РЕШЕНИЕ № 318
гр. Монтана,
09.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.04.2023 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в
присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 273 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН.
С Решение № 24 от 06 02 2023 г. по АНД № 1437/2022 г. на районен
съд Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 000886/13.09.2022 г. на Директор
на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към АПИ, гр. София, с което на Д.А.П.,*** е
наложено административно наказание глоба, затова че управлява лек автомобил Ф***
М*** с рег. № М*** по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
не е заплатена винетна такса.
В законния срок против решението е подадена касационна
жалба от административнонаказващия
орган, в която твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административнонаказателната
преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1, от Закона за пътищата, която има доказателствена
сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.
Във връзка с цитираната правна норма, описаните по-горе и надлежно приложени
доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях
обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно
доказване и съответно „противното не е доказано". Счита, че правилно е
квалифицирано деянието. АУАН е съставен вследствие на установено нарушение,
което е заснето с контролно устройство № 40052, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в
електронната система съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад с
приложени към него статистични изображения във вид на снимков материал, които
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.
Предвид посочената разпоредба, представените по делото доклад за нарушение и
снимки се явяват годни доказателства, от които се установява мястото, времето,
превозното средство, с което е извършено нарушението, както и техническото
средство, с което е установено. Събраните по делото писмени доказателства
потвърждават описаната в АУАН № 000886/11.04.2022 г. фактическа обстановка. В
с.з. юрк Й. моли отмяна на Решението и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивната
и касационна инстанция.
Ответната страна –
административнонаказаното лице оспорва жалбата. Счита въззивното решение за
правилно и обосновано. Твърди, че всяка система е измислена от хора и следва не
системите да управляват хората, а обратното, хората да контролират
системите/машините и софтуерите. В
този смисъл, когато системата не разпознава и не отчита грешки, то това е
установимо от АПИ, която следва да определи начин и срок за възстановяване на
недължимо платените такси, респ. такива, които са платени без правно основание.
В с.з. поддържа депозирания писмен
отговор като твърди, че е дал повече пари, тъй като молбата му за връщане на
недължимо платените суми е оставена без уважение, както и че не е имал умисъл
за извършване на нарушение и не е ощетил бюджета.
Представителят на
Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна. В хода на проведеното административнонаказателно производство са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице
е извършено деяние с изключително ниска степен на обществена опасност, поради
което издаденото НП е правилно отменено от въззивния съд. Предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено като мотивирано и обосновано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
За да отмени наказателното постановление
районният съд приема, че изложената фактическа обстановка в наказателното
постановление не се
оспорва. На 02.03.2022 год. в 10:43 часа, административнонаказаното лице
е извършило преводно нареждане чрез мобилно приложение по сметка на Агенция
пътна инфраструктура, в размер на 97.00 лева за заплащане на електронна винетка
за притежавания от него лек автомобил с per. № М*** , като
вместо per. № М*** , е въвел в системата per. № М*** /л. 17/. В деня на
връчване на АУАН - 11.04.2022 год. заплаща втори път винетна такса с правилно
отбелязване на perистрационния номер /л. 22/. Фактът на нарушението е безспорно установен, но
като коректив е предвидената в чл. 11 от ЗАНН правна възможност, даваща право
за преценка на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Макар и да е извършено
нарушение, няма данни за настъпили вреди за бюджета, които да обективират
понасяне от П. на глоба в размер на 300 лева. Тези обстоятелства, както и
фактът, че нарушението от съответния вид е извършено за първи път, дават
основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 179, ал. З от ЗДвП, респ. да се изведе правния извод, че извършеното на 29.03.2022 г.,
10:55:36 часа от П., макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона административно нарушение по чл. 179, ал. З вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, неговата обществена опасност е явно незначителна, с оглед разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК, намираща приложение съгласно чл. 11 от ЗАНН. Наложеното
административно наказание се явява силно завишено, като не съответства на
тежестта на нарушението и личността на жалбоподателя. Поради изложеното, въззивният
съд, счита че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, вр. с
чл. 9, ал. 2 от НК. Случаят не е приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, заради действието на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, поради което не
предупреждава нарушителя съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав при
административен съд Монтана обсъди наведените в жалбата основания и извърши
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
Първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз
основа на доказателствата по делото, които съображения се споделят от
настоящият касационен състав и към които този съд препраща, съгласно чл. 221,
ал. 2 от АПК.
За пълнота следва да се посочи, че считано
от 10 02 2023 г., след датата на издаване на акта и съдебното решение по
неговото обжалване, е приета правна норма, а именно: чл. 10а, ал. 3б от ЗП, според която, когато при издаване на електронна
винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три
символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно
средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория,
се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна
на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Когато се установи,
че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на
първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят
представя доказателства за заплатената от него винетна такса. Промяната в
данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има
срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално
издадената.
Настоящият случай безспорно попада в хипотезата на новоприетата цитирана
правна норма, тъй като грешката е на един символ от регистрационния номер на
МПС.
С оглед на изложеното касационната инстанция
намира, че решението на въззивния съд е правилно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата
на такъв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 24 от 06 02 2023 г. по АНД № 1437/2022 г. на
районен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: