Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 10.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 881 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Делото
е образувано по жалба на Й.С.Х. *** срещу Решение № ....1996 г. на П…. И., с
което е било възстановено правото на собственост на наследниците на С...А... Х...
върху 6 броя ниви, находящи се в землището на с. М... и е отказано да бъде възстановена
собствеността върху 7 броя имоти – ниви, лозе и ливада, находящи се в същото
землище.
Твърди
се, че издаденото решение е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен
орган, при неспазване на установената форма и в нарушение на
административнопроизводствените правила, както и, че решението е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и не
съответства с целта на закона. Сочи се, че възстановените имоти, както и тези,
за които е отказано възстановяването не са индивидуализирани, което влече
незаконосъобразност на оспорвания административен акт. По отношение на
посочения в т. 1 имот находящ се в местността „Ч...“ с площ от 1600 дка се твърди,
че липсват доказателства за това, че съществуват обстоятелства, непозволяващи
възстановяване на собствеността, тъй като мотивът – протокол на Общинската
комисия ТПК-М... е нищожен или незаконосъобразен. Навеждат се доводи за
нарушение на цялата процедура по възстановяване на собствеността.
ОСЗ Ихтиман, чрез Началника на службата оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е един от наследниците на С...А... Х...,
поч. на ….1995 г., видно от представеното удостоверение за наследници № ………2017
г. на О. гр. И.
От представената административна преписка се
установява, че С...Х... е подал заявление за възстановяване на земеделски земи
вх. № ……..1991 г. в землището на с. М..., общ. И.. Към молбата е представено
удостоверение № ……….1991 г. на Кметство с. М..., съгласно което С...Х... при
масовизацията е предал на държавния поземлен фонд 36,5 дка ниви, 5,8 дка лозя и
1,5 дка овощни градини.
В хода на административната процедура по
възстановяване правото на собственост е издадено атакуваното Решение № ....1996
г. на П……. И., в което е посочено, че се възстановява в съществуващи
/възстановими стари реални граници правото на собственост на С...А... Х... върху
нива от 6 дка, находяща се в местността „Т...“, нива от 1 дка, находяща се в
местността „Т...“, нива от 3 дка, находяща се в местността „Ч...“, нива от 2,4
дка в местността „Ч...“, нива от 9 дка, находаща се в местността „Ч...“ и нива
от 3 дка , находяща се в местността „Р...“, или общо 24,4 дка земеделски имоти.
Със същото решение е отказано възстановяването на собствеността върху имоти с
обща площ от 21 дка, а именно нива с площ от 1,6 дка, находяща се в местността
„Ч...“ поради протокол на О………..по Т……….. с. М..., нива от 1,5 дка в местността
„Г...“ поради застрояване от трети лица, нива от 5 дка в местността „Р...“
поради застрояване от трети лица, нива от 2 дка в местността „А………..“ поради
застрояване от трети лица, нива от 6 дка в местността „Т...“ поради застрояване
от трети лица, лозе от 2,5 дка в местността „Т...“ поради застрояване от трети
лица и ливада от 2,4 дка в местността „Н...“ поради застрояване от трети лица.
Решението не е връчено по надлежния ред, тъй като
видно от представените обратни разписки, същото те са били върнати с
отбелязване, че С...Х... е починал.
Впоследствие е издадено Решение № …………..1998 г. на О...,
с което е възстановено правото на собственост в стари реални граници на
наследниците на С...Н... Х... върху нива с площ от …………..дка, десета категория,
местността „К...“, съставляваща имот № ... по картата на землището на с. М..., нива
от ... дка, десета категория, местността „Н..., съставляваща имот № ………… и нива
от ……….. дка, десета категория, местността „Р………….“, съставляваща имот № …………
по картата на землището на с. М....
С решение № ………...2018 г. С...Х... е обезщетен …………… дка земеделски
земи на стойност ………….дка, съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Б...,
н представляващ нива, пета категория, местността „Г...“
С оглед изложеното, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, тъй като по
преписката няма данни Решение № ....1996 г. на П……………….да е било връчено на
наследници на С...А... Х....
В чл. 146 АПК са посочени пороците на всеки един
административен акт, които водят до неговата незаконосъобразност:: ако е
издаден от некомпетентен орган; ако е постановен не в предвидената от закона
форма; ако е постановен при нарушение на административно производствените
правила; ако не съответства на целите на закона, и ако е материално
незаконосъобразен - когато административният акт е постановен в нарушение на
материално-правните разпоредби по издаването му.
По отношение на атакуваното решение, което несъмнено
представлява индивидуален административен акт, съдът намира, че то е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона (Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи) въз основа на който е
издаден.
1.По отношение
на жалбата в частта, с която се оспорва решението, с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на С...А... Х..., съдът приема, че
следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес.
Това
е така, защото в тази си част решението на реституционния орган няма
конститутивно действие, след като възстановените имоти не са индивидуализирани
по надлежния ред и по същество представлява административен акт, който макар и
издаден в хода на реституционното производство, не подлежи на самостоятелно
обжалване. Въз основа на оспореното решение е издадено Решение № ………………1998 г. на О..., с което е
възстановена собствеността върху три имота, Именно това е решението, което представлява
административният акт, с който се приключва производството по възстановяване на
собствеността по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и което би могло да бъде оспорено по реда
на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
2.
По отношение на жалбата в частта, с която се оспорва Решение № ....1996 г. на П…………..,
с което е отказано да бъде възстановена собствеността върху нива с площ от 1,6
дка, находяща се в местността „Ч...“ поради протокол на Общинската комисия по
ТПК с. М..., нива от 1,5 дка в местността „Г...“ поради застрояване от трети
лица, нива от 5 дка в местността „Р...“ поради застрояване от трети лица, нива
от 2 дка в местността „А………..“ поради застрояване от трети лица, нива от 6 дка
в местността „Т...“ поради застрояване от трети лица, лозе от 2,5 дка в
местността „Т...“ поради застрояване от трети лица и ливада от 2,4 дка в
местността „Н...“ поради застрояване от трети лица, съдът приема следното:
В
самото решение липсват фактически твърдения, от които да се направи извод, че
към момента на неговото постановяване са съществували пречки за възстановяване
на собствеността върху имотите. Съгласно чл. чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ обстоятелства, които биха препятствали възстановяването на собствеността
върху земеделски имоти са тяхното застрояване или ако са
проведени мероприятия. Бланкетното твърдение, че част от имотите са били
застроени от трети лица не е достатъчно, за да се приеме, че административният
акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.
Освен
това в хода на съдебното производство административният орган в
лицето на ОСЗ Ихтиман, не представи надлежни доказателства за това, че в
действителност е съществувала пречка за възстановяване на заявените от наследодателя
на жалбоподателката земеделски имоти. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи пред съда
наличието на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при неговото постановяване.
Затова и съдът приема, че атакуваното решение в частта
му, в която е отказано възстановяването на собствеността върху имоти с обща
площ 21 дка за незаконосъобразно, като същото следва да бъде отменено и върнато
на ОСЗ-Ихтиман за ново произнасяне по преписката.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.С.Х.
*** срещу Решение № ....1996 г. на ОЗС Ихтиман, в частта, в която е възстановено правото на собственост на С...А...
Х..., върху земеделски земи, находящи се в землището на с. М..., общ. Ихтиман:
нива от 6 дка, находяща се в местността „Т...“, нива от 1 дка, находяща се в
местността „Т...“, нива от 3 дка, находяща се в местността „Ч...“, нива от 2,4
дка в местността „Ч...“, нива от 9 дка, находаща се в местността „Ч...“ и нива
от 3 дка , находяща се в местността „Р...“, нива от 12 000 дка в землището
на с. М... и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ Решение № ....1996 г. на ОСЗ
Ихтиман в частта, в която е отказано възстановяването на правото на собственост
на С...А... Х... върху земеделски имоти,
находящи се в землището на с. М..., общ. Ихтиман: нива с площ от 1,6 дка,
находяща се в местността „Ч...“ поради протокол на О………….по Т…………с. М..., нива
от 1,5 дка в местността „Г...“ поради застрояване от трети лица, нива от 5 дка
в местността „Р...“ поради застрояване от трети лица, нива от 2 дка в местността
„А………..“ поради застрояване от трети лица, нива от 6 дка в местността „Т...“
поради застрояване от трети лица, лозе от 2,5 дка в местността „Т...“ поради
застрояване от трети лица и ливада от 2,4 дка в местността „Н...“ поради застрояване
от трети лица КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на ОСЗ -Ихтиман
за продължаване на административната процедура по възстановяване собствеността
на имотите.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд – София област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)