен на дата 25.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 96 от
11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 72/2020 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, СО-район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 255 лева – представляваща
направени разноски по гр.д. № 570/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, СО-район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 182,73 лева –
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 72/2020 г. по описа на Районен
съд Своге.
Решението не подлежи
на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да
се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната,
срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл.
240 от ГПК, пред Софийския окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА, на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 96 от 11.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 72/2020 г. на
Районен съд Своге, в частта й за главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 02.04.2017 г. за
горницата над 77,48 лева до 102,59 лева, в частта й за законната лихва
върху двете главници, за които е издадена заповедта за изпълнение, считано от
10.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и в частта й за
разноските, за сумата над 182,73 лева до 205 лева.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с
частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен срок от съобщението
до страните.
Препис
от решението да се приложи по ч.гр.д. № 72/2020 г. на Районен съд Своге.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :