№ 2 / 7.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря….Гинка Митова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1675 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-001505/17.05.2019г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана са наложени на Р.Д.А. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 от ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление А. лично и чрез пълномощник моли да бъде отменено оспорвайки, че е извършила посочените нарушения в АУАН и НП.Алтернативно се пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
На 01.05.2019г. около 12:40 часа в гр.Монтана, ул.”Хан Аспарух” жалбоподателката Р.Д.А. като водач на л.а. „ XXXX 0” с рег. xxxx движейки се по ул.”Хан Аспарух” с посока на движение от бул.”А. xxx, А. не упражнила достатъчен контрол над управляваното мпс-во и при преминаване до паркирано мпс – л.а. „М.” с рег. № XXXX , причинила материални щети по мпс. Водачката не изчакала и не уведомила органите на МВР и напуснала местопроизшествието. Очевидката на случилото се св.К.В.П. се обадила на собственичката на повреденото паркирано мпс – Деница, която се обадила на тел.112 да съобщи за станалото, при което на мястото на произшествието пристигнали св.А.П.Д. и св.В.М.В. – и двамата мл. авто-контрольори в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана.
В хода на полицейската проверка било установено, че водача на л.а. „ XXXX 0” с рег. xxxx – жалбоподателката А. е допуснала нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123 от ЗДвП, заради което в сградата на Сектор ПП при ОД МВР – Монтана в гр.Монтана, ул.”Искър” № 11 след установяване на жалбоподателката и самоличността й, св.А.П.Д. в присъствието на св.В.М.В. и св.К.В.П. съставил спрямо А. АУАН Серия Д № 832500/01.05.2019г., който бил надлежно предявен на А., която след като прочела съставения й АУАН, казала, че няма да го подпише и си тръгнала. Жалбоподателката отказала да подпише и получи препис от АУАН, което било удостоверено с подпис на св.Ц.В.И.. Св.В. съставил и Протокол за ПТП № 1249698/01.05.2019г.
На базата на изготвения процесен АУАН и събраните доказателства, Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като административно наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/, дадоха показания св.А.П.Д., св.В.М.В., св.Ц.В.И. и св.К.В.П., които потвърждават изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП.
Жалбоподателката А. оспорва посочените обстоятелства в АУАН чрез обяснения, дадени лично пред въззивния съд. Жалбоподателката твърди, че в нейно присъствие не е съставян АУАН и че не е отказвала да подпише АУАН. По настояване на защитата се извърши и очна ставка между жалбоподателката и св.П., в рамките на която св.П. и жалподателката А. поотделно заявиха, че поддържат изложените факти и обстоятелства, така както са посочени от двете поотделно.
Настоящият съд като обсъди събраните по делото доказателства и изложените доводи в писмената защита на жалбоподалката, представена чрез пълномощник адв.А. от МАК, намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че са налице нарушения по смисъла на чл.20, ал.1, респ. чл.185 от ЗДвП, респ. чл.123, ал.1, т.3, б.”а” и б.”в” – чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП с автор – жалбоподателката А.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.К.В.П., св.А.П.Д., св.В.М.В. и св.Ц.В.И., които са обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а посоченото от А. пред настоящия съд е необосновано защото е недоказано – обясненията на А. не се подкрепят от показанията на св.П., св.Д., св.В. и св.И., които показания съдът кредитира като обективни. Установено е по безспорен начин, че на 01.05.2019г. преди извършване на полицейската проверка А. е извършила административните нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123 от ЗДвП. Настоящият съд не споделя изложения в писмената защита разбор на доказателства, намира, че няма „разминаване” в показанията на св.П., които се кредитират от съда като обективни, изхождащи от пряк очевидец – св.П.. Последната не е уточнила в показанията си пред настоящия съд часът на случващото се на 01.05.2019г., което непосредствено е видяла. Дори да се приеме, че има несъответствие относно посочения час в АУАН на извършване на нарушенията от А. имайки предвид приложените по АНП писмени обяснения на св.П., според настоящия съд намира приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в не връчване на АУАН на А., тъй като съгласно свидетелските показания на св.Д., св.В., св.И. и св.П., които съдът кредитира, жалбоподателката е отказала да подпише и получи АУАН, което е било удостоверено с подпис на св.И.. Отказът на водача А. е надлежно документиран върху издадените актове, като същият, съгласно българското законодателство, удостоверява надлежно връчване.
Установява се от събраните в рамките на съдебното следствие гласни доказателства, че А. е отказвала да подпише АУАН, респ. да го получи. При тези изводи не е налице процесуално основание за отмяна на обжалваното НП поради не връчване на АУАН на А., с което да е нарушено основно право на нарушителката – да узнае какво нарушение е извършила. Настоящият съд не споделя доводите изложени от защитата на жалбоподателката в тази насока, като намира, че правото на защита на А. не е нарушено или ограничено. Напротив, видно е, че е узнала за какво нарушение е бил съставен АУАН, запозната е била с обстоятелствата посочени в АУАН и НП, заявила е, че няма да подпише АУАН, обжалвала е процесното НП, с което в пълнота, по разбиране на настоящия съд е упражнила правото си на защита.
Съдът намира, че при установяване на административните нарушения, санкционирани на основание чл.175, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за водача – нарушител А., последната е правоспособен водач и има установени с влезли в сила наказателни постановления и фишове други нарушения по ЗДвП. Безопасността на движението и спазването на правилата за движение по пътищата, са приоритет на държавната политика и свързаните с тези въпроси обществени отношения, които са добили завишена степен на защитеност, изключвайки приложението на чл.28 от ЗАНН. В контекста на изложените доводи и вземайки предвид тежестта на извършените процесни нарушения, по разбиране на настоящия съд чл.28 от ЗАНН е неприложим, респ. не може да се определят извършените от А. административни нарушения като маловажни.
Въз основа на изложените от А. данни от личен и здравословен характер изискващи управление на мпс, съдът намира, че е налице правно основание за изменение на наложеното по размер административно наказание лишаване от право да се управлява мпс за срок от четири месеца, като същото следва да се намали при минимума на един месец лишаване от правоуправление. Видно от представения заверен препис на Протокол за ПТП № 1249698/01.05.2019г. настъпилите материални щети за мпс- ва са минимални по размер. Съдът намира, че така определено административното наказание лишаване от право да управлява мпс е съответно и справедливо съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
В останалата част НП следва да се потвърди, като по разбиране на настоящия съд не е налице правно основание за изменение на НП чрез намаляване размерите на наложените административни наказания – глоби от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и 200 лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. При определяне размера на административните наказания глоби спрямо А., настоящия съд не открива АНО да е нарушил изискванията на чл.27 от ЗАНН и поради което потвърждава НП в тази му част.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0996-001505/17.05.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на Р.Д.А. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание – лишаване от право да управлява мпс за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като го НАМАЛЯВА за срок от 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-001505/17.05.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на Р.Д.А. с посочен адрес xxx са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: